ДО
ЧЛЕНОВЕТЕ НА
НАЦИОНАЛНИЯ СЪВЕТ ЗА
ТРИСТРАННО СЪТРУДНИЧЕСТВО

УВАЖАЕМИ ЧЛЕНОВЕ НА НСТС, 

І. Общи бележки

КТ „Подкрепа“ подкрепя посоката за актуализиране на осигурителните обезщетения, които бяха замразени последните години, но обръща внимание, че се предлага незначително увеличение на разходите за персонал, провежданата политика чрез бюджета на ДОО продължава да нарушава основния принцип в осигуряването „принос – полза“ , не се създават условия и не се подпомага преодоляването на демографската криза, борбата срещу бедността и социалното изключване. Това демотивира осигурените лица да търсят активно правата си, подпомагайки борбата срещу сивата икономика, включително и когато работодателя не е склонен да формализира реалните плащания.

Основните предизвикателства, неглижирани по различни причини през годините, които ощетяват осигурените лица, водят до несправедлива осигурителна система и част от които – до хронично нарастващ дефицит в ДОО, са:

• Таван на осигурителния доход, определен в нарушение на §6 от КСО, изключващ солидарното участие на високодоходните групи и намаляващото съотношение между минималния и максималния осигурителен доход и гарантиращ нарастващия дефицит в системата;
• Минималните осигурителни прагове не съответстват на реалностите на пазара на труда и катализират сивата икономика, за сметка на легалните осигурители, водещо и до изкривяване на пазара на труда;
• Несправедливата формула за изчисляване на новоотпусната пенсия;
• Минималната пенсия трябва да е поне равна на линията на бедност, а не да създава допълнителни трудности за тези хора, чрез допълнителни разходи за получаване на социални помощи, за които те не разполагат със средства;
• Неадекватното актуализиране на вече отпуснатите пенсии, което не кореспондира с покупателната способност на парите във времето – съотношението на ноовоотпусната пенсия към съответния минимален и максимален осигурителен доход и актуализираната пенсия към текущия минимален и максимален осигурителен доход;
• Осигурителните обезщетения не съответстват на приноса, а трябва. Определят се на база политически решения, което допълнително демотивира осигуряването на реален осигурителен доход;
  • Обезщетенията за майчинство и отглеждане на дете не отчитат съвместния осигурителен принос на двамата родители. Така още повече се обезсърчава борбата срещу демографската катастрофа. Фонд „Общо заболяване и майчинство“ трябва да се раздели на два самостоятелни фонда и да се изплащат адекватни на съвместния принос обезщетения, като при раждане на второ и трето дете размерът на обезщетението трябва да нараства като процент от осигурителния доход.
  • Обезщетенията за безработица също трябва да са пропорционални на осигурителния принос.
• Съответните фондове в ДОО трябва да се анализират и да се формират на база свързани събития (съвместни рискове), а не на база финансови или други мотиви. Така ще е ясно кой осигурителен риск е подценен и кой е надценен, ще дава правилна информация за вземане на управленски решения и ще гарантира разбираемост на смисъла от съответната осигурителна вноска и размера й;
• Дефицитът в ДОО се дължи и на:
  • дейността на частните пенсионни фондове (част от осигурителната вноска не постъпва в ДОО) трябва да се оценява всяка година, предвид факта, че ДОО продължава да изплаща пенсии, като оценката трябва да подпомогне определянето на размера на субсидията, предвид разходопокривния характер на системата;
  • Недостигане на размера на новоотпуснатата минимална пенсия и актуализирането й според легалните изисквания. Необходима е оценка на размера на субсидията;
  • Намиране на решение за ТЕЛК пенсиите, включващо засилване на контрола върху издаването на ТЕЛК решения и оценка на размера на субсидията;

Предвид състоянието на осигурителната система е належащо одобряване на нова пътна карта, съответстваща на икономическите, демографските и социалните реалности. С нея трябва да се намери дългосрочно устойчиво решение за стабилизиране, включително от допълнителното задължително пенсионно осигуряване в частни фондове, чрез постигане на баланс между правата и задълженията на страните – осигурители, осигурени лица и държавата, но не и за сметка на правата на осигурените лица.

Осигурителната система трябва да гарантира достойни пенсии съобразно осигурителния принос, пропорционално на съотношението на осигурителния доход към минималния и максималния такъв. За съжаление действащите формули ощетяват осигурените лица. С последните промени в Кодекса за социално осигуряване, свързани счастните пенсионни фондове, се прехвърли целият риск от управлението на средствата на осигурените лица върху тях. Не се гарантират адекватни пожизнени пенсии и не се гарантира адекватно им осъвременяване.

Размерът на минималната пенсия за 2027 година се предлага да е 374,62 евро, което е под линията на бедност дори за 2026 година (390,63 евро). За 2027 година линията на бедност е определена на 443 евро, т.е. минималната пенсия вече ще е 84% от нея. Подобна минимална пенсия ще гарантира еднозначно бедност и риск от социално изключване. Според данни на НСИ за 2025 г. , най-големите групи на хора в риск от бедност или социално изключване са децата 33,1%, и пенсионерите – 35,3%.

Заложеният минимален осигурителен доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии, след като се повдигна остро въпросът, бе актуализиран на нивото на изчислената минимална работна заплата за 2026 г. – 620 евро. С предложените промени за бюджет за 2027 година се предвижда минималните осигурителни доходи по икономически дейности и длъжности да се актуализира с ръста на минималната работна заплата (6,4%), което продължава една инерционна тенденция, която не кореспондира с пазара на труда.

Предлага се максималният осигурителен доход за 2027 година да е 2 400 евро, което за поредна година представлява съществено нарушение на §6 от Кодекса за социално осигуряване и въпреки растящия дефицит в осигурителната система отново облагодетелства високите доходи и води до изкривяване на икономическите решения на работодателите и до запазване на дела на сивия сектор на пазара на труда. Ако се спази разпоредбата на §6 от КСО, то максималният осигурителен доходи следва да е около 4 685 евро.

За поредна година съотношението между максималния и минималния  осигурителен доход намалява. Ако се приеме предложеният таван от 2 400 евро, то съотношението ще е 3,6 пъти (при 3,7 пъти през 2026 г.).

Налице е актуализирането на съществени осигурителни плащания (обезщетения), без да се вземе предвид осигурителният риск, натрупаната инфлация за периода, необходимостта от изпреварващо повишаване на обезщетенията за най-високо рисковите групи от обществото, както и необходимостта от   мерки за справяне с демографската криза. Необходимо е също така да се отчетеи личният осигурителен принос на лицата, както и увеличението на минималната работна заплата, увеличението на средния осигурителен доход и на максималния осигурителен доход. Проектът предвижда увеличение на осигурителните задължения, но не и адекватност на изплащаните обезщетения.

Адекватно финансово обезпечаване на административния капацитет на Националния осигурителен институт, чрез адекватно заплащане на труда на работещите в системата и преодоляване на диспропорциите в заплащането на труда, което изисква компенсиращ ръст на възнагражденията за преодоляване и на натрупаната за период от вече три години инфлация.

ІІ. Препоръки и констатации на Европейската комисия и на международни институции

Последните доклади на всички водещи международни институции (Международен валутен фонд, Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, Световната банка, Европейската комисия и др.) констатират нарастване на подоходните неравенства и препоръчват промени във фискалната политика с цел преодоляването им.

Този процес се отчита не само у нас, но и в страните от Г-20, формализирано с едно от последните изследвания на Римския клуб от тази година. Нараства недоволството и недоверието към държавните управления поради обедняването, ограничаване достъпа и качеството на обществените услуги, несправедливите фискални политики, което според изследванията на общественото мнение облагодетелстват и работят единствено в полза на богатите в обществото.

1. Препоръки на Европейската комисия

 Съгласно последния Доклад за България за 2026 година, придружаващ Препоръка за Препоръка на Съвета, относно икономическата, социалната, трудовата, структурната и бюджетната политика на България от 3 юни 2026 г. се констатира и препоръчва:

„Подобряване на потенциала за приходи и справедливостта на данъчната система

Данъчната система има сравнително нисък капацитет за генериране на приходи, които бързо може да се окажат недостатъчни предвид нарастващия натиск върху разходите (вж. раздел 1). През 2024 г. общите приходи като дял от БВП бяха 36,1 % в сравнение със средно 46 % за ЕС. През същата година общите данъчни приходи (включително задължителните осигурителни вноски) възлизаха на 30,5 % от БВП, като останаха доста под средната стойност за ЕС (39,4 % от БВП) (приложение 3).

Налице са значителни възможности за подобряване на справедливостта на данъчната система, която понастоящем позволява много малко преразпределение. Данъчният микс се характеризира със силна зависимост от данъците върху потреблението. Налице е сравнително нисък плосък данък от 10 % върху всички облагаеми доходи на физическите лица без основен необлагаем минимум за доходите, с изключение на някои малки освобождавания за специални видове доходи или за лица с увреждания. България е единствената държава членка, в която лицата с високи доходи (167 % от средната работна заплата) плащат малко по-нисък дял от доходите си като данъци в сравнение с лицата с ниски доходи (тези, които получават 50 % от средната работна заплата). Освен това през 2025 г. ефективната пределна данъчна ставка е била много по-висока за най-ниския квинтил на дохода (27 %), отколкото за най-високия (15 %).“

………

„Данъчната справедливост би могла да бъде подобрена например чрез въвеждане на необлагаем минимум за доходите в комбинация с по-висок плосък данък, увеличаване или премахване на максималния таван на осигурителния доход или мерки за намаляване на зависимостта от парични трансакции в брой чрез например намаляване на тавана върху паричните трансакции в брой или стимули за електронните трансакции. Тези мерки биха могли също така да спомогнат за борбата със сивата икономика и за увеличаването на приходите.“

………

„•      Повишаване на капацитета и подобряване на функционирането на публичната администрация, чрез повишаване на нейната привлекателност като работодател и осигуряване на адекватни умения на държавните служители, особено в регионалните и общинските администрации; укрепване на координацията на регионално ниво; и опростяване и цифровизация на процедурите с цел намаляване на административната тежест и подобряване на удобството за ползване на услугите за обществеността и бизнеса;“

…………..

• Борба с бедността и социалното изключване, чрез разработване на информационна система за идентифициране на енергийно бедни домакинства; преминаване към целева помощ за уязвими домакинства; подобряване на достъпа до интегрирана заетост и социални услуги, включително дългосрочна грижа; и подобряване на ефективността минималната подоходна подкрепа;

……..

Други области, в които България би спечелила:

• Повишаване на събираемостта на приходите и подобряване справедливостта на данъчната система, например чрез въвеждане на необлагаем минимум, придружено с по-висока пропорционална данъчна ставка; намаляване на тавана върху паричните транзакции; и увеличаване на приходи в области с неизползван потенциал, като данъци върху имоти, превозни средства, замърсяване и ресурси;“

2. Препоръки на Международния валутен фонд.

Международният валутен фонд вече поредна година апелира за промени в данъчната и осигурителната политики с цел постигане на справедливост и неутралност. Този процес преминава през осъзнаване и политическа воля за преодоляване на подоходните неравенства. Апелът не представлява елементарна загриженост, а всъщност алармира за растящо напрежение сред хората, особено сред най-нискодоходните групи.

„8.  Повишаването на устойчивостта и адекватността на пенсионната система ще изисква цялостна реформа. Дефицитът на разходно-покривната пенсионна система се увеличава, тъй като вноските изостават от нарастващите плащания, а застаряването на населението допълнително ще увеличава недостига. Финансовата устойчивост може да бъде засилена чрез увеличаване на приходите от вноски, включително чрез премахване на тавана на осигурителния доход, чието нарастване не съответства на увеличението на заплатите. По-нататъшното укрепване на връзката между вноските и плащанията, включително чрез премахване на тавана на пенсиите и постепенно премахване на обезщетенията, свързани с пандемията, може да стимулира вноските за пенсии. В същото време, подобряването на адекватността на пенсиите за намаляване на бедността в напреднала възраст остава приоритет. Успоредно с това следва да продължат усилията в рамките на Пътната карта за подобряване на пенсионната система за укрепване на втория и третия стълб на системата, като се започне с предлагането на по-гъвкави профили на по отношение на риска и възвръщаемостта.“[1] 

ІІІ. Конкретни препоръки, предложения и позиции на КТ „Подкрепа“ 

1. Подкрепени и неподкрепени мерки, препоръки на КТ „Подкрепа“ по предложените осигурителни мерки.

КТ „Подкрепа“ подкрепя:

1. Подкрепяме осъвременяването на пенсиите за трудова дейност, отпуснати до 31 декември 2026 г., считано от 1 юли 2027 г., с решение на Надзорния съвет на НОИ, с процента, определен по правилото на чл. 100 от КСО. По предварителни данни процентът по чл. 100 се очаква да бъде между 7,0% и 8,0%. Точната стойност ще бъде определена след получаване на отчетните стойности на двата показателя;
2. Подкрепяме увеличението на социалната пенсия за старост и свързаните с нея пенсии и добавки с процента, определен по правилото на чл. 100 от КСО, считано от 1 юли 2027 г.
3. Подкрепяме увеличението на максималния месечен размер на получаваните една или повече пенсии с процента, определен по правилото на чл. 100 от КСО, считано от 1 юли 2027 г.
4. Подкрепяме запазването на режимът на изплащане на паричните обезщетения за временна неработоспособност съгласно чл. 40, ал. 5 от КСО – първите два работни дни се изплащат от осигурителя, а от 3-тия ден на настъпване на временната неработоспособност – от ДОО;
5. Подкрепяме запазването на периода, доходът за който се взема предвид при изчисляване размерите на паричните обезщетения – 18 календарни месеца за паричните обезщетения при временна неработоспособност, а за бременност и раждане и безработица – 24 месеца;
6. Подкрепяме запазването на периода на изплащане на паричното обезщетение за бременност и раждане – 410 дни, както и периодът от два месеца на изплащане на паричното обезщетение за отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата (осиновителя);
7. Подкрепяме увеличението на размера на еднократната помощ при смърт на осигурено лице от 276,10 евро на 660 евро, считано от 1 януари 2027 г.;
8. Подкрепяме прилагането на разпоредбата на чл. 22, ал. 2 от ЗГВРСНР, съгласно която максималният месечен размер на гарантираното вземане не може да бъде по-малък от 2,5 минимални работни заплати. При минимална работна заплата от 660 евро, максималният месечен размер на гарантираните вземания, изплащани от фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“, се определя на 1 650 евро.

КТ „Подкрепа“ не подкрепя и предлага:

9. Не подкрепяме предложения размер на максималния осигурителен доход. Предлагаме максималният осигурителен доход да е в размер, изчислен съгласно §6 от КСО и да възлиза на 4 685 евро.
10. Не подкрепяме – предложението за увеличаване на минималният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст на 374,62 евро на, считано от 1 юли 2027 г. Предлагаме минималната пенсия да е равна на линията на бедност – 443 евро;
11. Против предложеното повишение на изискуемите възраст и осигурителен стаж при пенсиониране за работещите при условията на трета категория труд, както и минималната възраст за пенсиониране на лицата по чл. 69, чл. 69а и чл. 69б от КСО;
12. Предлагаме минималните осигурителни доходи по основни икономически дейности и квалификационни групи професии в Приложение №1 да се актуализират съобразно отчетените реалности, а не механично.
13. Не подкрепяме размера на минималното обезщетение за безработица. Предлагаме размерите на обезщетението за безработица следва да е не по-ниско от 50% от осигурителния доходи.
    1. Не подкрепяме предложеното увеличение на минималния дневен размер на паричното обезщетение за безработица от 9,21 на 13,00 евро. Предлагаме дневният размер да е равен на 2,53% от минималния осигурителен доход – 16,70 евро. Така ще се изравни относителният дял на минималното обезщетение с предложения максимален размер на същото обезщетение спрямо осигурителните прагове. Обезщетението ще представлява около 50% от минималния осигурителен доход.
    2. Подкрепяме максималният дневен размер да се повиши от 54,78 на 60,76 евро, считано от 1 януари 2027 г., което представлява 2,53% от максималния осигурителен доход.;
14. Не подкрепяме предложението размерът на обезщетението за отглеждане на дете до 2-годишна възраст и за отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата (осиновителя) да се увеличи от 1 януари 2027 г. от 398,81 евро на 450 евро. Предлагаме размерът на обезщетението да е обвързан със семейния осигурителен доход на двамата родители или на родителя с по-висок осигурителен доход, като обезщетението да е равно на поне 75% от него.
15. Не подкрепяме по принцип предложението размерите на обезщетенията при осиновяване на дете до 5-годишна възраст и за отглеждане на дете до 2-годишна възраст от 1 януари 2027 г. да се повишат от 50 на 75 на сто от получаваното през време на отпуска обезщетение. Нарушава се основен принцип в осигуряването.

2. Несъвместими с интересите на работещите предложения.

КТ „Подкрепа“ е категорично против нищожния ръст на разходите за персонал с 1 % спрямо 2026 година. За 2026 година те са в размер на 74,2 млн. евро, а за 2027 година се предвиждат 74,9 млн. евро.

Предлагаме ръстът на разходите за персонал да бъдат в размер на поне 14% спрямо 2026 година (5% увеличение през 2026, при необходими за запазване на покупателната способност 13,6 % и инфлация в размер на 6% за 2026 година, без да се добавя прогнозната инфлация от 4% за 2027 година).

3. Анализ на основните параметри на бюджета на ДОО.

 Очаква се ръст на приходите от осигурителни вноски в размер на 11,9%.

Планирате други приходи се запазват на нивото от текущата година – 160,2 млн. евро, което буди недоумение. На каква база е планиран прогнозният приход?

Увеличението на разходите за фонд „Пенсии“ е планирано на 8,3% при ръст на приходите от 11,9%.

Дефицитът/трансферът е планиран на около 7 млрд. евро, като получените трансфери от централния бюджет за държавното обществено осигуряване са в размер на 300,4 млн. евро и получени допълнителни трансфери от централния/държавния бюджет за покриване на недостига от средства в размер на 6,7 млрд. евро.

Всички данни сочат, че действащата осигурителна система не издържа на натиска на демографската криза, ниския максимален осигурителен праг, настоящата осигурителна основа, нивото на заплащане на труда, сивата икономика и явното нежелание за поемане на социална отговорност от хората с високи доходи. Средното нарастване на дефицита в системата е около 0,25 млрд. евро на година, а за 2027 година трансферът от Държавния бюджет вече приближава 7 млрд.евро.

За увеличение на възнагражденията в системата на НОИ за 2026 г. с включения ефект от изменението на минималния осигурителен доход е заложен 1% ръст на разходите за персонал, което е абсолютно недостатъчно на фона на нарастването на цените на основни стоки и услуги. КТ „Подкрепа“ настоява за увеличение от 14% на разходите за персонал. Нищожното увеличение на разходите за персонал създава условия за понижаване на мотивацията на служителите и създава допълнителни рискове за дейността на системата.

ІV. Позиция на КТ „Подкрепа“ по предложения проект

КТ „Подкрепа по принцип подкрепя предложените изменения с проекта, като държи да се отразят направените разумни предложения, за да се постигне социална и осигурителна справедливост и да се покаже, че посоката е да се намали устойчиво дефицита в осигурителната система и да се гарантира адекватното актуализиране на възнагражденията в системата.

КТ „Подкрепа настоява разходите за персонал да се увеличат с 14%, за да се компенсира натрупаната инфлация и да се запази покупателната сила на възнагражденията.

КТ „Подкрепа“ би подкрепила предложение за прехвърляне на част от осигурителни вноски в размер от 2,5% от Универсалните пенсионни фондове към Държавното обществено осигуряване, като лицето да има възможност с изрично писмено заявление да поиска не се извършва пренасочване на лични осигурителни вноски към ДОО.

Предвид множеството жалби, сигнали и оплаквания, относно изплащането на добавки към пенсията от УПФ, предлагаме да се ревизира механизма за изплащането, включително и за пожизнените пенсии.

С УВАЖЕНИЕ:

ИНЖ. ДИМИТЪР МАНОЛОВ
ПРЕЗИДЕНТ НА КТ „ПОДКРЕПА“

[1] МВФ, Заключително изявление на екипа на мисията по член IV за 2025 г.