Декларация на Oliver Röpke, председател на Групата на работниците в Европейския икономически и социален комитет

     След обсъждания, продължили четири дни и в резултат на няколкомесечни безплодни срещи, членовете на Европейския съвет най-накрая постигнаха споразумение относно многогодишната финансова рамка /МФР/ и Плана за възстановяване на ЕС. Набирането на сумата от 750 млрд. евро ще стане чрез заеми от финансовите пазари  и това е европейски инструмент с историческо значение, тъй като той ще предостави реален шанс за възстановяване на страните-членки, без да доведе да увеличаване на техните държавни дългове. Освен това, по тази начин нашето дългогодишно предложение ЕС да се финансира чрез своите собствени ресурси най-накрая е на път да се реализира. Преговорите по споразумението бяха сложни и постигнатите договорености са по-добри, отколкото очакванията; за това Групата на работниците изказва своята благодарност на Европейската Комисия и Съвет, на лидерите на държавите-членки, които положиха много усилия и свършиха много работа, за да направят това споразумение възможно. Ние изказваме съжаление за ролята на т. нар. „четирима пестеливи” – или може би вече пет, по-добре да ги наричаме „малоумните четирима”, които заложиха бъдещето на всички нас срещу собствените си електорални цели.

     Въпреки това, приветствайки споразумението, ние трябва да посочим, че съществуват някои моменти относно които изказваме опасения- това е например цената на условието за върховенство на закона и налагането на национални предпазни клаузи, които могат да забавят отпускането на тези важни средства. Също така, тук можем да посочим и съкращаването на ключови бюджетни редове от МФР. От друга страна, отстъпките, които бяха допускани за някои страни -т.е. да внасят по-малко в бюджета на ЕС, които трябваше да бъдат премахнати за настоящия бюджет период бяха оставени, дори увеличени. По същия начин първоначално безвъзмездните средства в размер на 500 милиарда евро и 205 милиарда евро заеми – бяха трансформирани съответно на 390 млрд. евро и 360 млрд. евро.

     Извън Плана за възстановяване, изключително необходимите средства за справедливия преход бяха намалени от 37,5 млрд. евро на 17,5 млрд. евро, средствата по програма Инвестирайте в ЕС от 31 млрд. на 4 млрд. евро; средствата за изследвания в Horizon Europe, които първоначално трябваше да бъдат увеличени до 13,5 млрд. евро сега са намалени с 8 млрд. на 5 млрд. евро. По подобен начин Erasmus + получава 5 млрд. евро по-малко от  планираното, което също е притеснително, EU4Health – фондът, предназначен да се справи с негативните последици от COVID се намалява от 9,4 млрд. до 1,67 млрд. евро.

     Ние изказваме своята надежда, че Европейският парламент ще успее да промени и коригира някои от тези основни точки, включително да ограничи рисковете от налагане на специфични препоръки към някои от страните или в рамките на Европейския семестър. По същия начин, свързването в по-широка перспектива на плановете за възстановяване с изпълнението на Европейският стълб на социалните права, за устойчив растеж и заетост би могло да се окаже голямо предимство.

     Сега е много важно да гарантираме, че предпазните клаузи и националните планове за реформи няма да провокират приемането на по-строги мерки. Това ще бъде в пряка полза на популистите в цяла Европа. Също така, предстоящата Конференция за бъдещето на Европа трябва да разгледа необходимите промени в управлението на ЕС, защото в момента националните правителства и най-вече масовите партии се заиграват с  евроскептицизма, което след преговорите в Съвета и в краткосрочен план може да доведе до изборни победи – нещо, вече очевидно през последните дни с късогледството на гореспоменатата „пестелива четворка“. Това не само ни пречи да бъдем обединени, но също така ни тласка по вече  позната пътека, извървяна вече от Обединеното кралство, чийто край за съжаление всички добре познаваме.

     Затова ние призоваваме институциите на ЕС и националните правителства да не повтарят грешките от последното десетилетие и да направят така, че средствата за подпомагане на стигнат до реално нуждаещите се, като гарантират, че реформите се стремят към по-справедливо и по-добре функциониращо общество и икономика. Защото огромните усилия и жертви от страна на работниците и гражданите в целия Съюз ще бъдат поставени на риск, ако единствените мерки за излизане от кризата ще бъдат намаляване на заплатите и пенсиите, както и ограничаването на правата на работниците.