Изготвеният от Министерство на финансите проект на визия, цели и приоритети на Националната програма за развитие: България 2030, определя общите национални цели и маркира посоката и акцентите на политиките за развитие във всички сектори на държавното управление. Програмата предвижда през 2030 г. България да бъде държава с висок жизнен стандарт, конкурентноспособна, нисковъглеродна икономика и с високообразовано, креативно, солидарно и здраво общество, в което българският гражданин играе активна роля в бъдещето на държавата и ще има богати възможности за личностно и професионално развитие.
Според нас програмата за развитие България 2030 определя правилно трите основни стратегически цели – технологична трансформация, демографски подем и намаляване на неравенствата, които чрез целенасочени и фокусирани правителствени политики да способстват за устойчивото и ускорено развитие на страната ни. Също така положителен е фактът, че е изготвен предварителен анализ на положението в страната по отделни сектори, защото той създава добра основа за обсъждания и приложения. Без съмнение изпълнението на така предложените три стратегически цели и на тринадесетте национални приоритета ще зависи от активното участие не само на правителството и държавната администрация, но и на всички структури на гражданското общество. В този смисъл, като пропуск на документа ние отчитаме липсата на конкретни идеи за участието на социалните партньори и най-вече на организации на работниците и служителите. Като втори пропуск отчитаме обстоятелството, че предложената програма няма ясно, встъпително изречение – като например, че целта на всички провеждани национални политики ще бъде осигуряване на по-добър и достоен живот на българските граждани – с достоен труд и защитени граждански, политически, социални, икономически, културни и екологични права.
За да бъде постигната ефективност и актуалност на Националната програма за развитие България 2030 е необходимо да бъде направена равносметка за резултатите от „Национална програма за развитие България 2020“ – къде успяхме, с какво не се справихме и защо?
Според целите на ООН за устойчиво развитие, най-слабо развитите страни трябва да постигнат икономически растеж от минимум 7% годишно, за да започнат да догонват развитите държави. В предложената ни програма не може да бъде открита фиксирана цел за икономически растеж, а той, както и мерките за по-справедливото разпределение на БВП, са основата за всички останали политики.
По Конституция България е социална държава, но прави впечатление, че в проекта на програмата за развитие България 2030 е слабо застъпен социалният аспект и няма раздел, който е посветен на условията на труд и неговото заплащане, поради което предлагаме те да бъдат включени.
Не са планирани мерки и дори не са поставени цели за минимизиране на сивата икономика, която е една от най-високите в Европейския съюз. Напомняме, че сива икономика означава по-малко приходи в държавния бюджет, следователно по-малки разходи за политики в интерес на обществото. Недеклариран труд пък означава по-малко приходи в осигурителните фондове.
Предлагаме също проектът да бъде допълнен с темата сигурност и правов ред, защото тя липсва осезаемо като стълб на дългосрочно развитие. Тази тема ще допринесе за повишаването на доверието в институциите – област, в която в момента имаме сериозни проблеми и която е в пряка връзка с много други чувствителни теми, като свободата на медиите и достъпа до информация – области, където също стоим много назад в световните списъци.
Необходимо е също ясно бъде насърчено активното „участие на работниците в защитата на собствените им права. За нас остава незасегнат проблемът за непознаването от страна на трудещите се на трудовото законодателство, начините и механизмите за сдружаване и ползите от него.
Ние считаме, че с цел реално преодоляване на съществуващите неравенства, в проекта трябва да бъде отделено повече място за определяне на специфичен подход към уязвимите групи от обществото.
Относно конкретните оси и приоритети правим следните предложения:
ОС 1 – Иновативна и интелигентна България
– Не е посочена ролята на гражданския, частния и публичния сектор при постигането на приоритетите и напредъка по индикаторите. Да бъде допълнен текст, гарантиращ въвеждането на процедура за консултации, представяне на предложения и дебати.
– Висшето образование не е достатъчно силно застъпено като тема в отделните приоритети – да бъде доразвита темата за реформа в системата на финансиране и съдържанието на учебния процес във висшето образование.
– Липсват текстове относно развитието на ключови инфраструктури, услуги и индустрии. Необходими са допълнения, които да установяват съответствие с провежданите в момента политики на ЕС.
ОС 2 – Зелена и устойчива България
– Необходимо е да се акцентира върху полагането на усилия за развитие на социалния диалог при екологизиране на икономиката и изграждането на траен и устойчив социален диалог, който да спомогне за преодоляване на предизвикателствата вследствие на преминаването към конкурентоспособна икономика с ниска въглеродна интензивност и ефективно използване на ресурсите.
– Настояваме за справедлив преход към зелена икономика като изискваме активни политики в областта на заетостта, които да гарантират създаване на достойни работни места, включително професионално обучение и образование през целия живот за работещите. В случай, че бъдат затворени въглищните мини, десетки хиляди българи ще останат без работа, а България ще остане без необходимата ѝ електроенергия. В програма с толкова дълъг хоризонт следва да се маркира визията за справяне с тези болезнени проблеми.
ОС 3 – Свързана и интегрирана България
– В приоритет “Местно развитие” липсва социалният фактор, като е нужно вниманието да бъде насочено върху човека, така че цялата програма да бъде насочена към него.
– Като пропуск отчитаме липсата на конкретни мерки и инструменти за постигане на стратегическите цели, например цифрова свързаност.
– Предлагаме да бъде включено изграждането на терминали на морските и сухоземните граници на България за прехвърляне на товари върху жп платформи. Железопътният транспорт е най-екологичен, ще се намалят предпоставките за тежки ПТП в страната, по-бавно ще се амортизира пътната инфраструктура.
ОС 4 – Отзивчива и справедлива България
– Предлагаме да бъде включен нов национален приоритет „Полагане на достоен труд“, който да включва гарантиране на правото на справедливо и задоволително възнаграждение; на разумно ограничаване на работното време; на почивки и отпуски; на безопасни и здравословни условия на труд; на равни възможности и недискриминация при реализиране правото на труд.
– Намаляване на неравенството в обществото може да бъде постигнато като бъде доразвит приоритетът „Институционална рамка“ с включването на промени в прилаганата данъчна философия, с което нискодоходните групи ще носят по-малка отговорност за акумулиране на средства в държавния бюджет, отколкото по-високодоходните групи.
– Намираме за правилно акцентирането върху „гарантиране на адекватни и устойчиви социални плащания“, каквито са и препоръките на ЕК, но смятаме, че тук трябва да бъде поставен акцент и върху енергийната бедност.
– Нужно да бъде доразработена темата за социалното включване и заетост на младите хора чрез образование и обучение.
– Трябва да се акцентира особено внимание върху темата за детската бедност и мерките в подкрепа на родителите, като е необходимо е да бъдат доразработени политиките в подкрепа на модерното семейство, децата, младежите, хората с увреждания, възрастните като част от обществото.
– В проекта не намира отговор трудното намиране на заетост в отдалечените райони и за хората с увреждания. Смятаме, че помощ за стартиране на „самостоятелна стопанска дейност и предприемачество“ няма нужния потенциал, тъй като предприемачът трябва да има още по-засилени контакти с администрация и бизнес-партньори, каквито в тези случаи са невъзможни.
ОС 5 – Духовна и жизнена България
– Необходимо е да бъде доразвит приоритета „Здраве и спорт“, тъй като цитираните в приоритета детерминанти на здравето включват не само навременно и подходящо здравеопазване, но и безопасни и здравословни условия на труд, здравословна околна среда, достъп до безопасна питейна вода, санитарни условия и т.н.
В заключение, КТ „Подкрепа“ счита, че на страната ни е необходима дългосрочна и предвидима стратегия за развитие и в този смисъл ние приветстваме предложения проект за Национална програма България 2030, който следва да бъде доразвит и допълнен с направените предложения на социалните партньори, като бъде популяризирана със съответна разяснителна кампания.
Вижте Становището ТУК