В цяла Европа единодушният политически отговор на кризата са строгите мерки и бюджетната дисциплина. Намаляване на заплащането и на социалното благосъстояние, атакувайки механизмите за договаряне и правейки трудовите договори прекалено гъвкави – това е текущата ситуация – постигнатият т.нар. Берлин/Брюксел консенсус, който се предлага и като единствения път към бъдещето.
Това решение не дава резултати и няма да започне да дава положителни резултати. То задушава растежа и блокира пътя към разкриване на нови работни места. Вече не можем да игнорираме пагубните му социални последствия, както и показния национализъм в много европейски държави, които поставят под въпрос нашите основни ценности, основаващи се на солидарността.

Следователно, ние трябва да променим своето послание.

С течение на времето все повече се увеличават противопоставящите се срещу мерките на строги икономии, но най-вече това се случва в държави извън Европа. Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) и Международната организация на труда (МОТ) заявяват, че строги икономии, без икономически растеж е една наистина опасна комбинация, която води до задънена улица. Управителният директор на Международния валутен фонд (МВФ) – Кристин Лагард, изрази загрижеността от страна на МВФ. Дори агенциите за кредитен рейтинг – олигополи, които обслужват само и единствено себе си, се присъединиха към общото мнение и опасения по въпроса.
Явно е, че цялостното послание не е достигнало до финансовите министри. Докато в Европейския съвет постоянно се обсъжда необходимостта от насърчаване на растеж и заетост, липсват конкретни предложения за справяне с настоящата ситуация, пред която сме изправени и която е съизмерима с бедствие. Европейската конфедерация на профсъюзите (ЕКП) настоява за постигане на едни логични и надеждни бюджети. От друга страна, финансовите спогодби призовават към сключване на балансиран социален договор.

Още икономии като единствен отговор на строгите икономии и съкращения

Европа се намира в ситуация на рецесия. Според Евростат, най-новите данни за заетостта в Еврозоната сочат, че безработицата достигна нов рекорд. Средното ниво на безработица в Еврозоната е 10.4%, което от своя страна означава, че 16.469 млн. души нямат работа. Това е най-високият процент на безработица, постиган от месец юни 1998 г. Младежката безработица пък започна да добива вече едно характерно за нея постоянство. Тя засегна почти половината от младите хора в Испания. Бедността също се покачва, а 8% от активното и работещо население на Европа е изправено пред крайна бедност.
В условията на това бедствено положение, отговорът, предложен от европейските лидери, е още повече да затегнем коланите. Срещата от 30 януари 2012 г. завърши с подписването на нов международен договор, основаващ се на бюджетна дисциплина и сериозни санкции. ЕКП се противопоставя на този договор, който не отговаря на нарастващите проблеми с трудовата заетост и несигурността на работните места. Договорът само разглежда тези предизвикателства и то единствено от счетоводна гледна точка, без каквато и да било политическа визия. Ние, разбира се, осъзнаваме, че трябва да се завърнем към един устойчив бюджетен баланс. Но би било огромна заблуда, ако си въобразяваме, че бюджетите ще се балансират изцяло и че доверието ще се върне напълно.
Освен всичко останало, процесите, на които станахме свидетели, са много далеч от демокрацията. Европейският парламент не бе в състояние да изиграе активна роля. Европейските синдикати настояват за социална и демократична Европа, а не за бюджетирана, финансово ограничаваща и технократска Европа, каквато е тя към момента.
Рецесията ще задълбочи дори още повече вече влошилото се социално положение. Неравенството се покачва с бързи темпове. Зараждат се социалните движения в знак на протест срещу несправедливостта и несигурността. Социалната справедливост трябва да бъде основен приоритет на всички политически програми както на национално, така и на европейско равнище. Не трябва да се учудваме, че равнищата на бедност ще се покачат и че неравенството ще доведе до социална и политическа нестабилност, ако европейските лидери пропуснат въпроса за социалната справедливост и се съсредоточат единствено над мерките за икономии, особено в държавите, които вече се намират в ситуация на сериозно затруднение.

Модел на Европейско икономическо управление с неолиберален характер

Съществуващата рамка на европейско икономическо управление се състои от европейски семестър за координация на икономическата политика European semester, Пакта Евро плюс и законодателния пакет за засилване на икономическото управление, известен като „Six pack“. Благодарение в най-голяма степен на усилията, положени от европейските синдикати и техните членове, “ Six pack“, който влезе в сила миналата година, включва клауза, която гласи, че националните системи за колективно договаряне трябва да бъдат изцяло спазвани. Подобна идея се прокрадва и при преминаването към международен договор, но дали това е наистина така, изобщо не е сигурно.
Истината е, че ‘Tройката’ в състава, на която са Европейския съюз, Европейската Централна Банка (EЦБ) и МВФ наложи своите правила за икономическо управление на Гърция, Ирландия и Португалия, като условие за тяхното спасяване. Подобен, вече наложен модел на икономическо управление е основан предимно на директни атаки срещу трудовите отношения и заплатите, вече договорени чрез колективно договаряне, като така се девалвират пенсионните разпоредби и се въвежда по-голяма гъвкавост на пазара на труда, отслабва социалната защита и се ограничава правото на стачка, приватизират се обществените услуги. Ние наблюдаваме също как ЕЦБ се намесва в дейността на италианското правителство по един неприемлив начин, настоявайки за приватизация и либерализиране на обществените услуги, за промяна в системите на заплащане на труда, за децентрализация на колективното трудово договаряне и на правилата за подбор и съкращения на персонала,за увеличаване на възрастта за пенсиониране.
Тези императивни заповеди най-често се съдържат в секретни писма, подготвени в държани в тайна задни кабинети. Отново демокрацията е губещата страна.
Кризата също е ползвана като претекст, за да ни се напомни, че намаляването на заплатите ще освободи и повиши конкурентоспособността и ще подпомогне икономическия растеж, че това е печелившо за всички решение. Въпреки това, ние от ЕКП продължаваме да вярваме, че работните заплати са двигателят на икономическия растеж, а не пречка за него. Ако правилата на икономическото управление се фокусират върху заплатите и условията на труд като фактори за повишаване на конкурентоспособността, страните ще се конкурират по отношение заплащането на труда, условията на труд и по-общо казана по отношение на размера на социалните си разходи. И работещите отново ще са тези, които ще поемат тежестта.

Европейският социален модел е поставен под заплаха

Европейският социален модел е нашата гаранция за социално сближаване. Той бе разработен като част от социалното разбиране, което се появи сред западноевропейските нации, които се възстановиха и изплуваха от пепелищата, след Втората световна война и този модел покрива обществените услуги, социалната защита и колективното трудово договаряне. Но в момента неолибералните сили използват кризата, за да поставят под въпрос съществуването на този модел. Според тях, не само социалната защита и достойните заплати възпрепятстват икономическия растеж, но дори самите негови основни постулати за социално сближаване и солидарност са анатема. Някои от тях, особено от Централна и Източна Европа, сякаш дори са сключили брак със суровия социален дарвинизъм, удобно забравяйки, че в скандинавските страни, които са инвестирали в силни социални държави, в момента са сред най-конкурентноспособните.

Недооценяването на социалното сближаване означава също намаляване на политическата стабилност. Социалната изолация и несигурното бъдеще проправят пътя за популисти, които защитават национализма като лечение за всички болести. Възходът на крайната десница в Европа трябва да ни даде повод за загриженост. Европейски лидери и всички защитници на дерегулацията трябва да отчетат тази сериозна опасност, тъй като някои мерки, като например подобни драстични икономии, само го захранват.

Същевременно съществуват алтернативи

-Европейският съюз се нуждае от икономически растеж със силно социално измерение. Това, от което ние действително имаме нужда е един реалистичен план за възстановяване чрез заетост и устойчив растеж. Ние настояваме да подпишем за Европа социален договор, а не само финансов пакт.
-Eвропа има нужда от инвестиции в устойчива, зелена икономика. Tова предполага също инвестиции в транспорта и в енергетиката.
-Eвропа се нуждае от индустриална политика, която да подпомага развитието на водещите отрасли и в производството на бъдещето.
-Мандатът на ЕЦБ трябва да бъде точно прецизиран. Той трябва да има за цел да подпомага стабилността на цените, пълната заетост и конвергенцията на финансовите условия в страните-членки. Ние трябва да изискваме ЕЦБ задължително да бъде последна инстанция заемодател или купувач на държавните дългове, а не просто да прави това от време на време.
-Дълговете трябва да бъдат частично събрани чрез емитиране на еврооблигации.
-Tрябва да бъде въведена предпазна клауза по отношение равнището на работните заплати, клауза зачитаща напълно автономността на социалните партньори да договарят и предпазват от възможността чрез финансов пакт да бъдат намалявани работни заплати, ограничавани механизмите за колективно трудово договаряне, колективните действия и синдикализацията.
-Ние се нуждаем от разпоредби за запазване на икономическия растеж: изключването на публични инвестиции, които подкрепят потенциалния растеж от правилото на „балансиран бюджет“; защита на приходите в публичния сектор на чрез данък върху финансовите операции, като ангажимент за справяне с укриването на данъци, измамите и конкуренцията, и структурна роля за Европейския социален диалог, за да се избегне прилагането на строги икономически правила на тъмно, правила, които биха могли да нанесат вреда на икономиката.
-Един Протокол за социален напредък трябва да бъде приложен към Договорите за учредяването и функционирането на ЕС, протокол, който да гарантира спазването на фундаменталните и на социалните права.

ЕКП настоява за „Социален договор“ за Европа. Подобен договор трябва да създава условия за приоритетно инвестиране в подкрепа устойчивостта на икономиката, в подкрепа на качествени работни места и на социалната справедливост, като се противопоставя на неравенствата.
Изправено пред лавинообразната опасност, причинена от предлагания модел на икономическо управление, европейското синдикално движение ще предприеме действия за противопоставяне и протест срещу тези вредни политики и ние ще работим заедно, за да намерим съвместно най-добрите решения.

ЕКП призовава за провеждане на Европейски ден на действия на 29 февруари 2012 г., ден на който ние всички заедно ще заявим „Достатъчно означава достатъчно“. Синдикалните организации от цяла Европа ще настояват заетостта и социалната справедливост да се превърнат в реални приоритети.