Предизборното безвремие и безвластие и влошаващата се социално-икономическа обстановка са причината за бързото и необратимо влошаване условията на труд. Когато това се случва без да има жертви, реагират само експертите и специалистите. Когато се загубват човешки животи, зачернят се семейства и цели селища, всички в един глас се надпреварваме в оценки и шумно изказани притеснения.
Не стихва необявената война по пътищата, в която голяма част от жертвите и пострадалите са хора, изпълняващи служебните си задължения. Почти ежедневни са новините за пострадали работници в различни сектори и региони.
Ситуацията взе връх в отчаяното търсене на информация колко и какви хора се намират в един заличен от лицето на земята завод.
БОГ ДА ПРОСТИ ЗАГИНАЛИТЕ!
А ТЕЗИ, КОИТО СА ОТГОВОРНИ ПО ЕДИН ИЛИ ДРУГ НАЧИН ЗА ЖИВОТА И ЗДРАВЕТО НА НАЕТИТЕ ОТ ТЯХ РАБОТНИЦИ, НЕКА СЪЩО КАТО НАС ДА СВЕДАТ ГЛАВИ И ДА СИ ОТГОВОРЯТ НА ВЪПРОСИТЕ:
НАПРАВИХМЕ ЛИ НАВРЕМЕ ВСИЧКО, КОЕТО МОЖЕХМЕ ДА НАПРАВИМ.
РАЗБРАХМЕ ЛИ КАКВО Е НЕОБХОДИМО ДА НАПРАВИМ И ОБЕЗПЕЧИХМЕ ЛИ ГО.
УБЕДЕНИ ЛИ СМЕ, ЧЕ РАБОТНИЦИТЕ И СЛУЖИТЕЛИТЕ НИ СА ГАРАНТИРАНИ ПОНЕ ДА ОСТАНАТ ЖИВИ И ЗДРАВИ НА РАБОТНОТО СИ МЯСТО.
РАЗБРАХМЕ ЛИ КОЛКО Е ТЪНКА НИШКАТА МЕЖДУ ЖИВОТА И СМЪРТТА.
Надяваме се, че усилията за подобряване на законодателството в областта на промишленото използване на взивни вещества, ще бъдат резултатни в най-скоро време…
Надяваме се, че всеки един от стреснатото ни общество си дава ясна сметка, че в тези неблагоприятни общи условия усилията за обезопасяване на работните места трябва да се завишат и да станат първостепенна обща наша грижа…