КТ „Подкрепа“ представя вижданията си за основите приоритети на България в рамките на принципите на Европейския стълб на социалните права. Смятаме, че тази инициатива не трябва да се превръща в стълб на безсмислието, поради което в следващите редове сме се опитали да посочим възможно най-конкретни насоки за посоката на нужните реформи. Използвахме отново анкетата, чрез която беше направено общественото обсъждане на Европейската комисия, като доразвихме част от тезите си към днешна дата.
I. Ситуацията в социалната сфера и достижения на правото на ЕС в тази сфера
- Най-неотложният приоритет в трудовата и в социалната сфера?
Трудовият, социален и данъчен дъмпинг
Българският бизнес осъществява систематичен натиск за широко отваряне на българския трудов пазар за работници от трети държави. Това е не само недопустим конкурентен ценови натиск от трети държави с по-ниски доходи, но и дискриминация спрямо българските специалисти, които вече няма да имат достъп до такива работни места, тъй като те няма да бъдат обявявани в България.
Компаниите от Западна Европа от друга страна изнасят производството си извън собствените си страни, увеличават безработицата, намаляват националния доход и осъществяват натиск върху трудовите и социалните права. Същевременно им се позволява, без да правят допълнителни трансфери към бюджета, да внасят произведената другаде продукция и да реализират високи печалби.
- Как можем да вземем под внимание различните ситуации в трудовата и социалната сфера в Европа?
- Налагане на високи мита за внос на продукция от страни, които не спазват социални и трудови стандарти. Както и от страни, в които данъците са много ниски – корпоративен данък под 30%, плоско данъчно облагане.
- Труд: Спазване на трудовото законодателство – засилване ролята на инспекциите по труда. Понастоящем те проверяват основно по документи. Необходим е по-креативен подход, който да позволява внедряването на „тайни служители“ в компаниите. Вътрешните наблюдения и събирането на доказателства за незаконните практики ще спомогнат за повишаване на доверието в институциите, повишаване сигурността на работниците и засилване на правовата държава.
- Несъответствие между търсените и предлаганите умения – този порок е посочен сред недостатъците на пазара на труда. За определяне на несъответствията, Европейската комисия ползва спорен показател: каква част от населението с висше образование е заето, каква – със средно и какъв дял от гражданите с ниско образование са били наети. Степента на образование обаче не отчита дали служителят притежава само нужните за позицията умения. Често работодателите търсят и наемат служители, които имат много повече умения от нужните за конкретната позиция, за да могат да използват един служител за много дейности. Подчертаваме, че няма нито един анализ, нито една база данни, която да доказва тези твърдения.
Предлагаме работодателите да бъдат задължени да обявяват свободните работни места в техните компании и в Бюрата по труда. По този начин ще се оформи единна база данни, която ще даде възможност за обективна оценка на нуждите и реалностите - на трудовия пазар; безработните ще имат допълнителен мотив да се регистрират; работодателите ще оповестяват условията и заплащането, което предлагат.
- Актуални ли са достиженията на правото на ЕС и виждате ли възможност за по-нататъшни действия на ЕС?
Само в рамките на големи държавни обединения могат да се решават наднационални проблеми. Политиката на ЕС от началото на нашето членство е изключително спорна – дава все по-голяма свобода на корпорациите и редуцира социалните постижения. Политическият елит трябва да спре с витиеватото говорене, което забулва проблемите и да започне да ги решава наистина. Дори на цената на сблъсък с мултинационалните компании и финансовия капитал. Някои инициативи на Европейската комисия в последните години дават надежда, че опиянението от мантрата „свободен пазар“ отшумява. Европейският стълб на социалните права е една от тези инициативи.
Основните цели пред ЕС:
– политика за създаване на реални, устойчиви работни места с достойно заплащане
– намаляване на неравенствата
– социална защита и силни публични системи
Социалният стълб трябваше да е основен при изграждане на ЕС. Тази инициатива е закъсняла, но би била полезна, ако социалните изисквания станат задължителни и имат приоритет над икономическата ефективност, която е водеща в момента.
Социалният стълб трябва да се отнася за всички държави-членки, не само за еврозоната.
Предложение за укрепване на осигурителните системи и изсветляване на икономиката:
Широка институционална разяснителна кампания за нуждата от осигуряване и за солидарния характер на социалните системи. Насърчаване на работници и компании за разкриване на незаконни практики от страна на работодатели. Дисциплиниращия характер на този подход ще доведе до изсветляване на голяма част от икономиката и увеличаване на приходите в осигурителните системи.
II. Бъдещето на труда и на социалните системи
- Тенденции, които ще доведат до най-значими трансформации
- бедността и неравенствата
- демографските промени
- технологичните промени
- Основни рискове и възможности
– застаряване и миграция – укрепване на местните икономики, създаване на заетост в изостаналите райони с акцент върху хората, не върху икономическата ефективност. Обща наднационална и надконтинентална политика за развиване на местните икономики, което ще позволи на хората да работят и живеят в родните си места.
– неравенства – прогресивно данъчно облагане, минимални данъчни ставки, публични услуги
- Политики, институции или установени практики – отдавна съществуващи или нови – които бихте препоръчали?
Увеличаване на заетостта в публични предприятия, чиято цел е създаване на достойни работни места и преследват основно покриване на разходите за създаване на продукцията, не толкова икономическа ефективност под формата на печалба.
III. Европейския стълб на социалните права
Има някои предложения, които са продължение на настоящата политика, а тъкмо тя доведе до увеличаване на неравенствата, несигурност на работните места, прекаризация. Част от аспектите, които не са обхванати по подходящ начин в предложенията: неравенствата, социалния, трудовия и данъчния дъмпинг.
- Равни възможности
Като имаме предвид, че нарастващото неравенство е основният бич и за хората, и за икономиката, принципът на равните възможности е фундамент на всички останали направления, мерки, политики. Равни възможности означава достъп до качествено образование, здравеопазване, подходяща инфраструктура. Последното е особено важно за хората с увреждания. Ако правителството иска да даде реална възможност за по-голяма трудова реализация на хората с увреждания, преди това трябва да бъдат изградени достъпни автобуси, тротоари без автомобили, рампи към обществените сгради и не само и т.н.
- Гъвкави и осигуряващи закрила трудови договори
Гъвкавостта противоречи на сигурността. Често гъвкавите и временните форми на заетост се ползват от работодателите за редуциране на трудовите права в ущърб на заетите.
КТ „Подкрепа“ предлага усилията за по-нататъшно огъвкавяване на трудовите договори да се ограничат до професиите, в които работещите имат по-голяма преговорна сила, в секторите с трудови възнаграждения над средното за страната. Единственият резултат от прилагането на тези договори в останалите случаи е по-голяма експлоатация на работещите, основно чрез заплахи от уволнение и съкращение. По този начин се възпрепятства и създаването на организации за защита на работническите права (синдикализация).
КТ „Подкрепа“ подчертава, че, по оценки на Международната организация на труда, трудовото законодателство в България е второто по гъвкавост след това на Полша. В този смисъл не се налагат каквито и да било промени в трудовото ни законодателство в тази посока.
Глобализираният пазар без твърдо установени и защитени социални и трудови права води до несигурна заетост, намаляващо реално заплащане и депрофесионализиране на работещите.
- Преход от едно работно място към друго в условия на закрила
Насърчаването на прехода от едно работно място на друго е необходимо, само когато това се случва по желание на лицето, не под напора на икономическата принуда. В противен случай се улеснява поддържането на ниски нива на заплащане и намаляване на квалификацията на специалистите.
Добрият специалист се изгражда в течение на години – първо в рамките на образователните институции, след това с натрупване на опит в реална среда. Експертът не може да е плод на кратък квалификационен или преквалификационен курс.
Честото насилственото откъсване от професията води до посредствени трудови резултати впоследствие, несигурност и нарастващо неудовлетворение.
- Активна подкрепа за заетостта
Намираме, че този принцип, както е разписан, не отговаря на предизвикателствата по подходящ начин. Отново подчертаваме, че многократно възникващата безработица е резултат и от гъвкавите трудови договори. Активната подкрепа на заетостта следва да става чрез разкриване на качествени работни места, всичко останало са палиативни мерки, които заобикалят реалната причина за безработицата и не помагат за решаването на проблема. Ключово е дефинирането на „качествени“.
- Равенство между половете и равновесие между професионалния и личния живот
В България продължителността на майчинството е удовлетворителна. Проблемът е в липсата на възможности за отглеждане на детето след като приключи отпускът. Това е и една от причините работодателите да избягват да наемат жени, които се очаква ще решат в обозримо бъдеще да имат деца. Равенството на половете и увеличаване на шансовете за трудова заетост предполагат разкриване на общински и държавни заведения за деца, които са достъпни и безплатни за семействата.
- Условия за наемане на работа
Коментар по предложението на Комисията: Процедурата по прекратяване на безсрочните договори не е пречка за наемане на работници, когато работодателят има нужда от тези служители. Тя е бариера пред неправомерно, своеволно освобождаване, бариера срещу злоупотреби и натиск от страна на работодателите върху работниците.
- Възнаграждения
Националната минималната работна заплата следва да е задължителен минимум. Никакви допълнителни договорки не може да водят до по-ниско възнаграждение.
Минималната работна заплата няма нищо общо с конкурентоспособността. Тя се получава от служители без опит или служители с ниска квалификация. Работата на чистачката например трудно ще увеличи или намали значително финансовите показатели и пазарното позициониране на компанията.
Минималната работна заплата трябва да гарантира жизнения минимум на работника и неговото семейство.
- Социален диалог и участие на работниците
За да има участие, работещите трябва да познават възможностите да участват. Масово българските граждани не познават правата си като служители. Не знаят основни правила като например това, че имат право да не подписват допълнително споразумение, което е в ущърб на техните интереси. С цел засилване на участието и укрепване на работническите права се налага въвеждане на нарочни часове по трудово право и синдикализация в основното и средното образование.
Ограничаването на възможностите работодателите да наемат служители с гъвкави и временни трудови договори ще позволи създаването на синдикати в „забранени“ понастоящем сектори и предприятия. На работниците трябва да се даде възможност ефективно да участват при вземане на решенията в компаниите – чрез работнически съвети, синдикати, задължителни периодични отчети и събрания с ръководството.
КТ „Подкрепа“ настоява от клаузите на КТД да се ползват само работниците и служителите, членуващи в синдикалните организации, подписали съответния договор. Разширяването на този обхват би могло да става по специален режим, подобен на този, по който министърът на труда и социалната политика разпростира отраслови и браншови КТД.
- Интегрирани социални обезщетения и услуги
Коментар по предложението на Комисията: Разходната ефективност не е тема на Европейския социален стълб. Включването на тази реплика сочи, че усилията не са насочени към нуждите на гражданите, а отново към ограничаване на разходите. В държави, в които няма горен праг на някои социални плащания, този принцип може да намери приложение. В България, с нейната мизерна социална система, трябва да се търси социална ефективност, не разходна.
Социалните плащания трябва да гарантират оцеляването и достойния живот на изпадналите в невъзможност да се издържат граждани. Това ще запази техния потенциал – физически и психически.
- Пенсии
При определянето на законоустановената пенсионна възраст по-важна от продължителността на живота е продължителността на живота в добро здраве.
Задължително е да се преразгледат перспективите пред плащанията от частни пенсионни фондове, които са подложени на риск, вследствие на финансовите кризи и недобросъвестно управление. Заплахите пред държавните пенсионни фондове няма да се решат с частни такива. Единственото устойчиво и дългосрочно решение е в демографията, т.е. в социалната държава.
- Обезщетения за безработица
Гарантиране на минимален размер на обезщетенията, които покриват жизнените нужди на осигурените лица. Прекратяване на практиката представители на изпълнителната власт да внушават, че обезщетението за безработица е социална помощ и че някой злоупотребява с тези си права. Напомняме, че обезщетението за безработица е осигурителен риск.
- Дългосрочни грижи
Грижите за болен член на семейството трябва да се финансират от държавните фондове. Не да разчитат на проекти, които са несигурни и с твърде кратки срокове на действие.
- Грижи за деца
Грижите за деца трябва да са безплатни. Тежката демографска ситуация, както и нарастващата маргинализация на бедните граждани, която води до по-ниски образователни резултати, се нуждае от полагане на значителни усилия и отделяне на средства за справяне с проблема. Тук няма „разумна“ цена. Бъдещето е безценно.
- Жилищно настаняване
България има дългогодишен опит в общинското жилищно настаняване. Това е и причината в момента българските граждани да са значително по-независими от гражданите на други европейски държави. Тази политика трябва да се възобнови, тъй като в България вече има хиляди бездомни.
КТ „Подкрепа“ смята, че така описаните мерки и реформи следва да станат част от детайлен план за действие. А напредъкът по него, напредъкът в социален план да се проследява всяка година, така както се следи бюджетният дефицит, държавният дълг и целият спектър макроикономически показатели.