Препоръките бяха публикувани на 18 май 2016 г., а представянето в България беше проведено на 20 май 2016 г. Становището на КТ „Подкрепа“ засяга основно пазара на труда и е разделено на две части – промени спрямо препоръки, направени през предишни години и допълнения към препоръки 2016; коментари към предложени препоръки за 2016 г., които намираме за спорни.

I. Положителни промени и допълнения 

• Минимална работна заплата – с удовлетворение открихме, че тази година Европейската комисия не настоява за замразяване на минималната работна заплата и не изразява опасения, че ръстът на МРЗ увеличава безработицата. Данните показват, че негативи от увеличаването на най-ниските заплати в целия Европейски съюз няма. Напротив – през 2015 г. имаше двукратно увеличение на минималното възнаграждение, но България регистрира ръст на заетостта и намаляване на безработицата. Надяваме се, че това е достатъчно доказателство, че увеличаването на МРЗ не влияе негативно върху заетостта и подобни насоки вече няма да присъстват в препоръките към страната ни.
• Минимални осигурителни доходи – за разлика от други години, минималните прагове за плащане на социалноосигурителните вноски не са посочени като фактор, който „би могъл да попречи на нискоквалифицираните лица да участват пълноценно в официалната икономика“. Нарочният анализ на Министерство на труда и социалната политика, който доказва, че такава взаимовръзка няма, вероятно е допринесъл за изясняване на ситуацията. Поради което вече няма опасност под натиск от ЕК да се отхвърли МОД като мярка срещу сивата икономика и недекларирания труд, с каквато цел беше въведена.
• Пенсионна система – изчистени са несъответствията в препоръките от 2015 г., които подчертаваха крайната бедност на българските пенсионери и едновременно с това настояваха за ограничаване на разходите за пенсии. Във връзка с анализа на работата на частните пенсионни фондове бихме поставили акцент върху таксите, които тези фондове събират от осигурените лица и които са против всякаква логика.
• Първо, няма никаква причина частните пенсионни фондове да събират такса при получаване на всяка вноска от осигуреното лице (4,5% за 2016 г.). Средствата се събират от НАП и превеждат на частните дружества. Последните не доставят никаква услуга на осигурените, за да отчисляват такси. Те просто получават пари. Тази такса трябва да бъде премахната напълно.
• Второ, при инвестиционната такса, която понастоящем се изчислява върху стойността на нетните активи (0,9% за 2016 г.), трябва да бъде променена базата. Инвестиционната такса може да се начислява върху резултата от дейността на дружеството. Ако тя е довела до нарастване на средствата в партидата, тогава ще бъде положителна. Ако е довела до намаляване на средствата в партидата, тогава ще бъде отрицателна, т.е. дружеството ще дължи пари на собственика на пенсионната сметка. При настоящото формиране на инвестиционната такса дружеството печели от пенсионните осигурителни вноски, без значение дали е работило в полза на осигурения или в негова вреда.
• Несъстоятелност – намираме за полезен акцента върху забавените дела по несъстоятелност. Те влияят пряко не само върху бизнес средата, но и върху правата на работниците. Забавянето още при откриване на производството води до негативи за трудещите се, чиито заплати не са изплатени. Те не само не могат да ги получат от затрудненото предприятие, на тях им се отказват обезщетения от фонд “Гарантирани вземания на работниците и служителите”. Реформи в този фонд бяха предложени преди години, но те не намериха разбиране от страна на законотворците. Дори когато делото по несъстоятелност приключи, често работниците не получават дължимите възнаграждения, тъй като междувременно предприятията вече нямат никакви активи. Регистрирани са и случаи, в които синдикът отказва да впише служителите в списъка на кредиторите.
• Социални услуги и помощи – макар да е поставен необосновано силен акцент върху нуждата от ефективност на плащанията, каквато не може да се търси при гарантиран минимален доход в размер 21% от линията на бедност, намираме препоръките за увеличаване на обхвата и адекватността на плащанията за важни. И в момента гражданите, които изобщо са подпомагани, трябва да полагат обществено полезен труд, несъразмерен на социалните помощи. Докато не бъдат открити работни места в реалната икономика, ефект от социалните помощи и услуги няма да има.

II.Спорни данни и изводи 

• Несъответствие между търсените и предлаганите умения – този порок е посочен сред недостатъците на пазара на труда. Важно е да се подчертае, че за определяне на несъответствията, Европейската комисия ползва спорен показател: каква част от населението с висше образование е заето, каква – със средно и какъв дял от гражданите с ниско образование са били наети[1]. Степента на образование не отчита дали служителят притежава само нужните за позицията умения. Световната икономическа и финансова криза доведоха до изкривяване на пазара в България, работодателите съкратиха нискоквалифицираните служители и натовариха с повече отговорности и задължения по-висококвалифицираните. Това не означава, че вече нямат нужда от уменията на нискоквалифицираните, а че се е увеличила експлоатацията на работещите. Комисията погрешно възприема картината на заетост по образователна степен като отражение на несъответствия на умения. А това води до погрешни изводи и препоръки.

За нереалната картина допринася и твърдението в Доклада за България 2016, че нуждата от компютърни специалисти се равнява на 6000 годишно. Няма анализ или прогноза, които потвърждават подобни очаквания. Министерство на труда и социалната политика възложи прогнозата за нуждите от работна ръка на консорциум от организации. Посочените там очаквания за търсене на IT специалисти са с около 15 пъти по-ниски от цитираните в Доклада (по-малко от 400 годишно)[2]. Източник на нереалните очаквания в Доклада за България 2016 г. не е посочен.

• Производителност на труда – макар в препоръките да не е споменато изрично, в Доклада за България е посочено, че заплатите растат по-бързо от производителността. Използваме случая, за да подчертаем недостоверността на това твърдение, което може да доведе до погрешни изводи. Анализ на Министерство на финансите „Пазар на труда, конкурентоспособност и влияние на минималните осигурителни прагове“ от 2013 г. сочи, че разликата между компенсацията на един нает и производителността на труда е устойчива в полза на производителността[3]. Тази тенденция продължава и през 2015 г., когато реални разходи на единица труд бележат спад с 1,1%, а производителността на труда – ръст с 2,6%[4].
• Недеклариран труд – препоръките за борба със сивия сектор до голяма степен се изчерпват с настоявания за мерки срещу недекларирания труд. Вероятно базирани на изводите в Доклада за България 2016 г. В него, като част от предприетите промени срещу сивата заетост, е посочен еднодневният трудов договор. Това облекчение за работодателите беше прието през 2015 г., въпреки съпротивата на КТ „Подкрепа“. При въвеждането министърът на труда и социалната политика обеща в началото на 2016 г. да се извърши анализ на ефектите от еднодневните договори. Такъв не беше направен. Единствената информация, която ни беше предоставена, се заключаваше до броя ползвани еднодневни договори – 72 000. Подчертаваме, че това не са брой заети, а брой работни дни. Министерството на труда и социалната политика очакваше 100 000 души да бъдат наети на еднодневни трудови договори[5].

При липса на анализ за въздействието на еднодневните трудови договори върху бюджета, трудовите права и осигурителния статус на наетите, КТ „Подкрепа“ смята, че има достатъчно друга информация, която сочи, че тези договори бяха въведени, само за да послужат на недобросъвестни работодатели като параван, зад който да продължават да ползват голяма част от работниците без да сключват с тях никакви договори. В допълнение вероятно част от нормалните трудови договори са били заменени с еднодневни.
Еднодневните трудови договори не намаляват недекларирания труд. Те подкопават правата на работниците, елиминират възможността им да се обединяват, ограничени са и правата им на социално осигуряване.

КТ „Подкрепа“ смята, че поне очевидните несъответствия с официалните, публикувани от българските министерства данни трябва да се уеднаквят с цитираните в доклада, въз основа на които са изготвени и препоръките. Защото грешни данни водят до неверни изводи и препоръки, а това ще осуети целите, които си поставят Европейската комисия и българското правителство за съживяване и изсветляване на икономиката, повишаване на благосъстоянието, достойни условия и заплащане на труда.

 Ваня Григорова

/икономически съветник на президента на КТ „Подкрепа“/

[1] Доклад за България за 2016 г., Графика 2.3.6 http://ec.europa.eu/europe2020/pdf/csr2016/cr2016_bulgaria_bg.pdf

[2] „Прогнози за търсенето и предлагането на труд в България в периода 2014-2028 г.“, фиг. 12 „Нарастване на броя работни места в 2018 г. спрямо 2014 г.“, 23 – Дейности в областта на информационните технологии и услуги на стр. 22 http://mlsp.government.bg/ckfinder/userfiles/files/politiki/zaetost/informaciq%20za%20pazara%20na%20truda%20tekusto%20systoqnie%20i%20prognozi/Doklad_prognozirane.pdf

[3] „Пазар на труда, конкурентоспособност и влияние на минималните осигурителни прагове“, Министерство на финансите, Фиг. 7: Компенсация на един нает и производителност на труда (в СПС), ЕС 27=100 http://www.minfin.bg/document/12808:5

[4] Месечен обзор на българската икономика за март 2016 г. на Министерство на финансите, стр. 9 Основни икономически показатели http://www.minfin.bg/document/18040:1

[5] 100 хиляди души с шанс за сезонна работа в земеделието, интернет сайт на МТСП http://www.mlsp.government.bg/index.php?section=PRESS2&VOD=608