ВИДОВЕ ОБЕЗЩЕТЕНИЯ, СВЪРЗАНИ С ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ТРУДОВ ДОГОВОР.
Кодексът на труда регламентира различни видове обезщетения, чието изплащане е свързано по един или друг начин с прекратяването на трудовото правоотношение
Обезщетение за неспазено предизвестие.
Нормативното основание за този вид обезщетение се съдържа в чл. 220, ал. 1 от Кодекса на труда. В текста се посочва, че страната, която има право да прекрати трудовото правоотношение с предизвестие, може да го прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието, при което дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестието.
Следователно, работникът или служителят ще имат право на това обезщетение, когато прекратяването е по инициатива на работодателя и се извършва на някое от основанията посочени в чл.328 от КТ, т.е. основание за прекратяване на договора с предизвестие. Срокът на предизвестието при прекратяване на безсрочен трудов договор (договор за неопределено време) е 30 дни, доколкото страните при сключването му не са уговорили по-дълъг срок, но не повече от 3 месеца. При прекратяване на срочен трудов договор, предизвестието е 3 месеца, но не повече от остатъка от срока на договора. Ако работодателят се възползва от предвидената в чл. 220, ал. 1 КТ възможност да прекрати трудовия договор преди да изтече срокът на дължимото предизвестие, трудовият договор ще се прекрати от посочения от работодателя момент, а работодателят ще дължи обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестието.
Обезщетение по чл. 221, ал. 1 от Кодекса на труда
При прекратяване на трудовото правоотношение от страна на работника или служителя без предизвестие в случаите по чл. 327, т. 2, 3 и 3а КТ, работодателят му дължи обезщетение. С други думи, работодателят дължи обезщетение, когато работникът или служителят прекрати едностранно без предизвестие трудовото правоотношение, защото:
– работодателят е забавил изплащането на трудовото възнаграждение или на обезщетение по кодекса на труда или по общественото осигуряване;
– работодателят е променил мястото или характера на работата или уговореното трудово възнаграждение освен в случаите, когато има право да извърши такива промени, както и когато не е изпълнил други задължения, уговорени с трудовия договор или с колективния трудов договор, или установени с нормативен акт;
– в резултат на извършена промяна по чл. 123, ал. 1 и чл. 123а, ал. 1 значително са се влошили условията на труд при новия работодател;
В хипотезата на чл.221, ал.1, размерът на обезщетението се определя по различен начин, в зависимост от това дали се касае за прекратяване на срочен трудов договор или на договор за неопределено време. При прекратяване на безсрочно трудово правоотношение обезщетението е в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за срока на предизвестието, а при прекратяване на срочно трудово правоотношение – в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за времето, през което той е останал без работа след прекратяването, но за не повече от остатъка от срока на трудовото правоотношение.
Обезщетение за оставане без работа (чл. 222, ал. 1 от Кодекса на труда)
Обезщетението по чл. 222, ал. 1 КТ се изплаща във връзка и по повод прекратяване на трудов договор от страна на работодателя при конкретно посочени от законодателя правни основания:
– закриване на предприятието или на част от него;
– съкращаване на щата;
– намаляване обема на работа;
– спиране на работата за повече от 15 работни дни;
– при отказ на работника или служителя да последва предприятието или неговото поделение, в което той работи, когато то се премества в друго населено място или местност;
– когато заеманата от работника или служителя длъжност трябва да бъде освободена за възстановяване на незаконно уволнен работник или служител, заемал преди това същата длъжност.
Обезщетението е в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за времето, през което той е останал без работа, но за не повече от 1 месец. С акт на Министерския съвет, с колективен трудов договор или с трудовия договор може да се предвижда обезщетение за по-дълъг срок. Ако в този срок работникът или служителят е постъпил на работа с по-ниско трудово възнаграждение, той има право на разликата във възнагражденията за съответния период от време.
Обезщетение при прекратяване поради болест (чл. 222, ал. 2 от Кодекса на труда)
Обезщетението по чл. 222, ал. 2 КТ се дължи от работодателя, когато трудовото правоотношение е прекратено поради заболяване на работника или служителя, т.е. прекратяването да е на основание чл.325, т.9 или чл.327, т.1 от КТ. Допълнителни условия са работника да има най-малко 5 години трудов стаж и през последните 5 години трудов стаж да не е получавал обезщетение на същото основание.
Обезщетението е в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за срок от 2 месеца.
Обезщетение по при пенсиониране (чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда)
Съгласно чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ) при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е придобил при същия работодател или в същата група предприятия 10 години трудов стаж през последните 20 години – на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца.
Това обезщетение се изплаща само веднъж и се дължи, когато към датата на прекратяване на трудовия договор работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, т.е. налице са и двете предпоставки – възраст и осигурителен стаж.
Важно! От 1 януари 2016 г. е в сила новата ал.4 на чл.222, според която обезщетението за пенсиониране се дължи и ако към момента на прекратяване на договора, работникът отговаря на условията за получаване на ранна пенсия в намален размер по чл.68а от Кодекса за социално осигуряване. Това на практика означава, че ако при прекратяване на трудовия договор, работникът има необходимия за пенсиониране стаж и му остава по-малко от година до навършване на пенсионната възраст, той има право на обезщетението, така както би имал право ако вече е придобил право на пенсия по общия ред.
За задължението на работодателя и правото на работника е без значение дали придобитото право на пенсия е упражнено и работникът се е пенсионирал. То се дължи и ако работникът не е подал заявление за пенсия в НОИ, както и когато е подал и все още няма издадено разпореждане за отпускане на пенсията.
Обезщетение за неползван отпуск (чл. 224 от Кодекса на труда)
Съгласно чл. 224, ал. 1 КТ, при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж. Обезщетението по чл. 224, ал. 1 КТ се изплаща независимо от вида на основанието за прекратяване на трудовия договор.
Обезщетение при незаконно уволнение (чл. 225 от Кодекса на труда)
Съгласно чл. 225, ал. 1 и 2 КТ при незаконно уволнение работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца. Ако през посочения период работникът или служителят е работил на по-нископлатена работа, той има право на разликата в заплатите.
Обезщетение при неиздаване на документи и задържане на трудовата книжка (чл. 226 от Кодекса на труда)
Работодателят и виновните длъжностни лица отговарят солидарно за вредите, причинени на работника или служителя поради:
– неиздаване или несвоевременно издаване на необходимите му документи, удостоверяващи факти, свързани с трудовото правоотношение;
– вписване на неверни данни в издадените документи.
Работодателят и виновните длъжностни лица отговарят солидарно към работника или служителя за вредите, които той е претърпял поради незаконно задържане на трудовата му книжка, след като трудовото правоотношение е било прекратено, като обезщетението обхваща всички вреди, претърпени от работника или служителя, включително и неимуществените.
Обезщетение по чл. 331 от Кодекса на труда, при прекратяване по инициатива на работодателя срещу уговорено обезщетение
Работодателят може да предложи по своя инициатива на работника или служителя прекратяване на трудовия договор срещу обезщетение. Ако работникът или служителят не се произнесе писмено по предложението в 7-дневен срок, се смята, че то не е прието. Ако работникът или служителят приеме предложението, работодателят му дължи обезщетение в размер на не по-малко от четирикратния размер на последното получено месечно брутно трудово възнаграждение, освен ако страните са уговорили по-голям размер на обезщетението.
Работодателят следва да изплати обезщетението в едномесечен срок от датата на прекратяване на трудовия договор. В случай че то не бъде изплатено в посочения срок, основанието за прекратяване се смята за отпаднало.
СРОК ЗА ИЗПЛАЩАНЕ НА ОБЕЗЩЕТЕНИЯТА
Въпросът за срока, в който работодателят е длъжен да изплати полагащо се обезщетение има важно практическо значение. Неизпълнението на задължението в срок води до забава на работодателя и от момента на изтичане на срока, работникът може да сезира ИА „ГИТ“ за неизплатеното обезщетение, както и да предяви съдебен иск срещу работодателя, за да бъде присъдено и изплатено дължимото обезщетение.
Съществуваха някои спорове относно определянето на конкретен срок за изплащане на различните видове обезщетения. Поради различното тълкуване и с цел уеднаквяване на практиката, законодателят предвиди изричен срок за изплащане на обезщетенията свързани с прекратяване на трудовото правоотношение. В края на 2017 г. бе приета нова ал.3 на чл.228 от Кодекса на труда, която гласи: „Обезщетенията по този раздел, дължими при прекратяване на трудовото правоотношение, се изплащат не по-късно от последния ден на месеца, следващ месеца, през който правоотношението е прекратено, освен ако в колективния трудов договор е договорен друг срок. След изтичане на този срок работодателят дължи обезщетението заедно със законната лихва“.