В съобщението си „За европейско индустриално възраждане“, публикувано на 22 януари 2014, Европейската комисия отново подчерта своя ангажимент към насърчаването на промишленото производство, така че то до 2020 г. да доведе до 20% ръст на БВП на Европа. Въпреки, че Комисията правилно посочи промишлените сектори с висока добавена стойност като икономически двигатели на бъдещето, тя не представи убедителен план за финансирането им. Освен това, в съобщението се предлага по-нататъшна интеграция на Общия европейски вътрешен пазар и се призовават европейските предприятия към интернационализация.За съжаление, Комисията не формулира ясно предложение за това как този потенциал за растеж ще успее да допринесе за създаване на работни места и дори посочва, че очаква безработицата в ЕС да остане за най-малко още две години на рекордно високите си равнища от 11%.

По този повод, в свое изказване заместник-генералния секретар на ЕКП Йозеф Ниемец изтъкна:
„За продължаващата криза, Комисията обвинява слабото потребителско търсене и ниските равнища на инвестиции, но пропуска да изтъкне, че коренът на тези два феномена е политиката на ЕС за управление на кризи и нейния провал да регулира банковата система, политика, при която строгите икономии са единствено императивно правило и която разглежда увеличаването на конкурентоспособността само от гледна точка на намаляване на заплатите.“

Освен това, Комисията все още изглежда вярва, че реформите и дерегулацията на стоковия пазар или на пазара на труда биха могли да бъдат решение на проблемите. Тези политики вече са прилагани в продължение на години и то без никакви реални резултати. Програмата за дерегулация (REFIT) е повече от спорна, особено поради обстоятелството, че тя подкопава стандартите за здраве и безопасност.

Позицията на ЕКП и на IndustriAll Европа относно провежданата индустриална политика и стратегия е, че те не отговарят на очакванията и не са достатъчни за създаване на условия за качествена заетост за работещите в Европа, както и не могат на предложат решения за най-сериозния проблем – безработицата сред младите хора.

„В това предложение почти не е засегнато социалното измерение, именно това измерение, което е в подкрепа на високоефективна индустрия и което би предоставило възможности за образование, обучение, социална сигурност и участие на работниците. Всяко така наречено „възстановяване“ би било единствено възстановяване на безработицата и не от подобно сътресение се нуждае европейската икономика, за да постигне „летящ старт“. Абсолютно необходима е една силна правна рамка за прогнозиране и управление на икономическата промяна, подчерта генералният секретар на IndustriAll Европа Улрих Ескелман.