Във връзка с предстоящото обсъждане на второ четене на проект на Закон за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия Ви молим да приемете едно предложение за допълнение, а именно:

В член 6 да се добави нова алинея (5) със съдържанието от член 14, ал. 4 на досегашния Закон за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите:

„(5) Огнестрелното оръжие, придобито за самоотбрана, може да се използва при осъществяване на охранителна дейност след вписване в съответните отчетни документи на охранявания обект.“

Мотивите за нашето предложение са следните:

1. Не е логично и обосновано предоставено оръжие за самоотбрана да не може да се използва в частната охранителна дейност:

– Става дума за използване на предоставено вече от МВР оръжие за самоотбрана, а не допълнително да се предоставя оръжие на физически лица за осъществяване на охранителна дейност.

– МВР, предоставяйки оръжие за самоотбрана, е преценило, че лицето, на което то е предоставено, може да го съхранява, носи и употребява (което означава и право да се движи непрекъснато с него); защо, тогава, това лице да не може да се защити със собственото си оръжие по време на работа на охраняван от него регистриран обект от лицензирана фирма (при условията на неизбежна отбрана и/или крайна необходимост)?!

– В частните охранителни фирми има въведена процедура за регистрация на обектите на личното оръжие по време на работа, която се контролира от органите на полицията; досегашната практика е показала, че тази процедура е правилна, работеща и гарантира спазването на законовите разпоредби.

2. Оръжие за самоотбрана е предоставено от МВР на бивши служители в системата на МВР и МО, каквито са над 40 % от охранителите. Те съзнават отговорността за притежаването на лично оръжие, за неговото носене и употреба.

3. Отнемането на възможността бившите служители на МВР и МО да използват законно предоставеното им лично оръжие ще рефлектира и върху социалния статус на тази категория хора и трудовата им ангажираност, защото именно тя им дава възможност да работят като охранители на обекти с въоръжена охрана.

4. Невъзможността законно предоставено оръжие за самоотбрана да се използва в частната охранителна дейност:

– ще въведе затрудняваща практиката процедура, свързана с предаването, съхраняването и получаването на личното оръжие при осъществяване на въоръжена охрана;

– ще доведе до допълнителни финансови разходи за частните охранителни фирми в условията на икономическа криза.

Членовете на нашите две организации са убедени, че невключването на текста от ал. 4 на чл. 14 от действуващия Закон за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите предполага две причини:

– Лобиране в интерес на търговците с оръжие и боеприпаси – невъзможността за използване на законно предоставено оръжие за самоотбрана при осъществяване на охранителна дейност предполага частните охранителни фирми да бъдат задължени да закупят допълнително служебно оръжие.

– Необоснованото твърдение, че по този начин ще се намали броят на късоцевните огнестрелни оръжия в населението; това определено не е вярно.

Анна Заимова, председател на Национален професионален синдикат на служителите по сигурността и охраната на КТ „Подкрепа“

Борис Гарванов, председател на УС на Национална асоциация на фирми за търговска сигурност и охрана