„Европа трябва да увеличи инвестициите в работещите и в предприятията чрез активна индустриална политика, а не чрез понижаване на стандартите“, заяви в своето изказване пред политическите и индустриалните лидери генералният секретар на Европейската конфедерация на профсъюзите (EКП) по време на Европейската индустриална среща на върха в Антверпен. В своето изказване Естер Линч подчерта, че работещите са изправени пред вълна от съкращения, но те знаят най-добре как европейската икономика може да стане по-конкурентоспособна. И  дерегулацията не е правилният отговор.

Европа е изправена пред истинско предизвикателство – да повиши конкурентоспособността на икономиката си. Натискът върху европейските индустриални основи вече доведе до загуба на работни места в производствените региони и този натиск се разпростира и в други сектори. Това е реалният  проблем и той не оправдава грешните отговори. Европейската конкурентоспособност не може да бъде възстановена чрез дерегулации, чрез отслабване на правата и защитата на работещите, чрез намаляване на заплащането, налагане на по-дълги работни часове или повишаване на несигурността на заетостта. Тези практики само тласкат индустрията по-бързо към дъното и Европа не може да спечели като намали темпото си на развитие.

В допълнение, Естер Линч  подчерта, че спешно се нуждаем се от европейска индустриална политика, водена от мисия. „Можем да направим Европа по-конкурентоспособна само като инвестираме в създаването и поддържането на производството тук, като управляваме зеления и цифровия преход по начин, който защитава работните места и укрепва индустрията, като справяме се с геополитическите сътресения, като осигуряваме равни условия в търговията, така че европейската индустрия да не бъде подкопавана от нелоялна конкуренция. Европа се нуждае от далновидност и план, за да не изостава и след това да се опитва да наваксва това изоставане.  И ако нашата индустриална политика има за цел да успее, тя трябва да се гради върху качествени работни места. Качествените работни места не са разход. Те са двигател на производителността, иновациите и устойчивостта. Без справедливо заплащане, обучение, сигурност и колективно договаряне няма устойчива конкурентоспособност. Европа е изправена пред сериозен избор: да преследва конкурентоспособността чрез намаляване на защитите и водене на надпреварата към дъното, или да стане по-силна чрез инвестиции в европейската индустрия, управление на трансформациите по справедлив и организиран начин и в създаване на качествени работни места“.

Президентът на IndustriAll Европа Михаел Василиадис също подчерта своите опасения, като уточни: „Ако не бъдат предприети спешни действия Европа рискува да загуби подкрепата на работещите за зеления преход. Европейските синдикати винаги са подкрепяли целите, които Европа си е поставила да се превърне в иновативен, развиващ се и зелен континент – намаляването на зависимостта на Европа и изграждането на нисковъглеродна икономика е отговорност в екологично измерение, но също и в смисъл на нова европейска архитектура за сигурност и устойчивост. Но нека бъдем честни, условията,  които карат работещите да вярват в този преход като път към добро бъдеще за себе си и децата си, в момента са под натиск. И ако не коригираме това, целият проект е изложен на риск. Разликата между политическия наратив на ЕС и реалността на работещите се увеличава. Работещите виждат затваряне на предприятия, несигурност – работните им места са в риск. Ако политиците не успеят да се справят с тези проблеми, безпокойството на работещите ще нарасне и с него подкрепата към онези сили, които поставят под въпрос самия европейски проект. Ние искаме Европа да успее. Затова се нуждаем от проактивна индустриална политика, от действия, ограничаващи растежа на цените на енергията и въглеродните емисии и справедлив преход.“

Ето защо ЕКП призовава за индустриална политика, която да допринася за създаването на по-конкурентоспособна икономика чрез инвестиции, необходими за повишаване на производителността, вътрешното търсене и в европейската работна сила. Инвестициите  през последните години намаляват, въпреки факта, че печалбите се увеличават. Ситуацията рискува да се влоши, ако ЕС не замени схемата „Next Generation EU“, която приключва тази година. За да се сложи край на недостига на работна ръка, са необходими инвестиции в по-качествени работни места. Липсата на работна ръка е изострено от ниските заплати и условия на труд, както и на недостига на квалифицирани кадри, причинен от недобрите образователни програми. Работещите са двигателят на вътрешното търсене, а увеличението на заплатите е ключово, когато работещите хора имат пари в джоба си, те не ги прехвърлят в офшорни банкови сметки, а ги харчат  в Европа.