Провалът на социалния договор беше разкрит чрез Глобалния индекс на правата на Международната конфедерация на профсъюзите (МКП) през 2020 г. с данни за нарушенията спрямо правата на работещите и най-голямото им увеличение от последните седем години.

Тази тенденция, от страна на правителствата и работодателите да стеснят правата на работещите чрез ограничаване на колективното договаряне – нарушавайки правото на стачка и не допускайки работещите до сдружаване, се е влошила. Това проличава от увеличаването на броя на страните, които възпрепятстват регистрацията на синдикални организации.

Нарастването на броя на държавите, които отричат или ограничават свободата на словото, показва крехкостта на демокрациите, докато броят на страните, ограничаващи достъпа до правосъдие – е останал неприемливо висок спрямо равнищата от миналата година.

Една нова тенденция, установена през 2020 г., показва редица скандали заради правителствен надзор над синдикалните лидери, в опит да се внуши страх и да бъде оказан натиск върху независимите синдикати и техните членове.

Генералният секретар на МКП, Sharan Burrow, заяви: „Тези заплахи към работещите и нашите икономики, както и към демокрацията – са били  свойствени за сферата на работните места в страните, преди пандемията на Covid-19 да наруши живота и препитанието на хората. В много държави, съществуващите репресии към синдикатите и отказът на правителствата да зачитат правата, и да участват в социален диалог – изложиха работещите на болести и смърт, и оставиха държавността неспособна да се бори ефективно с пандемията.“

„Като гледаме към възстановяването и изграждането на устойчиви икономики, Глобалният индекс относно правата на МКП за 2020 г. е показател, спрямо който ще накараме правителствата и работодателите да се дават обяснения.“

„Ако получените от Индекса данни за правата не изглеждат достатъчно шокиращи, то вече виждаме някои страни да предприемат следващи стъпки и да отиват още по-далеч. Под прикритието на мерките за справяне с пандемията на коронавируса, те напредват в плана си да се справят с правата на работещите. Това трябва да спре и да бъде анулирано.“

„Глобалният индекс за правата разкрива разпадането на социалния договор, който правителствата и работодателите имат с работещите. Съществува тенденция за ограничаване на трудовите права чрез нарушаване на колективното договаряне, като е отказвано правото на стачка и са изключвани синдикални членове.“

„Обаче Индексът на правата не е само списък с нарушения. Това е подтискаща картина за дефицита на права и трябва да го преодолеем, докато изграждаме новия икономически модел, от който светът се нуждае, докато се възстановява от пандемията с Covid-19. Това трябва да е устойчива глобална икономика, изградена върху един Нов социален договор: нов ангажимент относно правата на работещите, подновена инвестиция в името на отстъпчивостта и върховенството на закона, както и основа за демокрацията на работното място.“

Близкият изток и Северна Африка са най-лошите региони в света за трудещите се, вече седем години – поради продължаващата несигурност и конфликти в Палестина, Сирия, Йемен и Либия. Това е в съчетание с факта, че тези региони са най-регресивни по отношение на представителство и синдикални права за работещите.

Десетте държави с най-лоши за трудещите се условия през 2020 г. са: Бангладеш, Бразилия, Колумбия, Египет, Хондурас, Индия, Казахстан, Филипините, Турция и Зимбабве.

Седмото издание на Глобалния индекс на МКП за правата, класира 144 държави по степента на зачитане на тези права за работещите. Основните констатации включват:

• 85 % от страните са нарушили правото на стачка.
• 80 % от държавите са нарушили правото на колективно договаряне.
• Броят на страните, възпрепятствали регистрацията на синдикални организации, се е увеличил.
• Три нови държави влязоха в списъка на десетте най-лоши страни за работещите (Египет, Хондурас, Индия).
• Броят на страните, отхвърлили или ограничили свободата на словото, се е увеличил от 54 през 2019 г. на 56 през 2020 г.
• Работещите са били изложени на насилие в 51 държави.
• Работещите не са имали или са били с ограничен достъп до правосъдие в 72 % от страните.
• Работещите са претърпели произволни арести и задържане в 61 държави.