ЕКП приветства преразглеждането на Регламента относно производството по несъстоятелност. От съществено значение е да бъде повишена защитата на работници и служители срещу заплахата от неплатежоспособност, както и да се укрепи тяхната позиция, в случай на такава. Това е една изключително важна цел, особено в настоящия контекст – ситуация, в която рискът компаниите да не могат да си позволят поемането и изпълнението на своите отговорности спрямо своите работници и служители, се е покачил и продължава да се увеличава с драстични темпове.
В ситуация на производство по несъстоятелност работниците и служителите трябва да бъдат защитени по отношение на:
1. Непрекъснатост/приемственост на техните трудови договори;
2. Изясняване на въпроса дали бизнесът би могъл да продължи да функционира по време на неплатежоспособност;
3. Дължими вземания.

ЕКП приветства факта, че в Регламента е подчертано, че интересите на работниците и служителите, както и тези на останалите заинтересовани страни, често могат да бъдат по-добре опазени, ако бъдат подсигурени нужните законови и правни алтернативи за ликвидация. Предложението подобрява и повишава възможността за предварително обявяване на производство по несъстоятелност, с цел спасяване на компанията и справяне със съответния й дълг.

Най-добрата защита на работниците и служителите, в случай на несъстоятелност често е именно това да бъде избегнат фалитът на предприятието. Ето защо, минималните капиталови изисквания към компаниите трябва да бъдат подсилени по начин, по който да се укрепят финансовите буфери на компаниите срещу временни икономически затруднения. Освен това, е от изключителна важност предварителните производства по несъстоятелност да се подобрят в посока на това да служат за избягване на фалити и за защита интересите на работниците и служителите в съответните производства.

Към момента вторичните производства, нуждаейки се от адекватни процедури по ликвидация, стоят на пътя на успешното преструктуриране на множество компании. Предложението за промяна на Регламента, коригира тази ситуация като дадената компания би могла да продължи да работи за в бъдеще като действащо предприятие (предположението се базира на тезата, че бизнесът ще продължи да функционира, без да бъде ликвидиран, поне през следващия 12 месечен период).

След като работниците и служителите са най-важните от всички заинтересовани лица, то техните дължими заплати трябва да бъдат подсигурени от съответните гарантиращи институции, като именно работещите трябва да бъдат в облагодетелствана позиция по отношение на финансовите вземания, в случай на несъстоятелност. Не е приемливо работниците и служителите да не се ползват от преференциални права в тази насока. ЕКП счита, че мениджмънтът на съответното предприятие трябва задължително да поема отговорност за неизплатените вземания на работещите.

Възможността за колективна процедура, трябва да бъде установена и за работещите, разпознавайки ги в ролята им на кредитори в производството по несъстоятелност. От ликвидаторите следва да се изисква когато е необходимо, дори и във фирми без синдикално представителство, да инициират и улеснява процесът, при който работниците и служителите могат да действат колективно по отношение на своите права като кредитори.

Настоящата практика, която не е коригирана по никакъв начин в предложението за промяна на Регламента, е компетентността за откриване на производство по несъстоятелност се установява съгласно концепцията, при която в центъра са основните интереси на длъжника. Настоящата правна ситуация позволява на компаниите да разполагат или прехвърлят своите седалища, а също и да прехвърлят активите си към държави, в които защитата на работници и служители е по-слаба, с цел да се възползват от правните режими относно несъстоятелността, за да се облагодетелстват съответните акционери. Този „режим на подбор с цел облагодетелстване“ трябва да бъде стопиран, така че фирмите да не могат да търсят най-изгодния за тях национален режим за несъстоятелност и съответно най-неизгодният такъв по отношение интересите на работниците и служителите. За Европейската конфедерация на профсъюзите (ЕКП) въведените промени са крайно недостатъчни, тъй като реална промяна в предложената концепция няма. ЕКП настоява за въвеждане на ясен критерий относно дефиницията на „реално седалище“ за операциите на компанията. Още по-конкретно започването на дело по главното производство по несъстоятелност трябва бъде свързано именно с това реално седалище.

Наредбата определя какво означава понятието „група от фирми“ и предвижда съответните правила в случаите, когато групата бъде засегната или изпадне в ситуация на неплатежоспособност. За ЕКП е от съществено значение неплатежоспособността на един от членовете на групата предприятия да не застрашава жизнеспособността и заетостта в останалите части на групата. В интерес на трудещите се е прозрачността на дружествата, опериращи трансгранично и особено на групите от дружества, да бъде повишена като цяло, а не само в случаите на неплатежоспособност.

ЕКП иска да избегне ситуацията, при която съдилищата на страните-членки, нямащи юрисдикция по отношение на трудовите договори, изведнъж получат такава по отношение на трудовото законодателство, поради откриване на производство по несъстоятелност. Приложимото законодателство и юрисдикцията трябва да бъдат най-сериозните въпроси, които разглеждаме, що се отнася до трудовите договори.

Защитата на работници и служители в националните трудови закони и/или националните законодателства по несъстоятелност не трябва да бъде отслабена по никакъв начин, поради преразглеждането на съответния Регламент.

Необходими са редица реформи на европейското право относно дружествата и корпоративното управление, с цел въвеждане на производствата по несъстоятелност в един по-широк контекст, опитвайки се да бъдат избегнати, доколкото е възможно. ЕКП настоява правата на работниците и служителите (информиране, консултиране и участие) да бъдат включени и укрепени като цяло в предложението за промяна, така че работещите хора да имат възможността да получават повече информация за фирмата, а също и да предприемат действия в интерес на дългосрочната устойчивост на дружествата и такива срещу риск от неплатежоспособност.

Прозрачността на дружествата както по отношение на нейните финансови, така и по отноение на други нефинансови въпроси, трябва да се увеличи съществено. Компаниите следва да бъдат задължени да предоставят информация по широк спектър от въпроси, като например:

– Обучение;
– Оборот на човешкия ресурс;
– Произшествия на работното място/професионална заболеваемост и др.

Те трябва да предоставят подобна информация, тъй като тя е от решаващо значение за дългосрочната жизнеспособност на дружествата. Като цяло, тенденцията на нарастваща конкуренция между националните регулаторни режими и тенденцията дружественото право да се употребява като инструмент при повишена конкуренция за сметка на защитата на работници и служители, трябва да бъде спряна завинаги.