Конфедерация на труда „Подкрепа” поддържа предоставения проект на Постановление на Министерския съвет за допълнение на Наредбата за работното време, почивките и отпуските, с който нормативно се прецизира начина за изчисляване на броя дни платен годишен отпуск, на които има право работникът или служителят при прекратяване на трудовото правоотношение. Намираме, че отмяната с Решение № 2620 от 19 февруари 2020 г. на Върховния административен съд на Република България на разпоредбата на чл. 42, ал. 1 от НРВПО поради липсата на доказателства за проведени обществени консултации при приемането й, е предпоставка за възникване на различни тълкувания и неяснота при определяне броя на дните платен годишен отпуск, на които има право работникът или служителят към момента на прекратяване на трудовото правоотношение. Липсата на изрична правна норма може да доведе и до създаване на противоречива съдебна и административна практика. Нормата на чл. 178 от Кодекса на труда съдържа изрична забрана за компенсиране на платения годишен отпуск с парични обезщетения освен при прекратяване на трудовото правоотношение, като според чл. 224, ал. 1 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск.

Съгласно чл.351, ал.1 от КТ „Трудов стаж по смисъла на този кодекс е времето, през което работникът или служителят е работил по трудово правоотношение, доколкото друго не е предвидено в този кодекс, или в друг закон, както и времето, през което лицето е работило като държавен служител.“ Без съмнение „трудов стаж“ по смисъла на същата е и времето по чл.351, ал.2 от КТ, а за такъв се признава и този по чл.352–354 от КТ, като за това време също се полага платен годишен отпуск, следователно се дължи обезщетение за неизползван такъв. В чл.164, ал.4 от КТ е посочено, че времето, през което се ползва отпускът по ал.1, се признава за трудов стаж. Целият този период се признава не само за осигурителен, а и за трудов стаж, а като следствие от това – този трудов стаж се зачита за право на платен годишен отпуск за това време. Без съмнение, след като се върне на работа след навършването на втората година на детето, майката има право да ползва платен годишен отпуск за изминалите две години, независимо че не е работела през това време, съответно й се дължи обезщетение за неизползван такъв. В този смисъл предлаганото допълнение в Наредбата за работното време, почивките и отпуските, а именно, че размерът на обезщетението за неизползван платен годишен отпуск по чл. 224, ал. 1 КТ се определя пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж, напълно съответства на кодифицираната уредба на тази материя в българското законодателство.

Освен това следва да се има предвид и Конвенция 52 на МОТ, която в своя чл. 2, т. 3 предвижда само две изчерпателно изброени изключения, според които не се включват в годишния платен отпуск: официалните и обичайните празнични дни и прекъсванията на работата поради болест (но не и поради майчинство). Според същата конвенция – член 3, всяко лице, което ползува отпуск трябва да получи през цялото време на този отпуск:

а) обикновеното си възнаграждение, изчислено по начин, определен от националното законодателство, увеличено с равностойността на възнаграждението в натура, ако такова съществува; или

b) възнаграждение, определено от колективен трудов договор.

Предвид гореизложеното, отсъствието на точна регламентация за непротиворечиво изчисляване на дължимото обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение е предпоставка за нарушаване на трудовите права на работещите и възникване на трудови спорове породени от неправилно изчисляване на размера на дължимото законово обезщетение. Принципът на пропорционалността на дните спрямо времето, което се признава за трудов стаж е определящ при изчисляване размера на платения годишен отпуск, на който има право работникът или служителят и от там – на дължимото обезщетение. Аналогично е подходено и при изчисляване на размера на платения годишен отпуск на работниците и служителите, които работят през част от законоустановеното работно време –  чл. 23, ал. 2 от НРВПО¹.  Изложените аргументи според нас са в подкрепа на предложения в текст в ПМС за допълнение на Наредбата за работното време, почивките и отпуските, според който броят дни неползван платен годишен отпуск, който подлежи на обезщетяване, се определят пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж.

 –––––––

¹Работникът и служителят, който работи през част от законоустановеното работно време (непълно работно време), има право на платен годишен отпуск пропорционално на времето, което му се признава за трудов стаж.