Тази година Световният ден за достоен труд, който отбелязваме на 7 октомври, е посветен на милионите работници по света, които настояват за справедливост в заплащането на труда им. Високата инфлация, провокирана от алчността за печалби на мощните корпорации, които контролират производството на енергия и храни, транспорта и на други жизненоважни стоки, води до обедняване на все повече работещи и поставя техните семейства в бедност. Понастоящем, повече от половината домакинства изпитват затруднения, а 10% от тях не са в състояние да покриват разходите си за основни стоки. Същевременно, пандемията от COVID-19 и нахлуването на Русия в Украйна оказаха драматично въздействие върху доставките на стоки, докато печалбите на корпорациите от тези каскадни кризи продължава без никакъв контрол.

За наше съжаление това се случва в допълнение на продължилият десетилетия спад в дела от печалбите, който се заделят на работещите хора. Този спад беше причинен от постоянното ограничаване на възможностите за синдикална дейност, и по-специално от ограничаването на колективното договаряне, което позволи работниците да получават по-малко от дължимото. Същевременно, минималните заплати в повечето страни са неадекватни, което на практика означава, че тези работници продължат да губят позиции.

Справедливост в заплащането на труда

Справедливостта на заплатите е крайъгълен камък на социалния договор между работници, правителства и работодатели, който е нарушен в интерес на корпоративната алчност.  Факт е, че 573 нови милиардери са се появили от началото на пандемията. Сега те контролират 13,9% от световния БВП, докато всеки ден повече от 700 000 души изпадат в бедност.

Нарушаването на обществения договор, чрез съзнателни решения на правителствата, заплашва самата демокрация. Това е директна репресия срещу синдикатите и неуспех да се гарантират справедливите трудови закони. Това се подсилва от мита, разпространяван от някои икономисти и централни банкери, както и от консервативни политици и медии, че високата инфлация по някакъв начин е предизвикана и е по вина на работещите и че всяко увеличение на доходите им би причинило вреди за икономиката. Това просто не е вярно: равнищата на инфлация в малкото останали страни, които извършват автоматична индексация на доходите, е на почти същите нива като в страните, които не са повишавали заплатите.

Повратна точка

Работещите по света вече  нямат никакъв  друг избор, освен да протестират и да стачкуват, за да настояват за действия за преодоляване на разликата в заплатите, срещу необузданата инфлация, която лишава домакинствата и общностите от всякакъв шанс за достоен живот и достойно бъдеще. Много работещи, които се осмеляват да протестират, се сблъскват с жестоки репресии от страна на правителствата, яростно защитаващи корпоративните интереси, или са изправени пред заплаха да загубят работата си. Глобалното синдикално движение стои обединено и защитава всички работници, официално и неформално наети, независимо къде живеят и каква работа извършват. Пресичащите се кризи на глобалното затопляне, въоръжените конфликти и корпоративната алчност трябва да се превърнат в повратна точка, която да задължи правителствата да приемат, че трябва да управляват в интерес на хората и повече да не угаждат на властта на корпоративните елити.

Светът се нуждае от нов социален договор, в основата на който да бъде справедливото заплащане на труда, зачитането на основните права на работещите, равенството и разширената социална защита. Само така ще изградим приобщаваща световна икономика, освободена от остатъците от колониализма. Само върху тези основи ще бъдем в състояние да запазим мира, да посрещнем и преодолеем неотложните предизвикателства на настоящето  и бъдещето!