Уважаеми господин председател, уважаеми заместник председатели,

Позволете ми да ви поздравя с избирането ви на тези високоотговорни постове от името на българските работници и служители. Позволете ми сърдечно да приветствам всички национални делегации, делегати, служители на юбилейната стотна сесия на МОТ. Вече за стотен път страните-членки на МОТ показват воля за усъвършенстване механизма на тристранното разбирателство и обсъждат най-важните проблеми в духа на непреходните принципи и идеи, заложени в учредителните документи на тази организация.
С Глобалния пакт за заетост, приет на 98-та конференция на МОТ, най-старата и уникална по своя характер международна организация, даде отговор на предизвикателствата на глобалната финансово-икономическа криза. На нейното разрушително въздействие върху заетостта, доходите и бедността ние отговорихме с най-правилния подход да постигнем световен икономически растеж чрез качествена заетост и достойни адекватни доходи.
През изтеклата 2010 г. светът започна бавно и мъчително да излиза от кризата, но за съжаление в България тя продължава и до днес. Хората на наемния труд платиха най-високата цена със загуба на над 20 % работни места и замразени доходи. В България дори и тези, които работят, се чувстват работещи бедни. Доведени до ръба на оцеляването, наемните работници са принудени да работят по 10-12 часа на денонощие и през празничните и почивни дни. Основните завоевания на синдикатите за 8 часов работен ден и регламентирани почивки за възстановяване на работната сила вече са като спомен. Ние призоваваме всички делегати да обединят своите усилия за възстановяване идеите и принципите, които ни събраха, за възстановяване на социалната защита, за установяване на качествени работни места с достойно заплащане.
Настоящето правителство на Р България за съжаление не успява да се справи с предизвикателствата на тежката криза. Липсата на опит и умение за управление на финансовите ресурси доведоха до актуализация на Бюджет 2010 г. и сериозна рестрикция в разходите за основните публични системи.
Синдикатите в България, като национално отговорни структури на гражданското общество съвместно с работодателите разработиха и предложиха на правителството Пакет от антикризисни мерки в подкрепа на заетостта, домакинствата, бизнеса и фискалната политика. За съжаление 80% от тях правителството не осъществи, което доведе до недофинансиране на основните публични системи, а социалните програми бяха редуцирани със 75 %.
Във връзка със създалата се тежка ситуация правителството съвместно със социалните партньори поиска техническа помощ от Международното бюро по труда за цялостен и задълбочен анализ на макроикономическите параметри, заетостта, доходите и социалните политики в контекста на Глобалния пакт за заетост. Разработеният анализ на българските синдикати КТ „Подкрепа“ и КНСБ и анализите на Международното бюро по труда имат категорично единомислие в оценките и визията за кохерентна политика, обвързваща усилията и условията за установяване на устойчив икономически растеж, базиран на заетост, без да се накърняват правата и интересите на българските работници и служители.
Щастлив съм да ви съобщя, че анализът и предложения пакет от политики на българските синдикати – КНСБ и КТ „Подкрепа“, беше високо оценен от генералния секретар на Международната конфедерация на профсъюзите. В контекста на новия подход за сътрудничество между МОТ, МВФ и МКП за общи усилия в борбата срещу бедността, безработицата и загубата на социални права България е една от десетте пилотни страни и единствена от Европа, която ще продължи работата по генериране на нова визия за икономически и социален просперитет – за Свят без кризи и мизерия.
Искам отново да изразя искреното огорчение от пасивната политика на българското правителство по ратифицирането на изключително важните за България Конвенции на МОТ – 135 от 1971 г. относно представителите на трудещите се, 154 от 1981 г. за колективното договаряне, 158 от 1988 г. за защита при уволнение по инициатива на работодателя. Трябва да Ви информирам, че национално представителните синдикални и работодателски организации имат вече сключени две важни споразумения за надомната и дистанционна работа, но все още не е постигнат консенсус по споразумението за агенциите за временна заетост.
За 2010 г. и до края на мандата си правителството на Р България е замразило доходите от работни заплати в публичния сектор и от пенсии. Всъщност правителството няма никаква подоходна политика. При положение, че 60% от домакинствата тънат в бедност и мизерия, българите са с най-ниски заплати и пенсии в ЕC ,а в края на миналата година и през петте месеца на тази година, инфлацията у нас добива застрашителни размери, обстановката в страната става взривоопасна. Причините за високата инфлация са не само обективни, в чисто субективен план, тя се дължи на липса на антимонополна политика и спекулация.
С огорчение трябва да подчертая, че от предоставените средства от европейските фондове са оползотворени едва около 10 %. Вместо в период на криза чрез тези фондове ние да повишим квалификацията на работниците, да обновим продуктовата структура и да внедрим нови технологии в производството, чрез корупционни практики те се присвояват и самите управляващи почти блокират достъпа до тях чрез сложни и тежки допълнителни процедури.
Българският бизнес неглижира качеството на човешкия капитал, като продължава да счита, че инвестициите в квалификацията и образованието са излишни. Българският бизнес отказва обсъждането на реалната цена на труда и продължава да счита, че може да генерира конкурентоспособност от ниски работни заплати.
Българското правителство продължава да формира стратегия за привличане на чужди инвестиции на база ниски преки данъци и мизерни работни заплати, без да си дава сметка, че инвеститорите искат качествено и бързо административно обслужване без корупционен натиск.
Тежката икономическа криза върна голяма част от мъжете и жените на България към домашния труд. Въпросът за участието на жените и мъжете в платения професионален труд и неплатения такъв в домакинството е на вниманието на Европейския съюз още от началото на 90те години. В България за съжаление едва в последните години се проявява интерес към този проблем. Болшинството от акцентите на анализите у нас този въпрос се извежда като джендър, но ние синдикатите считаме, че това е и проблем, касаещ мъжете особено в условията на криза в заетостта. От тази гледна точка въпросът се свежда до намирането на баланс в разпределението на домашната работа между партньорите. Ако до 2008 г. светът е виждал този проблем само в джендър аспект, сега ситуацията е коренно променена, независимо от манталитета и народопсихологията. За сериозността на темата говори фактът, че у нас икономическият институт на БАН в момента прави задълбочено изследване с намерение да предложи политики и инструментариум по този въпрос. Надявам се, че с общи усилия, ние членовете на МОТ ще намерим най-верните решения в тази област.
С идването на последното правителство социалният диалог в България се развива с променлив успех. Докато през 2009 г. и 2010 г., най-тежкият кризисен период, ние денонощно подпомагахме управляващите с целия си експертен потенциал и политически опит, то през 2011 г. се забелязва срив в комуникацията между нас, нещо повече синдикатите – КТ „Подкрепа“ и КНСБ бяха принудени по съдебен път да атакуват бюджетната прогноза за 2014 г., тъй като тя не беше разгледана и съгласувана в Националния съвет за тристранно сътрудничество.
Скъпи колеги, пожелавам успешна и ползотворна работа на Международната Конференция на Труда, която, надявам се ще даде верни решения на поставените въпроси.
Благодаря за вниманието.