След направения подробен анализ на политическата и социалната ситуация в страната за периода от февруарските събития до настоящия момент, Конфедеративният съвет на КТ „ПОДКРЕПА“, констатира:
България е в безпрецедентна политическа, парламентарна и правителствена криза, която неминуемо поражда и социална такава. Моралният дефицит на доверие и авторитет в парламентарните политически сили е видим и непоправим в мандата на 42-то Народно събрание. Политиците водят яростни, индивидуални и групови войни, от които ясно личи, че последна грижа за тях са реалните и задълбочаващи се проблеми на българското население. Намираме, че именно те /политиците/ са основните причинители на нестабилност, противопоставяне на обществени групи, на чувството на безизходица, омерзение и гняв у сънародниците ни. Доверието в институциите е под елементарния минимум. Междувременно държавата деградира с бързи темпове. Администрацията е парализирана и почти не функционира. С две думи: свидетели сме на яростна конфронтация в задкулисието, генерирана през 23-те години мъчителен преход, довел до безпрецедентно обедняване, грабеж, криминализация, непозната в нашата история, безперспективност, морален и духовен упадък, прогонващ от страната най-младите и интелигентни българи, демографска катастрофа, и не на последно място – подхранвано от политиците етническо напрежение, което отделни политици тласкат към етнически конфликт.
Отчитаме, че няма ясни визии за развитието не само на държавата, а и на отделни нейни ключови сектори, като енергетиката например, която е в колапс и без бързи и решителни мерки ще се задълбочи и ще повлече надолу остатъците от икономиката, която едва функционира. Бъдещето на здравеопазването е също под съмнение. Трябва да се прави бюджет, защото без такъв не е възможно да функционира държавата. В критичен период на договаряне сме за европейските фондове. Част от обществото основателно иска оставка и предсрочни избори. Друга част от обществото е на противоположно мнение.
Нашето дълбоко убеждение е, че целият преход бе опорочен и извратен като процес, поради настоящата Конституция, която бе резултат от едни дълбоко нечестни избори, вътрешни предателства и задкулисни съглашателства на част от тогавашните лидери на СДС през 1990 г. Този документ заложи в себе си напрежение между институциите, политизира и направи зависима съдебната система и въпреки че той е тълкуван над 70 пъти и ремонтиран 4 пъти за 15 години, което е безспорно доказателство за неговата неяснота и двусмисленост, продължава да пречи на съвременна България да изгради устойчива и адекватна за нея управленска формула за една съвременна европейска държава. Основен недостатък на Конституцията е пълната липса на държавническа концепция, на това, което се нарича визия на държавно развитие. Освен това тя противоречи на основни принципи, правила и норми, залегнали в основата на европейски документи и Лисабонския договор, който регламентира механизмите на функциониране на ЕС, част от който е и България.
Според нас единственият правилен изход от създалата се ситуация е :
Президентът на Р България да отправи искане до 42-то Народно събрание за свикване на Велико Народно събрание, на което той има право /Чл. 154 /1и 2/ и Чл. 159 /1/ от Конституцията на Р България/. Народното събрание е задължено да проведе този дебат и да се произнесе с гласуване. Тогава най-ясно ще се видят аргументите на решаващите фактори от задкулисието, които не желаят да се променя политическото статукво. Към този момент има действащ Закон за избор на Велико Народно събрание, който не е отменен. В този закон пропорционалните и мажоритарни народни представители са 50 на 50, което е едно от основните искания на протестиращите. В същия закон е залегнало правото, че Инициативен комитет от 500 човека могат да издигнат независим депутат – също искане на протестиращите. Не е проблем да се променят няколко текста, с които да се улесни изборният процес в страната и зад граница /машинно и/или електронно гласуване/. Това е много по-лесно и бързо, отколкото да се променя Избирателният кодекс.
Смехотворни са аргументите, че едно ВНС е скъпо удоволствие, защото само чрез ВНС може да се намали броят на депутатите, да се регламентира отзоваването им, да се гарантира нормалното функциониране на съдебната система, да се децентрализира властта в регионите, да се избират областните управители и т.н.
Във връзка с изложените по-горе аргументи, Конфедеративният съвет на КТ „ПОДКРЕПА“ взе следните решения:
Настоява държавният глава да упражни правомощията си за свикване на ВНС по Чл. 154 /1и 2/ и Чл. 159 /1/ от Конституцията на Р България, като нашите аргументи ще изложим в отделно открито писмо до него и до нацията.
Задължава Изпълнителния съвет на КТ Подкрепа, в режим на консултации с всички членове на Конфедерацията да подготви пакет от конкретни предложения.
Възлага на Изпълнителния съвет на КТ Подкрепа да проведе консултации с широк кръг автентични граждански организации, споделящи идеята, че България се нуждае от потребността за спешно пренаписване на правилата за функциониране на държавата.
Предупреждаваме българските институции във възможно кратък срок да разгледат и се съобразят с тези наши искания.
В противен случай, ако партиите, представени в 42-то НС не предложат разумно решение – Конфедерация на труда „Подкрепа“, за да защити интересите на своите членове и на сънародниците ни, е в правото си да предприеме действия за организиране и провеждане на ОБЩОНАЦИОНАЛНА ПОЛИТИЧЕСКА СТАЧКА.
За КС на КТ „Подкрепа“:
Президент:
Д-р Константин Тренчев