„За повече пари в бюджета за музеи, галерии и библиотеки!“

„Културата на една нация се намира в сърцата и в душата на нейния народ.“

Махатма Ганди

         Във връзка с проектобюджета за 2022 г. на Република България, и в частност проекта за Решение на Министерския съвет за приемане на стандарти за делегираните от държавата дейности с натурални и стойностни показатели през 2022 г., отнасящи се до библиотеките, музеите, художествените галерии с регионален характер, изразяваме несъгласие и възмущение от поредната несправедливост и неуважение към дейностите ни.

Увеличението на парите за националните и регионалните музеи и галериите с 5%, за библиотеките с 9,2% спрямо миналата година, са крайно недостатъчни, за да може нашите културни институти да функционират нормално.

С този бюджет ние сме обречени на провал и затова смятаме, че отношението на властта е обидно и пренебрежително към културата, духа, традициите и историческото наследство на нашия народ. А това означава – и към неговото достойнство, честолюбие и национално самочувствие.

Основните приоритети, които сега си поставя ръководният екип на Министерството на културата, са достъп до култура, качествен културен обмен на международно ниво, както и опазване и популяризиране на богатото ни културно-историческо наследство. Смятаме, че това е популизъм, заигравка със самочувствието на българския народ, защото с така нареченото „увеличение“ е невъзможно да се поддържа дори и средно ниво на европейски културен институт. Тези средства са не един или два пъти, а десетки пъти по-малко от средствата, които се дават в много държави от Европейския съюз.

„Увеличението“, за което споменахме по-горе, е:

• с 1008 лв. на субсидирана бройка за държавните музеи, художествените галерии, Центъра за подводна археология, Културния център „Двореца“ и Българската национална филмотека.
• с 916 лв. на субсидирана бройка за регионалните музеи и за галериите.
• с 1850 лв. на субсидирана бройка за библиотеките с регионален характер.

Някои факти за състоянието на музеите, галериите  и библиотеките у нас:

Заплатите на работещите в музеите, галериите и библиотеките, които са висококвалифицирани специалисти – научни сътрудници, уредници, реставратори и художници, гл. библиотекари, IT специалисти, са най-ниските от всички категории специалисти с висше образование у нас!

• 73% от служителите по длъжностни нива в музеите получават по-ниско възнаграждение от тези в сектор „Образование“.
• 832 лв. е средната работна заплата в музеите и галериите, а в библиотеките  е 760 лв., толкова, колкото скоро ще бъде МРЗ.
• от 583 лв. до 769 лв. получават много от уредниците и реставраторите в музеите, галериите и библиотекарите, които при това имат над 20 години трудов стаж.
• Невъзможно е да бъдат изпълнени клаузите от браншовите договори, влезли в сила от 1 януари 2022 година, за минималните възнаграждения по длъжности в музеите, галериите и библиотеките и за увеличение на процента за прослужено време.

В културните институти не остават на практика никакви средства за осъществяване на същинските им дейности. Недостигът на средства се отразява отрицателно на същинската музейна дейност – съхраняване, научно-изследователска,  експозиционна,  популяризаторска, консервационна и реставраторска дейност и т. н.

Непрекъснато се увеличават разходите за издръжка на музеите и библиотеките – за електроенергия, отопление, за преодоляване на последствията от ковид пандемията, поради инфлацията и др.

• 88,35% от получената държавна субсидия се изразходва за възнаграждения по трудови договори.
• 78% от всички приходи се разпределят за издръжка на музеите и библиотеките.
• Приходите на културните институти  рязко намаляха заради пандемията.
• В 182 музея и галерии работят на щат само 2947 души.
•  В 27 регионални библиотеки работят само 1177 души.
• През 2020 г. посещенията в музеите, съпоставени с 2019 г., са намалели с 58.2%.
• В мнозинството от тези култулни институти работят само специалисти, които са на възраст над 35 години.

Културни институти се промениха в последните десет години:  от  административни  институции и   хранилища  на  печатни  материали   те  се  превърнаха  в  привлекателни  и  оживени  градски  средища, предлагащи  целия  спектър  от  печатна  и  виртуална  информация;  средища,  в  които  грижата  за потребителя е първостепенна услуга, а безплатният достъп до информация е основен принцип. Специалистите, които съхраняват духовността, книжовното богатство и културно-историческото наследство работят за преодоляване на предизвикателствата и трансформациите в дигиталната епоха, въпреки позицията на правителството, което за пореден път ни посочва, че нашето място е в ъгъла, че ние сме на опашката и трябва да чакаме ред за финансово признание от държавния бюджет.

И докато културните институти  в  цяла  Европа  играят  важна  роля  в социалния и културния проект на всяка своя държава и те са важни за  развитието  им,  в България, управляващите имат друго мнение за тяхното значение.

Известно е, че хората, които работят в областта на културата, имат репутацията в обществото на умерени, честни и търеливи хора. Това обаче не е основание да изтърпим за пореден път унижението, чувствайки се излъгани и неразбрани. Въпреки всичко и въпреки всички управления през последните 30 години, ние сме давали най-доброто от себе си, за да успяваме с мизерни средства да поддържаме музеите, библиотеките и  галериите като портал към знанието и бъдещето. Лишавали сме себе си от по-добро заплащане в името на удовлетворяване на потребителските нужди на нашите посетители.

Заради съхраннието на българската култура у нас, ние настояваме:

1. Да бъде увеличен с 50% Единният разходен стандарт за субсидирана бройка на държавните музеи, художествените галерии, Центъра за подводна археология, Културния център „Двореца“ и Българската национална филмотека, Регионалните музеи, библиотеки и галерии.
2. Да бъде въведен Единен разходен стандарт за издръжка (преминаване към делегиран бюджет) на останалите 50 музея, които все още са финансирани като местни дейности.
3. Да бъдат определени средства за въвеждане на допълващ стандарт за управляваните открити площи от музеи, библиотеки и галерии.
4. Да бъдат изготвени нормативни актове, с които да бъдат осигурени културните институти /извън единния разходен стандарт за издръжка на/, допълнително средства за обезщетение при пенсиониране и за работно облекло, както е в системата на образованието.
5. Да бъде въведен допълнителен стандарт за дейност, свързана с попълване на музейните и библиотечни фондове, обновяване на постоянни и временни експозиции, изложби, дигитализация на движими културни ценности и библиотечни единици, представяни онлайн, издаване на каталози, публикации, известия, рекламни материали и др.

Ако това не се случи:

         Организираме масови протестни действия във всички музеи, галерии и библиотеки в страната. Подготвяме подписки за подкрепа на исканията ни.

Ще протестираме мирно, но твърдо и настойчиво. Ще организираме беседи, ще представяме българското книжовно наследство чрез  изтъкнати специалисти, които да покажат значението на книгите, на изобразителното изкуство, на историческите паметници на културата за България и за всеки един българин, който се чувства част от нашата история.

          Обръщаме се към депутатите, министрите и към цялата българска общественост: Подкрепете ни! Нашите искания са справедливи, защото те целят запазването на булгарската култура.

         Ще ни намерите във всички  музеи, галерии и библиотеки в страната. Ще ни познаете по отличителните протестни лентички на реверите.

В дните на протеста, вместо да затваряме музеите, галериите и  библиотеките, ще отворим още по-широко вратите им за всички, за които българската култура, българската свяст все още значат нещо!

И не забравяйте, че Културата е основата, последната стена, на която човек се обляга в един забравен от Бога хаос.

                                                                    НФ „Култура”

                                                                                            КТ „Подкрепа”