Правото на колективни действия за сдружаване в синдикална структура е основата, върху която се защитават общите интереси на работещите, касаещи техните трудови, осигурителни, социални и синдикални права. Основното право на синдикализма е визирано в Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. Правото на сдружаване е базовият механизъм, който легитимира колективния интерес и конкретизира инструментариума за подобряване условията на труд през социален диалог, колективно трудово договаряне и различни способи за уреждане на колективни трудови спорове.
Разпоредбата на чл. 49, ал. 1 от Конституцията на Република България казва, че „ Работниците и служителите имат право да се сдружават в синдикални организации и съюзи за защита на своите интереси в областта на труда и социалното осигуряване.“ Основното конституционно право на гражданите – свободно да се сдружават в организации е подкрепено и от редица международни актове, възприети от България и представляващи неразделна част от действащото ни законодателство. Ратифицираната през 1992г. у нас Конвенция за човешките права, дефинира свободата на събранията и сдруженията, като в член 11, ал. 1 е посочено, че „Всеки има право на свобода на мирни събрания и на свободно сдружаване, включително правото да образува и членува в професионални съюзи за защита на своите интереси.“
Правото на работещите да се организират и да членуват в професионални сдружения – синдикати е упоменато и в чл. 22, т. 1 от Международния пакт за граждански и политически права ратифициран с указ 1199 на президиума на Народното събрание от 23.07.1970г. ДВ бр.60/1970г. В разпоредбата на член 22, т. 1 се посочва, че „Всяко лице има право на свободно сдружаване с други лица, включително и правото да образува и да членува в профсъюзи за защита на своите интереси“.
Конвенция № 87 на МОТ, относно синдикалната свобода на сдружаване и защита правото на синдикално организиране от 1948г., (Ратифицирана в България, в сила от 08.06.1960г.) също визира мерки за защита на правото на синдикално сдружаване, като задължава държавите членки, за които тя е в сила, да предприемат всички необходими мерки за осигуряване свободното упражняване на това право.
Иманентно произтичащо от правото на сдружаване е правото на защита на синдикалните лидери и на колективно трудово договаряне.
Конвенция № 98 на МОТ, относно правото на организиране и колективно договаряне, гарантираща правото на свободно организиране и колективно трудово договаряне (КТД), поощрява колективните преговори и сключването на колективни трудови договори, в условия на най – пълното развитие и провеждане на процедурите в рамките на националните условия. (Ратифицирана в България, в сила от 8.06.1960г.)
Кодекса на труда (КТ) регламентира сдружаването на работниците и служителите и вменява на синдикалните организации представителството и защитата. В чл. 4, ал.1 е посочено, че „Работниците и служителите имат право, без предварително разрешение, свободно да образуват по свой избор синдикални организации, доброволно да встъпват и да излизат от тях, като се съобразяват само с техните устави.“, ал. 2 „Синдикалните организации представляват и защитават интересите на работниците и служителите пред държавните органи и пред работодателите по въпросите на трудовите и осигурителните отношения и на жизненото равнище чрез колективно преговаряне, участие в тристранното сътрудничество, организиране на стачки и други действия съгласно закона.“
Неразривната връзка между правото на труд, правото на сдружаване и на колективно трудово договаряне, като основни човешки права, предполага тяхното общо разглеждане в контекста на националното законодателство, с оглед, яснота при осигуряване на тяхната защита и обезпечаване целесъобразността на тяхното прилагане.
Колективната защита и отстояване на трудовите права, чрез синдикално сдружаване, подобрява контрола по спазване и усъвършенстване на трудовото и осигурителното законодателство, допринася за по – добри условията на труд, и живот на всички работещи в страната.
Правото на участие в синдикат е индивидуално, но само посредством колективната принадлежност е възможна ефективна подкрепа на общите интереси на работниците и служителите.
Кои работници ползват синдикална закрила по чл. 333 от КТ?
В чл. 333, ал. 3 от Кодекса на труда се посочва, че в случаите на прекратяване на трудовия договор от работодателя, при закриване на част от предприятието или съкръщаване на щата, при намаляване на обема на работата, при липса на качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата и при промяна на изискванията за изпълнение на длъжността, ако работниа или служителя не отговаря на тях ( чл. 328, ал. 1, точки 2, 3, 5, 11), както и при случай на дисциплинарно уволнение ( чл. 330, ал. 2, т. 6) работодателят може да освободи от трудово правоотношение „работник или служител, който е член на синдикално ръководство в предприятието, на териториален, отраслов или национален ръководен изборен синдикален орган, през времето, докато заема съответната синдикална длъжност и до 6 месеца след освобождаването му, само с предварителното съгласие на синдикален орган, определен с решение на централното ръководство на съответната синдикална организация.“
Член на синдикално ръководство е всяко легитимно избрано лице, съгласно заложените уставни правила за дейността на конкретната синдикалната организация, която съществува в съответното предприятие самостоятелно или принадлежи към национално представителен синдикат, негова браншова, или териториалена структура.
В параграф 1, точка 6 от допълнителните разпоредби на КТ се пояснява, че „синдикално ръководство“ е председателят и секретарят на съответната синдикална организация.
Заложената в Конвенция № 87 на МОТ (чл. 3, т. 2 ) оперативна самостоятелност на всяка синдикална организация, позволява свободата сама да изработва своя устав и правилници за дейността си, свободно да избира свои представители, включително и състав на ръководния орган, свободно да организира управлението си, и да определя своята програма за работа.
Следователно съобразно уставната регламентация на всяка синдикална структура (национална, професионална, териториална или организация в предприятие) за част от „синдикалното ръководство“ се считат не само лицата, членуващи в нея и избрани за председател или секретар, но и лицата, които са редовни членове в базова синдикална организация, но са избрани за представители в браншови, териториален или национален ръководен орган на синдиката. На практика това представляват две отделни самостоятелни основания за закрила по чл. 333, ал. 3 КТ.
Не на последно място защита при уволнение ползват всички синдикални членове, за които в действащ колективен трудов договор е предвидена клауза налагаща писмено съгласие от ръководен синдикален орган, преди освобождаване на работник или служител – член на синдиката.
Такъв текст, например, е предвиден в сключен колективен трудов договор от 03.12.2021 г. между „Чистота – Искър“ ЕООД, гр. София и синдикала секция на КТ „Подкрепа“ – редовен член на Федерация „Строителство, индустрия и водоснабдяване“ – „Подкрепа“. Член 39 от договора гласи, че „Работодателят може да прекрати трудовото правоотношение с работник или служител, член на синдиката, страна по този КТД, при съкращение в щата и намаляване обема на работа, след предварително писмено съгласие на синдикалното ръководство. Синдикалното ръководство в срок от 10 (десет) дни от писменото поискване, получено от председателя или упълномощени от него лица, взема решение за даване на съгласие или мотивора отказ.“
Друга добра практика по КТД е договаряне на по-висок размер на обезщетение за прекратяване на трудовото правоотношение, от работодателя с предизвестие за работници и служители членове на синдиката, от предвиденото в КТ.
Понятието „синдикален орган, определен с решение на централното ръководство на съответната синдикална организация“ не е еднозначно дефинирано в нашето законодателство, което позволява тълкуване както в посока на ниво синдикална организация в предприятието, така и в посока ръководство на ниво регионална или професионална организация.
Съгласно устава на КОНФЕДЕРАЦИЯ НА ТРУДА ПОДКРЕПА, като „централно ръководство“ на синдикална организация може да се счете изпълнителния съвет, т. к неговата функция на постоянно действащ ръководен орган му вменява задължение за вземане на решения по текущи въпроси касаещи дейността на синдиката. „Чл.31 Изпълнителният съвет е постоянно действащ ръководен орган, който организира цялостната дейност на Конфедерацията между Конфедеративните съвети. Той се състои от Президент, вицепрезидент и конфедерални секретари.“
Познаването и прилагането на правото на сдружаване е гаранционен механизъм, както за защита и договаряне на повече права на работещите хора, така и за утвръждаване на индустриалната демокрация в страната.
Десислава Янева
Ф „СИВ“ – „Подкрепа
