Съгласно разпоредбата на чл. 68, ал.1 и чл.2 от Кодекса за социално осигуряване – за придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст от 1 януари 2023 г., осигурените лица трябва да имат навършена минимална пенсионна възраст и определен стаж – за жените изискуемият минимум е 62г. възраст и 36г. и 4м. стаж, а за мъжете 64г. и 6м. възраст и 39г. трудов стаж. Вие отговаряте на посочените условия и можете да упражните своето право на пенсиониране.

Условия за пенсиониране: Пенсии за осигурителен стаж и възраст при пълен/непълен осигурителен стаж и пенсии в намален размер (по чл. 68 и чл. 68а от КСО) – НОИ (noi.bg)

Ако лицето желае да напусне работа – процедурата включва подаване на молба до работодателя на основание чл. 327, ал. 1, т. 12 от Кодекса на труда, която позволява работникът или служителят да прекрати трудовия договор писмено, без предизвестие когато е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. В молбата се посочва от коя дата желае да бъде прекратено трудовото правоотношение и да бъде оформена трудовата му книжка. За регистрацията в НОИ е необходимо още удостоверение за банкова сметка на лицето, което се издава от съответната банка. В периода до получаване на пенсия лицето няма право на борса.

Ако лицето не желае да напусне работа и продължи да работи, тогава стажът придобит след пенсиониране ще се ползва за преизчисляване и повишаване на пенсията му.

Обезщетение: В разпоредбата на чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда, законодателят регламентира възможността на всеки работник и служител, който е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяване на трудовото правоотношение, да получи обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от два месеца. Ако работникът или служителят е придобил трудов стаж при същия работодател или в същата група предприятия 10 години трудов стаж през последните 20 години, тогава има право на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца.

• Обезщетението се изплаща еднократно;
• Основанието за прекратяване на трудовото правоотношение няма отношение към изплащането на тези обезщетения;
• Заповедта за прекратяване на трудовия договор следва да включва обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ;
• Обезщетението се изплаща не по–късно от последния ден на месеца следващ месеца, през който трудовият договор е прекратен, след който срок работодателят дължи обезщетението ведно със законната лихва.
• При отказ от изплащане от работодателя, работникът или служителят може да търси своето право по съдебен ред в 3-годишен срок (чл. 358, ал.1, т.3 във връзка с ал. 2, т.2 КТ

!! Важно е съхраняването на трудовите книжки за доказване на трудов стаж. Справка относно годините стаж може да бъде направена в НОИ.