Перспективите за възстановяване от кризата сериозно се влошиха в резултат от съществуващия риск за връщане към начина на правене на политика отпреди настъпването на кризата. До края на 2009 г., световната икономика с бавни темпове започна да се възстановява с помощта на стимулиращия пакет от мерки, предприети от правителствата още в самото начало на кризата. Въпреки това, последните тенденции и намеци за завръщане към приложение на общоприетите досегашни политики в контекста на нереформираната финансова система заплашват постигнатия до момента скромен напредък.
Пакетът стимулационни фискални мерки спомогнаха да се постави на преден план въпросът за глобалната криза. Тя предизвика значителна политическа реакция от страна на правителствата и на фискалните власти. В по-развитите страни лихвените проценти драстично спаднаха и се задържаха на едно сравнително ниско равнище. Масово започна приложението на спасителни пакети от мерки с цел предотвратяване колапса на финансовите институции и най-вече това се случи в напредналите държави. Повечето страни, разполагащи с достатъчен бюджет приложиха фискална стимулация под формата на намаляване на данъците, по-високи правителствени разходи или комбинация от двете. Тези фискални мерки изиграха жизненоважна роля за съживяването на икономиката, особено с оглед на неефективността и безпомощността на инструментите на валутната политика в обстановката на „задлъжнялост“ сред частния сектор и измежду различните финансови институции. Според оценките на МОТ, на стимулиращите пакети фискални мерки възлизат на около 1,7% от световния БВП.
Като цяло се постигна успех не само за укрепване на икономиката, но също и в избягването на значителни бъдещи загуби на работни места. Прогнозите сочат увеличаване на световната безработица с повече от 20 милиона души между есента на 2008 г. и третото тримесечие на 2009 г. в 51 различни страни. Това е доста по-малко от предвижданото в началото на кризата. Например, в страните от ЕС отражението върху заетостта, в следствие на сериозния спад в БВП, е много по-незабележимо, отколкото е било по време на предишни рецесии.
Този сравнително благоприятен резултат разкрива бързината на политическата реакция. Изследванията показват, че благодарение на навременното предприемане на стимулиращи мерки скоро след началото на кризата, страните могат да очакват значителен положителен резултат в областта на заетостта около средата на 2010 г. От друга страна, отлагането на въпросните мерки дори и с 3 месеца, ще забави възстановяването на заетостта с около 6 месеца.
Последстията от спада в заетостта бяха омекотени до определена степен от естеството на самата политическа реакция, както и благодарение на Глобалния пакт за заетост на МОТ:
– В по-голямата част от случаите анти-кризисните реакции се фокусират над активна стимулация на търсенето като цяло. Бяха положени сериозни усилия в посока на подобряване на социалната закрила (в Бразилия, Индия), да се разшири приложението на обезщетения при безработица (в Япония, САЩ), да се избегне намаляване на минималната работна заплата, както и други мерки, занимаващи се с групата от хора с по-ниски доходи. Поддържането на определено равнище в покупателната способност на групите с ниски доходи само по себе си представлява един ефективен тласък за търсене, а и успоредно с това намалява до определена степен и социалните разходи по време на криза.
– В страни като Франция, Германия и Холандия съкращаването на работно време с цел запазване на заетостта бе подпомагано от държавни субсидии. В други страни, като Австралия и САЩ, например, практиката с преминаване на непълно работно време не се разпространи. Подобни политики спомогнаха за намаляване на загубата на работни места. В условията на повишаващите се ограничения и условия за теглене на кредит, бяха насочени сериозни усилия в подкрепа на устойчивите предприятия (напр. в Република Корея).
– В условията на перспективите за дългосрочна безработица, усилия са направени и за подобряване на активните политики за пазара на труд.
Бе намален рискът от срив в областта на международната търговия и международното инвестиране, в противен случай щяха да се наблюдават тежки последици особено в развиващите се страни. По-важното е, че съществува риск в страните системно да започне да се прилага практиката на намаляване на заплатите и ограничаване правата на работещите с цел подобряване на конкурентоспособността. Освен това, по този начин именно работещите хора щяха да станат тези, които да платят цената на кризата, възникнала първоначално във финансовата система и предшествана от значително покачване на неравенството в доходите.
Глобалната политическа реакция сериозно допринесе за икономическото възраждане и също успя да смекчи донякъде последствията от драстичната загуба на работни места.
… но бе допусната и една политическа грешка – оставиха се нереформирани финансовите системи, остави се рискът от връщане към фискалните ограничения и предишната политика.
За съжаление, не успяхме да се справим с един ключов фактор за кризата, а именно изостаналата финансовата система. Резултатът е първо, че практиките, развити преди кризата неизбежно ще се появяват отново, освен ако не се предприемат конкретни действия. По-специално голяма част от драстичното увеличение на печалбите бе натрупано именно във финансовия сектор – дялът на финансовия сектор от общите корпоративни приходи достига 42% преди началото на кризата. По същото време печалбите на нефинансовите предприятия се използват за изплащане на дивиденти, а не за инвестиция в реалната икономика. През 2000 г. по-малко от 40% от печалбата на нефинансовите предприятия в развитите страни са били използвани за инвестиции във физически капацитет, което е с 8 процентни пункта по-малко, отколкото през началото на 1980 г. Понякога натискът за по-бърза и по-добра финансова възвръщаемост оказва неблагоприятно въздейстие над заплащането и над сигурността на работата в реалната икономика.
От друга страна, липсата на финансова реформа намалява възможностите за осъществяване на мерки за стимулиране, насочени към запазване на работни места. Недостатъчно и не добре регулираните финансови системи довеждат до затруднения при кредитиране на реалната икономика, но въпреки всичко фискалното стимулиране е необходимо за постигане на икономическо възстановяване и за момента това е по-важно ,отколкото наличието на добре функционираща финансова система.
В същото време, недостатъчно регулираните финансови системи са склонни да окажат негативен ефект над правителства, които имат по-големи бюджетни дефицити. В резултат на това, е налице все по-голям риск правителствата преждевременно да премахнат фискалните стимулиращи мерки, които толкова допринесоха да се избегне задълбочаване на рецесията. Правителствата ще усетят, че трябва да се намали бързо фискалният дефицит, за да изглеждат възможно най-надеждни в очите на финансовите пазари и по този начин да се намали рискът от спекулативни атаки. Нагледен пример за това са последните събития в Еврозоната: дори на страни с много по-ниски държавни дългове от тези на Гърция, им се наложи да приемат фискални пакети, чрез които да се успокои ситуацията на пазарите.
Мерките за фискални ограничения понастоящем се счита, че се фокусират предимно над намаляване разходите и особено в областта на социалната политика (включително се води енергична борба срещу данъчната конкуренция и данъчните измами, а също се разглеждат на нови източници на приходи, като зелени данъци, например). Лошото е, че има риск социалните помощи, които се оказаха толкова важни за осигуряването на достатъчна подкрепа за доходите на невинните жертви на кризата, да бъдат отрязани. Това би попречило на политическата подкрепа на стратегията за излизане от ситуация на криза, а също би довело и до социално напрежение. Посредством постепенното завръщане на някои програми, много от търсещите работа ще бъдат изваждани от пазара на труда. Поддържането на добре разработени програми излиза в действителност по-евтино в дългосрочен план, особено ако се вземат под внимание благоприятните ефекти от тези програми над ангажираността и уменията на хората.
Фискални мерки все още са необходими, тъй като реалната икономика е твърде слаба, за да се придобие тенденция към постоянен растеж без допълнителна помощ и по-специално това е така със сигурност поне в развитите страни, където процесът на „задлъжнялост“ далеч не е приключил.
Друго интересно е, че държавите са склонни бързо да се ориентират към стратегии, насочени към износ, с цел подобряване на текущия финансов баланс и създаване на валутни резерви. По този начин се стремят да намалят рискове за финансовите оператори. Проблемът е обаче, че някои страни да внасят, за да могат да изнасят други. Ето защо, бързата възвръщаемост вследствие от стратегии, насочени към износ, ще доведе до намаляване на положителните перспективи за световната търговия и икономическия растеж.
Възможно е да навлизаме в един нов етап от кризата, където финансовите пазари оказват натиск за ранно прекратяване на пакетите от анти-дискриминационни мерки за намаляване на социалната закрила и заплати. Това може да окаже сериозно въздействие над световната икономика, особено като се има предвид слабият капацитет за самостоятелен растеж на частния сектор, който отчасти се дължи на постоянно затруднения достъп до банкови кредити. Също така, би оказало и допълнително удължаване на възстановяване на заетостта и да навреди на социално подпомагане за правителствени стратегии за излизане от кризата.
От изключителна важност е да се проведе реформиране на финансовата система, като същевременно се осигуряват фискални стимули, насочени към запазване на работните места.
Спасителните пакети, насочени към финансовите институции, достигнаха безпрецедентно високи равнища, особено в страните, в които започна кризата.Това ще струва скъпо и на данъкоплатците, и на хората, загубили своята работа. По тази причина е важно да се гарантира, че се слага край на подобни финансови практики и безотговорното поемане на риск от преди кризата. „Здравата финансова система е предпоставка за едно наистина трайно възстановяване. Отлагането на справянето с проблема на поемане на финансови рискове затруднява постигане на резултати в други политически аспекти „.
Вярно е, че финансовата индустрия вече е предприела стъпки да променя своите досегашни практики, посредством приемане на Кодекси за поведение, както и други незадължителни инициативи. Но съществуват и някои опасения, че новите разпоредби ще тласнат финансовия сектор в друга посока. Цялостното впечатление е, че ако не се предприемат възможно най-скоро определени действия, „досегашният начин за правене на бизнес ще надделее отново“. Ако не се проведе подобна реформа, практиките предизвикали финансова криза ще се завърнат много преди да се постигне икономическо възстановяване. Натискът може да влоши ситуацията на пазара на труд и същевременно да повиши риска от настъпване на бъдещи кризи.
Има различни варианти, които могат да се разгледат в това отношение. Това, което е важно, е да са насочени и да се занимават със същинските проблеми и по точно: 1) недостатъчна и непълна нормативна уредба и 2) неподходящи стимули за склонните към поемане на рискове и неподходящо заплащане на банковите ръководители и търговци.
Поради причините, изложени по-горе, подходът трябва да бъде колкото е възможно по-координиран поне на равнище Г-20. В противен случай, неразрешените проблеми неминуемо ще възникнат. Това, заедно с правилното прилагане на Глобалния пакт за заетост, ще подпомогне възстановяването на икономиката в кратък срок, докато същевременно се създава една по-устойчива световна икономика.

http://column.global-labour-university.org/