Декларация за полагане на едно ново начало с водене на по-активен социален диалог

/Одобрена от социалните партньори на заседанието им през 26/27 януари 2016 г./

1. Като припомня, че член 9 от Договора за функциониране на Европейския Съюз (ДФЕС) постановява, че Съюзът трябва да взима под внимание своята цел за насърчаване на високи равнища в областта на заетостта и постигане на социална насоченост при дефинирането и приложението на всички свои политики.
2. Като припомня, че в член 151 от ДФЕС, насърчаването на диалога между социалните партньори, се признава за обща цел на ЕС и на страните-членки, както и че в член 152 от ДФЕС Европейският съюз признава и насърчава ролята и равноправието на социалните партньори, независимо от предприятията или работещите, чиито представители са, отчитайки многообразието на националните им системи. Всичко това улеснява диалога между социалните партньори, зачитайки тяхната автономност.
3. Като отчита, че социалният диалог е част от европейския социален модел и представлява решаващ фактор за една добре функционираща социална пазарна икономика. Социален диалог предполага също такива модели на индустриални отношения, в които социалните партньори могат автономно да упражняват своята практика, колективно договаряне и да осъществяват участие от страна на работещите.
4. Осъзнавайки, че социалният диалог може да бъде организиран на между-отраслево равнище, на секторно или териториално ниво, както и да бъде провеждан на всички подходящи равнища в самата компания- регионално, национално или европейско. Във всички тези случаи, социалният диалог изисква наличие на социални партньори, които са силни, представителни, автономни, мандато-носители и притежаващи необходимия капацитет. Социалните партньори също трябва да освободят своето мислене от институционалното такова, за да успят да проведат един наистина ефективен диалог.
5. Приветствайки фундаменталната роля на европейския социален диалог като съществен компонент по отношение на заетостта в ЕС и провеждането на социална политика. Той допринася за разработване на механизми и инструменти, които балансират нуждите на предприятията и тези на работещите хора из цяла Европа. Европейският социален диалог се е развил постепенно – на междуотраслево равнище от самото начало при включването му в Договора от Маастрихт, а също и на секторно ниво – в края на 90-те години на 19-ти век. В по-автономен се е превърнал постепенно след подписването на Декларацията на европейските социални партньори* в Лаакен през 2001 г. Въпреки това, постоянният стремеж към постигане на по-нататъшен напредък за по-силен социален диалог е необходим.
6. Като отчита, че няма конкретен и универсален план за функциониране на социалния диалог. Механизмите и процесите, отнасящи се до социалния диалог, се различават в отделните държави-членки, отразявайки различното им историческо развитие и политически ситуации. Докато цялата тази разностранност бъде зачитана, ролята на социалните партньори постоянно трябва да бъде насърчавана. Задължителна предпоставка за провеждането на успешен и ефективен социален социален диалог е той да бъде ориентиран към висока резултатност. Социалните партньори се намират в уникална позиция да се справят с трудовите въпроси/проблеми в процеса на диалог и преговори. Именно това характеризира връзката между социалните партньори, социалния диалог и преговори. Те имат също така правото да се оказват пряко или косвено въздействие върху политиките на ЕС в областта на заетостта и на социалните въпроси. Техните знания и опит в областта на заетостта и социалната сфера, тяхната легитимност, представителност, мандат и капацитет да преговарят превръщат социалните партньори в основни действащи лица, борещи се за постигане на подобрение в областта на управлението и правененто на политика. Те трябва да бъдат ясно разграничавани от други организации, представляващи гражданското общество.
7. Тази декларация представлява важна стъпка в един непрекъснат процес. Тя засяга различните аспекти на социалния диалог и има за цел постигане на подобрение в следните отношения:

• участие от страна на социалните партньори при вземането на политически решения в ЕС;
• функциониране и ефективност на социалния диалог и изграждане и повишаване капацитета на социалните партньори на национално равнище;
• участие на социалните партньори в европейското икономическо управление/европейския семестър, както и по време на оценката, подготовката, съгласуването и приложението на съответните реформи / политики;

а също и да разясни:

• връзката между споразуменията на социалните партньори и постигането на по-добра регулация.

8. Декларацията съдържа водещи принципи / ключови послания, както и действия, които да бъдат предприети от съответните европейски и национални участници.