Становище, одобрено от Изпълнителния комитет на ЕКП на 1-2 юни 2010 г.

1. Контекст

През месец октомври 2009 г. ЕКП прие резолюция на тема „климатични промени, нови индустриални политики и начини за изход от кризата“, включваща строги и амбициозни препоръки по отношение на политиките. Европейската конфедерация на профсъюзите призова Европейския съюз да гледа на своите работниците, като на основните играчи, чрез които Европейският съюз трябва да води и укрепи един постоянен диалог за договаряне на плавен преход към икономика с по-ниски въглеродни емисии, която от своя страна ще спомогне за постигане на устойчива заетост и социален прогрес.

Следвайки примера от преговорите в Копенхаген, на 4 Февруари 2010 г. Ръководството на ЕКП отново призова Европейския Съюз да се обвърже с воденето на конкретна зелена политика, която да допринася за поддържане равнището и разкриване на качествени работни места и социален прогрес, посредством прилагане на една по-устойчива икономика.

Становището, което следва, цели да развие още повече политическите препоръки на ЕКП, отправени чрез резолюцията от месец октомври 2009 г. и по-специално – да наблегне на това, че инструментите за финансиране и управление трябва да бъдат използвани, за да постигнем своите приоритетни цели по отношение на климатичните политики.

Именно това становище дава възможност на Европейската конфедерация на профсъюзите да реагира възможно най-адекватно и да насочи вниманието си над факта, че Европейската Комисия е на път да направи публикация за това как трябва да се развиват за в бъдеще климатичните политики на Европейския Съюз.

Този документ бе изготвен от работната група на ЕКП за устойчиво развитие, която бе свикана на 07 май, веднага след семинара, организиран от Европейския институт за синдикални изследвания и ЕКП, на който се дискутираха въпросите, повдигнати още през месец март 2010 г.

2. Бъдещо развитие на полтиките, занимаващи се с климатичните промени.

Въпреки че Китай и Съединените щати никога не са били склонни да се съгласят с толкова обвързващите цели за намаляване на СО2, те масово инвестират в ниско-въглеродни технологии. Това обаче далеч не е толкова широка практика в Европа, които са поставени в опасност да загубят бързо сегашната си позиция на световен лидер в тази област.

Като изключим оказването на натиск над световните замърсители с CO2 да се съгласят с глобалните цели за намаляване на CO2, Европа трябва спешно да разработи своя стратегия за осигуряване на иновации и въвеждането на нови чисти технологии, като в същото време трябва да запази, укрепи и утвърди Европейския социален модел.

Спешно трябва да се инвестира в технологии, които да осигурят енергийната сигурност на доставките, включително и посредством увеличаване на енергийната ефективност и разнообразяване на енергийните доставки. Този стремеж към технологични иновации не може и не трябва да бъде за сметка на социалните придобивки.

Намеса от страна на правителствата е необходима, за да могат да се употребяват по-ефикасно публичните и частните инструменти и да се постиганат едни наистина положителни и дълготрайно реултати.

Методите и инструментите, които ще бъдат стимулирани от обществените власти са например – оказване на подкрепа за изследвания и развиване, оказване на подкрепа за приложение и внедряване на новите технологии, създаване на конкретна схема в помощ на енергоемките отрасли, за да се изясни точно какъв е размерът на нужните инвестиции, първоначално определяне на стандартите, регулиране и контрол, публични инвестиции, разпространение на практиката за прилагане на новите технологии на Юг, едно качсетвено управление на зелените работни места, придобиване на умения в резултат от допълнително образование, обучение, квалификационни курсове и програми за учене през целия живот и др. Всичко това налага обществените органи да разполагат със значителни бюджетни средства, както на европейско, така и на териториално и отраслово равнище.

– Финансовите инструменти играят ключова роля

Вече съществуващите европейски финансови инструменти могат да бъдат използвани за финансиране на тези политики, но в момента са крайно недостатъчни: Общият бюджет на ЕС, Европейският план за възстановяване; Структурните фондове по линия на Европейската кохезионна програма за периода 2007-2013 г.

Настоящите финансови инструменти трябва все повече да бъдат насочвани в полза на стратегията за развитие на Европейския съюз.

Европейската Инвестиционна Банка е един важен финансов инструмент, който не е обвързан с Общия бюджет на ЕС. През 2009 г. е прието становище за околната среда, принципи и стандарти, отнасящи се до социалната и до околната среда, което включва в себе си и основните трудови стандарти на МОТ и което вече е включено в проекта за приложение на стратегията. Тази банка трябва да започне да бъде използвана за финансиране на европейските политики за климатичните промени, в подкрепа на изследователските усилия не само в големите, но и в по-малките предприятия и компании, а също трябва и да разработи бъдещата стратегия за постигане на устойчив растеж със сътрудничеството на синдикатите и гражданското общество и което е по-важно – трябва социалните партньори да бъдат представени на борда на банката.

Европейската банка за възстановяване и развитие също предлага интересни варианти и решения.

За да се справи с предизвикателствата, породени от промените в климата, Европейският съюз трябва да:

– Мобилизиране и увеличаване на вече съществуващите ресурси;
– реформиране на системата на управление на средствата, използвани за борба с изменението на климата, включително като интегрира социални и екологични условия и стандарти, които да бъдат изисквани при предоставяне на финансова подкрепа за какъвто и да било проект;
– Използване на нови и иновативни източници за осигуряване на финансиране, като например данък върху финансовите транзакции.

– Цената на въглерода – ключов инструмент в борбата за постигане на зелен растеж

Сред тези множество и различни инструменти попада и данъкът над излъчените емиии CO2, който обаче трябва да отговаря на следните няколко условия:
– Предварително трябва да се направят анализи по отношение на въвеждането на данък CO2;
– Идеално ще бъде, ако подбен данък е възможно да бъде наложен на световно равнище, или в противен случай поне на европейско равнище (някои страни могат да го въведат и сами междувременно);
– Същевременно той трябва да осигури изпълнението на още няколко допълнителни цели:
Да насърчи изпълнението на целите, залегнали в Пакета от мерки в областта на климата и енергетиката – посредством повишаване на енергийната ефективност, намаляване на емисиите на CO2, повишаване дела на възобновяемите енергийни източници и намаляване зависимостта от нефта и от природния газ;
Подкрепа на научноизследователската и развойна дейности;
Създаване на условия за премахване на пречките пред конкурентноспособността на европейската икономика;
Подпомагане на плавния преход чрез утвърждаване принципите на социалното сътрудничество.
– Потенциалното въвеждане на Данък върху емисиите на CO2 може да бъде подкрепено, защото то ще създаде ефективни възможности за промени в поведението на потребителите и инвеститорите – те неминуемо ще се насочат от производството и предоставянето на стоки и услуги с високо съдържание на въглерод, към такива с ниско съдържание, като по този начин ще спестят допълнително от сумите, дължими като данък върху емисиите CO2.
– Поради тези причини ставката на данъка ще трябва да отразява (или поне частично да отразява) дела на емисиите CO2 в целия обем на производствени разходи; това равнище би следвало да бъде регулирано като ниво и като процент (реален и прогнозен резултат) само по този начън данъкът ще бъде в състояние да повлияе върху поведението на потребителите и върху намеренията на инвеститорите.
– На въвеждането на данък върху емисиите на CO2 трябва по-скоро да се гледа като на ясен сигнал за загриженост за състоянието на околната среда, а не като на данъчен инструмент за облагане.

– Базата на данъчно покритие трябва да бъде разширена – необходимо е тя да включва облагане както на емисиите на CO2, така и на източниците от енегретиката.

– Подобен данък върху електрическата енергия и върху емисиите на CO2 трябва да покрива всички отрасли и дейности (домакинства, транспорт и производство) с изключение на предприятията, които вече участват в ETS системата за търгория с емисии на вредни газове – тези предприятия трябва да изпълнят някой допълнителни условия:
Системата ETS трябва да бъде преразгледана, защото в настоящия си вид, тя не създава условия за реално намаляване на емисиите на CO2, първо поради факта, че тя позволява обмен на квоти на въглеродни емисии между отделните държани и ,второ, поради обстоятелството, че като резултат от кризата ще бъдат отпуснати нови допълнителни квоти. Следователно цената на единица въглиродна емисия ще спадне драстично, и по този начин системата на ETS за органичаването им може да се окаже неефективна. Също така създава условия за спекулации и контрабандни действия. Освен това създава и усещане за неувереност и несигурност относно бъдещите нужди на производството и за динамиката на разходите (изисква прогнозите да бъдат изготвени за период от 30 дo 50 години) преди решенията за инвестиции да бъдат взети.

– Следователно трябва да бъде въведена Европейска регулаторна норма, определяща минимална цена за търговия на квотите, която да осигури стабилност в ценовите равнища (подобна стабилност е изключително необходима за инвеститорите), която да създаде условия за предпазване от финансови спекулации и да осигури прозрачност плюс спазване на изискаванията за опазване на околната среда и т.н.

– Трябва да разработим различни алтернативи за нашето устойчиво развитие – такива като отстраняване на пропуските и подобряване на организацията на системите на обществения транспорт, подобряване на енергийната ефективност на жилищата и други. Тези мерки трябва да бъдат на достъпни цени, които потребителите да могат да си позволят.

– Трябва също да бъдат въведени целенасочени и адекватни мерки за компенсации както на отделни промишлени сектори или на отделни социални групи – например, помощ за домакинства в неравностойно положение за ремонт на жилище или пък мерки, насочени към отрасли, които не участват в системата ETS или към такива, които след въвеждането на данъка евентуално биха пострадали от световната конкуренция.

– В основите на процеса на вземане на решения от всички институции и на всички нива трябва да залегнат принципите за опазване на околната среда и за социалната справедливост (при определяне на квотите по системата ETS; на обществените инвестиции; на бюджетните помощи за частни инвеститори и т.н.)

– Същевременно доходите от този данък трябва да бъдат изразходвани прозрачно и единствено за мерки, насочени към намаляване на емисиите вредни газове, към програми за подобряване на климата в развиващите се страни и в случай на необходимост – към финансови компенсации за домакинства с ниски доходи.

– Разглеждането на приходите от облагането с данък на емисиите на CO2 трябва да бъде обвързано с разпределението на приходите от търговията с квоти от CO2 .

– Много е важно да направим този закон ясен, разбираем и приемлив за обществото от отделното домакинство да предприятието.

– Доброто управление на зелените работни места също ще бъде за нас ключов инструмент за изпълнение на целта – постигане на „зелен“ растеж.

Тези наши цели могат да се превърнат в реалност единствено чрез ефективно ползване на инструментите на социалния диалог на всички равнища: европейско, отраслово, национално, регионално и във всички икономически сектори – производство, строителство, транспорт, услуги. Като се придържаме към изискванията за прозрачност, ние настояваме за всеки ключов сектор да бъде разработен съвместен план за действия, включващ приоритетните направления и предполагащ активното участие на социалните партньори.

Всички трябва заедно да работим за намаляване емисиите на вредни газове. Тази трудна задача изисква активното участие във всички комитети и инициативи на социалните партньори – трябва да съумеем заедно да преминем към една икономика с по-малко въглероден двуокис.

Например, трябва Европейският комитет по автомобилостроене да съумее да се намеси в управлението на предизвикателствата, пред които е изправен секторът (мястото на Eвропейската Федерация на Металоработниците):
– как да се справим със съществуващия свръх производствен капацитет в автомобилостроенето;
– как да приложим един приемлив и комплексен подход към въпросите на мобилността, а не единствено да се фокусираме върху зелената тема;
– трябва да инициираме ползването на последователния подход към въвеждането на новите технологии, поставяйки акцента върху необходимостта от обучения (в момента секторът изпитва необходимост от специализиран и добре обучен персонал за производството на електро-автомобили);
– европейската индустриална политика да преосмисли и оцени внимателно потенциалния риск и евентуалните негативни последици от механично прилаганите национални политики по отношение на това производство.

Във водещата инициатива „Напред за нови професионални умения и нови работни места“, залегнала в стратегията на Европа 2020, според нас, не се обръща сериозно внимание на неохбодимостта от създаване на нови, по-качествени работни места, както и на изискването да бъдат осигурени нови професионални умения чрез адекватни, своевременни и добре насочени образователни и обучителни програми, както за новопостъпващите работници, така и за вече наети на обучение през време на целия живот.

Подобно взаимодействие може да бъде осъществено единствено посредством социалния диалог и с участието в съвместни комисии и комитети на всички равнища – като започнем от най-високото ниво – европейското браншово равнище – това е начинът, по който ще можем да се справим с предизвикателството за икономика без въглероден двуокис.

Всички дейности на ЕК по политиката, свързана с климатичните промени трябва да включва социалния подход и да отчита социалните нужди.