ОТНОСНО:

1. Проект на Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на Наредбата за попечителските и консултативните съвети на фондовете за допълнително пенсионно осигуряване и фондовете за извършване на плащания, внесен от министъра на труда и социалната политика.
2. Проект на Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, внесен от министъра на труда и социалната политика.
3. Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 52-654-01-140, внесен от Костадин Костадинов и група народни представители.

 

 

УВАЖАЕМИ ЧЛЕНОВЕ,

Конфедерация на труда „Подкрепа“, след като се запозна задълбочено с предоставените ни за обсъждане проекти на нормативни актове изразява следното становище по точките от дневния ред:

 

По т.1 – Проект на Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на Наредбата за попечителските и консултативните съвети на фондовете за допълнително пенсионно осигуряване и фондовете за извършване на плащания, внесен от министъра на труда и социалната политика.

I. ОБЩИ БЕЛЕЖКИ

Конфедерация на труда „Подкрепа“ споделя необходимостта от изменение на Наредбата за попечителските и консултативните съвети на фондовете за допълнително пенсионно осигуряване и фондовете за извършване на плащания във връзка с последните законодателни изменения в Кодекса за социално осигуряване. Предвидените промени ще доведат до премахване на несъответствията между разпоредбите на Наредбата и тези на КСО, водещи до затруднения и правна несигурност при прилагането на Наредбата.

Същевременно обаче смятаме, че  в рамките на настоящия проект следва да бъдат прецизирани и разпоредбите, отнасящи се до функциите на попечителските и консултативните съвети. Обхватът на възложените им функции и произтичащите от тях отговорности не съответства в пълнота на ролята, която те трябва да изпълняват. В доклада към проекта също се констатира наличие на затруднения при конституиране на попечителските съвети и недостатъчна ангажираност на техните членове с изпълнението на функциите им. Това налага необходимостта да бъдат прецизирани текстовете, касаещи самите функции и отговорности на съветите, а не единствено да се извърши синхронизиране на двата нормативни акта и постигане на съответствие. По този начин следва да се осигури възможност членовете на съветите да изпълняват своите функции ефективно, като в същото време се гарантира адекватната защита на правата и интересите на осигурените лица и пенсионерите.

Поради гореизложеното КТ „Подкрепа“ не подкрепя проекта на постановление за изменение и допълнение на Наредбата за попечителските и консултативните съвети на фондовете за допълнително пенсионно осигуряване и фондовете за извършване на плащания в предложения му вид.

II. КОНКРЕТНИ БЕЛЕЖКИ И ПРЕДЛОЖЕНИЯ

1. КТ „Подкрепа“ подкрепя измененията в проекта на Наредбата, отнасящи се до:

Измененията, произтичащи от настъпилите промени в КСО и необходимостта от синхронизиране на двата нормативни акта:

Подкрепяме предложените изменения в § 1 , §2 и §3, с които текстовете на Наредбата се привеждат в съответствие с измененията, настъпили в Кодекса за социално осигуряване. Първата група промени засяга създаването на общ попечителски съвети за фондовете за допълнително задължително пенсионно осигуряване и фондовете за извършване на плащания, управлявани от едно и също пенсионноосигурително дружество,  а втората е свързана с възникването на фондовете като юридически лица в момента на вписването им в Регистър БУЛСТАТ.

Създаването на общ попечителски съвет означава обединяването на попечителските съвети на универсалните пенсионни фондове и фондовете за извършване на плащания с тези на професионалните пенсионни фондове, управлявани от едно и също пенсионноосигурително дружество. Обединяването ще доведе до намаляване на броя на попечителските съвети от 18 на 10. Предвид представянето и обсъждането на сходна информация в двата вида съвета, считаме това за положителна промяна, която ще доведе до намаляване на административната тежест.

Чрез горепосочените промени ще се постигне по-голяма яснота при тълкуването и прилагането на Наредбата и ще се преодолее съществуващата правна несигурност.

Въвеждане на задължение за пенсионноосигурителните дружества да уведомяват Комисията за финансов надзор за решенията си по въпроси, свързани с дейността на попечителските и консултативните съвети

Подкрепяме изменението с §11, съгласно което управителният орган на ПОД се задължава да уведомява за решенията си относно предложенията, питанията, исканията и годишния отчет на съветите както председателя на съответния съвет, така и Комисията за финансов надзор. Това изменение кореспондира и със становището на КТ „Подкрепа“ по отношение на попечителските съвети, представено във връзка с последните изменения в КСО и разпоредбите на чл. 155, ал. 5. В него настояваме копие от предложенията и решенията на попечителския съвет и на решението на органите на управление да се изпращат своевременно на Комисията за финансов надзор.

Уведомяването на регулаторния орган ще създаде възможност за осигуряване на по-голяма защита на осигурените лица и пенсионерите, предвид обстоятелството, че предложенията и решенията на попечителския съвет имат препоръчителен характер за пенсионноосигурителното дружество. По този начин КФН ще има възможност да се запознае със съответните предложения и решения и в случай на необходимост да упражни своите надзорни функции.

Създаването на възможност за дистанционно провеждане на заседанията на съветите

Подкрепяме предложението, чрез дистанционното провеждане на заседанието ще се осигури по-голяма оперативност и ще улесни участието на членовете на съветите.

Отпадане на глава шеста „Административнонаказателна отговорност”

КТ „Подкрепа“ подкрепя отпадането на главата, включваща административнонаказателната отговорност с оглед спазване на принципа на нормативната йерархия. Тези разпоредби следва да бъдат уредени на законово ниво, а не на подзаконово нормативно ниво, като съответните разпоредби са разписани в чл. 351 от КСО.  По този начин се избягва дублирането на нормативната уредба и възможността за противоречиво тълкуване на двата акта.

 

2. Изменения, свързани с прекратяването на мандатите на членовете на попечителските и консултативните съвети

Във връзка с добавените основания за прекратяване на мандатите на членовете КТ „Подкрепа“ счита, че е необходимо текстовете да бъдат допълнени и прецизирани, тъй като част от тях създават възможност за субективна преценка:

• чл. 8, ал. 1, т. 2 – прекратяване при неучастие без основателни причини в две или повече последователни заседания – необходимо е да се допълни разпоредбата, като се конкретизира кои причини се приемат за основателни за отсъствие от заседанията;
• чл. 8, ал. 1, т. 5 –разпространяване на невярна, неточна или подвеждаща информация, и чл. 8, ал. 1, т. 6 използване за лична изгода на информация, която е узнал при или по повод упражняване на функциите на съвета – необходимо е да се регламентира редът и начинът за установяване на обстоятелствата по двете точки, с оглед осигуряване на правна сигурност за членовете на съвета и избягване на евентуални спорове при прекратяване на мандата на членове на тези основания.

 

3. Прецизиране и допълване на разпоредбите, отнасящи се до функциите на попечителските и консултативните съвети:

Предлагаме следните изменения и допълнения в чл. 15: 

Създава се нов § със следното съдържание:

„В чл. 15 ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:

Чл. 15. (1) Всеки попечителски и консултативен съвет осъществява следните функции:

1. (изм. – ДВ, бр. 85 от 2021 г.) следи за спазване разглежда въпроси, свързани с изпълнението на задълженията на пенсионноосигурителното дружество към осигурените лица и пенсионерите в съответните фондове, като при констатирани проблеми отправя препоръки към пенсионноосигурителното дружество;
2. (изм. – ДВ, бр. 85 от 2021 г.) разглежда жалби, молби и сигнали, свързани с нарушения на правата на осигурени лица и пенсионери в съответните фондове, отправя питания и искания във връзка с тях до пенсионноосигурителното дружество и/или други институции и организации, както и съдейства за уреждане на възникнали спорове;
3. (изм. – ДВ, бр. 85 от 2021 г.) обсъжда запознава се с годишните финансови отчети на съответните фондове;
4. (изм. – ДВ, бр. 85 от 2021 г.) прави писмени предложения разглежда и изразява становища по предложения на органите на управление на пенсионноосигурителните дружества за подобряване на организацията и дейността на пенсионноосигурителното дружество по обслужване на осигурените лица и пенсионерите в съответните фондове;
5. (изм. – ДВ, бр. 85 от 2021 г.) прави писмени предложения по други разглежда и изразява становища по предложения на органите на управление на пенсионноосигурителното дружество по други аспекти от дейността на пенсионноосигурителното дружество, които засягат правата и интересите на осигурените лица и пенсионерите в съответните фондове;
6. (изм. – ДВ, бр. 85 от 2021 г.) изготвя годишен отчет за дейността си и го предоставя на пенсионноосигурителното дружество, управляващо съответния фонд или фондове, и на Комисията за финансов надзор до 30 април следващата година, а за съвет, чийто мандат изтича – до датата, на която мандатът му изтича. “”
7. прави предложения по собствена инициатива по въпроси, свързани със защитата на правата и интересите на осигурените лица и пенсионерите в съответните фондове.

Мотиви: Върху членовете на съветите е прехвърлена прекалено голяма отговорност, като изпълнението на част от нормативно определените им функции предполага притежаването на специфична професионална експертиза. Попечителските и консултативните съвети следва да изпълняват преди всичко представителна, консултативна и защитна функция по отношение на интересите на осигурените лица и пенсионерите, без да им се възлагат функции, присъщи на органите, осъществяващи надзор върху дейността на пенсионноосигурителните дружества. Притежаването на специфична експертиза за детайлната оценка на финансовите отчети, инвестиционната дейност, управлението или други специализирани аспекти от дейността на пенсионноосигурителните дружества не следва да се приема като необходимо условие за изпълнение на функциите на членовете на съветите. Поставеният от КТ „Подкрепа“ въпрос не се отнася до компетентността на членовете на съветите като цяло, а до необходимостта нормативно възложените им функции да бъдат съобразени с ролята и предназначението на тези органи. Смятаме, че необходимостта от изготвяне на годишен отчет за дейността на съответния съвет налага допълнителна административна тежест, доколкото след всяко заседание се изготвя протокол, който се подписва от всички членове на съвета.

 

 

По т.2 – Проект на Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, внесен от министъра на труда и социалната политика.

I. ОБЩИ БЕЛЕЖКИ

КТ „Подкрепа“ не подкрепя предложения проект на Постановление за изменение и допълнение на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.

Изложените устно и в редица становища на КТ „Подкрепа“ (Приложения 1,2,3,4,5,6) предложения, мотиви и оценки при участието в работни групи и консултации за начина, критериите и механизма за изчисляване на минималната заплата за страната за постигане на адекватност и достойно заплащане на труда, съобразени с икономическите и социалните условия, в настоящото предложение за проект на нормативен акт те не са отразени.

Напротив, предлага се формула за изчисляване на МРЗ, която ощетява директно работещите и то дългосрочно, и страда от три основни недостатъка:

Нормативен – не отразява релевантно разпоредбите на чл. 244, ал.2 по отношение на критериите за изчисляване на МРЗ – издръжка на живота и общо равнище на работните заплати и тяхното разпределение. Налице е частично транспониране и на критерия за производителност. Де юре с проекта на постановление не просто се допълва законът, а се предлагат нови текстове, които не почиват на разпоредбите на Кодекса на труда.

Социален и икономически – предложената формула ще отваря все повече ножицата между МРЗ и издръжката на живот, като така постигането на адекватност на минималната заплата е невъзможно. Разписаният механизъм води до следните преки негативни ефекти като:

• минимална заплата, която няма да може да гарантира нормален живот и адекватност;
• минимална заплата, която ще се отдалечава от издръжката на живот;
• увеличение на дела на работещите бедни;
• задълбочаване на подоходните неравенства;
• отблъскване от пазара на труда на хората, които тепърва трябва да се влеят в него;
• задълбочаване на кризата с недостига на кадри в дадени сектори;
• отдалечаване от стремежа към постигане на конвергенция с равнищата на минимална работна заплата в останалите държави членки.

Стойност на парите във времето – механизмът работи със статистически данни отпреди повече от две години, без да се прави корекция със социалната и икономическа ситуация през текущата година, в която се използват данните и без корекция за прогнозните данни за следващата година, за която се определя минималната работна заплата. Така покупателната способност на определената МРЗ ще отговаря на нуждите отпреди две години, което значително намалява покупателната й сила, на фона на растящите цени (горива, основни стоки и услуги), включително на държавно регулираните цени (ток, вода, парно), както и нарастването (текущо и прогнозно) на задължения по Закона за местните данъци и такси.

II. КОНКРЕТНИ БЕЛЕЖКИ И ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Предложеният проект допълва и не кореспондира с приетите от Народното събрание изменения в чл. 244 от Кодекса на труда, обн. ДВ бр. 89 от 2026 г., а именно:

• В чл.3а, ал.1, т.1 от проекта – издръжката на живот е заменена с изменение на индекса на цените на малката потребителска кошница, което няма нищо общо с издръжката на живот. Текстът но Кодекса на труда е категоричен – покупателната способност на законоустановените минимални работни заплати, като се взема предвид издръжката на живот в абсолютна сума;
• В чл.3а, ал.1, т.2 от проекта общото равнище на работните заплати и тяхното разпределение – предлага се процент на изменение на медианните работни заплати, а не както пише в Кодекса на труда – размер в абсолютна сума;
• В чл.3а, ал.1, т.4 – дългосрочните равнища и развитието на националната производителност. Предлага се производителността да се измерва в миналото, но няма прогноза за текущата година и годината, за която се отнася минималната заплата.

 

В чл.3а, ал.2, т.1 се предлага МРЗ да се определя в диапазон. КТ „Подкрепа“ не е съгласна минималната работна заплата да се определя в граници, като долната граница да е съществуващата минимална заплата. Подобен текст на практика отрича инфлацията, няма връзка с живия живот и е предпоставка за постоянен сблъсък с работодателите и Правителството за постигане на адекватност на възнаграждението.

По време на обсъждането работодателите предложиха диапазон, в който социалните партньори да се договорят за конкретния размер на МРЗ. При възприемане на вариант, което е факт, за определяне на диапазон за МРЗ за следващата година, КТ „Подкрепа“ предложи диапазонът за преговаряне да е бъде от 692 евро до 750 евро.

 

В чл.3а, ал.2, т.2 – в предложената формула за изчисляване на МРЗ се констатират няколко икономически и математически дефекта.

Формулата ползва за база текущата МРЗ, която трябва да се увеличи с проценти на нарастване, статистически установени от бази с по-високи абсолютни числа, което не е релевантно ако се търси адекватност. Така МРЗ ще нараства, но при по-малка база тя ще изостава постоянно от разходите, необходими за покриване на житейските нужди.

Първо – издръжката на живот не може да бъде заменена с изменение на индекса на цените на малката потребителска кошница, тъй като това не е критерий, съгласно разпоредбите на Кодекса на труда.

Второ – формулата борави с процент на нарастване на медианните работни заплати, а по закон трябва да работи с абсолютно число.

Трето – производителността се измерва с исторически данни, без прогнози за текущата и следващата година, за която се изчислява МРЗ.

КТ „Подкрепа“ предложи и допълнителен коефициент за конвергенция, който да гарантира, че в обозримо бъдеще минималната работна заплата в страната ще гарантира адекватност на заплащането на труда е ще постига конвергентност по отношение на средната МРЗ в ЕС.

Предлагаме да се прецизират юридически текстовете на проекта, за да отговаря на чл.7,ал.2  и чл.9 от Закона за нормативните актове.

В чл.3б, ал.2 – „Министърът на труда и социалната политика поставя началото на преговорите по ал. 1 и предоставя на представителните организации на работниците и служителите и на работодателите данни за диапазона по чл. 3а, ал. 2, включително данните, въз основа на които е получена горната граница.“ – Предвид, че това е подзаконов акт, следва ясно да се разпише как министърът „поставя“ начало на преговорите.

Не става ясно и кога се предоставят данните за изчислената МРЗ и данните, на база на които е изчислена на организациите на работниците и служителите, и работодателите.

Предлагаме да се прецизират юридически текстовете на проекта, за да отговаря на чл.9 от Закона за нормативните актове – „Чл. 9. (1) Разпоредбите на нормативните актове се формулират на общоупотребимия български език, кратко, точно и ясно.“.

В чл.3в – измерване на адекватността на МРЗ.

КТ „Подкрепа“ е изразила принципно съгласие за измерване на адекватността, но не и за начина,  по който са разписани текстовете. Те не дават ясна и точна формулировка за начина на измерване – дали МРЗ е адекватна когато е под или над 60 на сто от брутната медиана работна заплата или под или над размера на издръжката на живота. Както и не създава процедура за създаване на методика за оценка на адекватността и одобрението й от административен орган.

Текстът създава предпоставки за тълкуване и противоречи на чл.9, ал.2 от Закона за нормативните актове.

Предлагаме:

• редакция на чл.3в, ал.3, в т.т.1 и 2 да се допълни текст – „не-по-малко от“ в началото на всяка от точките.
• Да се допълни текст – „При измерването за адекватност се използват данни, съотносими за конкретен период.“

Живеем във времена на бързо променящи се икономически условия, като за периода от 2019 година до днес промените настъпват рязко и влияят отрицателно върху стандарта на живот на работещите.

У нас вместо да намаляват работещите бедни, те вече достигат 12 % от работещите.

Не на последно място, КТ „Подкрепа“ обръща внимание, че за 2027 година липсва нормативен механизъм за определяне на МРЗ. Съгласно чл.244, ал.1 от Кодекса на труда Министерският съвет определя минималната работна заплата за страната. Призоваваме Министерският съвет да определи минимална заплата не по-ниска от замразения механизъм – 692 евро, като приложи чл.3 от Конвенция 131 на МОТ:

„Елементите, които трябва да бъдат взети предвид при определянето на нивото на минималната работна заплата включват, доколкото е възможно и целесъобразно във връзка с националните практики и условия –

(a) потребностите на работниците и техните семейства, като се вземат предвид общото равнище на заплатите в страната, разходите за живот, придобивките, обезпечаващи социална сигурност и относителния жизнен стандарт на други социални групи;

(б) икономическите фактори, включително изискванията за икономическо развитие, нивата на производителност и желанието за постигане и поддържане на високо равнище на заетост.“

Минималната работна заплата следва да гарантира издръжката на живота на работниците и техните семейства.

Поради гореизложеното КТ „Подкрепа“ категорично не подкрепя предложения проект.

 

По т.3 – Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 52-654-01-140, внесен от Костадин Костадинов и група народни представители.

 

С проекта на Закон за изменение и допълнение на Кодекса на труда се предлага увеличаване броя на официалните празници – с „Ден на националното помирение“, както и премахване на шестмесечното ограничение при обезщетение при незаконно уволнение.

КТ „Подкрепа се въздържа от подкрепа на предложението за промяна в чл.154, ал 1 от КТ. Неподкрепата е продиктувана изцяло от юридически аргументи, като това по никакъв начин не променя оценката ни за значимостта и историческата важност на ден за почит и възпоменание на жертвите на репресии през различни периоди на националната ни история.

Конфедерация на труда „Подкрепа“ нееднократно през годините е изразявала ясно и последователно мнението си по въпроса, че Кодекса на труда не е систематичното място където трябва да се въвеждат нови официални празници.

Текстът на чл.154 от КТ се намира в раздел III Почивки, в глава седма, третираща Работното време и почивките. Уредените там официални празници са свързани с „трудовите отношения между работника или служителя и работодателя, както и други отношения, непосредствено свързани с тях“. Предназначението им като вид почивка е свързано с липсата на задължение на работниците и служителите да изпълняват работата по трудовото си правоотношение, но също така и с отдаване на почит и уважение към определени исторически, религиозни и други събития.

В чл.84, т.15 от Конституцията е регламентирано правомощието на Народното събрание да определя официалните празници, като не е посочен определен акт с който това да става. Намираме, че поради общоважимостта на тези празници за всички български граждани, а не само за работниците и служителите, най – удачно това трябва да става с Решение на Народното събрание, което на основание на чл.86, ал.2 от Конституцията е задължително за всички държавни органи, организациите и граждани.

Предвид гореизложеното Конфедерация на труда „Подкрепа“ се въздържа от подкрепа на проекта на Закон за изменение и допълнение на Кодекса на труда в тази му част, като запазваме и изразяваме дълбока почит и уважение към паметта на десетките българи, станали жертва на политическа репресия през годините.

В предоставения проект на Закон се прави предложение в чл.225, ал.1 от Кодекса на труда да бъде премахнат ограничаващия срок от шест месеца за изплащане на обезщетения при незаконни уволнения, като се предлага обезщетението за оставане без работа при оспорване на уволнението да обхваща целия доказан период, през който лицата са останали без работа.

КТ „Подкрепа“ изразява своята категорична подкрепа за предоставения законопроект и приветства идеята на народните представители за справедливо и пълно обезщетение за незаконно уволнените работници в размер, съвпадащ с продължителността на делото. Намираме предложението за оправдано, защото в повечето случаи делото преминава през различни инстанции и шестмесечния срок се надхвърля. Действащият законодателен режим е изцяло в полза на работодателите и това насърчава некоректните работодатели да уволняват работниците си, плащайки по-малко обезщетение. Незаконното уволнение на работещите има неблагоприятно въздействие и тежки последици, както върху професионалното развитие, така и върху живота на уволнения и неговото семейство.  Смятаме, че така направените промени ще бъдат изцяло в полза на работещите, ще гарантират правото на трудещите се да получават обезщетение, когато уволнението бъде доказано като незаконно за и преди всичко защитата при незаконно уволнение.

 

ПРИЛОЖЕНИЯ:

1. Становищe до Народното събрание, Омбудсмана и Президента от 23.07.2026 г.
2. Становищe до междуведомствената работна група от 17.08.2026 г.
3. Становищe до Президента на Република България от 27.07.2026 г.
4. Становищe до г-н Гълъб Донев и г-жа Наталия Ефремова от 04.09.2026 г.
5. Становище до комисиите в Народното събрание от 15.09.2026 г.
6. Становище до Конституционния съд от 07.08.2026 г.