ДО
КОМИСИЯТА ПО ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
С Т А Н О В И Щ Е
на Конфедерация на труда „Подкрепа“
относно проекта на Закон за изменение и допълнение на Закон за лечебните заведения
Уважаеми дами и господа,
КТ „Подкрепа“ счита, че предложените промени в Закона за лечебните заведения (ЗЛЗ), свързани с промяна на статута на Комплексните онкологични центрове (КОЦ), Центровете за психично здраве (ЦПЗ) и Центровете за кожно-венерически заболявания (ЦКВЗ), както и възникващата възможност за приватизация на държавни и общински лечебни заведения са изготвени без проучване, разкриващо съображенията за необходимостта от нормативна промяна. Твърденията, че дейността на специализираните лечебни заведения се припокрива с тази в лечебните заведения за активно лечение, са недостоверни и разкриват необективно и манипулативно боравене с информацията. В КОЦ, КПЗ, както и ЦКВЗ се извършват специфични за нозологията дейности, които не са включени в предмета на дейност на лечебните заведения за активно лечение (МБАЛ). Не са анализирани и отчетени редица правни противоречия и последствия, които ще възникнат от механичното вливане, произтичащи от:
– Форма на собственост;
– Териториален обхват на обслужване;
– Всички поети ангажименти от страна на КОЦ и общините по изпълнение на ОП „Регионално развитие“ и др.
Неизбежно се поставя и въпросът: Кой ще поеме отговорността за неминуемите санкции, които ще са в размер на милиони левове и които няма да са съизмерими с очакваните икономии, реализирани от административния подход на сливането? Историята показва, че тази идея не е нова, а явно добре забравена несполучлива стара идея. Считаме, че не трябва да се допусне повтаряне или мултиплициране на изключително вредния за онкологичната помощ десетгодишен експеримент в гр. Шумен. Със Заповед на министър д-р Минчо Пейчев РД 09-871 от 14.08.1989г. Онкологичният диспансер е интегриран в състава на Първостепенна общинска болница Шумен (сега МБАЛ) в Обединен районен болничен комплекс гр. Шумен. Негативите от това интегриране са толкова тежки във всичките им аспекти, че това довежда до възстановяване на диспансера (сегашен КОЦ) като самостоятелно специализирано лечебно заведение с междурегионални функции.
Аналогично е и становището ни по отношение на Центровете за психично здраве. Психиатричните заболявания имат специфика както по отношение на лечението, така и по протичане на самото заболяване. Поради тази специфика е разписана цялата Глава 5 в Закона за здравето. В ЦПЗ се осъществява единен, комплексен и непрекъснат процес на лечение от мултидисциплинарни екипи – психиатри, психолози, социални работници и трудотерапевти. Освен лечебната медикаментозна терапия, в ЦПЗ се извършват голям брой дейности, свързани с рехабилитация, ресоциализация и предоставяне на социални услуги на пациентите, което подпомага връщането им в общността. Тези дейности (услуги) не са залегнали в отделенията на многопрофилните болници за активно лечение, тъй като и не става въпрос за активно лечение. Спешният прием на пациентите също си има своята сериозна специфика, различна от тази в МБАЛ. Механичното им сливане ще доведе до множество административно-правни и финансови казуси, за които няма предвидени решения в обсъждания Проект за изменение на Закона за лечебните заведения. Мотивите за предполагаеми икономии от съкращаване на административен персонал са несъстоятелни, тъй като в тези структури броят на същия е малък. Приемащото лечебно заведение ще трябва да увеличи своя административен персонал, за да поеме несвойствените, законово регламентирани дейности на ЦПЗ взаимоотношения с МВР, прокуратура, следствие и съд по отношение прилагане на Закона за здравето при пациенти с рисково поведение. Сливането ще доведе единствено до размиване на отговорността за тези пациенти с непредсказуеми последици за обществото.
Структурата на Центровете за психично здраве, Комплексните онкологични центрове и Центровете за кожно-венерически заболявания е изграждана с десетилетия и времето е показало, че те са устойчиви и функциониращи, както и че не са финансово губещи. Убедени сме, че вероятните икономии от административни разходи, ще бъдат несъизмерими с тежкия социален ефект, който ще предизвика промяната на статута им и то най-вече върху потърпевшите техни пациенти. КТ „Подкрепа“ категорично се обявява срещу параграф 14 от проекта за Закон за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения, който отменя членове 26, 26а и 26б от Закона за лечебните заведения.
Ако бъде извършена внимателна оценка на лечебните заведения за активно лечение, които биха били засегнати от подобни обединения, и които са еднолична държавна собственост ще установим, че тежките проблеми и натрупване на недалновидни мениджърски решения са довели до неефективно функциониране на съответните МБАЛ, а не на специализираните структури като КОЦ, ЦПЗ и др. Повечето от тези МБАЛ, които са и университетски, са непрестанен генератор на напрежение сред персонала и крещящ пример за неспазване на ЗЛЗ, КТ, незачитане на елементарни човешки права, правото на достоен труд и множество други тежки нарушения.
Примерите са много, но може да се посочи най-старата болница в държавата Александровска болница, която в нарушение на буквата на закона е получила разрешително за дейност на единствената в света „Клиника по пропедевтика на вътрешните болести“. Тя е механичен сбор на три клиники по отделни медицински специалности с отделни началници, но и един общ началник, който практически няма служебни задължения, тъй като е дублиран от трима други ръководители. Това лечебно заведение е превърнало три от най-печелившите дейности в болничната помощ в губещи кардиология, гастроентерология и пулмология. Тъй като МБАЛ функционират „скачено“, липсата на гастроентерология в тази болница води до нисък пациентооборот в хирургичните клиники, които са две и съответно до нуждата от реформиране и сливане в единна хирургична структура. Подобна е ситуацията и с гастроентерологията на университетската болница в гр. Пловдив, където се стига до практическото затваряне на клиниката.
Примерите са много и ужасяващи и не касаят една единствена болница. Не може да се подмине и т.нар. „феодализация“ в МБАЛ, където интересите на началници на клиники и отделения често пъти грубо противоречи на интереса на лечебното заведение, на персонала и на пациентите. Отказът да се приложи ефективно закона и да се реформират самите МБАЛ води до постоянно натрупване на мениджърски грешки, обединенията със специализираните лечебни заведения ще доведе до трудности в дейността на последните, които ще се изправят пред тежките проблеми на големите МБАЛ, държавна и общинска собственост и вместо комплексна дейност ще се създаде вакуум и пълна липса на ефективна дейност. КТ „Подкрепа“ смята, че Министерство на здравеопазването е крайно време да изпълни задълженията и отговорностите, които има, и да подпомогне, а ако е необходимо да задължи да се реформират лечебните заведения, на които е принципал, вместо да проявява нецелесъобразна законодателна инициатива. Само подобна реформа може да доведе до решаване на дългогодишните проблеми. Медицинската федерация на Подкрепа изразява готовност за пореден път да посочи известните ни тежки проблеми и да помогне с всички възможности, които има, за намирането на конструктивна решения.
КТ „Подкрепа“ настоява предложените промени в Закона за лечебните заведения, свързани с промяната на статута на КОЦ, ЦПЗ и ЦКВЗ, да отпаднат.
Вторият тежък проблем са промените, които касаят приватизацията на лечебните заведения. Проектът предлага лечебните заведения да отпаднат от Списъка на търговските дружества с повече от 50% държавно участие в капитала, които не подлежат на приватизация. Предлага се паричните постъпления от приватизацията на държавното участие в капитала на лечебните заведения да постъпват в централния бюджет и да се разпределят изцяло за политики в областта на здравеопазването, а постъпленията от приватизацията на общинското участие в капитала на лечебни заведения да постъпват в общинските бюджети. Тези текстове доведоха до сериозно безпокойство сред работещите в държавни и общински болници. И към настоящия момент е широко известно, че в голяма част от частните болници се работи приоритетно по отношение на финансовия резултат и се избягват дейностите, които натоварват лечебното заведение. Държавните и общински лечебни заведения имат именно тази нелека задача да лекуват и обгрижват тези тежки случаи, чието обслужване не би могло да бъде печеливша дейност при сега действащата здравна система. Повече от сигурно е, че евентуална приватизация ще бъде в ущърб за работещите в тези лечебни заведения, които желаят да работят медицина, а не да се превръщат във финансисти, но най-много ще засегне пациентите, които нямат финансовата възможност да се лекуват извън България. Добре известно е, че именно цитираните вече държавни лечебни заведения притежават поземлени имоти и сграден фонд в тежко състояние, но в централните градски части. Именно тези имоти представляват интерес за приватизация и работещите в тези лечебни заведения с право се опасяват, че тежкото им състояние се поддържа изкуствено в очакване на бъдеща приватизация. Трудно е да се повярва, че една държавна болница не може да печели от дейност, от която печели частна такава при еднакви разходи и еднаква цена на клиничната пътека. Често пъти държавната болница разполага с по-голям капацитет за съответната дейност, но не я развива, за което беше даден един от множеството съществуващи примери. Синдикалната организация няма как да подкрепи проект, който позволява приватизация на лечебни заведения, разполагайки с информацията за отказ от адекватни управленски решения в повечето големи държавни лечебни заведения.
Изразяваме своята загриженост, че зад предлаганата ни политика в областта на
здравеопазването прозират намерения за тоталната му приватизация като краен резултат, които засега се крият зад благовидния мотив „работещите/лекарите да станат собственици на здравните заведения“ (по думите на зам.-министър Ваньо Шарков пред Комисията по доходи и жизнено равнище към НСТС на 24.06.2015 г.). Подобни „аргументи“ и намерения навяват спомен с печално известните РМД-та и ефекта, който те оказаха, върху икономиката на страната.
КТ „Подкрепа“ възразява остро срещу решението на управляващия екип в МЗ да внесе законопроекта за разглеждане в ресорната парламентарна комисия, въпреки отрицателното становище на Комисията по доходи и жизнено равнище и преди да е минал за обсъждане в Тристранния съвет.
С УВАЖЕНИЕ:
ИНЖ. ДИМИТЪР МАНОЛОВ
ПРЕЗИДЕНТ НА КТ „ПОДКРЕПА“