Европейската конфедерация на профсъюзите приветства произнесеното днес, 5 септември, решение на Разширения състав на Европейския съд по правата на човека, което потвърждава правото на лично пространство на работното място и указва, че работодателите нямат право да следят кореспонденцията на служителите си в електронните мрежи. ЕКП участва в изслушванията и в съдебните заседания по това дело поради важността на това дело, което в бъдеще неминуемо ще окаже сериозно въздействие върху личния живот и условията на труд на заетите.

Делото  започна през 2007 г., когато Богдан  Барбулеску е бил уволнен, защото след като е бил помолен да създаде свой имейл акаунт, за да отговоря на запитвания на клиентите, той  – три години по-късно е информиран от компанията, че използването на този акаунт е било наблюдавано и установено, че е изпращал от тази професионална сметка и лични съобщения.
Барбулеску твърди, че е незаконно уволнен и работодателят му е нарушил правото му на лично пространство, като е следил съобщенията, като по този начин е нарушено правото му на личен и семеен живот, гарантирано от Европейската конвенция за правата на човека.

По повод съдебното решение Естер Линч, Конфедерален секретар на ЕКП каза:

„Това е много важна стъпка за по-добрата защита за неприкосновеността на личния живот на работниците. ЕСПЧ посочва, че преди да бъде позволено на работодателите да наблюдават електронните комуникации на работното място. Трябва да бъде предвиден стриктен контрол от страна на националните съдилища. Въпреки че не забранява мониторинга, той определя високи прагове за обосновката на неговото въвеждане. Това съдебно решение посочва, че дори националните съдилища да са установили, че работникът е използвал електронните устройства на работодателя за лични цели и дори работодателят да е забранил подобна комуникация, това само по себе си не е достатъчно основание за проследяване на съдържанието на съобщенията или за уволнение на работника“.

„Ключовото послание към държавите-членки е, че те трябва да въведат достатъчно строги правила за да гарантират, че работодателите уважават правото на личен живот на своите работници. От това решение става ясно, че работниците не оставят човешките си права на прага на работното място, а работодателите не могат да упражняват прекомерно инвазивно наблюдение върху работната си сила.“