Становище на КТ „Подкрепа“ относно: Проект на Закон за Държавния бюджет на Република България за 2027 година

ноември 12, 2026

ДО
ЧЛЕНОВЕТЕ НА
НАЦИОНАЛНИЯ СЪВЕТ ЗА
ТРИСТРАННО СЪТРУДНИЧЕСТВО

УВАЖАЕМИ ЧЛЕНОВЕ НА НСТС,

КТ „Подкрепа“ приветства посоката за фискална консолидация, но обръща внимание, че се предлага неудовлетворително увеличение на разходите за персонал, размер на минималната работна заплата, минималната пенсия, размерите на осигурителните обезщетения и др., с което КТ „Подкрепа“ е категорично несъгласна.

Краткото време, за което трябваше да се даде становище по предложения проект на бюджет, не ни даде възможност да влезем в по-големи детайли, предлагайки решения, с които да бъдем по-полезни на обществото и държавата.

Провежданата политика чрез проекта на Държавния бюджет дава надежда за правилна промяна на посоката, но не създава условия и не подпомага преодоляването на подоходните неравенства, демографската криза, намаляване на работещите бедни, борбата срещу бедността и социалното изключване. За наше съжаление проектите на данъчни закони, както и проекта за бюджет на Държавното обществено осигуряване задълбочават подоходните неравенства (отново основната тежест е насочена върху средните и ниските доходи), основани на несправедливата данъчна и осигурителна политика, които са предмет на основателни критики от страна на редица международни институции, включително и от Европейската комисия.

Отчитайки настоящата геополитическа ситуация, водеща до задълбочаване на кризата с енергийните и други основни суровини, растящите цени, обедняването, вече очевидната неадекватност на зелените политики по отношение на настоящата ситуация с цените на крайните енергийни продукти и негативните икономически ефекти от нея и не на последно място като добавим напрежението сред хората, което вече намира публично проявление в голяма част от страните членки, то този проект трябва не само да отчита подобни ситуации, но и да съдържа достатъчно резерви за реакция при различни сценарии при задълбочаване на кризата.

Нашето най-голямо неудовлетворение е недостатъчното актуализиране на средствата за персонал. За увеличение на възнагражденията са предвидени до 5% спрямо текущата година. КТ „Подкрепа“ настоява за увеличение от поне 14% на разходите за персонал и то не механично, а в зависимост от нуждите на конкретното ведомство, като се акцентира върху преодоляване на диспропорциите в заплащането и осъвременяването на възнагражденията с цел поне запазване на покупателната им способност. Естествено, ръстът на разходите за персонал с поне 2,83% средно на фонда, трябва да е извън необходимите средства за компенсиране на новия осигурителен режим за държавните служители, които вече ще плащат осигурителни вноски като тези на трудови правоотношения. Предложеното недостатъчно увеличение на разходите за персонал създава условия за понижаване на мотивацията на служителите и генерира допълнителни рискове за дейността на системата.

Тъй като държавните служители имат ограничения, в сравнения с тези на трудови правоотношения КТ „Подкрепа“ предлага де се отмени Закона за държавния служител, за да не е налице дискриминация за работещите в едно ведомство.

Не на последно място несправедливата данъчна и осигурителна политика не предоставя възможност за увеличаване на приходите и оттам за планиране и осъществяване на адекватни антикризисни мерки за домакинствата и бизнеса, особено и в условията на процедура по свръхдефицит.

Основните рискове, които задълбочават кризите в една държава са:

  • Липса на целеустременост
  • Некомпетентност
  • Отчуждаване от нуждите на хората
  • Бездействие и корупция.

 І. ОБЩИ БЕЛЕЖКИ

КТ „Подкрепа“ отдавна обръща внимание на задълбочаващите се негативни процеси в страната, а вече и Европейската комисия ги констатира, като очакваме да се провеждат политики за справяне с подоходните неравенства, за създаване на справедлива данъчна и осигурителна система, борбата срещу бедността и социалното изключване, за достъпно и качествено здравеопазване и образование, защита на правата на работещите, повишаване обхвата на колективното договаряне и не последно място – справяне с демографската криза.

За следващата година възникват още рискове, поради нарастващото напрежение сред работещите, свързани с намаляващата покупателна сила на доходите, което може да доведе до протести и стачки за защита на правото на достоен труд и доходи.

При приемането на този проект на бюджет за 2027 година е задължително да се прецени всеки един риск, всяко едно предложение, да се оценят и да се управлява в посока да не се допусне ескалация на напрежението, допълнителна инфлация и обедняване. За КТ „Подкрепа“ защита на правата на работещите и достойното заплащане на труда са крайъгълни камъни, които не могат да бъдат подминати без съответната реакция.

Макроикономически прогнози и допускания

Основни прогнози на МФ в мотивите към проекта:

Приходите в Бюджета са пряка функция от прогнозните макроикономически показатели. Всяко промяна в тях води до съществени промени в приходите, което се отразява на дефицита. Разходите също се влияят от прогнозната инфлация и провежданите политики – при увеличение на цените, то държавата ще трябва да заплаща повече разходи, съответно ефекта отново ще се прояви върху дефицита. Предвид нездравото състояние на определени икономически сектори, исканията за компенсиране на високите цени на енергийните ресурси може да се предвиди, че ще са необходими допълнителни средства за преодоляване на напрежението в икономиката. Некомпенсирането, от друга страна, ще води до по-високи цени (инфлация), още намаляване на потреблението и допълнително свиване на икономиката.

Не се наблюдават и реакции по отношение на зелените политики, които товарят допълнително енергийните цени и са в основата на повишаването на цените.

Номиналният ръст на БВП се планира в размер на 8,3%, а реалният ръст на БВП е прогнозиран на 2,5%. Дефлаторът се очаква да бъде 5,7. Номиналният ръст на БВП изглежда подценен, отново във връзка с растящите цени, което оставя резерви в приходната част.

Средногодишната инфлацията (ХИПЦ) е прогнозирана в размер на 4,0% за 2027 година, при очаквана за 2026 – 4,8% и при последни отчетни данни от около 6% към м.октомври 2026 година. Прогнозата за инфлацията изглежда занижена на фона на растящите цени на природен газ, горива и електроенергия, стоки и услуги, и неяснотата докога ще продължи кризата с енергийните ресурси. Вероятно от средата на година или по-рано ще се увеличат допълнително цените на електроенергията за бита, доставката на вода, парното и др. Статистиката сочи, че без допълнителни влияния прекият ефект е – при 10 пр.п. увеличение на енергийните ресурси инфлацията се увеличава с 1 пр.п.

Ръстът на потреблението се свива до 3,5 за 2027, в сравнение с 5,2 за 2026 г. Ръстът на възнагражденията е планиран на 5% за 2027 година и то без секторите на МВР и сигурност, което изглежда оптимистично на фона на лекото увеличение на възнагражденията и растящите цени, особено на постоянни за домакинствата и икономиката разходи.

Предложената макрорамка е прекалено консервативна и не отразява в пълна степен течащите икономически и социални процеси.

Според Министерство на финансите:

Дефицитът по КФП се консолидира от очаквано ниво 5,5% от БВП през 2026 г. до 3,5% от БВП през 2027 г., 3,1% от БВП през 2028 г. и 2,4% от БВП през 2029 г., като постепенната консолидация на бюджетното салдо гарантира осигуряването на разходните политики, обезпечени с приходни мерки.

Общото ниво на приходите, помощите и даренията по консолидираната фискална програма (КФП) са в диапазона 35,6-36,1% от БВП за периода 2027-2029 г. Финансирането на публичните разходи за прогнозния период е съобразено с необходимостта от финансовото обезпечаване на провежданите политики и мерки на правителството, свързани с приоритетните разходни политики, като е отразен ефектът от стартиралите още тази година мерки за оптимизация на разходите. В средносрочен план разходите по КФП постепенно намаляват и са в диапазона 39,6%-38,0% от БВП за периода 2027-2029 г.

Дефицитът на сектор „Държавно управление“ се очаква да бъде консолидиран с 0,8 пр.п. през 2027 г., достигайки 4,2% от БВП, което представлява значителна фискална корекция. Правителството предвижда прилагането на пакет от приходни и разходни мерки, насочени към трайно подобряване на бюджетната позиция. В резултат на планираната консолидация дефицитът се очаква да продължи да намалява, достигайки  3,5% през 2028 г. и 2,8% през 2029 г. Планираният размер на бюджетното салдо ще се реализира при дял на приходите 35,9% от БВП през 2027 г., 35,5% от БВП през 2028 г. и 35,2% от БВП през 2029 г.  и при дял на разходите в БВП от 40,2% през 2027 г., 39,0% през 2028 г. и 38,1% през 2029 г.

Според настоящите прогнози на МФ, нетните разходи, финансирани на национално ниво, се очаква да нараснат с 9,6% през 2026 г., 0,7% през 2027 г., 3,4% през 2028 г. и 2,4% през 2029 г. Вземайки предвид гъвкавостта, заложена в националната клауза за дерогация, планираното кумулативно отклонение по контролната сметка от 1,8% от БВП през 2026 г. се компенсира значително още през 2027 г. и достига 0,2% от БВП, с което отговаря на изискванията на Регламент (ЕС) 2024/1264 на Съвета от 29 април 2024 година, т.е. е в съответствие с изискванията на Пакта за стабилност и растеж.

Въз основа на допусканията през периода 2027-2029 г. се предвижда държавният дълг да достигне съответно до 44,3 млрд. евро (31,4% от БВП) през 2027 г., 50,7 млрд. евро (33,6% от БВП) през 2028 г. и 56,7 млрд. евро (35,5% от БВП) през 2029 г.

Минималният размер на фискалния резерв към 31.12.2027 г. е заложен в размер на 2,6 млрд. евро.

Консолидирана фискална програма

Приходни мерки

Приходните мерки разчитат основно на данъка върху свръхпечалбите и увеличението на акцизите за генериране на повече приходи. Данъкът върху свръхпечалбите е с еднократно действие и не е ясно как ще бъде компенсиран този приход през следващите бюджетни години. Останалите мерки водят до приходи съпоставими с грешката при прогнозиране.

В същото време данъчната и осигурителна политика продължават да засилват неравенствата, като не се въвежда прогресивно подоходно облагане, не се повишават ставките на еднократните данъци и данъците при източника в ЗКПО, не се премахва осигурителният таван за максималния осигурителен доход. Което работи в полза на растящия външен дълг за попълване на дефицитите в различните системи, особено в Държавното обществено осигуряване.

Минимална работна заплата доходи. Минималната работна заплата за 2027 година е в размер на 660 евро, за 2028 година – 680 евро и за 2029 г. на 710 евро. Планираният ръст е нищожен и ще задълбочи обедняването и риска от социално изключване на все по-големи групи от хора.

Предвидени са допълнителни политики по отношение на доходите и социалните плащания, като например – от 01.01.2027 г. се предвижда политика по доходите – увеличение с 5% на разходите за персонал на първостепенните разпоредители с бюджет, с изключение на изборните длъжности, както и лицата по чл. 69 от Кодекса за социално осигуряване (сектор „Отбрана и сигурност“). От 01.01.2027 г. се предвижда увеличение със 7,5% на възнагражденията на педагогическия персонал. За поредна година ръста на възнагражденията ще изостане от инфлацията, като е повече от ясно, че покупателната способност на 2/3 от домакинствата ще продължи да намалява.

Минимален и максимален осигурителен доход. Минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица се увеличава от 1 януари 2027 г. на 660 евро, съответно за 2028 г. на 680 евро и за 2029 г. на 710 евро.

Максималният осигурителен доход за всички осигурени лица се увеличава от 1  януари  2027 г. на 2 400 евро, съответно 2 500 евро от 1 януари 2028 г. и 2 600 евро от 1 януари 2029 г. Отново ще се наруши законовата разпоредба на §6 от КСО. За да се намали дефицита в осигурителната система е необходима воля за премахване на максималния осигурителен доход и изравняване на данъчно-осигурителната тежест между ниските и високите доходи за постигане на справедливост по отношение на облагането на доходите.

Разходни политики. Не се актуализират адекватно на икономическата и социална ситуация разходите за персонал, въпреки недостига на кадри и постоянна повишаващата се средна възраст на робещите. Не се забелязват достатъчно видими антикризисни мерки, касаещи енергия, горива цени на стоки и услуги въпреки, че скритите резерви в разходната част възлизат на около 2,4 млрд.евро. Тази сума няма разписани направления и би било добре да обоснове нейното предназначение.

Забелязва се, че издръжката в значителен брой ведомства е недостатъчно актуализирана спрямо повишените цени на услугите, стоките и местните данъци и такси. Необходимо е да се направят корекции в посока нагоре.

Минимална пенсия. Минималната пенсия е в размер на 347,51 евро, като ще се актуализира от 1 юли 2027 година и ще бъде около 374,62 евро, и около 404 евро след 1 юли 2028 година. Текущият размер на минималната пенсия все повече се отдалечава от линията на бедност и принуждава над 800 000 пенсионери да харчат пари за разходки, за да получават социални помощи. Прогнозираните размери на минималната пенсия обричат тези хора на мизерия, независимо от това че отговарят на условията за осигурителен стаж и възраст.

Ефекти върху дефицита. Дефицитът е резултативна величина от приходите и разходите и най-вече от начина на управление на публичните финанси. Отново се наблюдава исторически подход към начина на управление на публичните средства, липсва въображение в условията на приближаваща стагфлация (по-бавен икономически растеж, по-висока безработица и по-високи цени). Налице е риск от затваряне на предприятия в някои сектори силно зависещи от енергийните цени, като вече се наблюдава процес по пускане на работници в неплатен отпуск. Тук е задължителен секторен анализ и предприемане на незабавни мерки за премостване на този процес. При настоящите условия, които е трудно да бъдат прогнозирани с висока точност би било добре да има заделен достатъчен буфер.

Фискална консолидация

КТ „Подкрепа“ подкрепя посоката за постигане на фискална консолидация, но лишенията не трябва да се поемат само от работещите. Предлагаме за пореден път да се преосмисли съществуващата данъчна и осигурителна системи и да се приобщят капитала и високите доходи да поемат своя дял във времена на криза.

Всъщност, удобно се изпуска, че фискалната консолидация има две страни – приходи и разходи. Прокламацията да се свият разходите е неолиберална мантра, водеща до още по-голямо неравенство в обществото, засилване на клиентелизма и лобизма, и създава благодатна почва за избуяване на корупцията, доказана в живота от последните над 20 години. За съжаление няма никакви реални действия в публичното пространство от политическия елит в посока да се увеличат приходите чрез справедлива и неутрална данъчна система.

Съществуваща приходна система не предоставя възможност да се осигуряват качествени обществени услуги, да се гарантира достойно заплащане на труда и да се гарантират адекватни социални плащания и осигурителни обезщетения.

При справедлива данъчна и осигурителна система бюджетът би бил на излишък, тъй като разликата спрямо средното за ЕС е повече от 9 пр.п., а се предлага дефицит от 3,5 пр.п. на касова основа.

България е държавата в ЕС с най-нисък дял на приходите от данъци и осигуровки от БВП:

  • Приходите за 2024 са 36,1% от БВП, при 46% средно за ЕС.
  • Приходите от данъци и осигуровки в България за 2024 г. са 30,5% от БВП, при средно за ЕС – 39,4%.

Препоръки на ЕК, МВФ, СБ (доклад за България)

 Видимо в проекта не намират отражение дори и препоръките от Доклада на ЕК за България за 2026 г., които за разлика от препоръките на Международния валутен фонд и Световната банка ще фигурират до отстраняването или разрешаването им.

Съгласно последния Доклад за България за 2026 година, придружаващ Препоръка за Препоръка на Съвета, относно икономическата, социалната, трудовата, структурната и бюджетната политика на България от 3 юни 2026 г. се констатира и препоръчва:

„Подобряване на потенциала за приходи и справедливостта на данъчната система

Данъчната система има сравнително нисък капацитет за генериране на приходи, които бързо може да се окажат недостатъчни предвид нарастващия натиск върху разходите (вж. раздел 1). През 2024 г. общите приходи като дял от БВП бяха 36,1 % в сравнение със средно 46 % за ЕС. През същата година общите данъчни приходи (включително задължителните осигурителни вноски) възлизаха на 30,5 % от БВП, като останаха доста под средната стойност за ЕС (39,4 % от БВП) (приложение 3).

Налице са значителни възможности за подобряване на справедливостта на данъчната система, която понастоящем позволява много малко преразпределение. Данъчният микс се характеризира със силна зависимост от данъците върху потреблението. Налице е сравнително нисък плосък данък от 10 % върху всички облагаеми доходи на физическите лица без основен необлагаем минимум за доходите, с изключение на някои малки освобождавания за специални видове доходи или за лица с увреждания. България е единствената държава членка, в която лицата с високи доходи (167 % от средната работна заплата) плащат малко по-нисък дял от доходите си като данъци в сравнение с лицата с ниски доходи (тези, които получават 50 % от средната работна заплата). Освен това през 2025 г. ефективната пределна данъчна ставка е била много по-висока за най-ниския квинтил на дохода (27 %), отколкото за най-високия (15 %).“

………

„Данъчната справедливост би могла да бъде подобрена например чрез въвеждане на необлагаем минимум за доходите в комбинация с по-висок плосък данък, увеличаване или премахване на максималния таван на осигурителния доход или мерки за намаляване на зависимостта от парични трансакции в брой чрез например намаляване на тавана върху паричните трансакции в брой или стимули за електронните трансакции. Тези мерки биха могли също така да спомогнат за борбата със сивата икономика и за увеличаването на приходите.“

………

  • Повишаване на капацитета и подобряване на функционирането на публичната администрация, чрез повишаване на нейната привлекателност като работодател и осигуряване на адекватни умения на държавните служители, особено в регионалните и общинските администрации; укрепване на координацията на регионално ниво; и опростяване и цифровизация на процедурите с цел намаляване на административната тежест и подобряване на удобството за ползване на услугите за обществеността и бизнеса;
  • Засилване на борбата срещу корупцията, особено за случаи на корупция на високо ниво, както и осигуряване на независимостта и ефективното функциониране на Висшия съдебен съвет като орган за съдебно самоуправление, което е от съществено значение за правилното функциониране както на съдилищата, така и на прокуратурата, като по този начин допринася за стабилна и предвидима икономическа среда, основана на върховенството на закона;
  • Повишаване ефективността на регулаторните органи, чрез подобряване на гаранциите за тяхната независимост от участници на пазара и от политически институции; осигуряване на достатъчна експертиза и ресурси; и подновяване на мандатите за повишаване на легитимността им в очите на инвеститорите;
  • Увеличаване на инвестициите в инфраструктура за чист транспорт, включително за обществен транспорт, и ускоряване на обновяването на железопътната инфраструктура и свързаност в северните и отдалечените региони;
  • Повишаване на ефективността на държавното управление по отношение на управлението на водите и климатичните предизвикателства, чрез ускоряване на инвестициите във водна инфраструктура и подобряване на управлението, използвайки задължителни оценки на риска;
  • Ускоряване на социалното сближаване, чрез повишаване на качеството на човешкия капитал и изграждане на квалифицирана работна сила, базирано на развитие на основните умения, чрез насочени обучения и преподаване, както и чрез насърчаване на обучението във висшето образование, особено за студенти в неравностойно положение и в STEM областите;
  • Стимулиране на пазара на труда – по-приобщаващ и насърчаващ качеството на работните места чрез увеличаване на възможностите за работа за уязвими групи, включително роми и хора с увреждания, и въвеждане на активни политики на пазара на труда за нископлатени работници;
  • Борба с бедността и социалното изключване, чрез разработване на информационна система за идентифициране на енергийно бедни домакинства; преминаване към целева помощ за уязвими домакинства; подобряване на достъпа до интегрирана заетост и социални услуги, включително дългосрочна грижа; и подобряване на ефективността минималната подоходна подкрепа;
  • Укрепване на ефективността и достъпността на здравната система, чрез преразпределяне на ресурсите от болничната помощ към доболничната, първична и превантивна грижа; справяне с недостига и неравномерното разпределение на здравните специалисти в цялата страна; и намаляване на размера на плащанията от „джоба“ на пациента.

Други области, в които България би спечелила:

  • Повишаване на събираемостта на приходите и подобряване справедливостта на данъчната система, например чрез въвеждане на необлагаем минимум, придружено с по-висока пропорционална данъчна ставка; намаляване на тавана върху паричните транзакции; и увеличаване на приходи в области с неизползван потенциал, като данъци върху имоти, превозни средства, замърсяване и ресурси;“

Проект Държавен бюджет

Приходите в бюджета се планират на база прогнозните макропоказатели. Заложената инфлация и недостатъчното актуализиране на доходите ще доведат до два противоположни ефекта. От една страна инфлацията ще подпомага по-високи приходи (високи цени), а от друга страна ще наблюдаваме свиване на потреблението. В крайна сметка обосновано може да се твърди, че приходите в бюджета са занижени при подпрогнозирана инфлация за следващата година от 4%.

В същото време несправедливата данъчна и осигурителна политики ще товарят все повече работещите, за сметка на капитала и богатите. Това лишава бюджета от допълнителни приходи и невъзможност за провеждане на адекватни и навременни антикризисни политики, особено когато България се намира в положение на процедура по свръхдефицит.

Данъчната политика не се променя с леки изключения и продължава да създава и засилва подоходните неравенства, не е съобразена с икономическите и социалните дадености, демографската криза, грижата за децата, работещите бедни и децата в риск от бедност и социално изключване.

Въведения еднократен данък върху свръхпечалбите ще има ефект за 2027 г., но не става ясно как ще бъде компенсиран през 2028 година.

В същото време финансовият капитал продължава да получава допълнителни данъчни облекчения и няма и намек за намаляване на подоходните неравенства през заявената данъчна и осигурителна политика, като ще отваря все повече ножицата в доходите между богати и бедни.

Разходите са свити в ущърб на работещите, като Разходи за персонал, капиталови разходи и издръжка в сравнение с 2026 г.

Намалението на разходите за персонал ще доведе до спад в потребление, обедняване и не на последно място демотивация на работещите.

КТ „Подкрепа“ предлага:

  • разходите за персонал да се увеличат с 14% (Приложение 1), като на ниво Държавен бюджет това представлява 2,83% или 218,7 млн. евро.
  • Разходите за издръжка да се увеличат с 41,8 млн. евро (Приложение 1), като на ниво Държавен бюджет това представлява 1,21% от .

Общата сума на предложеното увеличение е в размер на 260,5 млн. евро, което да е за сметка на сумата в Централен бюджет, възлизаща на 2,4 млрд. евро.

Централен бюджет (част от Държавния бюджет)

В Централния бюджет има заложени до 2,4 млрд. евро, които за краткото време предоставено ни за изготвяне на становище не успяхме да уточним за какво точно е предвиден този ресурс.

За сравнение предложеното увеличение на разходите за персонал е в размер на 218,7 млн. евро и предлагаме със същата сума да се намали заложеното в Централния бюджет.

Същото се отнася и за издръжката на ведомствата. Това е сумата, необходима за създаване на нормални условия на труд, за обезпечаване на дейността на администрациите и е от съществено значение за осъществяваните контролни и други функции на държавата.

Дефицит/излишък

Дефицитът за 2027 година е планиран в размер на 3,5% на касова основа при наличието на еднократен данък върху свръхпечалбите, но не става ясно как ще бъде компенсиран този приход през 2028 година и съответното му отражение за върху приходите и дефицита през следващите години.

Планираните средства по Централен бюджет са до 2,4 млрд.евро, което представлява 1,7% от БВП за 2027 година.

По основните политики на проекта за бюджет

 КТ „Подкрепа от години повтаря и сме абсолютно убедени, че силна държава и икономика не се изграждат с евтин труд, бедност и социална несигурност.

Конкурентоспособност се постига чрез по-висока производителност, а не чрез евтин труд. Силна икономика и държава се изграждат чрез инвестиции в хората, чрез справедливост, солидарност и защита на обществения интерес.

Направените по-долу констатации и препоръки се базират на обявените публично посоки за промяна в държавното управление, за справедливост, борба с корупцията и просперитет.

Тези препоръки и констатации от години се повторят от КТ „Подкрепа“, но не е налице чуваемост или се отхвърлят с несвързани с действителността неолиберални теоретични послания, водещи не до просперитет, а до постепенно изоставане, задлъжняване, влошени публични услуги и демографска катастрофа. Особено тежко е положението с данъчно-осигурителната система, която според този проект, ще продължи да облагодетелства капитала и високите доходи, а сметката за лошите управленски решения ще се плаща основно от хората на труда.

 КТ „Подкрепа“ предлага да се преразгледат в посока адекватност:

  • Увеличаване със 2,83% на разходите за персонал в Държавния бюджет (14% ръст на разходите за персонал, съгласно Приложенията);
  • Увеличение с поне 14% на стандартите за делегираните дейности, а не символично актуализиране на средствата, предвид че нивата на заплащане на труда са ниски и стандартите не са съобразени с нивата на заплащане на пазара на труда;
  • Преразглеждане на определената минимална работна заплата за 2027 година от 660евро, като се приеме минимална заплата от поне 692 евро.;
  • Прилагане на разпоредбата на §6 от КСО, касаеща определянето на размера на максималния осигурителен доход, или премахване на горния праг, с цел постигане на справедливост при солидарната система;
  • Адекватни субсидии за обществения транспорт, включително железопътния;
  • Намерението да се отнемат права на работещите чрез промяна в текста на чл.355 от Кодекса на труда – изчисляване на трудовия стаж е абсолютно неприемливо и икономически и социално нелогично;
  • Изравняване на правата на работещите по трудови и служебни правоотношения, чрез отмяна на Закона за държавния служител.

Въпреки тежкото състояние на обществения транспорт не виждаме стъпки за преодоляване.

Не можем еднозначно да определим при какви критерии са изчислявани сумите, представляващи делегирани от държавата дейности, тъй като те пряко се отнасят както за образованието, така и за детското и училищно здравеопазване.

КТ „Подкрепа“ настоява за адекватно актуализиране на сумите за делегираните от държавата дейности, така че да се постигне средно увеличение на разходите за възнаграждения, особено в детското и училищното здравеопазване с поне 14% процента, спрямо 2026 година.

Категорично против сме промяната в чл.355 на Кодекса на труда, с което се отнемат права на работещите. 

1.         Доходи, минимална работна заплата и колективно трудово договаряне.

КТ „Подкрепа“ няма да приеме работещите бедни да се превръщат в норма за българската икономика. Настояваме за ускорено нарастване на доходите, адекватност на минималната работна заплата и гарантиране на възнаграждения, позволяващи достоен живот. Изискваме да се спазва договореното разширяване на колективното трудово договаряне във всички икономически дейности и прекратяване на практиките, при които печалбите растат за сметка на труда.

Разходите за персонал следва да бъдат увеличени с 14%, предвид натрупаната за тези години инфлация. За 2026 година увеличението бе 5%, при нормално от 13,6%, за следващата година също се предвиждат 5% и то не навсякъде при допълнителна инфлация за 2026 година от около 6% в края на периода и около 4,8% средногодишна.

Разходите за възнаграждения и делегираните бюджети следва де се индексират с поне 14%, за да се компенсира натрупаната инфлация за периода и новото увеличение на цените на основни стоки и услуги.

Разходите за труд на единици остават сред най-ниските в ЕС. Освен това минималната работна заплата бе осакатена и ще допринесе за повишаване на дела на работещите бедни, както и на нивото на заетостта. Още веднъж призоваваме да се преразгледа одобрената от Министерския съвет минимална работна заплата, като поне се приеме размер равен на отменения механизъм  – 692 евро.

Увеличението на възнагражденията следва да се осъществи, като се намаляват диспропорциите и след съгласуване със социалните партньори на основание чл.2 и чл.3 и 3б от Кодекса на труда.

Ниското ниво на ангажираност и чуваемост в социалния диалог и колективното договаряне допринася за липсата на напредък по въпросите, свързани с качеството на работните места и заплащането на труда.

2.         Фискална и данъчно-осигурителна политика

Настояваме за край на несправедливия модел, при който тежестта на кризите и „пълненето на бюджета“ се прехвърля върху хората на труда. Необходима е данъчна и осигурителна система, основани на принципа на солидарността, неутралността и справедливостта – освобождаване на най-ниските доходи от данъчно облагане, по-висок принос от най-високите доходи и постепенно премахване или значително увеличаване на тавана на осигурителния доход. Недопустимо е работещите, майките и децата, и пенсионерите да плащат цената на социалното неравенство и лошите управленски решения.

  • Фискалната консолидация, чрез бюджетните политики да обхване и приходната част на бюджета – прогресивно облагане, семейно облагане, данък върху богатството, увеличаване на данъците при източника, премахване на осигурителния таван.
  • Премахване на нулевите и ниските ставки по ЗКПО за данъците при източника, които позволяват износ на капитал, произведен в България навън без стотинка да влезе в бюджета. Тук допълнителните приходи могат да достигнат над 4 млрд.евро.
  • Преразглеждане на данъчните режими за хазартна дейност в посока рязко увеличаване на данъчната тежест. Борбата с хазартната зависимост, която е пряко свързана с прането на пари, престъпността и сивата и черната икономика трябва да е в основните приоритети на държавата.
  • Създаване на фонд за управление на кризи за подпомагане на домакинствата и предприятията за запазване на работните места (икономическо премостване) в условията на засилващи се природни явления и геополитически кризи.
  • Разширяване на мерките за социална защита на най-уязвимите групи: деца, пенсионери, безработни и работещи на минимална заплата.
  • Осигурителни обезщетения, съобразно осигурителния принос – при раждане и отглеждане на дете, при безработица и др.
  • Минималната пенсия да е равна на линията на бедност.
  • Обезщетението за отглеждане на дете до 2 годишна възраст да е съобразно осигурителния принос на родителите, а не твърд размер.
  • Измененията, гласувани миналата година в полза на частните пенсионни фондове, прехвърлят целия риск от управлението на обществен ресурс върху осигурените лица и тази несправедливост трябва да се поправи незабавно.
  • Спиране на „легалните кражби“ от НЗОК и преразглеждане на нормативната уредба за легално ценообразуване на цените на лекарствата.
  • Скрит разход – 2,4 млрд.евро
  • Ръст на разходи за персонал – 3,53% (без прехвърлените в МТСП за Механизъм за лична помощ)
  • Ръст на капиталовите разходи в МРРБ, МФ.

3.      Администрация в полза на хората

КТ „Подкрепа“ е против механичното съкращаване на служители под лозунга за реформи. Всяка промяна в администрацията следва да бъде основана на реален анализ и да гарантира запазване на качеството на публичните услуги. Настояваме за достойно заплащане на държавните служители и работещите в администрацията, които осигуряват функционирането на държавата и общините.

Големият брой министерства (първостепенни разпоредители с бюджет), както и големия брой агенции не са необходими на обществото. Трябва да се направи преглед и да се спре роенето на юридически лица, като се намери мястото им в съответното министерство.

Изравняване на правата на работещите в държавната администрация с тези по трудови правоотношения, включително възстановяване на клас прослужено време, чрез отмяна на Закона за държавния служител.

Да, съществуват свободни работни места, но трябва анализ защо няма кандидати. В преобладаваща си част незаетите места не са заети, поради неатрактивното заплащане на труда, условията на труд и др.

Не се прави и опит с настоящия проект и в прогнозата да се намери адекватно решение на диспропорциите в заплащането на труда, което е катализатор на вътрешно напрежение в системите и демотивира работния процес.

Всички тези въпроси и намирането на решенията им трябва да премине през социален диалог, както повелява закона.

4.      Енергетика и въгледобив – елемент на националната сигурност

Категорично се противопоставяме на закриването на предприятия и работни места в енергетиката без осигурени адекватна енергийна алтернатива, гарантиране на заетост и доходи и опазване на националната сигурност при все по-нарастващи нужди от електроенергия. България не може да жертва своята енергийна сигурност и цели региони в името на прибързани решения. Настояваме за адекватна защита на комплекса „Марица-изток“ (балансираща мощност), на държавните енергийни предприятия и на всички работещи в сектора до изграждане на реални икономически алтернативи.

Предлага се в прогнозата да се либерализира пазара на ел.енергия за домакинствата. Едва ли това е правилен подход в настоящите условия и към настоящия момент, предвид енергийната несигурност, растящите цени на енергията, субсидирането на бизнеса за сметките за електроенергия и не на последно място обедняването. СТЕ 2 предвижда от 2028 година да се въведе въглероден „данък“ за транспорта и жилищата.

Бързото инвестиране и нарастване на ВЕИ ще доведе до дебалансиране на енергийната система. Друг дефект е унищожаването на плодородни земи, чрез манипулиране на данните за категорията на земята, за което трябва да се сезират правоохранителните органи.

5.      Цени и инфлация – борба със спекулата и картелите

Недопустимо е кризите да се използват като оправдание за спекула и необосновано повишаване на цените. Настояваме за засилен държавен контрол върху пазарите на стоки и услуги от първа необходимост, активни действия срещу картели и злоупотреби с господстващо положение, както и за ефективна защита на потребителите срещу необосновано поскъпване.

Настояваме за засилен контрол върху качеството на стоките и услугите, тъй като цените растат, а спекулантите предлагат все по-ниско качество. Храните трябва да са приоритет на Правителството, защото увреждат здравето и особено това на децата. Статистиката сочи ръст на редица заболявания при децата, които не са били отчитани през предходните десетилетия.

Естествено държавният контрол се осъществява от държавните служители, които няма как да бъдат ефективни, когато дейността е финансово и материално необезпечена.

Необходима е стратегия за реакция при кризи, които последните 6 години неизменно ни съпътстват. Увеличението на цените на енергийните ресурси продължава, а то води до поскъпване на живота, затваряне на предприятия и нежелани допълнителни социални напрежения.

6.      Пенсионна система

Настояваме за пенсии, които гарантират достоен живот, а не оцеляване. Българските пенсионери не могат повече да бъдат най-бедните в Европейския съюз.

Изискваме промяна на пенсионния модел, нова формула за определяне на обезщетения и пенсии, съобразно осигурителния принос, адекватно повишаване на пенсиите, съобразено с ръста на осигурителния доход и цените, премахване на диспропорциите при отпуснатите пенсии, както и съхраняване на солидарния характер на държавното обществено осигуряване.

Последните изменения, гласувани в полза на частните пенсионни фондове, прехвърлят целия риск от управлението на обществен ресурс върху осигурените лица и тази несправедливост трябва да се поправи незабавно.

Минималната пенсия е много под линията н бедност, въпреки че тя е определена при достигнат осигурителен стаж и възраст и не следва размера и да представлява подаяние.

Максималният осигурителен доход – трябва да се премахне таванът, тъй като системата е солидарна и разходопокривна. Действащият механизъм облагодетелства високите доходи и това води и до трупащия се дефицит в осигурителната система.

Обезщетенията трябва да следват принципа принос-полза и да не се позволява изкривяване на размера на обезщетението, като дял от осигурителния принос.

7.      Демографска политика

Демографската катастрофа е пряко следствие от ниските доходи, несигурността и липсата на перспектива. Настояваме за национална политика за подкрепа на младите семейства, достъпни жилища, достъп да качествени обществени услуги и ускорено развитие на регионите. България не може повече да губи своите млади хора.

Данъчната и осигурителната политика следва да подпомагат домакинствата с деца, не само поради демографската картина и но и поради продължаващото нарастване на разходите на домакинствата.

Приветстваме мярката за увеличаване на данъчните облекчения за деца, като сме длъжни да кажем, че тя работи както за нуждаещи се семейства, така и за тези с високи доходи, които нямат нужда от подобно облекчение.

Въвеждането на мярка, свързана с данъчно облекчение за детско развитие е екстравагантна идея, защото възниква въпроса за кого е тази мярка, кой ще се възползва от нея? Определено най-уязвимите групи не могат да се възползват от подобно облекчение, защото те нямат достатъчно доходи за извършване на подобни разходи. Това са предимно семейства с деца и с достатъчно високи доходи, които им позволяват да извършат подобен вид разходи, включително извършени на територията на ЕС – за образование, здраве и спорт.

При наличието на ограничен публичен финансов ресурс, препоръчваме държавата да следва политика, насочена към осигуряване и обезпечаване на извънкласни дейности в училищата в областта на спорта, културата и изкуството за всички деца, вместо да предоставя данъчни облекчения за разходи, част от които семействата така и иначе могат да си го позволят и понастоящем го правят.

КТ „Подкрепа предлага за пореден път да се обмисли и въведе семейно облагане, като по този начин ще е по-лесно да се насочат данъчните облекчения към реално нуждаещи се семейства и домакинства.

Осигурителната политика също ощетява семействата с деца по отношение на обезщетенията за отглеждане на дете, независимо от предложеното увеличение, където се предвижда твърда сума, а не сума определена съгласно осигурителния принос на родителите.

8.      Здравеопазване

Здравето не е стока, здравето е обществено благо, а не търговска дейност и печалби. Настояваме за достъпно и качествено здравеопазване за всички граждани независимо от мястото, на което живеят. Изискваме поемане от НЗОК на жизненоважните лекарства и терапии, ограничаване на доплащането от пациентите и спешни мерки за повишаване на възнагражденията на медицинските специалисти, преодоляване на кадровата криза в сектора и агресивна борба с корупцията и източването на НЗОК.

Настояваме за нова пътна карта за общественото здравеопазване и осигуряване, създаване на статут на защитени болници (общински и национални), ревизиране на броя на болниците, сключващи договор с НЗОК, анализ за преодоляване на дефектите в системата, водещи до „източване“ на здравната каса, и др.

Фокусът върху децата и детските ясли отново е невидим. Липсата на медицински специалисти води до закриване на яслени групи, а с този проект отново не се предлага ръст на делегираните бюджети за детско и училищно здравеопазване. Резултатът е стрес за родителите – кой да гледа децата, въпреки ниската раждаемост.

Не се акцентира върху жизненоважните дейности, осъществявани от Министерство на здравеопазването – акредитация и условия за акредитация на лечебни заведения, затягане контрола върху постоянно повишаващите се регистрираните цени на лекарствата, изготвяне на актуални регистри на хора с хронични и тежки заболявания и др. Проявяват се наченки на политика по възнагражденията за медицински сестри и специалисти, и т.н. Действията на Министерство на здравеопазването пряко влияят върху цените на лекарствата, източването на НЗОК, заплащането на труда, достъпността и качеството на здравните услуги.

Необходима е обществено приемлива промяна в модела (пациент-пари) за финансиране на здравните услуги, тъй като той все повече доказва, че води до изкривяване на смисъла и целта на здравеопазването. Създава условия и изкривява пациентското досие, надписват се услуги, които не са осъществени и при последваща хоспитализация дава абсолютно невярна информация за вземане на решения от лекаря, което е престъпно отношение към здравето и живота на човека. Фокусът вече е печалба, а не здравна грижа.

Недостигът на медицински сестри и повишаване на средната възраст на заетите, сочи неатрактивност на заплащането на труда, което трябва да е приоритет номер едно на системата.

9.      Образование

Без учители няма бъдеще. Настояваме за продължаване на политиката по увеличение на възнагражденията в образованието, привличане на млади специалисти и преодоляване на недостига на педагогически кадри. Българската държава трябва да гарантира качествено образование за всяко дете и реална връзка между образованието и пазара на труда.

Настояваме за нова пътна карта за общественото образование, създаване на статут на защитени училища (общински и национални), анализ за преодоляване на дефектите в системата, водещи до „източване“ на обществения ресурс.

Необходима е обществено приемлива промяна в модела (ученик-пари), тъй като той с времето все повече доказва, че води до изкривяване на смисъла и целта на образованието и ясно се вижда влошеното качество на услугата. Това създава предпоставки в средносрочен и дългосрочен план да се стигне до съответното ниво на неграмотност и некомпетентност, което ще се отрази и в икономиката на страната. Системата ученик-пари създава условия и изкривява учителското поведение в посока опазване на „прихода“, а не натрупване на съответното ниво знания в ученика или студента. Фокусът вече е печалба, а не качествено образование.

Липсва ясна визия за нуждите на пазара от съответните специалисти в различни области, както и предвиждане за бъдещето, така че учебните програми (средно и висше образование) да отговарят на бъдещето.

Няма и логична и функционална връзка със състоянието на демографията – броя на завършващите средно образование и броя на държавната поръчка във висшето образование.

Подписаният Колективен трудов договор в сферата на основното и средното образование не трябва едностранно да се суспендира от държавата. Договорът трябва да се спазва.

10.    Транспорт

Общественият транспорт е обществена нужда, а не търговска дейност. Настояваме за устойчив план за развитите на обществения транспорт в посока достъпност и качество на държавно и общинско нива, обезпечено финансиране, модернизация на инфраструктурата и повишаване на възнагражденията в сектора. Недопустимо е цели населени места да остават без транспортна свързаност и достъп до основни услуги и стоки.

Липсват политики за свързване на морски, въздушен, железопътен и пътен транспорт, които от години страдат от намесата на недоброжелатели в полза на отделни търговски субекти. Липсва карта на пътната система и как тя би могла да улесни търговския трафик изток-запад.

Увеличението на таксите (винетки и тол) води до допълнително увеличение на цените на стоките и услугите, съответно до ръст на инфлацията.

11.    Борба срещу бедността и социалното изключване 

България е с най-високите нива в ЕС за хора в риск от бедност и социално изключване: деца – 33,1% (ЕС – 24,3%); възрастни хора (над 65 години) – 35,3% (ЕС – 18,8%); хора с увреждания – 42,3%; домакинства в селата – 40,8%, в градовете – 20,9%; безработни – 69,4% (ЕС – 66,3%).

Липсват устойчиви политики, както подоходни (заплати, пенсии), така и социални политики (доход плюс социални доплащания трябва да достигнат до 80% от издръжката на живота), няма и намек за промяна към справедлива данъчна и осигурителна система, която да намали подоходните неравенства.

Минималната пенсия е под линията на бедност за 2026 година (около 880 000 пенсионери, което е около 50% от пенсионерите), което е социална и осигурителна несправедливост.

Политиката за бюджета на Министерство на труда и социалната политика се е превърнала във функция на фискалната консолидация, а не на нуждите. Определянето на линията на бедност и на социалната пенсия не кореспондират и се отдалечават от издръжката на живота.

Това е резултативна величина от грешната и несправедлива данъчна и осигурителна политика, която не позволява държавата да играе ефективна преразпределителна роля, като със своите инструменти да подпомага намаляването на бедността.

Програмите за повишаване на уменията и връзката с реалната икономика все още не са достатъчно ефективни и то поради причината, че българската икономика все още е с ниска производителност и не се осъзнава нуждата от целеви инвестиции в наука, технологии и хора.

Държавата трябва да гарантира социалната защита и действията, които предприема трябва да водят до намаляване на бедността и социалното изключване.

Високата бедност и неравенството в доходите, съчетани с ограничен достъп до обществени услуги, възпрепятстват социалната справедливост.

 12.    Земеделие, води и гори, бедствия

Устойчиво селско стопанство е приоритет №6 от Националната програма за развитие на България до 2030 година. В този приоритет е включено също и устойчиво управление и стопанисване на горският сектор.

Развитието и укрепването на устойчиво селско, и горско стопанство са гарант за продоволствената сигурност на България, както и фактор за постигане на климатичен неутралитет на страната ни и на Европейският съюз.

А контролът по безопасността на хранителната верига е национална бариера за опазване живота и здравето на българските и европейските граждани. Като външна граница на Европейският съюз Българска агенция по безопасност на храните е единственият компетентен орган, който е оправомощен и изпълнява европейски функции по комплексен контрол на храните по цялата хранителна верига за гарантиране на тяхната безопасност.

Реална държавна политика за устойчиво управление и стопанисване на българските гори е чрез гарантиране на бюджетни средства за извършване на контролните дейности в тях, както и за извършване на противопожарните мероприятия , и борбата с горските пожари. Важността на горите за България и Европейският съюз е подчертана в Стратегия на ЕС за биологичното разнообразие до 2030г., която е неразделна част от Европейският зелен пакт.

В системите на Министерство на околната среда и водите функционират 15 регионални инспекции, които са административни структури на министерството осигуряващи провеждането на държавната политика по опазване на околната среда на регионално ниво. Те осъществяват своята дейност на територията на една или няколко области, като имат регулируеми, информационни и контролни функции. Съгласно Закона за защитените територии, като специализирани регионални органи на МОСВ са обособени дирекции Национален парк Пирин, Рила и Централен балкан, които извършват управлението, контролът, и охраната на съответната територия на всеки един от парковете.

Работещите в системите на бюджетна издръжка към МЗХ и МОСВ – Областни дирекции по земеделие, Областни дирекции на фонд земеделие, Българска агенция по безопасност на храните, Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, Национална служба за съвети в земеделието, Изпълнителна агенция по горите, Националните паркове, Регионалните инспекции по околна среда и води са хората, които прилагат европейското и българско законодателство по отношение на прилагане на Общата селскостопанска политика в България, политиката по рибарство и аквакултури, политиката свързана с безопасността по цялата хранителна верига, политиката по контрол и опазване на българската гора, на биоразнообразието и на околната среда.

Недопустимо е работниците и служителите, в стратегически отрасъл за националната сигурност и благосъстоянието на населението, изпълняващи държавната политика в селското и горското стопанство, и политики в сферата на екологията – в страна член на Европейският съюз и в Еврозоната от 1 януари 2026г. – да получава работна заплата за контролните функции и дейности, които изпълняват, в маржов размер на индивидуална работна заплата от 750 -900 евро.

Ефективност и качество на работата не се постига чрез евтин труд. 

13.    По първостепенни разпоредители с бюджет (Прил. № 1, 2 и 3).

Общата сума необходима допълнително за разходи на персонал възлиза на 218,7 млн. евро (14% ръст спрямо 2026 г.), което представлява 2,83% ръст спрямо заложеното в проекта. Държим разпределението на средствата да се извърши след съгласуване със социалните партньори, като водещ приоритет е преодоляване на диспропорциите.

Общата сума необходима допълнително за издръжка възлиза на 41,8 млн. евро (10% ръст спрямо 2026 г.), което представлява 1,2% ръст спрямо заложеното в проекта. Предлагаме увеличение на разходите за издръжка, предвид растящите цени на стоки и услуги, пряко свързани с дейността на администрациите.

Необходими са допълнително средства в размер на 260,5 млн. евро за разходи за персонал и издръжка, които да са за сметка на преразпределение от Централния бюджет.

  • Министерство на финансите

Разходи за персонал – необходим допълнителен ресурс 39,1 млн.евро.

  • Министерство на правосъдието

Разходи за персонал – необходим допълнителен ресурс 37,3 млн.евро.

Разходи за издръжка – необходим допълнителен ресурс 3,9 млн.евро.

  • Министерство на труда и социалната политика

Разходи за персонал – необходим допълнителен ресурс 20,2 млн.евро.

Разходи за издръжка – необходим допълнителен ресурс 3,1 млнв.евро.

  • Министерство на здравеопазването

Разходи за персонал, вкл. делегираните дейности – необходим допълнителен ресурс 22,0 млн.евро.

  • Министерство на образованието и науката

Разходи за персонал – необходим допълнителен ресурс 9,3 млн.евро.

  • Министерство на културата

Разходи за персонал – необходим допълнителен ресурс 10,5 млн.евро.

Разходи за издръжка – необходим допълнителен ресурс 7,9 млн.евро.

  • Министерство на околната среда и водите

Разходи за персонал – необходим допълнителен ресурс 16,7 млн.евро

Разходи за издръжка – необходим допълнителен ресурс 4,8 млн.евро

  • Министерство на регионалното развитие и благоустройството

Разходи за персонал – необходим допълнителен ресурс 8,1 млн.евро.

  • Министерство на земеделието и храните

Разходи за персонал – необходим допълнителен ресурс 30,7 млн.евро.

Разходи за издръжка – необходим допълнителен ресурс 19,5 млн.евро.

Трансфери (за гарантиране дейността и покриване на инфлацията) към:

  • ССА – 3,0 млн.евро
  • Държавните горски предприятия – 51,0 млн.евро за функции, възложени по закон.
  • Напоителни системи ЕАД– 35,млн.евро, в т.ч. за ОПВВВ – 20,0 млн.евро., за вода за земеделски нужди – 15,0 млн.евро.
  • Министерство на транспорта и съобщенията

Разходи за персонал – необходим допълнителен ресурс 3,8 млн.евро.

Разходи за издръжка – необходим допълнителен ресурс 1,2 млн.евро.

Трансфери към:

  • Актуализиране на трансферите към БДЖ и НКЖИ, съобразно поетите ангажименти.
  • Актуализиране на трансферите за обществен транспорт, съобразно увеличените цени на горивата, разходите за персонал и др. подобни.
  • Национален статистически институт

Разходи за персонал – необходим допълнителен ресурс 2,2 млн.евро.

Разходи за издръжка – необходим допълнителен ресурс 0,5 млн.евро.

  • Централна избирателна комисия

Разходи за персонал – необходим допълнителен ресурс 0,4 млн.евро.

  • Държавен фонд земеделие

Разходи за персонал – необходим допълнителен ресурс 18,3 млн.евро.

Разходи за издръжка – необходим допълнителен ресурс 0,8 млн.евро.

  • Национални медии

Предлагаме увеличение на субсидията, предвид увеличаването на разходите за персонал, увеличаващите се цени на стоките и услугите, както следва:

  • БНР – 0,4 млн.евро.
  • БНТ – 3,3 млн.евро.
  • БТА – 2,0 млн.евро.

 

ІІ. ПРИХОДНИ МЕРКИ В СРЕДНОСРОЧЕН ПЛАН

 КТ „Подкрепа“ предлага промяна, насочена към устойчивост на бюджета и постигане на следните цели:

  • Справедливо, неутрално и пропорционално на доходите данъчно облагане – прогресивен данък върху доходите и необлагаем минимум;
  • Изравняване на данъчно осигурителната тежест при доходи от труд и капитал с цел премахване на легитимно намаляване на дължими данъци и осигуровки и изкривяване на пазара на труда.
  • Преустановяване на практиката износът на добавена стойност от България да се облага с нулева ставка и нито стотинка да не остава в Държавата;
  • Постепенно увеличаване на максималния осигурителен доход на две стъпки до достигане на 4 685 евро., съгласно разпоредбата на § 6. от Кодекса за социално осигуряване или увеличение с ръста на средния осигурителен доход;
  • Разширяване на осигурителната база, като се включат и някои доходи от капитал, тъй като облагането с осигурителни вноски само на доходите от труд е вид дискриминация, тъй като осигурителната система у нас работи на солидарен принцип.

КТ „Подкрепа“ предлага въвеждане на прогресивно облагане на доходите на физическите лица и освобождаване от данък на ниските доходи.

КТ „Подкрепа“ предлага изравняване на данъчно-осигурителната тежест за доходи от труд и при разпределение на дивиденти и ликвидационни дялове, както и за премахване на нулевите ставки за данъка при източника, което ще донесе допълнителни около 4 млрд.евро., ще се спре източването на БВП, ще стимулира инвестициите в местната икономика и стопански оборот.

Обръщаме внимание че 2/3 от приходите в хазната се генерират от работещите, като с най-висок дял са данъците върху потреблението – близо 43% (средно в ЕС – 27%). В същото време поради пропорционалния данък върху доходите от 10% приходите като дял са 37%, при средно за ЕС – 52%.

Фискалната консолидация не е инструмент за обслужване на елитите, а държавен инструмент за постигане на баланс на интересите в обществото, ако е налице волята държавността да се съобрази максимално неутрално и справедливо с нуждите на работещите, капитала, хората в риск от бедност, майките и децата, и пенсионерите в България.

Недостатъчната приходна част създава и други дефекти, като най-важният от тях е, че България няма възможност да се фокусира върху разходите, стимулиращи растежа.

Търсенето на устойчиво решение за постигане на балансиран бюджет, като постепенно се намали дефицита в краткосрочен план (3-5 години) задължително преминава през реформа в приходите.

ІІІ. РАЗХОДНИ МЕРКИ В СРЕДНОСРОЧЕН ПЛАН

  • Изравняване на правата на работещите, чрез отмяна на Закона за държавния служител с тези по трудови правоотношения;
  • Компенсиране на нетните доходи на държавните служители с размера на личната осигурителна вноска;
  • Адекватно актуализиране на разходите за персонал, а не замразяването на разходите за възнаграждения в бюджетната сфера;
  • Преодоляване на диспропорциите в заплащането на труда;
  • Адекватно актуализиране на стандартите за делегираните дейности, а не символично актуализиране на средствата, предвид че нивата на заплащане на труда са ниски и стандартите не са съобразени с нивата на заплащане на пазара на труда;
  • Адекватно актуализиране на данъчните облекчения за деца по Закона за доходите на физическите лица, а не замразяване;
  • Адекватно актуализиране на помощите по Закона за семейните помощи, а не замразяване;
  • Прилагане на разпоредбата на §6 от КСО, касаещ определянето на размера на максималния осигурителен доход, а не замразяване и освобождаване на високите доходи от осигурителна солидарност;
  • Ежегодно актуализиране на минималните осигурителни прагове по икономически дейности;
  • Запазване на формулата за определяне на минималната работна заплата до приемане на нова, обвързана основно с издръжката на живота.
  • Адекватни субсидии за обществения транспорт;
  • Реалистична капиталова програма и средства за издръжка.

ІV. Заключение

 Уважаеми членове на НСТС,

КТ Подкрепа не може да си позволи да подкрепи проекта на Закон за Държавния бюджет за 2027 г., поради следните съображения:

  1. Категорично неприемливи за КТ „Подкрепа“ са:
    • Размерът на минималната работна заплата, както и механизмът за нейното изчисление.
    • Недостатъчното актуализиране на средствата за персонал и делегирани дейности.
    • Недостатъчно актуализиране на средствата за издръжка.
    • Намерението да се отнемат права на работещите чрез промяна на чл. 355 от Кодекса на труда.
  2. Отхвърлянето на други разумни наши предложения, като например:
  • Ваучерите за храна на стойност над прага от 102 евро да се считат за осигурителен доход.
  • Неизпълнението на законовото изискване на §6 от КСО за размера на максималния осигурителен доход.
  • Невъвеждането на прогресивно данъчно облагане с необлагаем минимум поне равен на минималната работна заплата.
  • Несправедливата данъчно-осигурителна система – неизразвняването на данъчно-осигурителната тежест на ниски и високи доходи.
  • Преустановяване на практиката износът на добавена стойност от България да се облага с нулева данъчна ставка.

След направения анализ на проекта на бюджет за 2027 година КТ „Подкрепа“ препоръчва да се направят съответните изменения и допълнения в предложения проект на Държавен бюджет, с които надявам се, ще се съгласите, предвид предизборно заявените политики и послания в областта на доходите, борбата срещу бедността и социалното изключване, повишаване на качеството на живот, преодоляването на демографската криза и постигане на баланс между възможности и реалност.

 

С УВАЖЕНИЕ:

ИНЖ. ДИМИТЪР МАНОЛОВ
ПРЕЗИДЕНТ НА КТ „ПОДКРЕПА“

Приложение 1: Общо допълнителни средства за перо Персонал и Издръжка: ПРОЕКТ НА ДЪРЖАВЕН БЮДЖЕТ 2027

Приложение 2: Бюджетни взаимоотношения: БЮДЖЕТ 2027 Чл. 49 Национални медии

Приложение 3: Бюджетни взаимоотношения: БЮДЖЕТ 2027 чл. 24 Министерство на земеделието и храните

 

Views: 239