Националният консенсус относно приоритет „образование“ е историческа традиция и стои в основата на съвременна България. От отношението към този приоритет пък зависи политическият рейтинг на всяка политическа партия, която влиза във властта да работи за България. Затова заявяването и доказването на тази приоритет е своеобразен тест за истинската ценностна система на всеки политик и политическа сила.
Само ако заложим на образованието, можем да живеем в добро и проспериращо общество с развита икономика.
Приоритетът на образователната система се определя с важните национални образователни политики:
Национална образователна политика за приоритетно финансиране на образователната система като постигане на средства за образование на минимум 6% от БВП /препоръчани от ЕС/, заложени в ЗПУО и потвърдени в Закона за държавния бюджет. Въпреки увеличението на учителските заплати, образователните институции страдат от хронични финансови дефицити и решения на парче няма да извадят образованието от заразата „недофинансиране“. Проблемът с недостатъчното финансиране се катализира и от несъвършеното разпределение на финансовите средства към образователните институции.
Практиката досега показва, че ако образованието не е приоритет, то се финансира на остатъчен принцип – колкото остане, след като се разпредели към всички останали. Това доведе до хронично недофинансиране за няколко десетилетия на системата, изоставане на учителските заплати, демотивация, понижена склонност за включване в педагогическо образование и педагогическа професия и в крайна сметка – до влошени образователни резултати. Липсата на достатъчно средства е причина и за немодернизираната материална база, липсата на физкултурни салони, увеличения брой училища на двусменен режим, липсата на достатъчно детски градини и училища в големите градове, недоброто качество на храната.
По икономически анализ на КТ „Подкрепа“ инфлацията до този момент за 2021г. е 14,8%. Инфлацията води до повече приходи в бюджета, но за учителите, училищата и детските градини тя води да допълнителни разходи и обедняване. В този смисъл, първа стъпка за 2022 година е да се компенсира инфлацията. Ако сегашното правителство не направи това, то ще е първото от над 7 години, което ще е намалило реално доходите на учителите, вместо да ги е увеличило.
В ЗПУО е регламентирано, че средствата за образование не могат да бъдат намалявани. В бюджет 2022 трябва да се увеличат достигнатите 4,5 % средства за образование от БВП до поне 4,8 % от БВП. Увеличението на единните разходни стандарти трябва да е с 25%, в т.ч. увеличение на работните заплати на педагогическите специалисти с не по-малко от 15% и увеличение на средствата за издръжка с не по-малко от 10%.
Увеличението на средствата за образование не само трябва да компенсира инфлацията, но и да позволи надграждане на вече постигнатото в сектора и разрешаване на по-голяма част от проблемите. Последните години се увеличиха средствата за образование и се финансираха нови политики, но са налице още много предизвикателства и потребности пред системата. 2022 година не трябва да е пропусната година за разрешаването им. Не можем да си позволим да пропуснем още една година.
Конкретно предлагаме с бюджета за 2022 година да се планират средства за:
- Компенсиране на инфлацията и изпреварващ ръст на учителските заплати чрез увеличаване на единните разходни стандарти с 25 на сто. Това ще позволи да се постигне задържане на достигнатото ниво на ръст на учителските заплати в съотношение 125% от СБРЗ за страната. Само ако имаме мотивирани учители, ще имаме качествено образование.
- Увеличаване на средствата за национални програми за образование, в т.ч. за възстановяване на обезщетенията при пенсиониране (при вкарване на хипотезата от чл. 222, ал.3 и оптимизиране на механизма за получаване на средствата за домашен интернет за учители) и за неколкократно разширяване на обхвата на Национална програма за профилактика и рехабилитация.
- Закупуване на въздухопречистватели за всички учебни помещения в училищата и детските градини.
- Увеличаване на финансирането за Центровете за подкрепа на личностното развитие
- Двойно увеличаване на средствата за дейности по интереси и спортни дейности.
- Увеличаване с 50 % на средствата за ресурсна, психологическа и логопедична подкрепа и назначаване на още специалисти.
- Увеличаване на средствата за профилирани и професионални гимназии заради по-многочасовия учебен план
- Планиране на средства за образователни медиатори, с цел запазване на щат на всички медиатори, назначени по проекти.
- Двойно увеличаване на средствата за ученически закуски и обедно хранене, с цел подобряване на качеството на храната.
- Бързо преминаване към едносменен режим на работа на всички училища чрез строеж и надграждане на училищни сгради.
- Бързо изграждане на детски градини за преодоляване на недостига. Програма за закупуване на дидактически материали за детските градини.
- Бързо построяване на физкултурни салони във всички училища, в които няма такива.
- Бързо изграждане на достъпна архитектурна среда във всички образователни институции, в които липсва.
- Модернизация на всички класни стаи и кабинети със съвременни мебели и техника за фронтално обучение.
- Стартиране на програма за обновяване на всички училищни дворове и спортни площадки.
Всички тези важни политики не могат да реализират бюджетна подкрепа, без образованието да е приоритет и без да е налице ръст на средствата за образование като процент от БВП.
Д-р Юлиян Петров – председател на СО „Подкрепа“