ДО
Г-Н ЛАЗАР ЛАЗАРОВ
ВИЦЕПРЕМИЕР,
МИНИСТЪР НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА
И ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НСТС

УВАЖАЕМИ Г-Н ЛАЗАРОВ,

Въпреки кратките срокове – текстът ни беше изпратен едва на 21 април вечерта, КТ „Подкрепа“ се запозна с проекта на държавен бюджет за 2023 г. За нас е изключително притеснителен фактът, че бюджетът просто изчислява вече заложените политики от предходни правителства, без да приема мерки, с които да се намали дефицитът и да се гарантира ръст на доходите на заетите. Разбираме сложната политическа ситуация, в която се намира страната, но тя не може да бъде оправдание за отказ от вземане на управленски решения, особено когато България се намира в сериозна икономическа и социална криза.

I. По отношение на основни показатели, които предопределят състоянието на бюджета и трудовите възнаграждения

1. Данъчна политика – според законопроекта, правителството се отказва да обложи свръхпечалбите, които бяха генерирани включително благодарение на компенсациите, изплатени от държавния бюджет. Още миналата година КТ „Подкрепа“ алармира, че раздаваните на калпак помощи за бизнеса, ще доведат до неочаквано големи печалби за някои компании, които нямат нужда от помощ, и предложихме средствата да се върнат в държавния бюджет през данъчното облагане. Подкрепихме и законопроекта в комисия към НСТС, тъй като има множество недофинансирани публични сфери, които имат нужда от допълнителни средства, за да функционират. От прилагането на данък свръхпечалба се очакват допълнителни приходи само в рамките на половин година от 2,4 млрд. лв. Вместо този, макар и еднократен, данък да се приложи, сред възможните мерки за оздравяване на бюджета е включено замразяването на заплатите на педагогическия персонал. Неприкосновеността за печалбите на бизнеса, генерирани с публични средства, е поставена над обществения интерес за подобряване на условията на труд на учителите, което да гарантира по-добро образование на следващите поколения българи! Дори замразяването фактически да не е включено в бюджета, посоката на тази политика е меко казано смущаваща.

За устойчиво справяне с хроничното недофинансиране на публични услуги, КТ „Подкрепа“ предлага:

• Закон за корпоративното подоходно облагане – да се прилага двустепенна скала. За малките и средните предприятия да се запази 10% ставка, докато за големите предприятия тя да стане 20%. Възможно е и прилагане на различни ставки според размера на печалбата, не според размера на предприятието. Само при увеличение на корпоративния данък на 15%, но за всички предприятия, МФ изчислява допълнителни 2,31 млрд. лв. Това са средства, които биха намалили значително натиска върху бюджета и необходимостта от поемане на нови дългове.
• Данък върху дивидентите – в момента ставката е 5%, което е пренебрежимо малък размер и е директен реверанс към високите приходи. Настояваме за поне двойно увеличение на данък дивидент. Напомняме, че разпределените дивиденти за 2020 г. и 2021 г. са общо 43,9 млрд. лв. Увеличението на данъка би довело до нарастване на бюджетните постъпление с над 1 млрд. лв.
• Закон за данъците върху доходите на физическите лица – отново настояваме да се въведе необлагаем минимум в размер на минималната работна заплата и да се прилага европейска прогресивна данъчна система. Понастоящем отговорността за публичните финанси е прехвърлена върху нискодоходните граждани, а високодоходните са освободени от нея. При положение, че имаме месечни доходи от по 100 000 лв., те да се облагат с една и съща ставка като тези от 1000 лв., е безотговорно. Няма друга държава в ЕС с необлагаем минимум и нисък, плосък данък. Ако искаме да влезем в еврозоната, е редно да започнем да прилагаме и европейско данъчно законодателство.

 Само от тези мерки дефицитът ще се облекчи значително, а в допълнение с прекратяването на някои плащания и облекчения за бизнеса, които бяха въведени във връзка с поредицата кризи, бихме могли да се вместим в 3% граница.

2. Минимална работна заплата – КТ „Подкрепа“ изразява възмущението си от факта, че не е предвидено второ увеличение на минималното възнаграждение за страната. Още през миналата година заявихме, че замразяването на доходите на българските граждани е пагубно, ефектът от ерата Дянков продължава да поддържа възнагражденията в страната на най-ниското ниво в Европейския съюз и да прогонва хората в трудоспособна възраст извън страната.

Настояваме МРЗ да се увеличи на 850 лв. сега. Ръстът в началото на годината беше минимален, инфлацията продължава да е висока, а потреблението на основни хранителни продукти (по данни НСИ) намалява. Всичко това прави наложително да се приложи второ увеличение на МРЗ в рамките на годината. В допълнение, така ще се намали и разликата между настоящото минимално възнаграждение и това, което така или иначе ще бъде прието от януари 2024 г. по силата на чл. 244 от Кодекса на труда, а именно 50% от средната работна заплата (935 лв. по прогнози на МФ).

II. По предложените от МФ мерки, които не са включени в проекта на бюджет

1. Увеличение на стандартната ставка на ДДС от 20 на 22% – този данък се плаща от потребителите. И към момента приходите в бюджета от косвени данъци представляват около половината от всички приходи. Въвеждането на по-висока ставка означава да се натоварят допълнително най-нискодоходните групи граждани, които харчат целия си месечен доход за покриване на жизнените си нужди. КТ „Подкрепа“ е категорично против такава мярка.
2. Увеличение на ставката на корпоративния данък от 10 на 15% – това би увеличило приходите с допълнителни 2,31 млрд. лв. Както вече посочихме горе, КТ „Подкрепа“ намира повече логика в двустепенно корпоративно облагане, а именно запазване на 10% данък за малкия и средния бизнес и 20% за големите предприятия или за тези, които формират значителни печалби. Напомняме, че ниското данъчно облагане не доведе до значим ръст на инвестициите, а редом с това България е с най-висок дял на сива икономика – не беше постигната нито една от двете основни цели, с които беше въведен нисък данък върху печалбата преди 15 години.
3. Въвеждане на данък за свръхпечалбите – не само подкрепяме, но КТ „Подкрепа“ настояваше тази мярка да се въведе заедно с компенсациите, изплащани на бизнеса, миналата година. Това са допълнителни 2,4 млрд. лв.
4. Отпадане на намалената ставка на ДДС за ресторанти и фитнеси – напълно подкрепяме тази мярка. Това не са стоки и услуги от първа необходимост, а струват на бюджета общо 204 млн. лв. годишно.
5. Освобождаване от акциз (природен газ, LPG, ел. енергия) – тук следва да се действа внимателно, да се направят прецизни прогнози дали и доколко е отминал негативния ефект от драстичното покачване на цените през 2022 г. Фискалните цели не бива да бъдат водещи.
6. Увеличен размер на данъчни облекчения за деца – КТ „Подкрепа“ смята, че увеличеният размер на тези облекчения не само не трябва да се премахва, но и следва да се промени законът, така че да се прилагат всяка година. Данъчно облекчение от 20 лв., каквото е нормативно определеното, е унизително.
7. Акциз на течностите за електронни цигари, несъдържащи никотин, и заместителите на тютюна, съдържащи никотин, по акцизен календар – по-скоро смятаме, че прилагането на акциз за тези продукти ще ги равнопостави с цигарите.
8. Определяне на 100% дивидент за държавата от държавните дружества и предприятия за 2023 г. – категорично против сме подобна мярка. Държавните дружества имат нужда от средства, за да се модернизират. Източването на държавните енергийни дружества до момента достатъчно отслаби публичния сектор, за да бъде подпомогнат частния такъв. Не случайно от обхвата на тази мярка са изключени например ВиК дружествата, които дори не могат да обезпечат функционирането си.
9. Без политика за достигане на 125% от СБРЗ за страната за педагогическия персонал от 01.01.2023 г. – това е дългосрочна политика, която беше предприета, след като сектор образование остана без кадри. В момента вече има интерес към педагогическата професия, който беше провокиран именно от политиката по доходите в сектора. Прекратяването й ще върне системата в изходно положение, което България не може да си позволи.
10. Без политика по доходите – 10% за структури (без общини), които не са получили увеличение през 2022 г. – в държавната администрация има немалко служители, които получават заплати близки до МРЗ. Това демотивиращо възнаграждение отслабва контролните и регулаторните функции на държавата. Никаква съдебна реформа не може да даде резултати така, а борбата с корупцията ще си остане само декларативна.
11. Без политика по доходите – 15% за общинска администрация – общините и понастоящем са изключително недофинансирани, а техните служители са с минимални заплати. КТ „Подкрепа“ категорично не може да се съгласи с подобен подход, особено след пиковата инфлация от 2022 г., която продължава и през 2023 г.
12. Без индексация на пенсиите с 12% по чл. 100 от КСО, считано от 01.07.2023 г. – осъвременяването на пенсиите е законово установено. И в други години се е случвало швейцарското правило да се пренебрегне, което доведе до изоставането на пенсионните плащания. При замразяване на пенсиите до голяма степен ще се заличи ефектът от миналогодишното увеличение. Вместо това настояваме да се приемат предложенията на КТ „Подкрепа“ за административно увеличение на минималните осигурителни доходи и максималния осигурителен доход.
13. Без политика за въвеждане на нова еднократна помощ за учениците от втори, трети и четвърти клас – неприемливо е отстъплението от мярка, която насърчава посещаването на училище. От друга страна, е възможно да се помисли за прилагане на доходен тест, тъй като най-високодоходните групи домакинства нямат нужда от такова подпомагане.
14.  Без индексация на възнагражденията и разходите за облекло на заетите в органите на съдебната власт и на народните представители – индексацията на заетите в съдебната власт също е нормативно определена, поради което към момента тази мярка е невъзможна.

 III. Искания към бюджета по отделни сектори

 1. Държавна администрация – във връзка с публично обявените намерения на правителството за „замразяване“ на заплатите на работниците и служителите в държавната администрация и едва 10% увеличение на възнагражденията на работниците и служителите в администрацията, чийто заплати НЕ са нараснали през 2022 г., КТ „Подкрепа“ се противопоставя категорично и предупреждава, че има вече социално напрежение в различни държавни администрации, което може да прерасне в протестни акции и подготовка за ефективни стачни действия. С прилагането на тази мярка социалното напрежение ще ескалира във всички системи и администрации, които се предвижда да не получат увеличение на работните заплати. Ето защо, ние, настояваме за ръст на доходите в бюджетната сфера от 15 до 30 % на работещите на терен.

От 2012 г. до днес е налице процес на непрестанно нарастване обема на работа на заетите в държавната администрация и по-специално тази част от администрацията, натоварена с прякото обслужване на граждани. Неефективната и несправедлива „реформа“ в административния сектор, стартирала през 2012 г. създаде сериозни социални дисбаланси, от една страна, а от друга – породи неприемливи и непродуктивни противопоставяния в колективите. Налице е и дългогодишна политика на дискредитиране на държавния служител пред обществото, като в публичното и медийното пространство се съобщават неверни твърдения както за броя на работниците и служителите в държавната администрация, така и за размера на техните възнаграждения.

През 2021 г. и 2022 г. в голяма част от държавната администрация не бе реализирано увеличение на работните заплати. Липсата на увеличение през 2023 г. или ръст с едва до 10% при сложната обстановка, в която им се наложи да работят по време на пандемията COVID-19, повишаването на цените на стоките и услугите, и нарастващата инфлация, ще бъде акт на пренебрежение към труда им!

Настояваме в Бюджет 2023 да бъдат заложени средства за отделните държавни администрации и системи на бюджетна издръжка, както следва:

• За Националния статистически институт /НСИ/, Комисия за защита на потребителите /КЗП/ и Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия /КРДОПБГДСРСБНА/ да бъде заложено увеличение с минимум 30% в перо „разходи за персонал“;
• За част от второстепенните разпоредители с бюджетни средства към Министерството на труда и социалната политика, а именно АСП, АЗ и ГИТ да бъде заложено увеличение с минимум 15% в перо „разходи за персонал“;
• За Агенция по вписванията – Министерство на правосъдието , да се заложи увеличение с минимум 15% в перо „разходи за персонал” спрямо 2022 г.;
• За НОИ да се заложи увеличение с минимум 30% в перо „разходи за персонал” спрямо 2022 г.;
• За НЗОК да се заложи увеличение с минимум 15% в перо „разходи за персонал” спрямо 2022 г.

Освен по отношение на възнагражденията на работниците и служителите в държавна администрация е необходимо увеличаване на средствата за издръжка и за капиталови разходи във всички горецитирани административни структури. Това е крайно необходимо имайки предвид увеличаването на разходите за електроенергия, с оглед обезпечаване на средства за консумативи, командировъчни за извършване на проверки, повишените разходи на комуналните услуги, както и предвид остарелите сграден фонд, оборудване, техника.

Необходимо е и да се предвидят и целеви средства за увеличаване на заплатите и в общинските администрации в размер на минимум 15%.

Следва да се обърне и сериозно внимание по отношение на увеличение с поне 30% на стандартите по делегираните от държавата дейности в социалната сфера и услуги (домове за възрастни хора, домове за хора с увреждания, домове за резидентни услуги, дневни центрове за деца, центрове за настаняване от семеен тип и др.), като се гарантира пропорционално увеличение със същия процент на заплатите на работещите там считано от 01.01.2023 г. Увеличението на стандартите ще даде възможност и за предоставяне на качествени грижи и услуги на най-рисковите групи на обществото – деца в риск, хора с физически и психически увреждания, възрасни хора, деца и младежи с необходимост от постоянна медицинска грижа и пр.

Посочените конкретни искания са резултат от направено проучване на нагласите на синдикалните ни членове – служители в съответните административни структури. В отговор на отправено към тях питане, до момента, множество синдикални структури са изразили готовност за участие в протестни и/или стачни действия за защита на правата и интересите си, в това число и ефективни стачни действия и преустановяване на изпълнение на служебните задължения!

 2. НАП и Агенция Митници – Министерство на финансите – двете приходни агенции, които работят на терен, са ощетени по отношение на възнагражденията на служителите си, спрямо работещите в икономическата и финансовата сфера от поне една година. Значителното реално понижаване на заплатите им от инфлацията, като контролиращи органи и грижещи се за бюджета, е риск за обществото.

Постоянната смяна на ръководители, особено в НАП и МФ и най–ниското ниво на заплащане на служителите в НАП и АМ, спрямо заплащането на същите специалисти, работещи в счетоводни и митнически къщи, финансови консултанти, адвокатски къщи, които биват контролирани от НАП и АМ, са предпоставка за възникване на нерегламентирани практики и за криза на вземане на ръководни решения от мениджмънта в НАП и АМ.

Това води до демотивация на добрите изградени специалисти, предпоставка за увеличаване на корупционните практики и напускане на специалисти от системата, като отиват да работят на страната на контролираните лица, за по-добро заплащане на висококвалифицирания им труд.

За да се изгради един специалист в НАП или в Митниците, са нужни поне 3-5 години. Следва да се има предвид, че за разлика от всички други служители от държавната администрация, служителите в  НАП и АМ нямат право да работят нищо друго допълнително, даже и като чистачи или портиери!

За 2022 г. работещите в НАП и АМ са с реално намалени заплати спрямо 2019 г. – 2020 г. Това намаление е с най-малко 21, 5 % инфлация, измерена чрез индекса на потребителските цени /ИПЦ/, а спрямо 2020- 2022  е с 25,9% инфлация, измерена чрез ИПЦ. Възнагражденията на служителите от двете приходни агенции за 2022 г. не са индексирани във връзка с инфлацията и ИПЦ. Настояваме за реални и достойни доходи на служителите, които допринасят за приходите в бюджета. За да се случи това е необходимо увеличение на средствата за персонал в  бюджета им в размер не по-малък от 20%.

3. Транспорт

3.1. Градски транспорт – в бюджета са заложени 161 млн. лв. субсидии за превоз на пътници по нерентабилни автобусни линии във вътрешноградския транспорт и транспорта в планински и други райони – 89 млн. лв. за Столична община и 72 млн. лв. за градския транспорт в други градове и транспорта в планински и други райони. Заложени са и 64 млн. лв. за компенсиране на намалените цени за пътуване. Последното е мярка, която беше приета с Постановление № 10 от 25 януари 2023 г. за изменение и допълнение на нормативни актове на Министерския съвет. Опитът на гр. Бургас например сочи, че при стандартна цена от 60 лв. на карта за учащи, намалението е 70% или 42 лв., а компенсацията, която получават дружествата е в размер на 28,90 лв. Разликата остава за сметка на компанията за градски транспорт.

Настояваме да се разгледа ситуацията в отделните български градове и разходите за държавните мерки да се покрият напълно от държавния бюджет, за да не се застрашава финансовото здраве на градския транспорт.

3.2. БДЖ „Пътнически превози“ – субсидията за осигуряване изпълнението на възложеното му задължение за извършване на обществени превозни услуги е 185 млн. лв. от 2017 г. През 2022 г. с допълнителен трансфер бяха осигурени общо 196 млн. лв., а намалението на инфраструктурните такси осигури на дружеството допълнителни 16 млн. лв. Въпреки увеличените средства (макар и еднократно), БДЖ „Пътнически превози“ приключи годината с 15 млн. лв. загуба. В настоящия законопроект е заложена 196 190 хил. лв. субсидия или 6% актуализация за 6 години. Очевидно е, че недофинансирането на услугата води до формиране на загуби.

Индексът на потребителските цени за месец март 2023 г. спрямо месец януари 2017 г., по данни на НСИ, e 140%, т.е. инфлацията е 40%. Тъй като този показател не може да се използва изцяло за актуализиране на субсидията, настояваме това да се направи поне със средногодишния ИПЦ за предходната година, който е 15,3%. КТ „Подкрепа“ предлага субсидията за 2023 г. да е в размер на 213 млн. лв., така че да се гарантира дейността на БДЖ „Пътнически превози“, да се увеличат трудовите възнаграждения, да се минимизира недостига на кадри и извънредния труд, който многократно надскача нормативните ограничения.

 4. Земеделие и гори – контролът по безопасността на хранителната верига е националната бариера за опазване живота и здравето на българските и европейски граждани. Като външна граница на Европейския съюз Българската агенция по безопасност на храните е единственият компетентен орган, който изпълнява и европейски функции по комплексен контрол на храните по цялата хранителна верига за гарантиране на тяхната безопасност. За изпълнение на тази своя важна функция е необходимо в бюджета на Министерство на земеделието за 2023 година  да бъдат предвидени целеви средства на отделен ред в бюджета на министерството за Българска агенция по безопасност на храните в размер на 176 459 200 лв. в това число:

• разходи за персонал – 89 578 700 лв. – увеличение работните заплати минимум с 20%;
• издръжка – 22 857 300 лв.;
• капиталови разходи – 16 857 800 лв.;
• администрирани разходи – 47 165 400 лв.

Селското стопанство на България като структуроопределящ за икономиката на страната ни отрасъл, който подсигурява заетост на около 1.4 млн. работници постоянно и сезонно е необходимо да бъде подсигурено с бюджетно финансиране, за да гарантира продоволствената ни сигурност и жизнеността на селските райони.

Развитието на устойчиво селско стопанство в голяма степен зависи от устойчивото управление на водите. България разполага със значителна по мащаби хидромелиоративна структура, която се нуждае от  гарантиран финансов ресурс, за да имаме ефективен и ефикасен хидромелиоративен сектор за икономически жизнеспособно, конкурентно земеделие, устойчиво на въздействията на измененията на климата и не на последно място да се осигури ефективна превенция от вредното въздействие на водите. В предложения проект за бюджет на Министерство на земеделието за 2023г. са предвидени средства за извършване на тази дейност от „Напоителни системи“ ЕАД и ние приветстваме това в размер на 29 330 000лв. Необходими са допълнителни средства както следва:

– 5 668 125 лв. с ДДС – в параграф 2 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за водите се урежда възстановяването на извършените разходи , представляващи несправедливо понесена  финансова тежест от „Напоителни системи“ ЕАД през периода 2011 – 2013 година.

– 25 837 300 лв. – инвестиционни разходи за закупуване на строителна техника, механизация и автотранспорт. Тези средства следва да се планират от Министерство на земеделието заедно с процедурата по чл. 10, ал . 3 от Методиката за опазване на вредното въздействие на водите приета с ПМС № 364/06.11.2014Г. , без да се включват в общата сума на компенсация на ОПВВ за 2023 г. чл. 14 , ал. 1 , т. 3  от Методика за ОПВВ.

– 3 000 000 лв. – заплащане на услугата за изпълняване на функцията оператор на язовирни стени и съоръженията към тях, включващи стопанисването, поддържането и осъществяването на техническа експлоатация на язовирната стена и на съоръженията на 21 броя комплексни и значими язовири, публична държавна собственост, с предоставени права за управление на МЗХГ.

Важен аргумент за извършване на реална държавна политика за устойчиво управление на българските гори , чрез гарантиране на бюджетни средства за извършване на контролните дейности в тях е важността на горите и за ЕС, подчертан в Стратегия на ЕС за биологичното разнообразие за 2030 г. и Стратегия на ЕС за горите до 2030 г. неразделна част от Европейския зелен пакт.

Българската гора създава поминък на над 100 хиляди работещи директно и индиректно в горското и ловното стопанство, дърводобива, дървообработването, мебелната и целулозно-хартиената промишленост, които устойчиво с родни ресурси произвеждат около 5% от БВП на страната.

В името на всичко това настояваме в бюджета на Изпълнителна агенция по горите за 2023 г. да бъдат предвидени средства в размер на 49 533 000 лв.

в това число :

– персонал – 29 353 700 лв.

– издръжка – 17 000 000 лв.

– капиталови – 3 175 000 лв.

5. Здравеопазване – обстановката в националните центрове и РЗИ също е предпоставка за понижен жизнен стандарт сред работещите. От национално значение е, според нас, трудещите се в тази сфера да получават достойно трудово възнаграждение, особено имайки предвид икономическата и финансова криза, в която страната ни се намира. Липсата на допълнителни средства в държавния бюджет за 2023 г. обостря още повече ситуацията и обезстойностява работата на служителите. Затова и изискваме повишаване на заплащането на труда на работещите в РЗИ и националните центрове в коефициентен размер от 2 спрямо МРЗ.

Настояваме повишаването на основната начална заплата на работещите в системата на здравеопазване да е с коефициент 6,2 спрямо МРЗ, както  и увеличаване с 5% на Единния разходен стандарт за детско и училищно здравеопазване, Банка майчина кърма, Детски кухни.

Средствата за основните начални работни заплати на работещите в лечебните заведения трябва да бъдат осигурени от бюджета на Министерство на здравеопазването, тъй като клиничните пътеки покриват САМО разходите за терапията на пациента и консумативи и тяхното обезпечение е от бюджета на НЗОК.

6. Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ – Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

Работниците и служителите на агенцията са натоварени с отговорностите вменени им с множество нормативни актове за обезпечаване безопасността на пътя, пътнотранспортния травматизъм и ограничаване на пътнотранспортните произшествия, често водещи до трагични последици/вкл. при превозването на пътници и общоопасни товари/. Дейността на агенцията се регламентира от прилагането на множество национални, европейски и международни нормативни актове и работниците и служителите  в нея осигуряват регулаторните и контролните си функции денонощно на територията на цялата страна. Те често се налага да работят  при лоши метеорологични условия, в конфликтна среда, с критичен недобор на персонал и невъзможност да бъдат привлечени подходящо образовани специалисти поради унизително ниските работни заплати. Спешно са необходими мерки за подобряване условията на труд и значително повишаване на сериозно изостаналият ръст на работните заплати назад във времето, за да може да се намали огромната пропаст между ръста на заплатите в ИА „АИ“ и други сходни държавни органи и администрации. Това ще бъде крачка към качествено изпълнение на ангажиментите на Република България във връзка с администрирането на обществения транспорт, като за целта е необходимо да получат увеличение на средствата за персонал спрямо 2022 г. с минимум 30 % .

7. Регионално развитие и благоустройство

7.1. Агенция „Пътна инфраструктура“ към Министерство на регионалното развитие и благоустройство

Настояваме за промени в заплащането на труда за работещите в пътните управления и особено на тези работещи в дирекцията, допринасящи за прихода в държавния бюджет, каквато се явява „БГ ТОЛ“. След неочакваното, но неспиращо нарастване на цените на всички услуги и стоки, смятаме, че увеличение на заплатите на работниците в този бранш е не просто нужна и жизненоопределяща, а дори закъсняла мярка.

Напълно недопустимо е в края на 2022 г., при годишен ръст на инфлацията с повече от 30 %, трудовите възнаграждения на работещите в този бранш да са актуализирани за една част от него, а за други като БГ ТОЛ да няма никаква актуализация в продължение на две календарни години. Това не само поставя работниците в ситуация на противопоставяне едни спрямо други, но и довежда до отлив на работна сила в сектора.

Настояваме за не по-малко от 30 %-но увеличение на заплатите на работещите в БГ ТОЛ, а за останалите от системата на АПИ в размер не по-малък от 15%. Това увеличение е необходимо да стане част от основното възнаграждение на работещите, а не да се изплаща като допълнително такова с временен характер. Смятаме, че такава мярка е не само нужна и адекватна, тя е наложителна!

7.2. Агенция по геодезия, картография и кадастър към Министерство на регионалното развитие и благоустройство

Работещите специалисти в агенцията години наред са оставени на опашката по доходи от труд за отговорната дейност, която извършват. Настояваме за увеличение на работните заплати с минимум 15 %, като за целта средствата за персонал в бюджета на агенцията за 2023 г. е необходимо да бъде увеличен с 15% спрямо 2022 г.

 8. Регионална инспекция по околна среда и води – Министерство на околна среда и водите

Настояваме да бъде заложено увеличение на работните заплати на работещите на терен от РИОСВ с минимум 15 %, като за целта в перо „разходи за персонал“  се увеличи бюджетът за 2023 г. с 15 % спрямо 2022 г.

 9. Държавна агенция „Архиви“

Настояваме за увеличение на работните заплати с минимум 30 % в сравнение с бюджет 2022 г. Тези средства са необходими за изпълнение бюджетна програма “Национален архивен фонд“.

Работниците и служителите на ДАА са в протестна готовност, както и стачна такава, ако искането им не бъде удовлетворено.

10. Българска академия на науките (БАН) и Селскостопанска академия (ССА)

За БАН и за ССА, генериращи до 90 % от научноизследователския брутен продукт на страната, настояваме да бъде осигурен допълнителен бюджетен трансфер в бюджет 2023 г. от 22 000 000 лв. за осигуряване на достойно възнаграждение на работещите в категорията на т.нар. „помощен персонал“ в БАН и ССА (аналитични, приложни специалисти, технически и оперативни работници, вкл. такива без квалификация). През последната година беше осигурен ресурс за индексиране възнагражденията на хабилитираните научни работници – същите бяха изравнени с тези на колегите им от висшите учебни заведения. Това обаче не случи за помощния персонал (административни, експертни и технически работещи, от чийто труд пряко зависи брутният научен продукт) и днес двете академии изпитват сериозни затруднения в привличането и задържането на работещи, без които няма как да изпълняват своите законови функции в интерес на държавата и обществото. Осигуряването на допълнителен бюджетен трансфер от 22 млн. лв. за 2023 г. целево финансиране за трудови възнаграждения и осигуровки за тези категории персонал ще позволи на БАН и ССА да продължат да осъществяват своите законово определени функции, явяващи се от значение за националната сигурност и просперитет.

Освен средствата за т.нар. „помощен персонал“ в БАН и ССА настояваме в бюджет 2023 г. да бъдат предвидени необходимите средства за увеличаване възнагражденията на учените работещи в БАН и ССА, така че трудовите им възнаграждения да бъдат изравнени с тези на колегите им учени от държавните висши училища. Това наше искане се основава на еднаквите изисквания по Закона за развитието на академичния състав в РБ (ЗРАСРБ) към работещите на еднакви длъжности в БАН, ССА и Висшите училища. Такъв подход ще гарантира равнопоставеността на учените по отношение на трудовите им възнаграждения.

11. Висше образование

В системата на висшето образование са необходими допълнителни средства в размер на 185 млн. лв., за да може да се изпълни „Стратегията за развитие на висшето образование на Република България за периода 2021 – 2030“ г. Като те са разпределени, както следва:

• 136 млн.лв., за увеличение с 12% на минималните основни заплати за академичния състав;
• 10 млн.лв. за националните програми в системата на висшето образование;
• 17 млн.лв увеличаване на Субсидията за научна и научно-творческа дейност;
• 12 млн.лв. необходими за продължаващи ремонти в студентските общежития и столове;
• 10 млн. за увеличаване на Субсидията за стипендии на докторанти и студенти.

УВАЖАЕМИ Г-Н ЛАЗАРОВ,

Категорично неприемливо е българските работещи да платят цената на кризата, докато печалбите на компаниите нарастват с почти 100% в рамките на две години – от 27,2 млрд. лв. на 47 млрд. лв. Неприемливи са предложенията за увеличаване с 10% на разходите за труд и то само там, където през миналата година не бяха извършени никакви увеличения.

В заключение, КТ „Подкрепа“ отново призовава за отговорно управленско поведение, извършване на ключови данъчни промени, които да осигурят допълнителни приходи в държавния бюджет, необходими за функционирането на държавата и облекчаване на тежестта от кризата на всеки български гражданин. Настояваме да се увеличат данъците за компаниите и физическите лица, които спечелиха от кризата и да се намалят тези за нискодоходните групи. КТ „Подкрепа“ не подкрепя орязване на разходи и/или допълнително задлъжняване.

                                                                                                                                                                                                           С УВАЖЕНИЕ:

                           ИНЖ. ИОАНИС ПАРТЕНИОТИС
                           ВИЦЕПРЕЗИДЕНТ

Оригиналният текст може да видите ТУК.