ДО

Г-Н АСЕН ВАСИЛЕВ

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НАЦИОНАЛНИЯ СЪВЕТ ЗА ТРИСТРАННО СЪТРУДНИЧЕСТВО

ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПО ЕВРОФОНДОВЕТЕ И

МИНИСТЪР НА ФИНАНСИТЕ

С Т А Н О В И Щ Е

на Конфедерация на труда „Подкрепа“

Относно: Проект на Закон за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, внесен от министъра на финансите

УВАЖАЕМИ Г-Н ВАСИЛЕВ,

С предложения законопроект се въвеждат Регламент (ЕС) 2019/1238 и Регламент (ЕС) 2020/852 на Европейския парламент и на Съвета, като с тях се цели прилагането на практика на паневропейски персонален пенсионен продукт.

По същество КТ „Подкрепа“ изразява скептицизъм доколко ПЕПП може да отговори на нуждите на българските граждани, които не спестяват за лична допълнителна пенсия поради факта, че нямат финансови възможности за това, нямат финансови познания или просто нямат доверие към въпросните финансови институции. В допълнение, когато бедността сред възрастното население е висока, вероятността допълнителен механизъм за спестяване да доведе до ръст на пенсионните спестявания е нищожна. ПЕПП би могъл да бъде привлекателен основно за мобилните специалисти, които работят в различни държави членки през периода на своя професионален живот, тъй като част от тях нямат достъп до професионалните пенсионни схеми.[1]

В българската пенсионна система функционира и четвърти стълб – корпоративните пенсионни планове, които в други държави са втори стълб. Така на практика ПЕПП се превръща в пети стълб на пенсионната система у нас. Той би имал потенциал за развитие, ако в България не функционираше допълнителното задължително пенсионно осигуряване, където се насочва колосална част от финансовите ресурси понастоящем.

Същевременно в мотивите на проекта е посочено, че тази възможност ще насърчи лицата да спестяват средства допълнително, тъй като в много държави членки на ЕС, коефициентът на заместване на дохода след пенсиониране е нисък.

КТ „Подкрепа“ за пореден път обръща внимание, че нито НОИ, нито правителството има информация за коефициента на заместване на дохода след пенсиониране, тъй като държавните институции не разполагат с данни за размера на изплащаните от частните пенсионни дружества добавки към пенсиите. Напомняме, че коефицентът на заместване представлява съотношението между средната пенсия на пенсионер към средния осигурителен доход. Брутният коефициент на заместване на дохода за 2020 г. е 40,9%. Предвид факта, че пенсиите не подлежат на облагане, се изчислява и т.нар. нетен коефициент на заместване на дохода, който за същата година е 52,7%.[2] И двата показателя бележат ръст.

В същото време вече започна изплащане на добавка към пенсиите от частните пенсионни дружества – т.нар. втори стълб. За част от осигурените лица това означава увеличение на пенсионните плащания, за друга – редуциране. В каква степен? Как това се отразява на коефициента на заместване? Докато няма отговор на тези въпроси, е невъзможно да се провежда адекватна пенсионна политика.

КТ „Подкрепа“ настоява данните да бъдат събрани, анализирани и едва тогава да се прецени дали България е част от държавите членки на ЕС, при които тези допълнителни механизми водят реално до допълнително спестяване на средства за времето, в което гражданите вече нямат възможност да се трудят. Или единственият резултат е увеличаване на приходите на частните дружества в сектора.

Настоящото правителство многократно е поставяло акцент върху необходимостта решенията да се взимат на база на анализи и реални данни. КТ „Подкрепа“ изразява безрезервната поддръжка за този подход, поради което се въздържа от подкрепа на проекта на ЗИД на КСО.

[1] Становище на ИСС „Предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета относно общоевропейски продукт за лично пенсионно осигуряване“ https://esc.bg/wp-content/uploads/2021/01/opinion-esc-3-049-2018-bg.pdf

[2] НОИ, Държавното обществено осигуряване 2020 г., стр. 7 https://www.nssi.bg/images/bg/about/statisticsandanalysis/analysis/DOO_%20prez_2020.pdf