Резолюция на Изпълнителния Комитет на ЕКП, одобрена на заседание на 1-2 декември 2010 г.

Въпреки че европейското синдикално движение спечели сериозната битка против одобряването на предложените тесктове на Директивата Болкещайн, с оглед гарантиране равнопоставеност и еднакто третиране, както и еднакви условия на труд на командированите в страната, където извършват дейностите, различните решения на Съда на Европейските общности (Лавал, Викинг, Руферт, Люксембург, Германия) още веднъж изясниха целта, която ние трябва да постигнем.

Тези решения посочиха възможните „вратички“ в настоящата законодателна рамка по отношение на установената йерархичност на взаимодействие между основните социални права и икономическата свобода, позволяващи де факто съществуването на социалния дъмпинг.

Изправени пред тази ситуация ние от ЕКП настояваме за приемане на Протокол за социален напредък, като неразделна част от Договора за учредяване и функциониране на ЕС. Подобен Протокол, според нас, трябва да постановява ясно, че икономическите свободи, както и правилата на свободната конкуренция не могат да бъдат с предимство пред основните социални права и социални придобивки, като в случай на конфликт социалните права се ползват с предимство, т.е. ние настояваме този принцип да бъде интегриран в по-широката концепция за социален прогрес и още повече за хармонизиране условията на труд и социалните системи.

В допълнение ние настояваме за преразглеждане на Директивата за командироване на работници в рамките на предоставянето на услуги.

Настоящата тежка обстановка е още една причина да бъдем сериозно загрижени – Европейската комисия предложи няколко нови законодателни инициативи, които вместо да поправят или допълнят установените пропуски, допълнително ще задълбочат фрагментирането на пазара на труда, този път това става чрез предложените директиви относно имиграционната политика.

Недопустимо е след произнасянето на тези пет вече добре известни решения на Съда на Европейските общности, Комисията упорито да продължава да предлага законодателни инициативи с желанието да либерализира единния пазар чрез насърчаване на нелоялна конкуренция, компрометираща принципа на равното третиране на различните групи, стремейки се да подкопае принципите на приложение на правото на приемащата страна.

Всичко това се случва независимо от одобрената нова правна рамка, съгласно Лисабонския договор, който гарантира социална пазарна икономика и изисква от европейския законодател да защитава социалния прогрес, също и от Европейската харта за основните права, която гарантира равеноноставеността (чл. 20), не- дискриминацията (чл. 21, ал.2) и правото на колективно договаряне и на стачка (чл. 28).

На практика, съществува реална тенденция европейските институции да ограничат правото на договаряне и на автономност на социалните партньори, като признават единствено онези колективни трудови договори, които са общоприложими и с универсален характер, като сключените на регионално, отраслово или фирмено равнище се неглижират (вж. Случая Руферт).

Някои от новите предложения са:

Директивата създава единна процедура за издаване на общовалидно разрешително, позволяващо граждани на трети страни да живеят и работят на територията на дадена страна-членка на ЕС и установяваща базисен минимум права за законно работещите имигранти.
Директивата определя условията за влизане на граждани от трети страни за целите на сезонната заетост.
Директивата определя условията за влизане и пребиваване на граждани от трети страни в рамките на вътрешно корпоративните трансфери.

Първият въпрос, който предизвиква нашите опасения е изборът на правно основание. Проблемът е, че предложената директива се позовава единствено на чл. 79 от Договора за учредяване функционирането на ЕС (в частта – имиграция) и поради това обстоятелство тази директива ще има огромно въздействие върху пазарите на труда и индустриалните отношения в ЕС и в отделните държави-членки. Предложените текстове не представляват инструмент за управление миграцията на работещите, но са инструмент, който определя техните бъдещи права и взаимоотношенията им с работодателите, както и тяхната защита. Това се отразява на избора на правното основание.

С избора на едно единствено правно основание, Европейската комисия подхожда към въпроса като към чисто и само имиграционен, без необходимост да бъдат провеждани консултации със социалните партньори в условията на чл. 154 от Договора за учредяване и функциониране на ЕС. Директиви с подобно сериозно отражение върху работната сила и пазара на труда не може да бъдат предлагани от европейския законодател без предварително консултиране със социалните партньори и без задълбочено обсъждане на последиците от подобни предложения. Следователно, ние от ЕКП предлагаме да бъдат прибавени темите за социалната политика и синдикализирането, като законодателни решения – тези наши предложения трябва да се обсъдят от Европейския парламент, за да бъдат анализирани всички аспекти и последици за единния европейски пазар на труда. Трябва да дадем отговори на въпросите как ще бъде структуриран този Европейски пазар на труда и кой ще го изгради? По отношение съществуващата законодателна рамка имаме нужда от по-добра защита на правата на работещите, като ние се нуждаем също от по-голяма съгласуваност по отношение на командированите, на сезонните работници и на тези, които не са успели да получат разрешително за работа? Ние се нуждаем от един хоризонтален общностен законодателен инструмент, който да регулира всички взаимоотношения с работещите в рамките на ЕС и за тези, които идват да работят тук от трети страни и този инструмент да бъде разработен на принципа на равното третиране,за да ни служи като оръжие за борба с дискриминацията.

Ние от ЕКП считаме, че е от жизнено важно значение всяка инициатива, предприета в областта на миграцията да бъде в съответствие с по-широките политики на заетост и развитие, като е необходимо да бъде гарантирано социално включване и устойчиво развитие на работещите, както в техните родни страни, така и в приемащите.
Подобни предложения, касаещи икономическата миграция най-вече и на първо място трябва да отчетат какви са реалните нужди за насърчаване увеличаването на броя на работниците мигранти от трети страни в професии и сектори и дали в момента съществува необходимост да се въвеждат подобни мерки, които водят до увеличение на имигрантите. На второ място трябва да се прецени какви мерки ще бъдат предприети на равнище ЕС и отделни държави-членки, така че да бъдат създадени подходящи социални условия за приемане на тези имигранти. Тук трябва да бъдат отчетени всички аспекти и социални и семейни, както и да се предвидят механизми за предодвратяване на протекционистични реакции или на злоупотреби, които могат да бъдат предизвикани.
На фона на настоящата глобална икономическа криза и тежките последици от нея, както и в контекста на прогнозите за увеличаване броя на търсещите работа, ЕКП и нейните организации-членки изказват сериозното си съмнение, че Комисията е оценила правилно проблемите, които ще предизвикат тези нейни нови законодателни предложения.

ЕКП изисква да бъде преосмислена политическата целесъобразност от така предложените законодателни инициативи в областта на имиграцията по отношение на сезонните работници, като твърдо препоръчва да се отдаде внимание на първо място с въвеждането на необходимите мерки за социална защита и подкрепата работещите, като например:

– Укрепване на правната рамка както на национално, така и на европейско равнище – за повишаване социалната и професионална защита на сезонните работници като цяло, например, чрез Европейска социална директива за политиката в областта на сезонната работа, за спазване на минимални социални и трудови стандарти, приложими за сезонна работа в ЕС, гарантираща равно третиране на сезонните работници, на местните жители и на мигрантите, насърчаваща сближаването на условията на труд и за всички сезонни работници;
– Един общ инструмент на ЕС, отнасящ се до съответните отговорности на основните изпълнители и подизпълнители, както и на посредниците – инструмент въвеждащ верига на отговорност и/или солидарна отговорност за заплати, условия на труд (и социални осигуровки и данъци);
– Дейности и инициативи на равнище ЕС, насочени към подобряване условията на заплащане и на труд, към засилване на мониторинга върху условията на труд на национално равнище и гарантиране на по-добра координация на ниво ЕС;
– Влизането в сила и транспонирането на новата директива за временната заетост.

Директивата, предполагаща създаване единна процедура за издаване на общовалидно разрешително, позволяващо граждани на трети страни да живеят и работят на територията на дадена страна-членка на ЕС и установяваща базисен минимум права за законно работещите имигранти.

Ние от ЕКП признаваме усилията, предприети от Европейската комисия да разработи една обща имиграционна политика и според нас това е справедлива кауза. Въпреки това, нашето становище е, че представеното предложение на проект за директива създава само частична възможност за съобразяване с нашето искане за създаване на условия всички граждани на Европейския съюз и на трети страни, живеещи легално в ЕС, включително бежанците, за да имат пълен и равнопоставен достъп до пазара на труда в ЕС (чл. 3.1).

Ние смятаме, че някои аспекти на настоящото предложение са проблематични поради липсата на оценка за потенциалното въздействие, което те могат да имат върху пазара на труда, върху индустриалните отношения и върху социалното сближаване, и най-вече дали те не изключват определени групи от общата рамка права, по-специално командированите работници, физическите лица, свързани с търговски и инвестиционни дейности, сезонните работници, лица, търсещите убежище и лица, ползващи се със специална защита.

Опитите да бъде ограничено действието на принципа на равно третиране, да бъдат лимитирани права и да не бъде давана никаква гаранция за защита на условията на труд и социалните условия на мигрантите и на местни работници могат да доведат до сложна ситуация в нашите общества. По този начин Европейската комисия продължава да отваря възможности за поемане на опасния път към фрагментация на пазара на труда и в известен смисъл, допуска социалния дъмпинг в индустриалните отношения.
На нас ни е добре известно развитието на дебатите по предложението за тази директива, проведени в Еевропейския парламент и в Съвета, но с оглед огромното значение, което ЕКП отдава на това предложение, ние искаме най-вече да подкрепим предложението на Комитета по заетост и социални въпроси към Европейския парламент за включване на всички работници без никакво изключение в разпоредбите на глава III-Правото на равно третиране. Ние считаме, че е изключително важно директивата да предвижда включването на всички работници и да осигурява равно третиране и недопускане на дискриминация в областта на заетостта и социалните стандарти в местоположението, където се извършва дейността.
За тази цел ЕКП ще се обърне към всички институции като лансира кампания за информация и дебат в обществото, за да създаде възможност този важен въпрос да бъде обсъден в европейското синдикално движение, в политическите среди и в обществото като цяло.

Директива за сезонната заетост

Както вече споменахме по-горе предложението за тази директива не беше консултирано със социалните партньори, тъй като Комисията се аргументира с разпоредбите на Член 79 от Учредителния договор (имиграция), считайки че подобно предложение не оказва директно влияние върху пазара на труда.

Тази законодателна инициатива поставя финдаменталните въпроси за спазването на принципа на равното третиране и на недопускане на дискриминация, особено в момент когато безработицата в Европа продължава да се увеличава.

Ние отново се сблъскваме с опит за фрагментиране на пазара на труда и за създаване на условия за разделение на работната сила, тази инициатива има за цел да намали автономността на социалните партньори при колективното договаряне.

Нашето желание е Комисията да се насочи към изясняване на следните въпроси:

– Общата рамка на сезонната заетост, съобразена със социалните показатели и условията на труд и със съществуващите стандарти;

– Солидарната отговорност между основните изпълнители на дейностите, подизпълнителите и посредниците;

– По-висока степен на гарантиране на изискванията за добри условия на труд и социална защита на европейско равнище.

Предложението допълнително създава някои неясноти, както следва:

– Не е посочена ролята на социалните партньори при изпълнение разпоредбите на Директивата;

– Не е уточнен обхватът на Директивата: липсва определение за отраслите, които попадат под нейния обхват. Ние не знаем в момента това за всички работници ли се отнася или за заетите в производството, или и за тези от сектора на услугите;

– Не са създадени условия за достоен труд, спазвайки изискванията за равно третиране и липса на дискриминация – условия, които се създават чред КТД.

Държавите-членки трябва да имат право да осъществяват превантивни проверки. Крайният срок, предложен (30 дни) е неуместен, подобен контрол във всички приложени изисквания в подобен срок е невъзможн. Същевременно е необходимо да бъдат предвидени достатъчно гаранции, т.е. да се гарантират всички страни и участници, да се предвиди необходимото оборудване, ресурси и умения за изпълнение на функциите;

– Отговорностите на основния изпълнител, на подизпълнителите и на посредниците;

– Липса на конкретни превантивни мерки против нелегалната заетост и липса на основни протекционни механизми за наетите работници;

– Най-общо липса на мерки за въвеждане в изпълнение и контрол на разпоредбите на директивата.

В този смисъл, за момента ние приемаме предложения проект за неприемлив се обръщаме към Съвета и Парламента да отхвърли този проект или да го постави на дълбоко преосмисляне и ревизия, като приоритетно го консултира и съгласува със социалните партньори и го подложи на широк обществен дебат.

Директивата за условията за влизане и пребиваване на граждани от трети страни в рамките на вътрешно корпоративните трансфери

Европейската комисия предложи този проект за директива като рещение на поетите с договореното между Европейския съюз и Световната търговска организация Общо споразумение за търговията и услугите.

Това ново предложение се отнася за граждани на страни, които не са членки на ЕС и които са наети от една компания, чието седалище също не е в Съюза, но които временно са командировани в клонове на компанията, базирани в ЕС. Подобен вид командироване трябва да бъде различен от начина на командироването, уредено чрез Директивата за командироване на работниците в рамките на предоставяне на услуги, одобрена през 1996 г., която се отнася до движението на работещи в рамките на Европейския съюз и се базира на разпоредбите на изграждане на единния пазар. Предложеният проект не се базира на тези законодателни норми, той е изготвен на основа Договора и в частност на неговата Глава за имиграцията.

Обхватът на предложената Директива е доста голям. Както разбираме, тя се отнася за всички отрасли и за всички видове предприятия, без значение на техната величина и обем на производство. Не съществуват ограничения за предприятията, които ще пожелаят за използват разпоредбите на този нов законодателен инструмент.

Същевременно трябва да бъдат пояснени и определенията за мениджър и за високо квалифициран специалист, трябва много прецизно да бъдат уточнени търсените професионални умения – точно тези, които са необходими за доброто функциониране на предприятието в приемащата страна. Това на практика означава, че критериите за допускане трябва да бъдат квалификацията и професионалните умения в рамките на компанията, а не получаваното трудово възнаграждение. За да се избегне нелоялната конкуренция, лицата, прехвърлени в рамките на една и съща фирма трябва да бъдат обект на еднакво заплащане и условия на труд, като местен работник заема идентична или сходна длъжност. От друга страна, един от основните критерии за допускане преместването трябва да бъдат представени от работодателя доказателства, които да бъдат с вид на сведения за заетостта в рамките на същата група предприятия в продължение на 12 месеца преди датата на прехвърлянето на работника. Тъй като това не е задължение на държавите-членки, то е оставено за решение по тяхно усмотрение при процеса на транспониране. Това означава, че някои страни ще приемат по-строги национални правила от други, което би могло на практика да доведе до форма на пазаруване на работници от фирмите. Въпреки това, ние имаме съмнения относно необходимостта от специфичен инструмент за лица, прехвърлени в рамките на една и съща фирма и се не можем да разберем защо въпросът за достъпа на висококвалифицирани кадри в мултинационални компании не може да бъде разгледан в рамките на „Директивата за европейска синя карта“, която би могла също да включва разпоредби, необходими да осигурят спазването на принципа на равното третиране.

ЕКП счита, че възможна връзка с Директивата за командированите работници е много проблематична и по тази причина настоява за полагане на максимални усилия, за да се избегне допълнително усложняване на това, което вече представлява взривоопасен проблем. Правата на преместените в рамките на вътрешно корпоративните трансфери ще бъдат съобразени с условията на труд на командированите работници, както е предвидено в законодателството или в общоприложимите колективни трудови договори. За тези работници трябва да бъде осигурено равнопоставено третиране, каквото е за местните работници.

Тенденцията, която наблюдаваме в тези европейски предложения е основно да се ограничи действието на общоприложими колективни трудови договори (тъй като в предложението се включва текстът на командироването на работници – случая Руферт и тълкуването от Съда на ЕО), това поставя натиск върху националните системи за колективно договаряне.

Това предложение не предвижда механизми за контрол и санкции, нито правото на синдикалните организации за контрол, което те да могат да осъществяват на национално равнище. Що се отнася до включването на платените стажанти ЕКП смята, че това е един много сложен въпрос. Въпреки, че ние признаваме значението на създаването на гаранции за мобилността на професионални умения и компетенции, ние трябва да подчертаем, че в този случай стажантите са потенциално сериозно застрашени от експлоатация и злоупотреби – фактор, който може също да доведе до нелоялна конкуренция. Според нас, ключът към успеха са международните програми за обмен, стажантът да се състои в осигуряване платени стажанти наистина са „обучени“. За нас е също изключително важно разработването на механизъм за наблюдение движението, заплащането и условията на труд на преместените в рамките на вътрешно корпоративните трансфери работещи.