УВАЖАЕМИ Г-Н ПРЕЗИДЕНТ,

 КТ „Подкрепа“ счита, че гласуваният на 24 януари 2017 г. Закон за концесиите не защитава в достатъчна степен интересите на българските граждани и не съответства на заложените в Директива 2014/23/ЕС цели. Тук ще се спрем само на няколко основни точки:

• Вносителите на този нормативен акт са си поставили за цел да отразят променените обществени отношения и част от изискванията на европейски регламенти и директиви, но заедно с това проправят път на провалената концепция за публично-частното партньорство. Законът за публично-частното партньорство така и не беше приложен, тъй като изрично указваше, че ПЧП не е концесия. С новия Закон за концесиите разликата между ПЧП и концесия се заличава.

• Беше премахнат максималният срок от 35 години за отдаване на концесия – правото на експлоатация върху обект и/или на услуга от обществен интерес. Концесия със срок над 50 години по същество е приватизация.

• Според Директива 2014/23/ЕС чл. 18, срокът на концесията трябва да дава възможност на концесионера да си възвърне направените инвестиции и да получи доход от вложения капитал. В националния закон този срок е разширен и с „възвръщане на разходите по експлоатация на строежа или на услугите“! Тези разходи са и текущи – за електрическа енергия, заплати, юридически, счетоводни и други услуги и не могат да бъдат предвидени в началната част на процедурата, особено при концесии, които се простират в няколко десетилетия. В допълнение въпросните разходи могат да включват ежегодни консултантски договори за милиони левове, както и договори за ползване на търговски марки – механизми за намаляване на финансовия резултат на компаниите, които се използват и към момента. По този начин се заобикаля разпоредбата на чл. 136 от същия Закон за концесиите, според която концесионерът не може да се освобождава от поетия оперативен риск.

• Стойността на концесията може да се променя безкрайно, тъй като чл. 137, ал. 2 дава възможност за заобикаляне на тавана от 10% от първоначалната стойност, наложен в същия член, ал. 1, т. 2. Даваме пример с начална стойност от 100 лв. При първа промяна тя може да стигне 110 лв., при втора – 121 лв., при трета – 133 лв… Така с три изменения стойността може да нарасне с 33%, не с 10%, колкото е границата, наложена в чл. 137, ал. 1, т. 2.

• Недоумение буди текстът на чл. 150, ал. 3, който задължава държавата и общините да изплатят обезщетение за невъзстановените разходи за инвестиции на концесионера, когато договорът се прекрати по негова вина. Ако по вина на концесионера се прекрати договора, то той не само не бива да получава компенсации – трябва да бъде санкциониран!

В самата Директива 2014/23/ЕС е уточнено: „В случай че специална за съответния сектор разпоредба премахва риска, като предвижда за концесионера гаранция да покрие инвестициите и разходите си, понесени при изпълнение на договора, такъв договор не следва да се разглежда като концесия по смисъла на настоящата директива.“

• С Приложение 3 „Социални и други специфични услуги“ на Закона обхватът на концесиите се разширява практически във всички сектори от обществена значимост. Подчертаваме манипулативното описание към групите кодове на услугите, направено в Приложението. Така например зад безобидното „Посреднически услуги по предоставяне на лица за работа в домакинствата“ се крият и „Услуги, свързани със задържане и превъзпитание на криминално проявени лица“! Група „Услуги на държавното управление за обществото като цяло“ включва и код 75230000-7 Услуги на правораздаването и съдебната дейност. КТ „Подкрепа“ не смята, че в обществото има консенсус „ЗА“ приватизация на правораздаването!

Здравни, образователни и социални грижи законът таксува като пазарни услуги. Не само това – отваря се вратата за концесия и на изключително характерни за държавата дейности като затвори, охранителни услуги, услуги по наблюдение, услуги по издирване, услуги по издирване на бегълци, услуги по патрулиране, услуги по издаване на служебни пропуски…

По същество самият проектозакон за концесиите е пример за отдаване дори на законотворчеството в частни ръце, тъй като изготвянето му е възложено на частна юридическа кантора.

Понеже за пореден път ни се поднасят обяснения, че законодателните промени са в резултат на приети европейски директиви, намираме за удачно да напомним друга част от Директива 2014/23/ЕС:

„Целесъобразно е също така да се припомни, че настоящата директива не следва да засяга законодателството на държавите членки в областта на социалната сигурност. Тя не следва също така да води до либерализация на услугите от общ икономически интерес, запазени за публични или частни субекти, нито до приватизация на публични субекти, които предоставят услуги.“

КТ „Подкрепа“ напомня, че до момента България има изключително негативен опит от концесиите. Доклад на Центъра за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност от 2014 г., който разглежда периода 2008-2013 г., сочи, че държавата и общините дори не са събирали концесионните такси за десетки находища, с което на частни фирми буквално са подарени близо един милиард лева. Новият закон трябваше да създаде бариери пред неизпълнението на договорите от страна на концесионерите. Вместо това отваря широко вратата за още повече неизгодни за българските граждани договори, които по същество ще доведат до нова приватизационна вълна.

КТ „Подкрепа“ Ви призовава да наложите вето на закона, за да бъде дадена възможност за коригиране на заложените в настоящия текст тежки пороци.

С УВАЖЕНИЕ:

                           ИНЖ. ДИМИТЪР МАНОЛОВ

                           ПРЕЗИДЕНТ НА КТ „ПОДКРЕПА“