Европа отново се сблъсква с проблема на масовата безработица. През предстоящата година ще се наблюдава унищожаване на работни места, каквото не е имало от 1930 г. насам доказателство, че реакцията на властите (и Европейските институции, и националните) не е била достатъчно адекватна, за да посрещне проблем с толкова голям мащаб. Причината за тази вълна от безработица се крие в доминиращия през последните 30 години нов либерален икономически модел, чийто крах доведе до икономическата катастрофа, обхванала както Европа, така и останалата част от света. Прекалено голяма част от огромния сектор на финансовите услуги си позволи да практикува така модерната в днешни времена версия на алхимията. Дългосрочната предпазливост и благоразумие бяха игнорирани и алчността и спекулацията се наложиха на Уол Стрийт, в Лондон, както и в останалите големи финансови центрове. Още преди настъпването на кризата, резултатът бе непрекъснато увеличаващо се непостоянство и неравенство, увеличение на полагането на недеклариран и несигурен труд, както и упражняването на натиск с цел намаляване действието и влиянието на държавите, които обезпечават социални грижи за всички, на правата на работещите хора и на колективното трудово договаряне. Днес към всичко това се добавя и нарастваща безработица, съкращаване на държавни разходи и рязко спадане на фактора търсене в много страни. Гражданите, чрез действията на публичния сектор се обръщат към Правителствата и синдикатите за помощ с цел възстановяване на демократичния баланс, чиято липса осезателно се усеща в момента, на пазара на труда и борсите.

ЕКП поставя изискването никога вече да не се допуска финансовият капитализъм да причинява криза на света, на Европа и на работещите хора; както и никога вече да не се допуска нарастващото неравенство да получава подкрепа, безразличие или недостатъчно внимание от страна на демократичните правителства. ЕКП напълно подкрепя действията на международното синдикално движение за борба с кризата. Именно тук Европа трябва да изиграе своята специфична и важна роля. ЕС е уникален с това, че има капацитета едновременно да ръководи и да кординира действия, които представляват световно най-голямата обособена икономическа система. По тази причина ЕС трябва да бъде лидер, а не последовател. Ако все още ЕС не е в състояние да предприема съгласувани действия, то тогава постигнатият от него огромен напредък в областта на пазара, на валутата и на едно бъдещо разширяване, ще бъде подложен на голям натиск, особено ако страните-членки се стремят да развият единствено свои собствени подходи за търговия, валутна политика и международни отношения. ЕС трябва да поеме своите отговорности по отношение на най-засегнатите страни-членки и да реагира по начин, по който те да не изпитват нужда да разчитат на Международния Валутен Фонд (МВФ). Когато има нужда от интервенция на МВФ, тя трябва да цели опазването на социалната кохезия, а не намаляване на държавните разходи за обществени нужди и намаляване на обществените услуги…