(Автор: Daniel Vaughan-Whitehead)

Дали настоящата финансова и икономическа криза изостри вече съществуващите неравенства? Дали доведе до ново покачване на напрежението и на различията по отношение на пазарите на труд? От какво бихме могли да се поучим?
Чрез тази статия ще се опитаме да получим отговор на зададените въпроси, разглеждайки последствията и влиянието на кризата в различните области и от различни гледни точки: заетост, заплати и доходи, условия на труд и социален диалог. В същото време, ще изследваме дали кризата би могла да възспре напредъка, постигнат в Европа, по отношение на по-качествени работни места и по-добри условия на труд. Оценявайки националните тенденции във връзка с неравенствата в 30 различни европейски държави и обхващайки 14 национални изследвания, извършени от видни европейски специалисти, чрез тази статия бихме искали да хвърлим светлина върху един аспект на кризата, който е слабо документиран досега, а именно върху нейното микроикономическо отражение на равнище предприятие, над различните категории работещи, както и над сферите на работа, които са пряко свързани с тях. Съществуват серия от проучвания на конкретни казуси, които съответно разкриват конкретните последици по отношение на неравенствата в рамките на отделни предприятия или сектори, както и по отношение на политическите решения, предприемани на местно равнище с цел справяне с тези неравенства.

Отражение на кризата над трудовите неравенства
В различните европейски страни съществуват множество доказателства, които ясно сочат, че кризата задълбочава допълнително неравенствата, както и че някои категории работници са били засегнати в по-висока степен, отколкото останалите.

Първият индикатор за неравенство, отприщен в следствие на кризата, бе нейното негативно въздействие над трудовите постижения и тези, свързани със заетостта, отнасящи се до работната сила. Повечето постижения в това отношение обхващаха по заетостта работещите на временни трудови договори или които осъществяват дейността си посредством агенция. Данните от Франция, Испания и Швеция, например, илюстрират как работещите на временни договори функционират като вид буфер на заетостта в условията на криза: пример – 90 на сто от загубите по заетостта в Испания засягат работещите на временен трудов договор.
Младите хора също бяха сериозно засегнати, както може да се забележи от бързите темпове на нарастване сред младежката безработица двойно по-високи темпове в сравнение с безработицата сред останалите възрастови групи в рамките на почти всички европейски държави. Застрашително покачваща се младежка безработица е отчетена най-чувствително в трите балтийски държави, в Ирландия и в Испания.
Нискоквалифицираният труд също се намира на фронтовата линия що се отнася до съкращенията на работни места. Първоначалното въздействие на рецесията бе загуба на по-висококвалифицирани работни места, особено в сектора на финансовите услуги. В последствие обаче, кризата засегна и производствените компании, които традиционно са работодател неквалифицирана или полу-квалифицирана работна ръка.
Това секторно въздействие на кризата в областта на строителството и преработващата промишленост, където традиционно доминират работещите от мъжки пол, също така обяснява и защо мъжете са по-пряко засегнати от кризата и последващи съкращения. Във всички държави, за които разполагаме с информация, безработицата сред мъжете се е покачила повече от тази сред жените. Разликата е поразителна с над 6 процента и повече в трите балтийски държави, в Ирландия и в Испания.
Това определено не означава, че жените не са били засегнати от кризата или че не се сблъскват с дискриминационни практики. Жените, заети в доминиращите от работници-мъже сектори, често са първите потърпевши от налагащите се съкращения и уволнения. При работещите от женски пол се среща и по-често намаляване и съкращение в заплащането, в сравнение с мъжете. Данни от Великобритания сочат, че кризата е допринесла и за прекратяване на процеса по намаляване на различията в заплащането на мъжете и жените. Тези различия са значителни в редица европейски страни, а също подчертават и други форми на дискриминация, като например достъпа на жените до обезщетения при безработица. Намаляването или премахването на механизмите за съвместяване на професионалния и семейния живот също увеличи драстично стреса по време на работа за работниците от женски пол.
Заплатите са един друг индикатор за неравенство в условията на криза. В Европа се наблюдава спад в прогреса на реалната работна заплата , а в някои страни изпитват не само съкращения на реалните заплати, а също съкращаване и на номиналните заплати (Естония, Латвия, Литва и други нови държави-членки на ЕС). Понижаването в равнищата на заплатите често е в резултат от намаляване на работните часове, която практика се прилага като алтернатива на съкращенията на персонал.
На първи поглед изглежда, че намаляването на заплатите е било по-значително в публичния сектор. Въпреки това, бюджетните съкращения в публичната администрация на преобладаваща част от държавите – както вече се наблюдава в България, Гърция, Унгария и Ирландия на-вероятно ще доведе до допълнително намаляване на заплащането в публичния сектор, както и на заетостта в него, като по този начин категорията на държавните служители попада в най-голям риск.
Дългосрочното увеличаване на нископлатените работници продължава, в резултат от намаляване на броя работни часове, но и в резултат от замръзяването на нормативната минимална работна заплата. Разликата в заплащането на тези в горната и в долната част на скалата на заплатите също са е увеличила най-чувствително е отчетено това в България, Унгария и Великобритания. По този начин в дългосрочен план кризата влияе и увеличава ниското заплащане и свързаните с него тенденции в бедността в рамките на цяла Европа. Според резултатите от проучването на Eurofound за 2010 г., 40 процента от работещите съобщават, че тяхното домакинство е имало и продължава да има затруднения да свързва двата края, като този дял е особено висок сред работещите на непостоянен трудов договор и сред самонаетите лица.

Политиките и институциите

В Европа, повече отколкото в други региони, комбинацията от пакети за стимулиране, субсидии за запазване на инвестициите и стабилността на заетостта, както и социалният диалог, спомогнаха на ограничаване на ударите от кризата върху заетостта и социалното сближаване. Вече има няколко написани книги, представящи най-добрите практики в това отношение. „Немското чудо“, например, може да се обясни не само със значителното публично финансиране, но и с проведения социален диалог с цел стимулиране на трудовите схеми за намалено работно време. Швеция пък прилага конкретни мерки за подпомагане на младите хора да запазят работата си или да участват в обучения, като по този начин да се избегне увеличаване на тяхната дългосрочна безработица. В Италия системата Cassa Integrazione е помогнала да се ограничи ефекта на безработица в следствие на кризата. Индустриални политики, насочени към подпомагане на сектори в затруднено положение, като строителството и автомобилостроенето, също много помагат са справяне с тежката ситуация. Навсякъде, където не са прилагани подобни политики, например в Италия, Испания и в някои други страни, неблагоприятните ефекти върху заетостта в следствие от кризата са били незабавни.
Социалният диалог е направил възможно договарянето на алтернативи за съкращения в редица компании и сектори, обикновено чрез намаляване на работна заплата и / или намаляване на работното време ( Германия и Франция). Компаниите и работещите, които не са обхванати от социалния диалог, не са в състояние да се възползват от тези възможности и като цяло разчитат на незабавно съкращаване на заетостта, за да се справят с намаляващия обем дейността си. В държавите с ограничено договаряне на работните заплати, като Естония, Латвия и Литва, намаляването на заплатите бе незабавно и съществено.
Въпреки че по този начин политиките и институциите изиграха една наистина важна роля, правителствата обикновено използват споразуменията или схемите като тези, наблягащи на съкращаване на работно време или на частична безработица не за справяне с кризата, а предимно, за да започне обществото по-активно да ги подкрепя. Трябва да се почуим от грешките им и да не ги допускаме при пре-проектирането на пазарите ни на труд и при предприемането на институционални реформи.
Промяната в политиките, възникнала през втората половина на 2009 г. преминаване от антикризисни експанзионистични пакети към политики на ограничителни бюджетни икономии – може да промени изхода от кризата по отношение на неравенствата. Съкращенията в заетостта като цяло бяха по-високи в частния сектор, но наскоро обхванаха и заетите в публичния сектор. Докато мъжете бяха най-тежко засегнати в първия етап от кризата, заетостта и намаляване на заплатите в публичния сектор и в сферата на услугите, които са сектори доминирани от жени, основно ще повлияят върху жените, като по този начин ще се доведе до стесняване на различията в заплащането и в безработицата между половете, генерирани от кризата. Съществуват и други категории работници и служители – по-опитните и по-възрастни, но също така и тези с увреждания и самотните родители които също могат да бъдат пряко засегнати от съкращенията на бюджетните разходи. Служители от малцинствените етнически групи, също ще бъдат засегнати, поради тяхната концентрация в определени сегменти на публичния сектор.

Дългосрочните последици от кризата върху неравенствата трябва да бъдат под постоянно наблюдение

От съществено значение е наблюдението на последствията не само в краткосрочен, но също така и в средносрочен и в дългосрочен план. Въздействието от кризата върху неравенствата често изискват поне няколко години, за да могат да бъдат идентифицирани, особено ако се взимат предвид показатели като човешкия капитал и качеството на работните места: спадът на разходи за обучение на равнище предприятие в комбинация с намаляването на програми за обучение, финансирани от държавата, би могло да окаже пагубен ефект в дългосрочен план. В това отношение реалните последици от кризата над професионалните умения, израстването в кариерата и перспективите за доходи, може да бъде отчетено само в дългосрочен план. Такъв е случаят и последствията й върху здравето, демографията и върху обществото като цяло.
Мерките за гъвкавост и въздействието им върху неравенствата също трябва да бъдат оценени в по-дългосрочен план. Кризата разкри, че тези държави, които са разчитали на прекалена гъвкавост, като Испания например, сега имат сериозни затруднения по отношение на заетостта. Там от близо 20 години масово се разчита на временни трудови договори, което прави страната уязвима и заетостта рязко спадна в отговор на икономическата криза.
В други държави, кризата подчерта поляризацията на работната ръка: работещите от периферията на работната сила първи бяха засегнати от съкращенията в заетостта, докато основната трудова сила остана защитена, като се възползва от поредица институционални договорености и закрила.
Всички тези аспекти, подчертават за пореден път необходимостта от постоянен мониторинг на трудовите неравенства.
Основното послание на тази статия може да се обобщи по следния начин: не само, че неравенството в трудов аспект допринася за генериране на икономическата криза, но именно тези неравенства ще се задълбочат в резултат от нея. По този начин нашата обща икономическа система ще продължи да бъде в опасност, докато ние не започнем да се справяме с неравенството по един правилен и ефикасен начин. Това би трябвало да мотивира всички политици и институции да разработят своя програма за действие и пълен набор от политики за справяне с този сложен проблем.