Становището на КТ „Подкрепа“ по предложения законопроект е следното: И към момента изплащането на месечна помощ за отглеждане на дете е обвързано с посещение на училище. Със законопроектът се предлага при определен брой отсъствия да отпадат и помощите по чл. 9 от ППЗСП, както и подпомагането с общински наем.

1) Тези помощи се обвързват с посещение и на детска градина. Към момента има дефицит на свободни места в детските градини. От друга страна посещаването на детска градина все още се заплаща. Тоест управляващите не са създали условия за изпълнение на изискванията, за изпълнението на които искат да налагат санкции, да наказват допълнително гражданите за своето собствено бездействие. Ако властта е осъзнала ключовото значение на ранното включване в образователната система: първо, следва да разкрие достатъчно места в детските градини (тема, засегната и в последния годишен доклад на Европейската комисия за България) и второ,  посещаването на детски заведения следва да е напълно безплатно за всички деца.

2) Помощите по чл. 9 от ППЗСП и към момента обхващат изключително тесен кръг от нуждаещи се лица и семейства – едва 6,3% от всички граждани, живеещи под прага на бедността. През последните години броят им намалява прогресивно с по 20%, именно поради тежко рестриктивните критерии за достъп. В допълнение, получаването им е свързано с полагане на обществено полезен труд. Впрочем за този труд би трябвало да се плаща 3 пъти повече, за да е съизмеримо заплащането поне с минималната работна заплата. В този смисъл напълно необосновано е въвеждането на допълнителни критерии за достъп.

3) 5 неизвинени отсъствия често са по-малко от един учебен ден. Вносителите предлагат, ако детето самоволно, без знанието на родител, не се яви на училище дори един ден, цялото семейство да бъде лишено от мизерни доходи за съществуване. Аргументът, че учителите всъщност не пишат отсъствия, за да запазят размера на субсидиите за училището, е неприемлив. Надеждата да се запази социалния характер на държавата, доколкото изобщо го има, благодарение на неспазването на закона в образователната сфера, е завъртане в порочен кръг.

Единствено правилното решение, което очакват от години българските граждани е: Премахване на делегираните бюджети в образованието, което да позволи на българският учител да бъде учител, а не счетоводител и по същество закононарушител. А в социален аспект – премахване на всякакви критерии за достъп до детски надбавки. Няма нито едно изследване, което доказва, че обвързването на детските надбавки с посещението на училище и/или детска градина е довело до повишаване на учебната ангажираност на децата. За сметка на това има стотици изследвания на авторитетни експерти и организации, които показват недвусмислената корелация между икономическия и социален статус на семейството и образователните постижения на децата.

Не е нужно дори да търсим особена експертиза, достатъчно е да си спомним, че детските добавки преди 1989 г. се отпускаха на всички семейства с деца, без никакви изисквания. Защото това е демографска, а не социална политика. И това е периодът, в който България има най-образованата и квалифицирана работна ръка, дори според Световната банка.

4) Предлага се разделянето на помощта за първокласници на два транша. Вносителите не са съобразили, че тези средства са нужни на семейството и детето, за да бъдат осигурени необходимите за училище пособия, дрехи, обувки. Ако не им бъдат дадени в началото на учебната година, това ще бъде допълнителна причина за отсъствие от учебния процес. Тази мярка ще влоши настоящата картина.

КТ „Подкрепа“ не подкрепя законопроекта. И за пореден път ще повторим наши предложения, които биха решили проблемите с посещаване на училище, ще подобрят адекватността на социалното подпомагане, ще допринесат за стабилизиране на демографската картина в страната:

• Премахване на делегираните бюджети в образованието.
• В синхрон с ежегодните препоръки на Европейската комисия, настояваме гарантираният минимален доход да стане в размер на линията на бедност.
• Месечните плащания за отглеждане на дете да се отпускат на всички български деца, без да е нужно семействата да отговарят на каквито и да е критерии, както беше преди няколко десетилетия. Това е демографска мярка. Възможно е да бъде въведена и социална помощ, която да се отпуска само на бедни семейства, какъвто е моделът в много цивилизовани западноевропейски държави.

Вижте становитещето тук.