Резолюция, приета на среща на Изпълнителния съвет на ЕКП, октомври 2013г.
Както се случи преди десет години в делото Renault-Vilvoorde, довело до приемането на Директива 2002 за създаване на обща рамка за правото на информиране и консултиранe, Европейската комисия се изправя пред предизвикателството да докаже, че основните права на информация/консултация са в сърцевината на Европейския проект. Тези права са заложена в Хартата на ЕС за основните права и е задължение на ЕС да подкрепя и допълва дейностите на държавите-членки в областта на информирането и консултирането на работниците, включително съвместно вземане на решения, както е предвидено в TFEU 153.
Важно е да се промени политиката и за укрепване на демокрацията в Европа. ЕКП вече подчерта необходимостта от засилване на общата рамка за информация и консултация 2002/14, когато например: службите на Комисията поеха „проверка на съвместимост“, включваща не само Директива 2002/14, но и Директивата за колективни съкращения 98/59 и Директивата за прехвърляне 2001/23. В това упражнение „по-добра регулация“, Комисията поръча проучване, включително с цел разглеждане на разпоредбите на директивата и това дали са подходящи за осигуряване на желаните резултати. Част от това проучване бе въпросник, изпратен до съдружниците на ЕКП и колеги на ниво компании. Резултатът показва, че нашите колеги са открили пропуски, неясноти и практически проблеми при използването на законодателството. Общото заключение, направено от съдружниците на ЕКП е, че разпоредбите не са достатъчни и е необходима актуализация.
Освен това, ЕКП откри несъответствия в съдържанието на директивите, например: определенията за информиране, консултиране, транснационално и трансгранично не са същите. Ето защо, е необходимо да се обмисли възможността за преработване, като се вземат по-добрите дефиниции на ЕРС или Европейско дружество и да се използват за всички директиви. Екипът на ЕКП призовава Комисията да разгледа възможните начини за подобряване на съществуващите директиви.
В резултат на „проверка на съвместимост“, комисията стигна до заключението, че горепосочените три директиви са „подходящи за целта“. Въпреки това, недостатъци са потвърдени, специално по отношение на приложното поле на директивите (изключване на обществената администрация, моряците и малките и средни предприятия) и определението за информиране и консултиране. Комисията се позовава на становище на Европейския икономически и социален комитет, което предполага, че сериозно се обмисля консолидиране на информация и консултиране в единна европейска рамкова директива с цел да се осигури повече съгласуваност между различните определения за информация и консултация „и, когато е приложимо, участие в заседателни комитети на компании“. Комисията предвижда възможни следващите стъпки: а) покриване на публичната администрация, малките и средни предприятия и морските лица, които са изключени от директивите, чрез секторен социален диалог; б) консолидиране на три директиви, след консултация на европейските социални партньори; в) последваща оценка през 2016 на EWC преработката. ЕКП ще продължи да следи отблизо тези дейности, заедно със съответните промишлени федерации и активно ще допринася за оценката на преработката.
В своята програма REFIT (IP/13/891) Комисията обявява „консолидацията на три директиви в областта на информирането и консултирането на работниците, подлежащи на резултатите от консултации със социалните партньори“. Целта на Комисията става донякъде ясна, тя не е просто преработка на същия текст, но е възможно „консолидацията“ да обедини трите директиви, за да станат „по-малко обременителни“ за бизнеса, което е почти невъзможно без накърняване на правата на работниците. ЕКП е напълно против такава дерегулационна стъпка.
Европейското синдикално движение е изправено пред сериозни предизвикателства: продължаващата финансова, икономическа и социална криза; драматично висока безработица, по-специално, тази на младите хора; създаването на недемократични форми на икономическото управление на ЕС, продължаващата политика на строги икономии и накрая, но не на последно място – тежките атаки срещу информираността на работниците, тяхното право на консултиране и участие в колективно договаряне; намеса в автономността на социалните партньори. Една от най-скорошните атаки беше затварянето на Гръцкия национален обществен радио и телевизионен оператор, ERT на 11 юни, което беше шок в Гърция и изпрати шокови вълни през целия ЕС. Това събитие има общоевропейска значимост. За ЕКП това е новият Renault – Vilvoorde случай.
1. Делото за включване на обществените услуги: ERT – новият Renault Vilvoorde
ЕКП заедно с ЕФСКУ и ЕФЖ изпратиха писмо до европейските институции, в което ги молят да проучат какво се е объркало, по-специално що се отнася до информационни и консултационни права на работници и журналисти в ЕС. Над 2,500 работници са ефективно отстранени от служба без никаква информация, консултация или участие. Това показва, че информационните и консултативните права на персонала, работници и журналисти са били напълно игнорирани.
ЕКП заедно с обществените услуги и журналистическите профсъюзи, СФКСУ и ЕФЖ, изискват действие: не е приемливо държавни служители и журналисти да са изключени от основните права на информация и консултация. ЕКП моли Комисията да включи обществените услуги в информационната и консултационната рамка 2002/14 и да укрепи процесите на информиране и консултиране според преработката на EWC. В този смисъл, е необходимо преразглеждане на рамковата директива.
Освен това, ЕКП призовава Комисията да анализира кои други европейски законодателства (Директива за колективните уволнения и т.н.) са нарушени от заключението на ERT, кои основна права не са били зачетени и да се прецени дали трябва да се предприемат наказателни процедури срещу Гърция.
2. Делото за по-силно информиране и консултиране
ЕКП повтаря своя призив за засилване на информационните и консултиационните
процедури, по-специално чрез преразглеждане на общата рамка 2002/14, която е един от крайъгълните камъни на европейското трудово право, като се обединят най-малко в съответствие с разширените определения на EWC REFIT.
Нещо повече, ЕКП е убедена, че рамката за информиране и консултиране трябва да се подобри с оглед на прогнозиране и управление на промяната, в случай на сливане, поглъщания, закривания на заводи, масови съкращения или други важни промени, като реорганизация или преструктуриране.
В своята „REFIT програма: Първоначалните резултати от Картографиране на достиженията на правото“ ( IP/13/891 ) Комисията атакува т. нар. „златно покритие“, нормите и правата, наложени от някои държави-членки, които надхвърлят минималните изисквания, например: „за определяне на праговете по отношение на броя на работниците за създаване на представителни органи под нивата, определени от Рамката за информация и консултация“ като допълнителна „регулаторна тежест“. Изводът е ясен: Тези „тежести“ трябва да бъдат отстранени. (Европейският) минимум трябва да стане (национален) максимум. Комисията обявява: „В резултат, се обмисля консолидация на трите директиви под формата на преработване. Социалните партньори трябва да бъдат консултирани, както е предвидено в Договора“. ЕКП не е срещу консолидацията на социален партньор по тази тема, но се противопоставя на всеки опит на дерегулационна мярка за съкращаване на основно право, било то на национално или европейско равнище.
3. Делото за предвиждане на промените, с оглед на устойчиво корпоративно управление в устойчива компания
В тази връзка ЕКП предлага следните конкретни предложения за преразглеждане на обща рамкова директива 2002/14:
– ЕКП призовава директивата да се прилага за всички работници в обществените услуги, включително държавни служители, граждански служители и моряци;
– ЕКП призовава за привеждане на Директива 2002/14 в съответствие с по-добри стандарти (определения и т.н.), съдържащи се в EWC „REFIT“ (2009/38) и на Директива SE (2002/86/EC). Значението на по-силни консултационни права, с оглед постигането на съгласие, посредством смислен диалог, преди да се финализира решение; информационната консултация трябва да прилага веригата на значимост: доставчици нагоре по веригата, подизпълнители, зависими – надоло по веригата фирми;
– Директивата трябва да дава право на представители на работниците на експертиза;
– ЕКП призовава за предвиждащо управление на заетостта и компетенциите и адресиране в средносрочен и дългосрочен план корпоративните стратегии, насочени към укрепване на вътрешната и външната заетост на компанията, например: годишно отражение върху стратегическото развитие на една компания (или обществена услуга) в следващите 5, 10 години, за да се подготвят за промените;
– Укрепване представителството на работниците на равнище съвет на директорите (където е приложимо), за да получат пълната информация относно стратегическия избор преди вземането на решения, както и увеличаване на контрола и влиянието, които работници имат върху процеса – вземане на стратегически решения в рамките на компанията или обществена услуга;
– Ефективни и силни санкции, в случай на сериозно нарушаване правата за информация и консултация;
Нужно е преосмисляне: Необходимо е да се засили информирането и консултирането, но също и аспектът на участие, особено в държавите- членки, където тези права са установени. В тези държави-членки, които вече имат представители на ниво съвет на директорите (WBLR), такава система следва да обхваща обществените услуги и институции. Всяка държава-членка има своя собствена система на индустриалните отношения, на базата на различни исторически събития и традиции, които трябва да се спазват и които не изискват хармонизация.
Трябва да признаем, че компаниите продължават да са в състояние да заобиколят или избегнат съвместното управление чрез вратички в европейските форми на дружественото право, или чрез използване форми на чуждестранно дружественото право в рамките на вътрешния пазар. Европейската (SE) директива не е напълно затворила тази вратичка. Една от важните причини за тази ситуация е фактът, че SE не е създала европейски стандартен минимум, но се отнася само за „преди – след“ принципа, свързан с националната ситуация. Този основен пропуск трябва да бъде адресиран чрез допълване на „преди – след“ принципа, от Европейски основен стандарт.
Силното участие е стъпка напред, към устойчиво корпоративно управление в икономическо, социално и екологично измерение, което само по себе си е стъпка напред, към устойчива компания. ЕКП повтаря своето искане за подсилване и разширяване на информационните и консултационните процедури, по-специално чрез преразглеждане на основната рамкова Директива, но също така и на правата на участие в държавите, където такива права съществуват.