Социални етикети за продукти, услуги и/или компании/организации

Социалните етикети често се използват за разграничаване на продукти, услуги или организации от техните конкуренти, като по този начин създават търговски стимул. Някои национални синдикати и конфедерации вече участват в инициативи за социално етикетиране на национално равнище – често в специфични сектори, като например при компютърните монитори, автокъщите, хотелите и ресторантите.

Преходът към европейски социални етикети се обуславя от два основни фактора: икономическата интеграция на страните членки (т.е. eдинният пазар) и нарастващото осъзнаване на значението на социалните аспекти като средство за разграничаване на компаниите и/или продуктите от конкурентите, включително необходимостта от осигуряване на надзор върху веригите за доставки.

Настоящият политически контекст – както на европейско, така и на световно равнище, подчертава спешната необходимост от укрепване на инструментите, които могат да насърчават правата на работещите и социалните стандарти. Основните трудови права са подложени на изпитание, а инициативите на ЕС (напр. относно принудителния труд, корпоративната устойчивост и надлежната проверка) остават предмет на спорове. В този контекст са необходими надеждни инструменти, инициирани от самите работещи, които да гарантират, че социалните стандарти се прилагат ефективно и се наблюдават на практика. Социалното етикетиране може да послужи като допълнение към законите и регулациите, поставяйки в центъра интересите на работещите.

На този фон съществуват сериозни основания Европейската конфедерация на профсъюзите (ETUC) и нейните членуващи организации да се ангажират със социално етикетиране. Разрастването на класификациите на доброволен принцип (и стандартите, на които те се основават) е отражение както на пазарното търсене, така и на риска социалните критерии да бъдат определени без участието на работещите и техните синдикати. Подход, ръководен от синдикатите, може да гарантира, че етикетите са вкоренени в колективното договаряне, представителството на работещите и надеждните механизми за проверка, като същевременно създава стимули за „надпревара към върха“ по отношение на трудовите стандарти.

Този контекст разкрива възможности за създаване на европейски социален етикет под егидата на европейските синдикати, преди пазарът да се насити с други органи за сертифициране, често водени от търговски интереси.

В съответствие с Програмата за действие на ЕКП за периода 2023–2027 г., ЕКП възложи изготвянето на външен експертен анализ – проучване за осъществимост, в което са очертани възможни варианти за реализиране на този приоритет.

Европейската конфедерация на профсъюзите работи в тясно сътрудничество с IndustriAll по тази тема, както и по подготовката на настоящата резолюция. Освен това въпросът е обсъждан в рамките на Комитета по стандартизация към ЕКП, предвид приликите между етикетите, стандартите и сертифицирането.

Етикетът представлява визуално обозначение, което показва, че даден продукт или услуга са сертифицирани в съответствие с конкретни стандарти. Макар сертифицирането и стандартизацията да са тясно свързани, те представляват различни процеси. Стандартизацията е процес на разработване на съгласувани правила, насоки или спецификации (стандарти), които продуктите, услугите или процесите трябва да спазват. Тези стандарти се разработват от признати организации за стандартизация. Сертифицирането, от своя страна, е процес на проверка дали даден продукт, услуга, система или организация отговаря на определен стандарт. Сертифицирането обикновено се извършва от орган по сертифициране и води до издаването на сертификат и/или етикет.

Следващи стъпки и развитие

Социалното етикетиране изисква специфична експертиза. Поради това Изпълнителният комитет е приканен да създаде работна група, която да проучи потенциала на социалното етикетиране и сертифициране.

След покана за участие, отправена към националните членски организации и Европейските синдикални федерации (ETUFs), групата ще определи своя председател и секретариат, както и своите методи на работа, за да разгледа в детайли темата и възможността за въвеждане на социален етикет на европейско равнище.

От работната група се изисква да представи на Изпълнителния комитет доклад, очертаващ следващите стъпки за вземане на решение, не по-късно от септември 2027 г.