Това заяви президентът Димитър Манолов по време на конференция на тема „Европейската директива за минималната работна заплата: Възможности пред синдикатите в България“ , организирана от индустриалните федерации на КТ „Подкрепа“ и на КНСБ, съвместно с IndustriAll. От страна на КТ „Подкрепа“ участие в събитието взеха: Синдикална федерация на машиностроителите и металоработниците, Синдикална миньорска федерация, Национална федерация „Енергетика“, Федерация „Атомна енергетика“, Национална федерация „Металургия“, Национална федерация „Химия“ и Федерация „Лека промишленост“.
Според Димитър Манолов:
На нас не ни остана много време до приключването на работата по тази директива. Втората лоша новина за България е, че ние работим в условия на сериозна политическа нестабилност, което със сигурност винаги се отразява на резултата на нашата работа. Трето, вече у нас беше направена първата стъпка по имплементирането на директивата. В закона беше въведено определение за начина, по който се формира минималната работна заплата. Една методика, която всички критикуват – както синдикалните организации, така и работодателските, със своите мотиви за това. Докъде ще стигнем зависи само от нас. Разговорът на политическо ниво между нас и работодателските организации, никога не е преставал. Но на една по-практическа основа, е трудно да се очаква сближаване на позициите по тази тема, дотолкова доколкото възгледите ни са диаметрално противоположни. Нашата цел, както е ясно, е размерът на МРЗ да бъде колкото се може по-висок, а тяхната – е точно обратната. Как се стига до пресечна точка и дали е възможно да се стигне, е съвсем друг въпрос.
Втората изключително важна тема, присъстваща в директивата, е темата с увеличаване на покритието на колективното трудово договаряне. Както е ясно, има пряка връзка и с присъствието на синдикатите в отделните сектори, тъй като по българското законодателство колективен трудов договор се сключва между синдикални организации и работодателски. Или от група работодатели /говорим за отрасловите и браншовите колективни трудови договори/ и съответните браншови и отраслови синдикати.
Това, за което искам да се обърна към IndustriAll, е да събират информация, да я обработват и тези практики да се връщат обратно и да се споделят между отделните синдикати в отделните страни, тъй като със сигурност това ще ни помогне да търсим верните решения. Знанието ще бъде от полза за всички.
Специално от „Подкрепа“, ми липсват колеги, които са преценили, че за тях заниманията с политика, са по-важни от синдикализма, но и това се случва. И щом са избрали политиката, да останат там.
Ненко Салчев, ръководител на катедра „Трудово право и условия на труд“, МТСП, заяви:
За нас изключително важно е тристранното сътрудничество, благодарение на което ние трябва да намерим подходящите решения във формата със социалните партньори, така че да може не само да се транспонира директивата, а тя да има съответния ефект на национално ниво.
Законодателството относно колективното трудово договаряне има дълга история в нашата нормативна уредба. Основните принципи, които и днес важат за КТД, са приети през 1992 г., когато се установя принципът, че законодателството определя минималния стандарт, а колективното договаряне трябва да надгражда и то носи реалната полза за работника, благодарение на усилията на синдикалните организации. През 2001 г. има съществени изменения. Последните промени са през 2020 г.
На национално ниво от 2011 г. до 2023 г., според данните събирани от НИПА, наблюдаваме постоянна тенденция на спадане на броя на колективните трудови договори. През 2011 г. са 2153 общо сключени колективни трудови договори. 2022 г. – стават 1487. За първи път през 2023 г. тази тенденция е пречупена, макар и с малко и имаме едно повишаване на броя на колективните трудови договори, като те стават 1506 броя, което е повишаване с 1.3%.
На ниво индустрия ситуацията с колективното трудово договаряне, е сравнително по-стабилна. Отново има малко понижаване според статистиката, като през 2011 г. общо броя на КТД са 232, през 2023 г. – са 193.
Обхватът на лицата, които са в колективното договаряне, остава сравнително стабилен. Дори в някои случаи има повишаване. Обхватът на лицата през 2011 г., които изобщо са били обхванати от колективни трудови договори, са 324 500. През 2023 г. те достигат до 370 000. благодарение на малкото повишаване на колективните трудови договори между 2022 – 2023 г., има и едно повишаване на броя на обхванатите лица, което е с около 4.5% на национално ниво. Общо за периода от 2011 до 2023 броя на наетите лица, които са обхванати от колективно договаряне, се е повишил 14.2%.
На ниво индустрия обхватът остава също стабилен, като има малко повишаване през 2023 г. През 2011 г. обхванатите лица са били 113 600 в индустрията, а през 2023 – са 118 000 лица работници.
Общо в 485 колективни трудови договори към средата на миналата година, има договорена минимална работна заплата., което означава, че само в около 1/3 от колективните трудови договори изобщо, които се сключват, се договаря минимална работна заплата – 35.7%. Въпреки това, благодарение на индустрията, са обхванати около 119 000 работници с колективни трудови договори, при които има договорено минимална работна заплата.
Преобладаващият механизъм за договоряне на МРЗ в КТД, е чрез договаряне на твърда сума, т.е на точен размер на МРЗ на ниво предприятие, като това са общо 80% от колективните трудови договори. 19.8% е МРЗ в КТД, договорена като коефициент към МРЗ за страната. И само в един случай на колективен трудов договор, сключен на ниво предприятие, е договорен МРЗ като коефициент към МРЗ за съответния оатрасъл или бранш.
Там, където има КТД минималната работна заплата е много по-висока.
