Доклад на Ваня Григорова, икономически съветник на КТ „Подкрепа“, представен на конференция с неправителствени организации, представители на агенции за подбор на персонал, дългогодишни експерти с фокус върху пазара на труда

Възможно ли е да накараме ромите да останат в България и да работят? Разбира се. Така, както можем да мотивираме българските граждани от кой да е етнос да останат в родината си, ако се чувстват пълноценни граждани, родители, хора. Но не искаме да го направим. Не ние – управляващите от десетилетия насам не желаят да проведат крайно необходимите промени в икономиката, условията на труд, заплащането… Когато и да заговорим за пазара на труда, неизменно заключенията са: работниците са мързеливи, не са производителни, имаме недостиг на висококвалифицирани, средни специалисти, нискоквалифицирани. Рецептите – внос на работници от трети държави и още повече гъвкавост.

I Пазар на труда – описваме невярна картина на пазара на труда, следователно предписваме грешно лечение. Да разгледаме причините за това, преди да обърнем по-специално внимание на ромската заетост.

1. Безработни и свободни работни места – прогнозите на ключови институции са напълно или до голяма степен погрешни. Не може да се гадае какво е и какво ще бъде търсенето на работна ръка, когато работодатели в рамките на проведени целенасочени фокус групи заявяват в прав текст: „Аз не знам какво ще правя след две години, Вие искате да Ви кажа от колко работника и от какви специалисти ще имам нужда.“ Не може, икономиката ни е малка, нестабилна, а при малки играчи е още по-динамична. Как тогава „образованието да отговори на нуждите на пазара“?

Подходи за определяне на нуждите на работодателите:

• работа с непълни и неточни данни – нито официалният брой на безработните, нито официалният брой на свободните работни места са коректни. Това е така, тъй като безработните не са мотивирани да се регистрират в бюрата по труда, а работодателите не са задължени да обявяват позициите си в Агенцията по заетостта, която единствена разполага с реални данни, а не такива от социологически проучвания.

В допълнение, българските и чужди анализатори не взимат предвид ключови показатели, които са съвсем официални. Следващата графика показва дела на свободните работни места от всички в държавите от ЕС. Видимо е, че България е на предпоследно място по дял на вакантните позиции.

• анкети с работодатели – преди няколко години Агенцията по заетостта се опита да анкетира всички предприятия, за да има пълна информация какво точно се случва на българския пазар на труда. Изключително малък брой работодатели въобще попълниха анкетите. На среща между синдикати, работодатели и представители на Европейската комисия, работодателски организации заявиха безапелационно, че попълването на анкетите е „загуба на време за бизнеса“ и че „това не му е работата“. Това предизвика дори обичайно деликатните представители на ЕК да реагират недвусмислено: „Ако на бизнеса не му е работа да съдейства, за да бъде отговорено на неговите нужди, защо очаква институциите и безработните да се съобразяват с бизнеса?“

Все пак АЗ продължи да провежда тези анкети, като обаче вече анкетира изключително ограничен кръг от фирми. А това безспорно изкривява картината. Поради което се оказва, че сред най-търсените умения е „емоционална компетентност“, „инициативност“ и „предприемачество“. Парадоксално, предприемачите очакват техните служители да са предприемчиви.

• моделиране – както е записано в доклада на Министерство на труда и социалната политика, този подход е подходящ за „икономики на установена траектория на развитие и със стабилна институционална структура, но да не обясняват добре мотивацията и поведението на икономическите агенти в по-динамични и бързо развиващи се икономики“. Икономиката в България е „динамична“, т.е. нестабилна. Следователно не може да очакваме, че резултатите от моделирането ще покажат реалното ниво на търсене на работна ръка по образование и квалификация. А тези прогнози са с минимум десетгодишен хоризонт.

Може би е време да направим анализ на прогнозите за нуждите на пазара на труда и да преценим дали са се изпълнили поне наполовина, за да продължаваме да ги ползваме.

2. Дефицит на информация

• безработните не се регистрират – броят на свободните работни места е малко, заплатите са ниски, курсовете за мотивация – ненужни. Основният мотив за регистрация в АЗ е получаването на обезщетение за безработица. В България обаче то е кратко, в общия случай е ниско, а критериите за достъп са рестриктивни.

Допълнително броят на безработните изкуствено се намалява, тъй като всяка година управляващите притискат служителите в бюрата по труда да принуждават безработните, които не получават обезщетение за безработица, да се отписват, за да минимизират официалните нива на безработица. Да се похвалим и ние с нещо в Брюксел.

• Работодателите не обявяват всички свободни работни места в АЗ – защото не са задължени. Длъжни да обявяват вакантните си позиции са само държавната администрация, държавните и общински предприятия.[1]
• Частните трудови посредници нямат и не предоставят бази данни с търсещи и предлагащи труд – къде да се срещнат тогава кандидат работодателите и търсещите работа? „В частните агенции за подбор на персонал“, е обичаен отговор. Изниква следващият въпрос: Колко са свободните работни места там? Никой не знае. Дори собствениците на частни агенции за подбор на персонал.[2]

3. Официалните данни:

• Безработни към ноември 2021 г. – 158 247 лица;
• Продължително безработни 39 517 лица или 25% от всички безработни лица;
• Обявени свободни работни места – 13 168.

От тази официална информация не изглежда да има какъвто и да е недостиг на работници. Разбира се, пропагандата твърди, че всъщност се търсят висококвалифицирани работници, а наличните в Агенцията по заетостта са с ниско или никакво образование. Затова нека погледнем какво сочат данните за свободните работни места към 18 януари 2022 г.

Очевидно търсенето на работна ръка е съсредоточено в ниския клас – хора без образование или със завършен VI клас, даже не основно образование. Че това не е моментна изкривена картина, доказваме с данни от 10 септември 2018 г.

Преди три години и половина броят на заявените вакантни позиции е с около 1000 повече, но структурата е една и съща: 42-45% от свободните места са за безработни без образование, 38-45% за хора със завършен VI клас. Останалото просто няма значение. На следващата графика може да се проследи колко плътно се следват дяловете на свободните работни места по образование и квалификация през 2018-2022 г. От което можем да заключим, че това е традиционната структура на вакантните позиции.

II Ромска заетост и безработица – има както общи, така и специфични характеристики в рамките на националните показатели. Т.е. всичко, което изброихме горе, се отнася и за тази етническа група, а в тази част на презентацията ще покажем и няколко характерни особености.

1. Официални данни – Агенцията по заетостта събира данни и за етническия произход на останалите без работа и започналите нова работа.

• Новорегистрираните безработни роми през ноември 2021 г. са 26 314 – 17% от всички.
• Сред започналите работа за януари-ноември 2021 г. ромите са 14 692 или 7%.

Очевидно е, че след като са останали без работа, тези над 26 хиляди лица до момента са били заети. Имат трудови навици. Били са полезни на работодателите си – не плащаш за нещо или на някого, който не ти носи добавена стойност. При равни други условия, би трябвало при 17% новорегистрирани роми, делът им и в започналите работа да е приблизително този. Оказва се, че е два пъти по-малък. Тук няма да изследваме дискриминационния елемент, който задължително присъства, но е ключово важно да покажем другите причини за относително по-високия дял на ромска безработица.

2. Условия на живот на ромите в България – данните, които ще посочим тук, са от Националния статистически институт[3]. Те сочат еднозначно, че в тази етническа група разпространението и дълбочината на бедността са най-големи.

• Икономическа активност на бедните – Следващите графики са част от публикация на НСИ, която обхваща картината през 2020 г.

Диаграмите показват каква е икономическата активност на бедните граждани по етнически признак. Особен интерес тук за нас представляват сините части на пая. Най-висок дял на работещи бедни има сред ромите – 31,9%. Веднага след това са хората с турски произход, доста по-малка е частта на работещите бедни сред мнозинството.

Работещите бедни роми са и най-много сред бедните роми въобще. Прави впечатление също и изключително ниският дял на бедните роми пенсионери. Няма причини да смятаме, че останалите ромски пенсионери са средна или висока класа, затова не можем да ги видим тук. Следователно просто пенсионерите роми са малко като брой и дял от всички. Всеизвестно е, че продължителността на живота сред етническите роми е значително по-ниска, отколкото при останалите етноси в страната. Т.е. често не доживяват до пенсия.

• Материални лишения по етнически признак – европейската и българската статистика следи 9 показатели, чрез които определя нивото на риска от бедност. Индикаторът „тежки материални лишения“ се отнася за домакинства, при които е невъзможно да се покрият цели 4 от общо деветте показателя. Към 2020 г. „ограничения в 4 от 9 показателя имат 13.8% от българската етническа група, 20.4% от турската и 62.0% от ромския етнос“. Разликата между етносите и по този показател е огромна и сочи за дълбоки лишения при ромите. В следващата таблица са изнесени три показателя, които имат пряко отношение към възможността за намиране на работа.

III Няма условия за живот – няма условия за труд

Тук ще дадем два илюстративни примера, в които има отявлен отказ да бъдат наети лица, които кандидатстват за работно място, имат възможност да извършват дейностите, нужни на работодателя, но поради различни причини това не се случва.

1. Мелница в Долни Дъбник търси работници – има три групи кандидати, изпратени от местното бюро по труда:

• хора, които живеят в околните населени места, намиращи се на няколко километра от града – те нямат възможност да пътуват всеки ден, тъй като не е наличен удобен регулярен транспорт;
• хора с увреждания – естеството на работа включва пренасяне на 50 килограмови чували, а поради уврежданията си лицата не могат да извършват тези задължения;
• хора от ромски произход – отказана им е работа, тъй като имат ниска хигиена. Ниската хигиена е следствие на лошите условия на живот като неизолирани, неотоплени жилища без баня.

Работодателят е имал възможност да организира транспорт за лицата, които живеят в околните селища, но не го е направил. Имал е възможност да изгради баня в предприятието, за да имат достъп до нея хората от третата група, които не разполагат с такава вкъщи. Вместо да направи минимални усилия и да разполага с необходимата му работна ръка, той предпочита да потърси работници от трети държави – Молдова.

2. Предприятие от индустриална зона до гр. Пловдив – местният синдикален лидер на КТ „Подкрепа“ успява да намери и предложи на работодателя кандидати за свободните позиции. За съжаление, собственикът на фирмата отказва да наеме предложените му 70 лица от ромски произход. Защото са роми.

Неколкократно през годините се е налагало синдикални лидери да внасят публично разяснения защо в едно или друго предприятие са наети роми. Това се случва и през 2014 г., когато синдикалният лидер на КТ „Подкрепа“ във ВМЗ Сопот дава интервюта, в които успокоява обществеността: „Става въпрос за роми от околните села. Това са подбрани хора с образование.“

Тези, които нямат необходимите умения, са хигиенисти или общи работници.[4]

IV Изводи – представители на ромския етнос работят във всички сектори, включително като лекари, медицински сестри, социални работници, учители и др., но най-много роми заемат слабоплатени, нискоквалифицирани позиции. Роми работят и във въглищните региони, които ще бъдат засегнати от политиките, които са част от Зелената сделка. Роми работят и в ТЕЦ-овете, чиято дейност ще бъде първо ограничена, а след това напълно прекратена. Като част от българското общество, няма как и тези граждани да не понесат удара от зеления преход.

Част от причините за още по-голямата уязвимост на ромските работници бяха изброени по-горе. При тези граждани към традиционните вече несгоди на българския работник се натрупват и допълнителни бариери като лошите социално-икономически условия, в които живеят домакинствата.

Няколко неща, които следва да се направят, за да се увеличи възможността за задържане на българските работници в страната и в частност на тези от ромски произход:

• Всички работодатели да бъдат задължени да обявяват свободните си работни места в бюрата по труда.
• Да бъдат осигурени базови условия за живот на уязвимите групи граждани – дом, отопление, баня.
• Да бъде отменено изискването за покриване на здравни осигуровки за пет години назад, при пропуснати три месечни осигурителни вноски.
• Засилване на трудовите права и заплащане за българския работник, без значение от какъв етнически произход е.
• Сигурност, не гъвкавост, на работното място.

Няма ненужни хора, има недалновидна политика!

[1] Закон за насърчаване на заетостта

Чл. 22 (2) Работодателите могат да обявяват в поделенията на Агенцията по заетостта: 1. свободните работни места;

Чл. 22а Работодателите обявяват задължително в териториалните поделения на Агенцията по заетостта свободните работни места за лица, работещи по трудово правоотношение, в администрация по смисъла на Закона за администрацията, в държавни предприятия по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон и в общински предприятия.

[2] Григорова, В., „Криза на кадрите: Дефицит на работна ръка или на достойно заплащане?“, стр. 12 https://drive.google.com/file/d/1V8D9_8ORMAo0JJLWFsMIsMdb8QtkSDRm/view

[3] НСИ, Индикатори за бедност и социално включване през 2020 година https://www.nsi.bg/sites/default/files/files/pressreleases/SILC2020_FRTG25T.pdf

[4] https://www.actualno.com/society/podkrepa-raboteshtite-vyv-vmz-sopot-cigani-sa-metachi-i-ozeleniteli-news_52966.html