Повечето държави-членки на ЕС няма да могат да изпълнят целите си за инвестиции в училища, болници и жилища според плановете за нови правила за икономическо управление, установи проучване на Европейската конфедерация на профсъюзите (ЕКП)

Данни на Европейската комисия показват, че инвестициите в социалната инфраструктура на Европа вече са със 192 млрд. евро по-малко от необходимото за посрещане на нуждите на гражданите. Инвестициите трябва да се набират годишно в размер на 120 млрд. евро в областта на здравеопазването, 57 млрд. евро за достъпни жилища и 15 млрд. евро за образование.

Доклад за ЕКП от New Economics Foundation, установи че предложените фискални правила, които биха наложили произволни ограничения върху дълга и дефицита от 2027 г., биха означавали, че:

• 18 страни членки, включително Германия, Франция, Италия, Испания и Полша, не можаха да направят инвестициите, необходими за преодоляване на тази празнина (таблица 1);
• Когато се вземат предвид нуждите от зелени инвестиции, само три държави-членки ще имат фискален капацитет да постигнат собствените инвестиционни цели на ЕС (таблица 2);
• Дори ако Фондът за възстановяване и устойчивост (RRF) на ЕС бъде удължен, само пет държави ще могат да изпълнят своите цели за социални и „зелени“ инвестиции.

Таблица 1: 18-те държави-членки, които не могат да постигнат целите на ЕС за социални инвестиции

Констатациите в доклада показват колко контрапродуктивни биха били предложените фискални правила за социалните и климатичните цели на ЕС в момент, когато собственото проучване на Комисията показва, че това са приоритетите на гражданите. Вместо да инвестират, държавите-членки ще бъдат принудени да направят съкращения на стойност над 100 млрд. евро през първата година от прилагането на новите фискални правила.

Европейската конфедерация на профсъюзите алармира преди окончателното гласуване на новите фискални правила в Европейския парламент на 22 април 2024 г. Освен това изследването показва, че един инвестиционен механизъм трябва да бъде над три пъти по-голям от Фонда за възстановяване и устойчивост, за да има шанс за смекчаване на щетите от новите фискални правила. Като такава необходимостта от инвестиционен механизъм е ясна, но той може да постигне резултат, само ако предложените фискални правила не се прилагат.

Според ЕКП Европа се нуждае от икономически правила, които поставят нуждите на работещите хора и бъдещето на планетата на първо място. Собственото проучване на ЕС постоянно показва, че това са приоритетите на европейските граждани и действането в пълно противоречие с тях само месеци след изборите е като рецепта за катастрофа. Това ще спре страните членки да направят дори минималната инвестиция, необходима за постигане на собствените социални и климатични цели на ЕС.

Този ​​доклад ясно показва последиците: приемането на предложените фискални правила би означавало по-малко болници, училища и жилища на достъпни цени в момент, когато натискът и върху трите нараства. На фона на ниските частни инвестиции, задушаването на публичните инвестиции ще попречи на европейската индустриална политика, необходима за създаване на качествени работни места. Това е сигурен път към нова и ненужна рецесия.

ЕС се нуждае от икономически правила, съответстващи на неговите собствени социални политики, както и тези в областта на климата. Това изследване допълнително показва, че има ясна отговорност на ЕС да въведе постоянен инвестиционен механизъм, с капацитет да постигне своите социални и екологични цели, и да финансира реално европейската индустриална политика.

Анотация

Манифест на ЕКП за европейските избори през 2024 г.: https://www.etuc.org/en/ManifestoEUelections24

Таблица 2: Колко допълнителен фискален капацитет ще е необходим на всяка страна, за да посрещне екологични и социални инвестиции през 2027 г.

Анализът е на New Economics Foundation относно данни по Евростат за БВП, бруто образуване на основен капитал, емисии на CO² и социални показатели, както и данни на Европейската комисия относно референтни пътища при реформирани фискални правила, и пропуски в зелени и социални инвестиции. Сравнени са оценките относно нуждите от социални и зелени инвестиции по държави с максималната сума, с която държавите биха могли да коригират разходите си съгласно фискалните правила. Изчислена е максималната сума, която една страна може да коригира, като увеличи дефицита си до 3%, ако не нарушава правилата за 3% дефицит/60% дълг или, ако нарушава правилата – сумата, с която се очаква страната да промени дефицита си според референцията си относно начините за намаляване на дълга, определен от фискалните правила. За да се изчисли нуждата от екологични инвестиции по държави, са коригирани емисиите на CO² към евро от БВП – следователно се очаква страните с по-високи нива на въглеродни емисии (спрямо техния БВП) да имат по-големи инвестиционни нужди. За нуждата от социални инвестиции са разгледани, както текущите правителствени инвестиции в социалните сектори, така и социалните показатели в тези сектори – по подобен начин, като са коригирани така, че страните с ниски нива на инвестиции да имат по-голяма нужда от инвестиции, а страните с по-ниски резултати по отношение на социалните показатели трябва да инвестират повече. Това  дава по-ниска и по-висока оценка за нуждата от социални инвестиции за всяка страна, която също е коригирана чрез допускания за публично-частния дял на инвестициите, вариращи от 50 до 90% от недостига на инвестиции, покриван от публични разходи.