„Ние имаме сериозен напредък по отношение на постигане на договореност. Големите ни различия с работодателите са, че те искат да спрат до там, а ние искаме да решим още много въпроси. През директивата за минималните работни заплати има сериозен раздел за колективното трудово договаряне. Законовата рамка за колективно трудово договаряне в България търпи страшно много критики и ние искаме в рамките на тази процедура да уредим и тези въпроси“, коментира президентът на КТ „Подкрепа“ Димитър Манолов за „Неделя 150“ по БНР.

Той допълни, че на държавните служители им е забранено да сключват колективни трудови договори (КТД), което е ограничение пред тях.

„Нашето виждане е, че минималната работна заплата трябва да бъде не по-малко от 55% от средната за страната. Втора стъпка е определяне на диференцирани минимални работни заплати. Това е една много стара идея на КТ „Подкрепа“, от 2007 г., но тогава ние я поставихме на масата в едни съвсем различни условия. Към 2007 г. с работодателите, използвайки механизма за договаряне на минималните осигурителни прагове, ние ги бяхме докарали горе-долу до истинското положение за страната“, заяви Манолов. Той обясни, че минималните осигурителни прагове на пръв поглед са нещо парадоксално, защото според закона работодателят е длъжен да осигурява работника на истинската му заплата, но поради нарушенията, които се извършват, подобен механизъм би ограничил размерите на измамите. „Тогава ние от КТ „Подкрепа“ предложихме минимални осигурителни прагове да станат и минимални работни заплати за съответните браншове, отрасли, професии и длъжности“, допълни още той.

Пред Дияна Янкулова той заяви, че огромната част от българските граждани трябва да се осигуряват на целия си доход, но в същото време има група граждани, на които им е позволено да се осигуряват върху една част от дохода си. „И това е най-високодоходната група, в която влизат и депутатите. Над 80% от осигурителните праговете са на нивото на текущата работна заплата. Това прави целият този разговор доста странен и еклектичен. От една страна се говори, че на една група ще им замразяваме заплатите, от друга страна за собствените ни заплати това не важи. Това не е най-добрият пример. Това не е демокрация“.

„Ние нито сме се сращали, нито сме говори с финансовия министър. Не се случва рядко политиците по този начин да общуват с обществото – подхвърлят някои неща, слушат критиките и понякога се коригират. Отново се връщаме към разговора за съкращение на администрацията с 10%. Винаги е 10%, не знам защо. Понякога успяват да го направят, но в рамките на по-малко от година бройката отново се възстановява. Най-често се прави, за да се освободи място на новопоявяващи се партии. Има институции, в които е остър недостигът на кадри и те най-често са структури с контролни функции, както и социални. В Агенция социално подпомагане изнемогват, в Главна инспекция по труда също има недостиг на инспектори, а в Комисията за защита на потребителите по текущия бюджет щатовете са 152 човека“, обясни президентът на КТ „Подкрепа“.

„Държавните служители отдавна си плащат осигуровките, но вносител е държавата, защото преди години държавата им намали размера на заплатите с размера на осигурителните вноски. По тази тема нямаме нещо против – връщат се средставата в размера на заплатите и започват да се плащат, но тук започва по-големият разговор – държавните служители нямат право на втори трудов договор, на граждански, нямат право да развиват стопанска дейност и не получават никакви бонуси и ваучери, нямат право на КТД и ред други такива ограничения. Като ще я караме така, махаме едното и ограниченията и държавните служители стават като всички други граждани и спираме да ги гледаме. Това непременно ще му се припомни на министъра“, заяви Димитър Манолов.

„Ако процедурата за свръхдефицит работеше, отдавна да се пострадали Франция, Италия, Испания, Белгия и ред други държави в Европейския съюз. Аз не очаквам нещо да ни се случи, но ще има много говорене. В това ще се търсят аргументи в по-нататъшно ограничение. Ние сме напът да се набутаме в този процес на остеритет, в който живяхме доста дълги години“, заяви Манолов. „Би трябвало да променим данъчната си политика. Тогава, когато най-имащите граждани в държавата не плащат данъци, нещата не са добре. Всички говорят как да се увеличи приходната част и да се намали разходната. Икономика, която живее на обществени поръчки и на средства от европейския бюджет, не е никаква икономика.

„Ще свикат НСТС, ще ни предложат 3 пръста хартия, която трябва да сме прочели. За първи път имаме такова абсолютно мнозинство, а знаете, че имам дълъг опит в тези неща, видял съм какво ли не. Това по-скоро трябва да ги плаши, а не да ги насърчава“, обясни Манолов.

Цялото интервю на Дияна Янкулова с Димитър Манолов, президент на КТ „Подкрепа“, за „Неделя 150“, може да чуете ТУК.

Снимка: Мария Филева, БНР