ВЪПРОС: Държавен служител съм и през следващата календарна година ми предстоят ангажименти, които предполагат отсъствие от работа за период по-дълъг от полагаемия платен годишен отпуск. Мога ли да отложа част от отпуска си за тази календарна година за следващата, за да не се налага догодина да ползвам неплатен отпуск?

ОТГОВОР:

Сега действащото законодателство на Република България предвижда възможност за отлагане ползването на платен годишен отпуск по инициатива на работника или служителя. Правната регламентация на тази възможност за работещите по трудово правоотношение и полагащите труд по служебно правоотношение, съдържа минимални, но съществени разлики, като тук ще разгледаме само хипотезата на отлагане на платения годишен отпуск от държавни служители съгласно разпоредбите на Закона за държавния служител.

Възможността служителят да отложи по свое искане ползването на платен служебен отпуск е уредена в Закона за държавния служител през 2011 г., когато бе приета нова ал.2 на чл.59 със следното съдържание:

„При уважителни причини по писмено искане на държавния служител и със съгласието на органа по назначаването ползването на част от платения годишен отпуск в размер не повече от 10 работни дни може да се отложи за следващата календарна година“.

Видно от цитирания текст, в първоначалния си вариант разпоредбата предоставя на служителя възможност за отлагане на отпуска при наличието на посочените в нормата предпосавки (условия), а именно:

• да са налице уважителни причини;
• да се получи съгласие на органа по назначаване;
• поисканото отлагане да се отнася за не повече от 10 работни дни от полагаемия платен годишен отпуск.

ВАЖНО!!! С промяна в ЗДСл от 2016 г., цитираният текст бе изменен и действащата към днешна дата редакция е следната:

„По писмено искане на държавния служител ползването на част от платения годишен отпуск може да се отложи за следващата календарна година“.

Видно и безспорно е, че с изменението от 2016 г. законодателят е премахнал и трите посочени по-горе задължителни условия. Служителят не трябва да посочва уважителни причини, не се нуждае от съгласието на органа по назначаване и може да поиска отлагане на неопределена като размер част от отпуска. Този извод се потвърждава категорично от друга промяна в чл.59 от ЗДСл от същата 2016 г., а именно отмяната на текста на т.2 от ал.5. Действащата до 2016 г. разпоредба гласеше, че органът по назначаване издава писмена мотивирана заповед, когато  „отказва да отложи ползването на част от отпуска в случаите по ал. 2“. Повече от ясна е логиката на законодателя, че при премахване на изискването за съгласие от страна на органа по назначаване в текста на ал.2, отпада и необходимостта от издаване на мотивирана писмена заповед в случаите на отказ. Следователно, органа по назначаване не разполага с възможността да откаже отлагане по искане на служителя, отправено на основание чл.59, ал.2 от ЗДСл.

С оглед на посоченото, може да се направи заключение, че при отправяне на искане на основание чл.59, ал.2 от ЗДСл, органът по назначаване НЕ МОЖЕ да откаже удовлетворяването на искането, а ако такъв отказ бъде издаден, той би бил незаконосъобразен.