ДО
Г-ЖА МАРИЯ ГАБРИЕЛ
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НСТС И
ВИЦЕПРЕМИЕР НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И МИНИСТЪР НА ВЪНШНИТЕ РАБОТИ

 

УВАЖАЕМА Г-ЖО ГАБРИЕЛ,

 

Както беше обявено предварително, основната цел на предложения ни законопроект за държавен бюджет за 2023 г. е постигането на 3% дефицит, без значение на каква цена. Твърденията, че това не се случва за сметка на социалните разходи, са безпочвени. Те трябва да бъдат увеличени, за да бъдат покрити поне същите нужди, които са задоволявали през последните две години. Генерално в бюджета не е заложена политика за повишаване на доходите, орязани са капиталови разходи, както и средства за издръжка. По предложените мерки:

• Постигане на заложените в ОКТД „Здравеопазване“ възнаграждения за лекари и медицински сестри – това беше обявено публично от министър Асен Василев. КТ „Подкрепа“ не откри доказателства това обещание да е изпълнено нито през държавния бюджет, нито през бюджета на НЗОК. Напротив, средствата за болнична помощ в бюджета на НЗОК са намалени със 160 млн. лв. в сравнение с тези, заложени във варианта на бюджет на служебното правителство. Отделен е въпросът, че дори да бъдат осигурени средства, няма механизъм, по който да се гарантира, че те ще стигнат до всеки медицински специалист. Настояваме за по-прецизен изказ, когато се дават обещания, без те да са обезпечени финансово и процедурно.
• Намалени средства за издръжка 1,35 млрд. лв. – обяснението на Министерство на финансите, дадено в рамките на обсъждането в Комисията по бюджет и финанси към НСТС, гласи, че са орязани средства от всички министерства, но все още не е направен детайлен преглед точно кои дейности ще пострадат. В тази връзка трябва да обърнем внимание, че почти всички институции страдат от недофинансиране и в момента, налага се служителите сами да си купуват материали, с които да работят. Нерядко администрации разчитат на дарения от частни фирми като тефтери и химикалки например, събират пари за ремонти. Това ги прави зависими и отслабва държавността. Самоцелното ограничаване на средствата за издръжка на институциите ги превръща в подчинени на частни интереси структури.
• Изплащане на трудови възнаграждения по банков път – КТ „Подкрепа“ винаги е настоявала за и подкрепяла предложения за изсветляване на икономиката, каквато допускаме, че е целта на това предложение. Трябва да обърнем внимание, че преводът на заплатите по банков път е мярка, която сама по себе си не може да постигне изсветляване – официалните възнаграждения ще бъдат изплащани така, но няма никаква пречка незаконосъобразните добавките към заплатата отново да се плащат в плик. Към неефективността на предложението ще допълним, че силовото увеличаване на обхвата на клиентите на банките следва да бъде съпроводено с налагане на таван на таксите. Голяма част от печалбите банките вече формират не от лихви, а от безконтролно нарастване на банковите такси, които представляват непренебрежима част от средствата на нискодоходните групи граждани.
• Изземане на 100% от печалбата на държавните дружества за 2023, 2024 и 2025 г. (670 млн. лв.) – КТ „Подкрепа“ се противопоставя категорично на тези намерения на правителството. Държавните дружества имат нужда от средства, за да се модернизират. Източването на държавните енергийни дружества до момента достатъчно отслаби публичния сектор, за да бъде подпомогнат частния такъв. Не случайно от обхвата на тази мярка са изключени например ВиК дружествата, които дори не могат да обезпечат функционирането си. Това ще подчини и обезкърви държавните дружества и ще спре тяхното развитие. Особено опасно е това за енергийния ни сектор, който се крепи именно на държавните компании. Намираме това предложение за национално безотговорно и настояваме да не се приема от Министерския съвет и Народното събрание. Неразбираемо е за нас да се посяга толкова грубо на държавните предприятия и в същото време да се пренебрегват други потенциални източници на много по-високи приходи за държавния бюджет, които обаче биха засегнали частни интереси.
• Намалени капиталови разходи – в допълнение към предходната мярка се очертава цялостна политика за изтощение на държавата като цяло. Липсата на средства за ремонти и поддръжка на съществуващи сгради и инфраструктура, както и за изграждане на нова такава, води до упадък. Ако бяха предприети необходимите действия и отделени нужните финансови средства, наводненията, на които станахме свидетели, нямаше да се случат. Така например, заложените в Плана за възстановяване и устойчивост средства в размер на над 800 млн. лв. за укрепване на „Напоителни системи“ ЕАД бяха изключени – напомняме, че дружеството се грижи не само за напояване, но и за отводняване. Направените навреме инвестиции впоследствие спестяват средства за покриване на щети, спестяват и животи.

Могат да бъдат давани множество примери. Ямболската болница, която се строи от над 40 години, все още чака 32 млн. лв. за закупуване на оборудване. Към момента гражданите на града се лекуват в порутени постройки, без да са осигурени базови условия. Напомняме също, че в тази болница е една от площадките, на които трябва да кацат медицинските хеликоптери за спешна помощ. Орязването на капиталови разходи не е безболезнено и не може да бъде оправдано с постигането на счетоводни показатели – има напълно реални негативни последици.

I. По отношение на основни показатели, които предопределят състоянието на бюджета и трудовите възнаграждения

1. Данъчна политика – според законопроекта, правителството се отказва да обложи свръхпечалбите, които бяха генерирани включително благодарение на компенсациите, изплатени от държавния бюджет. Още миналата година КТ „Подкрепа“ алармира, че социалните помощи за бизнеса ще доведат до неочаквано големи печалби за някои компании, които нямат нужда от помощ, и предложихме средствата да се върнат в държавния бюджет през данъчното облагане. Подкрепихме и законопроекта в комисия към НСТС, тъй като има множество недофинансирани публични сфери, които имат нужда от допълнителни средства, за да функционират. От прилагането на данък свръхпечалба се очакваха допълнителни приходи само в рамките на половин година от 2,4 млрд. лв. Вместо този, макар и еднократен, данък да се приложи, правителството посяга на държавните енергийни компании, откъдето може да се набавят 3 пъти по-малко средства. Неприкосновеността на частните печалби, генерирани с публични средства, е поставена над обществения интерес.

 За устойчиво справяне с хроничното недофинансиране на публични услуги, КТ „Подкрепа“ предлага:

• Закон за корпоративното подоходно облагане – да се прилага двустепенна скала. За малките и средните предприятия да се запази 10% ставка, докато за големите предприятия тя да стане 20%. Възможно е и прилагане на различни ставки според размера на печалбата, не според размера на предприятието. Само при увеличение на корпоративния данък на 15%, но за всички предприятия, МФ изчислява допълнителни 2,31 млрд. лв. Това са средства, които биха намалили значително натиска върху бюджета и необходимостта от поемане на нови дългове.
• Данък върху дивидентите – в момента ставката е 5%, което е пренебрежимо малък размер и е директен реверанс към високите приходи. Настояваме за поне двойно увеличение на данък дивидент. Напомняме, че разпределените дивиденти за 2020 г. и 2021 г. са общо 43,9 млрд. лв. Увеличението на данъка би довело до нарастване на бюджетните постъпление с над 1 млрд. лв.
• Закон за данъците върху физическите лица – отново настояваме да се въведе необлагаем минимум в размер на минималната работна заплата и да се прилага европейска прогресивна данъчна система. Понастоящем отговорността за публичните финанси е прехвърлена върху нискодоходните граждани, а високодоходните са освободени от нея. При положение, че имаме месечни доходи от по 100 000 лв., те да се облагат с една и съща ставка като тези от 1000 лв., е безотговорно. Няма друга държава в ЕС с необлагаем минимум и нисък, плосък данък. Ако искаме да влезем в еврозоната, е редно да започнем да прилагаме и европейско данъчно законодателство.
• Отпадане на намалената ставка на ДДС за ресторанти и фитнеси – тази мярка беше въведена във връзка с икономическата криза от COVID-19 и отдавна трябваше да бъде отменена. Това не са стоки и услуги от първа необходимост, а струват на бюджета над 200 млн. лв. годишно.

Само от тези мерки дефицитът ще се облекчи значително, а в допълнение с прекратяването на някои плащания и облекчения за бизнеса, които бяха въведени във връзка с поредицата кризи, бихме могли да се вместим в 3% граница.

2. Минимална работна заплата – КТ „Подкрепа“ изразява възмущението си от факта, че не е предвидено второ увеличение на минималното възнаграждение за страната. Още през миналата година заявихме, че замразяването на доходите на българските граждани е пагубно, ефектът от ерата Дянков продължава да поддържа възнагражденията в страната на най-ниското ниво в Европейския съюз и да прогонва хората в трудоспособна възраст извън страната. Напомняме, че настоящият министър на финансите г-н Асен Василев, заяви през септември 2022 г. в рамките на предизборната кампания, че минималното възнаграждение трябва да се увеличи на 900 лв. от януари 2023 г.

Настояваме МРЗ да се увеличи на 850 лв. сега. Ръстът в началото на годината беше минимален, инфлацията продължава да е висока, а потреблението на основни хранителни продукти (по данни НСИ) намалява. Всичко това прави наложително да се приложи второ увеличение на МРЗ в рамките на годината. В допълнение, така ще се намали и разликата между настоящото минимално възнаграждение и това, което така или иначе ще бъде прието от януари 2024 г. по силата на чл. 244 от Кодекса на труда, а именно 50% от средната работна заплата (935 лв. по прогнози на МФ).

 

II. Искания към бюджета по отделни сектори

 1. Държавна администрация – във връзка с публично обявените намерения на правителството за „замразяване“ на заплатите на работниците и служителите в държавната администрация и едва 10% увеличение на възнагражденията на работниците и служителите в администрацията, чийто заплати НЕ са нараснали през 2022 г., КТ „Подкрепа“ изразява безпокойството си от създалото се социално напрежение.

От 2012 г. до днес е налице процес на непрестанно нарастване обема на работа на заетите в държавната администрация и по-специално тази част от администрацията, натоварена с прякото обслужване на граждани. Неефективната и несправедлива „реформа“ в административния сектор, стартирала през 2012 г. създаде сериозни социални дисбаланси, от една страна, а от друга, породи неприемливи и непродуктивни противопоставяния в колективите. Налице е и дългогодишна политика на дискредитиране на държавния служител пред обществото, като в публичното и медийното пространство се съобщават неверни твърдения както за броя на работниците и служителите в държавната администрация, така и за размера на техните възнаграждения.

През 2021 год. и 2022 год. в голяма част от държавната администрация не бе реализирано увеличение на работните заплати и липсата на увеличение през 2023 г. или ръст с едва до 10% при сложната епидемична обстановка, повишаването на цените и нарастващата инфлация ще бъде акт на пренебрежение към труда им!

Настояваме в Бюджет 2023 да бъдат заложени средства както следва:

• За Националния статистически институт /НСИ/, Комисия за защита на потребителите /КЗП/ и Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия /КРДОПБГДСРСБНА/ да бъде заложено увеличение с минимум 30% в перо „разходи за персонал“;

Работните заплати в НСИ (ЦУ и ТСБ) от 2015 г. до 2020 г. са увеличавани на база годишна оценка с възможно най-ниския процент (3-4%). През 2020 г.  с ПМС във връзка с Ковид кризата са увеличени заплатите с до 30% само на служители от ТСБ, чиито задължения включват обслужване на терен – провеждане на изследвания в домакинствата по метода „лице в лице“. През  месец декември 2022 г. с ПМС  са увеличени заплатите на всички служители с 11%.

Поради всичко изложено, за първо тримесечие на 2023 г. от 120 държавни институции НСИ е на 114-то място по размер на средната работна заплата, като от 120 агенции, поделенията на НСИ са на 118 –то място. Средствата за издръжката на НСИ от 2011 г. до момента са увеличени единствено в 2021 г. със 126 000 лв. за разходи, свързани с ОИСР.

• За част от второстепенните разпоредители с бюджетни средства към Министерството на труда и социалната политика, а именно АСП, АЗ и ГИТ да бъде заложено увеличение с минимум 15% в перо „разходи за персонал“;
• За Агенция по вписванията, Агенция по геодезия, картография и кадастър и Регионалните инспекции по околната среда и водите да се заложи увеличение с минимум 15% в перо „разходи за персонал” спрямо 2022 год.;
• За НОИ да се заложи увеличение с минимум 30% в перо „разходи за персонал” спрямо 2022 год. Вече организирахме и проведохме едночасова предупредителна ефективна стачка. Липсата на каквото и да е увеличение на заплатите на заетите в осигурителния институт не ни оставя никаква друга възможност, освен да преминем към безсрочни стачни действия;
• За НЗОК да се заложи увеличение с минимум 15% в перо „разходи за персонал” спрямо 2022 год.

Освен по отношение на възнагражденията на работниците и служителите в държавна администрация следва да се помисли и за увеличаване на средствата за издръжка и за капиталови разходи във всички горецитирани административни структури. Това е крайно необходимо имайки предвид увеличаването на разходите за електроенергия, с оглед обезпечаване на средства за консумативи, командировъчни за извършване на проверки, повишените разходи на комуналните услуги, както и предвид остарелите сграден фонд, оборудване, техника.

Оценяваме като положителна стъпка предвиденото увеличение на средствата за заплати в общинските администрации с 15%, за каквото настояваше КТ „Подкрепа“. Обръщаме внимание обаче, че следва увеличението да се реализира със същия процент за всички служители.

Следва да се обърне и сериозно внимание по отношение на увеличение с поне 30% на стандартите по делегираните от държавата дейности в социалната сфера и услуги (домове за възрастни хора, домове за хора с увреждания, домове за резидентни услуги, дневни центрове за деца, центрове за настаняване от семеен тип и др.), като се гарантира пропорционално увеличение със същия процент на заплатите на работещите там считано от 01.01.2023 год. Увеличението на стандартите ще даде възможност и за предоставяне на качествени грижи и услуги на най-рисковите групи на обществото – деца в риск, хора с физически и психически увреждания, възрасни хора, деца и младежи с необходимост от постоянна медицинска грижа и пр.

Посочените конкретни искания са резултат от направено проучване на нагласите на синдикалните ни членове – служители в съответните административни структури. В отговор на отправено към тях питане, до момента, множество синдикални структури на САС „Подкрепа“ (включващи хиляди служители), са изразили готовност за участие в протестни и/или стачни действия за защита на правата и интересите си, в това число и ефективни стачни действия и преустановяване на изпълнение на служебните задължения!

 2.НАП и Агенция Митници – двете приходни агенции, които работят на терен, са ощетени по отношение на възнагражденията на служителите си спрямо работещите в икономическата и финансовата сфера от поне една година. Значителното реално понижаване на заплатите им от инфлацията, като контролиращи органи и грижещи се само те за бюджета, е риск за обществото.

Знаем, че има предпоставки, поради постоянната смяна на ръководители, особено в НАП и МФ, гарнирано с най-ниско ниво на заплащане от заплатите в същия сектор като специалисти във финансовата и икономическа сфера спрямо възнагражденията на счетоводни и митнически къщи, финансови консултанти, адвокатски къщи. Това поставя под съмнение дали няма тази ситуация да доведе до увеличаване и на корупционните практики или до демотивация, напускане на изградени специалисти, които впоследствие да преминат от страната на контролираните лица.

За да се изгради един специалист в НАП или в Митниците, са нужни поне 3-5 години. Следва да се има предвид, че, за разлика от всички други служители от държавната администрация, служителите в  НАП и АМ нямат право да работят нищо друго допълнително, даже и като чистачи или портиери!

За 2022 г. те са с реално намалени заплати спрямо 2019-2020 г. с най малко 21,5% инфлация, измерена чрез индекса на потребителските цени /ИПЦ/, а спрямо 2020-2022 е 25,9% инфлация, измерена чрез ИПЦ. Възнагражденията на служителите от двете приходни агенции за 2022 г. не са индексирани във връзка с инфлацията и ИПЦ. Настояваме да върнем нивото на реалните доходи на служителите, които допринасят за приходите в бюджета. За да запазим поне нивото на възнагражденията на служителите в НАП и АМ, следва да се увеличи бюджета им за персонал в размер на 20%.

3. Транспорт

3.1. Градски транспорт – в бюджета са заложени 161 млн. лв. субсидии за превоз на пътници по нерентабилни автобусни линии във вътрешноградския транспорт и транспорта в планински и други райони – 89 млн. лв. за Столична община и 72 млн. лв. за градския транспорт в други градове и транспорта в планински и други райони. Заложени са и 64 млн. лв. за компенсиране на намалените цени за пътуване. Последното е мярка, която беше приета с Постановление № 10 от 25 януари 2023 г. за изменение и допълнение на нормативни актове на Министерския съвет. Опитът на гр. Бургас например сочи, че при стандартна цена от 60 лв. на карта за учащи, намалението е 70% или 42 лв., а компенсацията, която получават дружествата е в размер на 28,90 лв. Разликата остава за сметка на компанията за градски транспорт.

Настояваме да се разгледа ситуацията в отделните български градове и разходите за държавните мерки да се покрият напълно от държавния бюджет, за да не се застрашава финансовото здраве на градския транспорт.

3.2. БДЖ „Пътнически превози“ – субсидията за осигуряване изпълнението на възложеното му задължение за извършване на обществени превозни услуги е 185 млн. лв. от 2017 г. През 2022 г. с допълнителен трансфер бяха осигурени общо 196 млн. лв., а намалението на инфраструктурните такси осигури на дружеството допълнителни 16 млн. лв. Въпреки увеличените средства (макар и еднократно), БДЖ „Пътнически превози“ приключи годината с 15 млн. лв. загуба. В настоящия законопроект е заложена 196 190 хил. лв. субсидия или 6% актуализация за 6 години. Очевидно е, че недофинансирането на услугата води до формиране на загуби.

Индексът на потребителските цени за месец март 2023 г. спрямо месец януари 2017 г., по данни на НСИ, e 140%, т.е. инфлацията е 40%. Тъй като този показател не може да се използва изцяло за актуализиране на субсидията, настояваме това да се направи поне със средногодишния ИПЦ за предходната година, който е 15,3%. КТ „Подкрепа“ предлага субсидията за 2023 г. да е в размер на 213 млн. лв., така че да се гарантира дейността на БДЖ „Пътнически превози“, да се увеличат трудовите възнаграждения, да се минимизира недостига на кадри и извънредния труд, който многократно надскача нормативните ограничения.

 

4. Земеделие и гори – контролът по безопасността на хранителната верига е националната бариера за опазване живота и здравето на българските и европейски граждани. Като външна граница на Европейския съюз Българската агенция по безопасност на храните е единственият компетентен орган, който изпълнява и европейски функции по комплексен контрол на храните по цялата хранителна верига за гарантиране на тяхната безопасност. За изпълнение на тази своя важна функция е необходимо в бюджета на Министерство на земеделието за 2023 година да бъдат предвидени целеви средства на отделен ред за бюджета в бюджета на министерството за Българска агенция по безопасност на храните в размер на 176 459 200 лв. в това число:

• разходи за персонал – 89 578 700 лв. – увеличение работните заплати минимум с 20%;
• издръжка – 22 857 300 лв.;
• капиталови разходи – 16 857 800 лв.;
• администрирани разходи – 47 165 400 лв.

Селското стопанство на България като структуроопределящ за икономиката на страната ни отрасъл, който подсигурява заетост на около 1.4 млн. работници постоянно и сезонно е необходимо да бъде подсигурено с бюджетно финансиране, за да гарантира продоволствената ни сигурност и жизнеността на селските райони.

Развитието на устойчиво селско стопанство в голяма степен зависи от устойчивото управление на водите. България разполага със значителна по мащаби хидромелиоративна структура, която се нуждае от  гарантиран финансов ресурс, за да имаме ефективен и ефикасен хидромелиоративен сектор за икономически жизнеспособно, конкурентно земеделие, устойчиво на въздействията на измененията на климата и не на последно място да се осигури ефективна превенция от вредното въздействие на водите. В предложения проект за бюджет на Министерство на земеделието за 2023г. са предвидени средства за извършване на тази дейност от „Напоителни системи“ ЕАД и ние приветстваме това в размер на 29 330 000 лв. Необходими са допълнителни средства както следва:

– 5 668 125 лв. с ДДС – в параграф 2 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за водите се урежда възстановяването на извършените разходи, представляващи несправедливо понесена финансова тежест от „Напоителни системи“ ЕАД през периода 2011 – 2013 година.

– 25 837 300 лв. – инвестиционни разходи за закупуване на строителна техника, механизация и автотранспорт. Тези средства следва да се планират от Министерство на земеделието заедно с процедурата по чл. 10, ал . 3 от Методиката за опазване на вредното въздействие на водите приета с ПМС № 364/06.11.2014Г., без да се включват в общата сума на компенсация на ОПВВ за 2023 г. чл. 14 , ал. 1 , т. 3  от Методика за ОПВВ.

– 3 000 000 лв. – заплащане на услугата за изпълняване на функцията оператор на язовирни стени и съоръженията към тях, включващи стопанисването, поддържането и осъществяването на техническа експлоатация на язовирната стена и на съоръженията на 21 броя комплексни и значими язовири, публична държавна собственост, с предоставени права за управление на МЗХГ.

Важен аргумент за извършване на реална държавна политика за устойчиво управление на българските гори, чрез гарантиране на бюджетни средства за извършване на контролните дейности в тях е важността на горите и за ЕС, подчертан в Стратегия на ЕС за биологичното разнообразие за 2030 г. и Стратегия на ЕС за горите до 2030 г. неразделна част от Европейския зелен пакт.

Българската гора създава поминък на над 100 хиляди работещи директно и индиректно в горското и ловното стопанство, дърводобива, дървообработването, мебелната и целулозно-хартиената промишленост, които устойчиво с родни ресурси произвеждат около 5% от БВП на страната.

В името на всичко това настояваме в бюджета на Изпълнителна агенция по горите за 2023 г. да бъдат предвидени средства в размер на 49 533 000 лв. в това число:

– персонал – 29 353 700 лв.

– издръжка – 17 000 000 лв.

– капиталови – 3 175 000 лв.

 

5. Здравеопазване – обстановката в националните центрове и РЗИ също е предпоставка за понижен жизнен стандарт сред работещите. От национално значение е, според нас, трудещите се в тази сфера да получават достойно трудово възнаграждение, особено имайки предвид икономическата и финансова криза, в която страната ни се намира. Липсата на допълнителни средства в държавния бюджет за 2023 г. обостря още повече ситуацията и обезстойностява работата на служителите. Затова и изискваме повишаване на заплащането на труда на работещите в РЗИ и националните центрове в коефициентен размер от 2 спрямо МРЗ.

Постигане на договорените в КТД „Здравеопазване“ основни възнаграждения. КТ „Подкрепа“ напомня, че беше приет и допълнителен текст в чл. 55, ал. 2, т. 3б от ЗЗО, където е регламентирано Националните рамкови договори да включват изисквания основните трудови възнаграждения на медицинските специалисти, работещи в лечебни заведения за болнична помощ в изпълнение на договори с НЗОК, да са не по-малко благоприятни от предвидените в колективен трудов договор в отрасъл „Здравеопазване“. В проекта не успяхме да открием запис и завишени финансови средства, които да гарантират изпълнението на тези изисквания. Напротив, в сравнение със законопроекта за бюджета на НЗОК, който беше внесен от служебното правителство,  предвидените средства за здравноосигурителни плащания за болнична медицинска помощ са редуцирани с почти 160 млн. лв. А това се разминава с направените заявки от страна на министъра на финансите г-н Асен Василев, че с бюджета на НЗОК се гарантира постигането на заложените в КТД „Здравеопазване“ размери на основните заплати на медицинските специалисти.

Преди по-малко от две седмици беше оповестено, че към момента само в 26 от общо 181 държавни и общински болници основните месечни възнаграждения на целия персонал са съобразени с договореното в Отрасловия колективен трудов договор, поради недостиг на средства. Средствата за основните работни заплати на работещите в лечебните заведения трябва да бъдат осигурени от бюджета на Министерство на здравеопазването, тъй като клиничните пътеки покриват САМО разходите за терапията на пациента и консумативи и тяхното обезпечение е от бюджета на НЗОК. В случай, че такива няма предвидени в бюджета и сега, медицинските кадри ще продължават да напускат страната и дефицитът на лекари и медицински сестри ще се задълбочава.

 

6. Образование – настояваме минимум делът на разходите за образование за 2023 година да запази 4,5%, а в дългосрочен план да достигне 6% от брутния вътрешен продукт на страната. Очевидно е, че след като в последните години средствата за образование се увеличават, управленските приоритети се изменят, поради което е заложено делът на разходите за образование като дял от БВП да намалява, което би било пагубно за системата и за образователните институции. Планираното намаление стига до 4,1% през 2025 г. Нашата национална цел е да стигнем европейските нива на развитие, съответно на разходи за образование, а към момента България е на едно от последните места по дял на разходите за образование в ЕС. В тази връзка смятаме, че е задължително да се вземат предвид следните наши искания:

• СБРЗ в сектор „Образование“ да достигне ниво 125% от средната брутна работна заплата за страната. В момента началната заплата на педагозите е 1486 лв. и въпреки ръста през последните години, е далеч от средната работна заплата, която към март 2023 г. е в размер на 1 953 лв. Дори средната заплата за сектор образование – 1862 лв., е под средната в национален мащаб за всички сектори. КТ „Подкрепа“ настоява в държавния бюджет за 2023 г. да се заложи 30% ръст на учителските заплати от 1.01.2023г. Ако бъде изпълнено това наше искане началната заплата на учителите ще стане 1932 лв.
• Образователни медиатори на постоянни трудови договори със заплата в размер на 85% от учителската. Досега образователните медиатори се назначават по национална програма „Подкрепа за образователните медиатори и социалните работници“, чието действие приключва в края на месец юни 2023 г., буквално след половин месец. Тези специалисти нямат никаква сигурност за заетостта си, тъй като се ангажират на срочни трудови договори. Обръщаме внимание, че това се прави в нарушение на Кодекса на труда, чл. 68, ал. 4, който казва, че срочен трудов договор може да се сключва повторно максимум веднъж.

Към момента трудовото възнаграждение на образователните медиатори е колкото минималната работна заплата за страната. Настояваме тя да стане 85% от учителската или около 1200 лв. За 1000 медиатори до края на 2023 г. ще са нужни 9 млн. лв. Тук трябва да се има предвид, че през проект „Успех за теб“ ще могат да се реимбурсират около 50% от заплатите на медиаторите за период от 5 години, което означава, че в годишен план необходимите средства от държавния бюджет ще бъдат пренебрежимо ниски.

• Компенсиране на общините за отпадналите приходи от такси – невижданата от 25 години инфлация и преминаването към свободен пазар на електроенергия поставят детските градини и ясли в невъзможност да покриват разходите за отглеждане на децата. Намираме за наложително да се актуализират средствата за покриване на пълното освобождаване на родителите от такси, така че да не страдат техните деца. Синдикат „Образование“ смята, че за тази цел са необходими 120 млн. лв. Ако тези средства не се осигурят, следва да се върнат таксите за материални разходи в образователните институции детски градини.
• Подобряване на материалната база – както досега, следва да се заложат средства, с които да се продължи политиката на изграждане и надстрояване на детски градини и ясли, за да се увеличат местата в тези образователни институции и родителите да имат възможност да се върнат на работа. Политиката за изграждането и ремонтиране на физкултурни салони и игрища в училищата следва да се продължи, за пълноценно провеждане на часовете по физическо възпитание и спорт и за да се преодолеят пагубните въздействия от пандемията към българските учениците, които по изследване на МЗ имат средно затлъстяване от 6 кг. от този период. Смятаме, че тук са нужни 200 млн. лв.

 

7. Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ – Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

Работниците и служителите на агенцията са натоварени с отговорностите, вменени им с множество нормативни актове за обезпечаване безопасността на пътя, пътнотранспортния травматизъм и ограничаване на пътнотранспортните произшествия, често водещи до трагични последици (вкл. при превозването на пътници и общоопасни товари). Дейността на агенцията се регламентира от прилагането на множество национални, европейски и международни нормативни актове и работниците и служителите в нея осигуряват регулаторните и контролните си функции денонощно на територията на цялата страна. Те често се налага да работят  при лоши метеорологични условия, в конфликтна среда, с критичен недобор на персонал и невъзможност да бъдат привлечени подходящо образовани специалисти поради унизително ниските работни заплати. Спешно са необходими мерки за подобряване условията на труд и значително повишаване на сериозно изостаналият ръст на работните заплати назад във времето, за да може да се намали огромната пропаст между ръста на заплатите в ИА „АИ“ и други сходни държавни органи и администрации. Това ще бъде крачка към качествено изпълнение на ангажиментите на Република България във връзка с администрирането на обществения транспорт, като за целта е необходимо да получат увеличение на средствата за персонал спрямо 2022 г. с минимум 30%.

 

8. Агенция „Пътна инфраструктура“ към Министерство на регионалното развитие и благоустройство

Настояваме за промени в заплащането на труда за работещите в пътните управления и особено на тези работещи в дирекцията, допринасящи за прихода в държавния бюджет, каквато се явява „БГ ТОЛ“. След неочакваното, но неспиращо нарастване на цените на всички услуги и стоки, смятаме, че увеличение на заплатите на работниците в този бранш е не просто нужна и жизненоопределяща, а дори закъсняла мярка.

Напълно недопустимо е в края на 2022 г., при годишен ръст на инфлацията с повече от 30%, трудовите възнаграждения на работещите в този бранш да са актуализирани за една част от него (Областни пътни управления и Централна администрация), а за други като БГ ТОЛ да няма никаква актуализация в продължение на две календарни години. Това не само поставя работниците в ситуация на противопоставяне едни спрямо други, но и довежда до отлив на работна сила в сектора.

Настояваме за не по-малко от 30% увеличение на заплатите на работещите в БГ ТОЛ, а за останалите от системата на АПИ в размер не по-малък от 15%. Това увеличение е необходимо да стане част от основното възнаграждение на работещите, а не да се изплаща като допълнително такова с временен характер. Смятаме, че такава мярка е не само нужна и адекватна, тя е наложителна!

Предвиждане на средства за допълнителни плащания във връзка с полагането на извънреден труд, нощен труд, работа на ненормирано работно време и работа при сумирано изчисляване на работното време. Недопустимо е към настоящият момент в структурите на Агенция „Пътна инфраструктура“ в нарушение на разпоредбите на Кодекса на труда и „Наредба № 11 от 21 декември 2005 г. за определяне на условията и реда за осигуряване на безплатна храна и/или добавки към нея“ да не се изплащат никакви допълнителни надбавки за положен извънреден и нощен труд, както и не се осигурява или не се изплащат средства или ваучери за храна съгласно КТ и Наредбата.

 

9. Регионална инспекция по околна среда и води – Министерство на околна среда и водите – настояваме да бъде заложено увеличение на работните заплати на работещите на терен от РИОСВ с минимум 15%, като за целта в перо „разходи за персонал“ се увеличи бюджетът за 2023 г. с 15 % спрямо 2022 г.

 

10. Държавна агенция „Архиви“ – агенцията е системно недофинансирана, особено през последните 10 години. Искането за увеличението на разходите за персонал е мотивирано от изоставащите темпове на увеличаване на възнагражденията на служителите в агенцията, спрямо растежа на заплатите в обществения сектор. Разходите за допълнителни възнаграждения за постигнати резултати са в силно намален размер, като през предходните години са изплащани предимно еднократно. Нивото на заплащане на труда в Държавна агенция „Архиви“ генерира текучество на кадри. Отчита се тенденция, особено през последните 2 – 4 години, за отлив на висококвалифицирани специалисти, които по принцип имат желание да работят там, но не са доволни от възнагражденията. Например средната заплата на младшите експерти в агенцията към 01.01.2023 г. и конкретно в териториалните поделения е 959,00 лв. Увеличенията през последните години не могат да компенсират скока на цените и инфлацията. Настояваме в бюджета на Република България за 2023 г. в частта му „Политика в областта на архивното дело“ към Бюджетна програма „Национален архивен фонд“ да се заложи не по-малко от 30% увеличение на средствата за персонал, като разходите възлизат на 2 335 650 лв.

 

11. Българско национално радио

Бюджетът на националната медия отново остава  извън приоритетите на няколко правителства. Десетилетия наред ниското ниво на възнагражденията за голяма част от работещите е факт. По предварителни данни на НСИ, средната брутна заплата за 2022 г. за София е 2571 лв., а средната брутна работна заплата в БНР към 01.01.2023 г. вече изостава с над 40%. Проблемът е в сила и за регионалните радиостанции в страната. Заплатите в музикалните състави на БНР са изключително ниски – новопостъпил млад изпълнител започва със заплата от 900 лв., след като е започнал  подготовка за професията си още в детска възраст, докато в системата на образованието би получавал двойно повече!

Ръководството на БНР прави всичко възможно да се справи с нарастващата инфлация и увеличените разходи чрез различни оптимизации, но за да продължи да изпълнява всичките си дейности в полза на българското общество, БНР има нужда от допълнително финансиране. В тази връзка напомняме, че капиталовата субсидия на Радиото не е променяна през последните 10 години! В резултат на тази пагубна политика се стигна до трайно уронване на престижа на професиите и в институцията БНР. Обществената мисия на радиото и свободата на словото са доказателство за професионализма на работещите в медията и несъвместими с обидно ниското заплащане на труда.

Настояваме за  увеличение на основните месечни работни заплати с не по малко от 30% (от 2021 г. няма индексации на заплати) и адекватно финансиране на общественото радио в държавния бюджет на Република България за 2023 г.

 

12. Музеи и галерии – заложеното увеличение на парите за националните и регионалните музеи и галериите спрямо миналата година е малко над 1%. За 13-те национални музея и 111-те регионални музеи общото увеличение за 2023 г. е едва 1 112 829 лв.

Нашите искания са:

• Да бъде увеличен с 50% единният разходен стандарт за субсидирана бройка на държавните музеи, художествените галерии, Центъра за подводна археология, Културния център „Двореца“, Българската национална филмотека и регионалните музеи и галерии.

Необходими средства – 31 283 758 лв.

• Да бъде въведен Единен разходен стандарт за издръжка (преминаване към делегиран бюджет) на останалите 50 музея, които все още са финансирани като местни дейности.

Необходими средства – 8 120 000 лв.

• Да бъдат определени средства за въвеждане на допълващ стандарт за управляваните открити площи от музеи и галерии.
• Да бъдат изготвени нормативни актове, с които да бъдат осигурени /извън единния разходен стандарт за издръжка на музеите/, допълнително средства за обезщетение при пенсиониране и за работно облекло, както е в системата на образованието.
• Да бъде въведен допълнителен стандарт за дейност, свързана с попълване на музейните фондове, обновяване на постоянни и временни експозиции, изложби, дигитализация на движими културни ценности и представяни онлайн, издаване на каталози, публикации, музейни известия, рекламни материали и др.

 

13. Българска академия на науките (БАН) и Селскостопанска академия (ССА)

За БАН и за ССА, генериращи до 90% от научноизследователския брутен продукт на страната, настояваме да бъде осигурен допълнителен бюджетен трансфер в бюджет 2023 г. от 22 000 000 лв. за осигуряване на достойно възнаграждение на работещите в категорията на т.нар. „помощен персонал“ в БАН и ССА (аналитични, приложни специалисти, технически и оперативни работници, вкл. такива без квалификация). През последната година беше осигурен ресурс за индексиране възнагражденията на хабилитираните научни работници – същите бяха изравнени с тези на колегите им от висшите учебни заведения. Това обаче не случи за помощния персонал (административни, експертни и технически работещи, от чийто труд пряко зависи брутният научен продукт) и днес двете академии изпитват сериозни затруднения в привличането и задържането на работещи, без които няма как да изпълняват своите законови функции в интерес на държавата и обществото. Осигуряването на допълнителен бюджетен трансфер от 22 млн. лв. за 2023 г. целево финансиране за трудови възнаграждения и осигуровки за тези категории персонал ще позволи на БАН и ССА да продължат да осъществяват своите законово определени функции, явяващи се от значение за националната сигурност и просперитет.

Освен средствата за т.нар. „помощен персонал“ в БАН и ССА настояваме в бюджет 2023 г. да бъдат предвидени необходимите средства за увеличаване възнагражденията на учените работещи в БАН и ССА, така че трудовите им възнаграждения да бъдат изравнени с тези на колегите им учени от държавните висши училища. Това наше искане се основава на еднаквите изисквания по Закона за развитието на академичния състав в РБ (ЗРАСРБ) към работещите на еднакви длъжности в БАН, ССА и Висшите училища. Такъв подход ще гарантира равнопоставеността на учените по отношение на трудовите им възнаграждения.

 

14. Висше образование – в системата на висшето образование са необходими допълнителни средства в размер на 185 млн. лв., за да може да се изпълни „Стратегията за развитие на висшето образование на Република България за периода 2021 – 2030“ г. Като те са разпределени, както следва:

• 136 млн. лв., за увеличение с 12% на минималните основни заплати за академичния състав;
• 10 млн. лв. за националните програми в системата на висшето образование;
• 17 млн. лв увеличаване на Субсидията за научна и научно-творческа дейност;
• 12 млн. лв. необходими за продължаващи ремонти в студентските общежития и столове;
• 10 млн. лв. за увеличаване на Субсидията за стипендии на докторанти и студенти.

 

Категорично неприемливо е българските работещи да платят цената на кризата, докато печалбите на компаниите нарастват с почти 100% в рамките на две години – от 27,2 млрд. лв. на 47 млрд. лв. Неприемливи са предложенията за увеличаване с 10% на разходите за труд и то само там, където през миналата година не бяха извършени никакви увеличения. Описахме проблемите и по отделни сектори.

В заключение КТ „Подкрепа“ отново призовава за отговорно управленско поведение, извършване на ключови данъчни промени, които да осигурят допълнителни приходи в държавния бюджет, необходими за функционирането на държавата и облекчаване на тежестта от кризата на всеки български гражданин. Настояваме да се увеличат данъците за компаниите и физическите лица, които спечелиха от кризата и да се намалят за нискодоходните групи. КТ „Подкрепа“ не подкрепя орязване на разходи и/или допълнително задлъжняване.

 

 

 

С УВАЖЕНИЕ:

                            ИНЖ. ДИМИТЪР МАНОЛОВ
                           ПРЕЗИДЕНТ НА КТ „ПОДКРЕПА“