I. Настояща ситуация в отрасъл Енергетика
Секторите електроенергетика и топлоенергетика са „чувствителна струна“ в ежедневието на българските граждани. Събитията от първите месеци на 2013 г. ясно доказват това – масови протести срещу непосилните за плащане цени на енергията, като имаше и крайни изяви на отчаяние, проявени в самозапалвания.
Как се стигна до тази ситуация. Причините са комплексни:
– Непоследователна политика в управлението на отрасъла, довела до много на брой и огромни по размер и последици изкривявания;
– Липсата на каквито и да било действия за създаването на либерализиран енергиен пазар, довела дори до завеждане на съдебно дело срещу България от страна на Европейската Комисия;
– Пълна липса на контрол над приватизираните електроразпределителни дружества;
– Непоследователност и грешна преценка при реализация на инвестиционни проекти (пример: продажбата на ВЕЦ „Санданска Бистрица“ и последващото изграждане на ВЕЦ „Цанков камък“);
– Избързване с приемането на законовата и нормативна рамка по отношение на ВЕИ, с цел постигане на целите, поставени с програма 20-20, довело до масирано изграждане на мощности при максимално високи инвестиционни разходи, което доведе до значително повишаване цената на електроенергията;
– Реалната ситуация на снижено потребление на електрическа енергия през първата половина на 2013 г. доведе до огромен дисбаланс между производство от ВЕИ и потребление (около 70% от потребяваната в отделни интервали от време електроенергия се произвежда от ВЕИ);
Доколкото отношението между участниците в енергийния пазар се регулира напълно от ДКЕВР, наличието на горепосочените проблеми показва неефективно управление на системата, което доведе до пълно изчерпване кредита на доверие в тази институция и налага необходимостта от структурна промяна на принципите на нейното функциониране.
Следва да се отбележи и дългонасажданата теза, че произвежданата в България електроенергия е най-евтината в Европа. В абсолютна стойност това изглежда така, но постоянно намаляващата покупателна способност на населението и постоянно растящите цени на енергията и горивата от 1989 г. до сега, доведоха до невъзможност за редовно плащане на сметките за енергия от страна на значителна част от населението, особено през зимния сезон. Европейската директива ясно визира, че потребители, които дават повече от 10% от доходите си, за да плащат тези сметки, се причисляват към категорията „енергийно бедни“, т.е. в тази категория вероятно попадат повече от 80% от домакинствата в България.
Постоянно увеличаваните цени доведоха до свиването на потреблението на енергия за домакинствата и заедно с драстично намалената консумация от промишлените потребители, блокирания износ на електроенергия, дългосрочните договори с две въглищни централи и участието на ВЕИ в енергийния микс на страната, доведе енергийната система до колапс.
Намаленото потребление на електроенергия и непредсказуемата работа на ВЕИ (поради неподаване на товарови графици от производителите) води до спиране на мощности във въглищните ТЕЦ, което непряко се отрази катастрофално и на въгледобива в мините. Реакцията на миньорите също не закъсня те се включиха в протестите срещу политиката на управление, декларирайки готовност за гражданско неподчинение.
Основният проблеми за износа в момента е високата такса за пренос, включваща добавки за ВЕИ, високоефективно комбинирано производство на електроенергия и топлоенергия, както и невъзвръщаеми разходи, реализирани от НЕК ЕАД, която прави произвежданата у нас електроенергия напълно неконкурентоспособна на експортните пазари.

II. Мерки за стабилизация
За излизане от тази кризисна за отрасъл Енергетика ситуация, трябва да бъде направено следното:
1. Възстановяване на износа на електроенергия до максимален размер
Приоритетно към Република Турция (останала единственият възможен експортен пазар поради по-високите изкупни цени и трайната тенденция за запазването им при нарастващо потребление). Това може да стане по следния начин:
1.1. ТЕЦ „Марица – Изток 3 Контур Глобал“ да се отдели от българската електроенергийна система и да премине в паралелна работа с Турската електроенергийна система. За да се осигури това е необходимо:
-При прехвърляне на активите на НЕК ЕАД към ЕСО ЕАД едната от 400 kV междусистемни връзки да остане собственост на НЕК ЕАД;
-Използване на пълния капацитет на въпросната връзка за пренос и продажба на произвежданата от „Контур Глобал“ електроенергия в Република Турция.
1.2. ТЕЦ „АЕС Гълъбово“ (бившата ТЕЦ „Марица – Изток 1“) да се отдели от българската електроенергийна система и също да премине в паралелна работа с Турската електроенергийна система като реализира продукцията си там. За да се осигури това е необходимо:
-Да се изгради 400 kV връзка между ТЕЦ „Марица – Изток 3 Контур Глобал“ и ТЕЦ „АЕС Гълъбово“;
-Реконструкция и удвояване на капацитета на междусистемната 400 kV връзка, свързваща ТЕЦ „Марица-Изток 3 Контур Глобал“ с Турската електроенергийна система, като се използват съществуващите конструктивно-технологични съоръжения.
По този начин ще бъде осъществявана продажбата на 1450 MW почасови товар в Република Турция и дългосрочно реализиране на произвежданата електроенергия от двете централи при спазване на съществуващите договори между тях и НЕК. Това ще се отрази пряко в значително намаляване на цената на електроенергийния микс за обществения доставчик.
2. Реструктуриране на електроенергийния микс от производствени мощности за регулирания пазар
2.1. При изпълнение на мерките по т.1. от микса отпадат централите с високи цени и дългосрочни договори за изкупуване (ТЕЦ „Марица-Изток 3 Контур Глобал“ и ТЕЦ „АЕС Гълъбово“). В микса остават АЕЦ „Козлодуй“, ТЕЦ „Марица-Изток“ 2, ВЕЦ към НЕК, ВЕИ, топлофикационните централи и заводските централи.
3. Оптимизиране на управлението
3.1. Да стартира търговията със зелени сертификати, които постепенно да заменят дотираните цени на произвежданата електроенергия, като задължителното им изкупуване да е диференцирано съобразно степента на „замърсяване“ от страна на съответния потребител на електроенергия.
3.2. Производството от ВЕИ да се управлява съобразно Правила за управление на електроенергийната система, като при необходимост товарът им да се регулира в съответствие с изискването за сигурна работа и управление на електроенергийната система.
3.3. Реално отделяне на ЕСО ЕАД от НЕК ЕАД, като приносител на лицензии за пренос на електрическа енергия и управление на електроенергийната система.
3.4. Цялостно реструктуриране при спазване на пазарен принцип на пазара на балансираща енергия при точно дефинирани правила за взаимоотношения между производителите и независимия системен оператор с активното участие на балансиращите групи.
3.5. НЕК ЕАД да се преструктурира в съответствие с настоящите и заявени лицензии:
-НЕК – Производител;
-НЕК – Обществен доставчик;
-НЕК – Доставчик от последна инстанция;
-НЕК – Търговец;
-НЕК – ПАВЕЦ.
3.6. С реализацията на точки 3.3., 3.4. и 3.5. и ясна оценка на съществуващите резерви в системата, да се извърши тристепенна класификация на битовите потребители на база тяхната консумация и въвеждане на преференциални цени за част от потребяваната от тях електроенергия:
-Първа степен: Потребление на електроенергия до 150 kWh/месец (от които 1/3 дневна и 2/3 нощна);
-Втора степен: Потребление на електроенергия от 150kWh/месец до 500 kWh/месец(от които 1/3 дневна и 2/3 нощна);
-Трета степен: Потребление над 500 kWh/месец.
като същевременно се реализират следните промени при тарифирането:
-Да се намали значително цената на нощната тарифа спрямо дневната;
-Да се въведе уикенд тарифа за битови потребители.
Горните мерки целят ценово стимулиране на консумацията в интервали, когато тя е много ниска и създава значителни небаланси в електроенергийната система на страната.
3.7. Създаване на електроенергийна борса, на която по ясно дефинирани пазарни критерии да бъде търгувано количеството електроенергия, предназначено за потребители (клиенти) извън категорията „енергийно беден“ потребител. Препоръчително е на енергийната борса да бъдат създадени следните сегменти:
-Пазар на двустранни договори;
-Пазар „Ден напред“;
-Балансиращ пазар;
-Пазар на зелени сертификати.
3.8. С цел гарантиране на дългосрочни резултати трябва допълнително да се извърши следното:
-Окончателно привеждане на мощностите на ТЕЦ „Марица-Изток 2“ в съответствие с изискванията на европейското законодателство;
-Удължаване живота на реактори 5 и 6 в АЕЦ „Козлодуй“ с 10 години, което ще струва около 250 000 000 . Инвестиция, която е по силите на самата централа без допълнително натоварване на системата и/или републиканския бюджет. Видно е, че в резултат на това АЕЦ ще произведе минимум 140 000 000 MWh електроенергия при минимално увеличение на производствената себестойност с оглед на реализираната инвестиция (по-малко от 2/MWh).
-Извършване на финансов анализ и при положителен прогнозен резултат завършване на проекта за увеличаване на времето за работа на ПАВЕЦ „Чаира“.
3.9. Привеждане на мощностите за студен резерв в съответствие с реалния товар в електроенергийната система.
3.10. При изграждане на нови мощности стриктно спазване на действащото законодателство при гаранции за отсъствие на лобистки схеми и конфликт на интереси.

4. Регламентиране взаимоотношенията в сектор ВЕИ
4.1. Извършване на пълен анализ на работата на съществуващите ВЕИ и на тази база изготвяне на национална програма за управление на ВЕИ сектора до 2020 г. при съблюдаване на националните интереси и спазване на европейските директиви.
4.2. Въвеждане на забрана за заплащане на преференциални цени за новоизградени ВЕИ проекти, в които е вложено оборудване втора употреба.
4.3. Въвеждане на минимални прагове за ефективност и годишна пълна използваемост на ВЕИ, участващи в преференциалното ценообразуване.
4.4. Осигуряване спазването на задължителното подаване на графици за производство от ВЕИ (включително малките ВЕЦ) в съответствие с изискването на Правила за търговия с електроенергия.
5. Регламентиране отношенията с топлофикационните и заводски централи
5.1. Да се въведе строг регламент по отношение на електроенергията, произвеждана от топлофикационните електроцентрали, като преференциалната цена за електроенергия да бъде дължима само на база съответното количество продадена топлоенергия.
5.2. Сертификатите за високоефективно комбинирано производство да се издават ежемесечно.
5.3. За стари когенерационни централи, бонусът в преференциалната цена да касае само остатъчната стойност на инвестицията и да се дава само, ако:
-В миналото са начислявали амортизационни разходи;
-Пълната годишна използваемост на оборудването (по мощност и време) за битови отоплителни когенерационни централи е над 50%, а за когенерация с промишлено топлоснабдяване с пара над 80%;
-Ефективността на комбинираното производство, сравнена с тази на разделното да се изчислява ведно с технологичните схеми за пренос и разпределение. Ако няма доказана минимум 10% икономия на първичен носител да не се дава бонус.
5.4. Преференциалната цена за заводските централи да се изплаща единствено и само за количеството електроенергия, произведена над необходимата за захранване на клиентите – консуматори на произвежданата от тях промишлена пара.
6. Цели за постигане чрез изпълнение на мероприятията
6.1. Стратегически
-Значително повишаване на ефективността на работа на българската енергийна система при спазване на принципите за надеждност, справедлива пазарна цена и социална ангажираност;
-С оглед ниското ниво на доходите в Република България независимо от факта, че е страна-членка на ЕС, изпълването с реално съдържание на категорията енергийно беден потребител е абсолютно наложително и насочването на резервите в системата към тази категория ще доведе до стабилизиране на ценовите нива, дори до тяхното намаляване в обозримо бъдеще за тази категория потребители.
6.2. Юридически
-НЕК ЕАД ще има възможност да изпълни, в дългосрочен план, договорите си с ТЕЦ „Марица-Изток 3 Контур Глобал“ и ТЕЦ „АЕС Гълъбово“, без да се налага да плаща санкции за нереализирана електроенергия, разполагаемост или резерв.
6.3. Икономически
-Очакваната икономия от разходи на НЕК ЕАД за разполагаемост и резерв към ТЕЦ „Марица-Изток 3 Контур Глобал“ и ТЕЦ „АЕС Гълъбово“ е около 500 млн. лв. годишно;
-Очакваната печалба на НЕК ЕАД от продажба на електроенергия в Турската електроенергийна система е около 40 млн. лв. годишно;
-Ще отпаднат невъзвръщаемите разходи на НЕК ЕАД, възлизащи на 140 млн. лв. годишно;
-Мини „Марица-Изток“ ще увеличат производството на въглища до около 30 млн. тона годишно, с което ще подобрят ефективността си при незначително увеличение на цената за тон въглища. Останалите мини в страната ще функционират в нормален режим на работа;
-Извеждането от експлоатация на неефективни мощности, следствие либерализацията на пазара, ще намали разходите в системата (основно на ЕСО ЕАД от намалени плащания за разполагаемост);
6.4. Технически, свързани и с националната сигурност
-С отпадане на скъпата енергия от двете централи, работещи по дългосрочни договори с НЕК ЕАД, от баланса на ЕСО ЕАД се подобрява режимът на работа на електроенергийната система на Република България по отношение на работа при ниски товари (нощем и през летния сезон). Това ще се усети веднага, тъй като сме в летен режим на работа на системата;
-Либерализацията на пазара ще принуди неефективните производители да се оттеглят от пазара и ще осигури възможности за изграждане на по-ефективни мощности;
-Предлагането на тарифни планове, които стимулират потребителите да използват енергията в оптимални за системата режими, ще намали общите системни разходи;
-Увеличението на приходите и повишаването на ефективността на „Мини Марица-Изток“ ЕАД ще позволи на предприятието да създаде необходимия стратегически резерв от въглища, с което ще гарантира сигурността в работата на електроенергийната система на Република България през есенно-зимните периоди;
-Изпълнението на гореописаните мерки ще гарантира в дългосрочен план оптимална и непрекъсваема работа на енергийната система, или с други думи реализация на концепцията „секюрити ъф съплай“ неразделна част от системата за национална сигурност на всяка модерна държава.
6.5. Социални
-Изваждането на скъпата енергия на ТЕЦ „Марица-Изток 3 Контур Глобал“ и ТЕЦ „АЕС Гълъбово“ от микса на цената за регулирания пазар ще позволи поддържането на настоящата или по-ниска цена на електроенергията в дългосрочен план;
-Гарантирането на увеличен обем производство на въглищните мини ще осигури в дългосрочен план запазване на работните места, както в ТЕЦ така и в мините;
-Осигуряване на социална защита на уязвимите групи потребители в настоящия етап на преход към либерализиран пазар и плавно преминаване към пазарни взаимоотношения на база на разнообразни тарифни планове.
Експертите на КТ „Подкрепа“ са готови с детайлни предложения по всяка точка от изложения план.