Международният форумът „По-безопасни, по-сигурни, по-добри: Как участието на синдикатите в процеса по стандартизация подобрява условията на труд“ е една инициатива, която се провежда от Конфедерацията на труда „Подкрепа“ под егидата на Европейската конфедерация на профсъюзите, и по-специално – Постоянният комитет по стандартизация. За България член на Комитета по стандартизация към ЕКП е Невяна Мастикова-Петрова от КТ „Подкрепа“.
Участие в събитието взеха Guido De Jongh – съветник по стандартизация, ЕКП, Ирен Дабижева – изпълнителен директор на Българския институт по стандартизация, Любомира Нешева – Европейска комисия, Лилия Костова – директор на дирекция „Стандартизация“ към БИС, представители и експерти на Конфедерацията на труда „Подкрепа“.
Форумът бе открит от Веселин Митов, международен секретар на КТ „Подкрепа“:
Когато говорим за стандартизацията, често я възприемаме като един чисто технически процес, като една чисто техническа задача. Истината обаче е, че зад всеки стандарт стои дълбок, сложен и често конфликтен социален процес. Защо е така? Създаването на стандартите е съпътствано от сериозни обществени и социално-икономически предизвикателства.
Каква е връзката между синдикатите и стандартизацията? Тази връзка е една от най-важните, но често пренебрегвани теми в трудовото право, социологията, и въобще в индустриалните отношения. На пръв поглед те изглеждат като две напълно отделни дейности, защото синдикатите се занимават с права на труда на работещите, заплати, колективно договаряне, социален диалог, докато стандартизацията за повечето от нас изглежда като един сух, технически процес. В действителност обаче техническите стандарти директно преформатират всяко работно място, определяйки условията на труд, натоварването и дори сигурността на работното място. Затова ролята на синдикатите тук, според нас, е критично важна. Те се явяват основният защитен щит срещу рисковете от едно технократско управление, технократско залитане в някои случаи.
За нас синдикатите стандартизацията има редица предизвикателства. Като първо бих отбелязал, че стандартите биха могли да бъдат един инструмент за скрита интензификация на труда. Когато една компания в един сектор, или в една индустрия урежда нов стандарт за управление на процесите, като например ISO стандартите за качество или софтуерни системи за проследяване на ефективността, това често води до радикална промяна в ежедневието на работника. Имаме т.нар. алгоритмичен мениджмънт, въвеждането на дигитални стандарти в сектори, като логистиката – напр. в складовете на Amazon, или при куриерските услуги. Там се измерва всяко движение на работника в минути, в секунди. И тук, ние синдикатите, често алармираме, че тези технически стандарти могат да бъдат използвани за увеличаване на натиска, за увеличаване на стреса и интензитета на работа, превръщайки хората в роботи и едва ли не в машини. Друг един проблем, който ние сме виждали е деквалификацията и загубата на автономия, защото твърде подробните стандарти за изпълнение на задачите лишават работниците от правото да използват собствения си професионален опит и собственото си мислене. Синдикатите се борят срещу това стандартизацията да се превърне в инструмент за обезценяване на човешкия труд и намаляване на заплатите под претекст, че работата вече е опростена, работата едва ли не е стандартизирана. Основно предизвикателство пред нас е здравето и безопасността на работното място. Бих казал, че това исторически е най-силната пресечна точка между работата на синдикатите и процесите по стандартизация. Защото ние синдикатите сме основните двигатели за създаването на строги стандарти за безопасност, за здраве на работното място. Тук говорим за ергономия и физическо натоварване, и ние синдикатите, настояваме техническите стандарти за машини, за инструменти, за бюра, да се съобразяват с реалната човешка анатомия, с реалните човешки лимити и да се избегнат хронични професионални заболявания, които продължават да са един бич за работещите, въпреки процесите на автоматизация, въпреки това, че тежкият физически труд до голяма степен е намален до минимум. Имаме и нови психосоциални рискове с навлизането на т.нар хоум офис /работа от разстояние/ и дигиталните платформи. Синдикатите в Европа активно лобират за стандартизиране на правото на изключване – технически правни стандарти, които не позволяват на работодателите, мениджърите, да изискват отговор на имейли и съобщения от работещите извън работно време. Друго предизвикателство за нас синдикатите е битката, която водим за това да имаме място на „масата“ в стандартизационните комитети. Ясно е, че създаването на стандарти изисква огромни ресурси. И тъй като големият бизнес доминира в организации като ISO или националните институти, гласът на работниците често остава нечут. На европейско равнище съществува ЕКП, Европейският синдикален институт, които поддържат синдикални експерти в тази област и те участват в техническите комитети по стандартизация, така че да гарантират, че когато се гласува един нов индустриален стандарт – в него ще бъдат заложени защитни клаузи за работещите, а не само полза за производителността машините, и оттам за работодателите.
Ние се опитваме да използваме стандратизацията като оръжие срещу социалния дъмпинг, експлоатацията на евтина работна ръка в развиващите се страни, стандарти за корпоративна социална отговорност, опитваме се да оказваме натиск върху големите многонационални компании да купуват суровини само от доставчици, които покриват тези международни социални стандарти, т.е да гарантират право на сдружаване в техните филиали, да гарантират минимална работна заплата, забрана на детския труд и експлоатацията му. Надявам се процесите по стандратизация да се превърнат в един нов инструмент, който допълнително да подпомага нас синдикатите в отстояване правата и интересите на работещите.
Guido De Jongh от ЕКП представи презентация на тема „Синдикатите и стандартизацията: Една отдавна непозната дейност. Как функционира процесът?“, с която може да се запознаете ТУК.
Любомира Нешева от Европейската комисия представи презентация на тема: „Стандартизацията и законодателството: инструмент за провеждане на политики на европейските институции“, с която може да се запознаете ТУК.
Ирен Дабижева – изпълнителен директор на Българския институт по стандартизация, изнесе презентация на тема „Българският институт за стандартизация и стандартизационната система в България“ – нейната структура, функции, нормативна база и роля на национално, европейско и международно ниво.
Ирен Дабижева представи подробна информация за Българския институт за стандартизация (БИС) като националния орган, който организира и управлява дейностите по стандартизация в България, като подчертава, че стандартите в съвременната пазарна икономика служат за улесняване на търговията, повишаване на качеството и премахване на технически бариери. Тя подчерта роляма на БИС като организация, представляваща страната в международни и европейски структури като ISO (Международна организация по стандартизация), IEC (Международна електротехническа комисия), CEN (Европейски комитет по стандартизация) и CENELEC (Европейски комитет по стандартизация в електротехниката).
С презентацията може да се запознаете ТУК.
Лилия Костова, директор на дирекция Стандартизация в БИС, изнесе презентация на тема „Разработване на стандарти за Цифров продуктов паспорт (ЦПП) – общественото допитване, важна част от стандартизационния процес„.
Г-жа Костова разгледа разработването на стандарти за Цифровия продуктов паспорт (ЦПП) като ключов инструмент на Европейския съюз за насърчаване на кръговата икономика, с цел по-голяма прозрачност и намаляване на екологичното въздействие. Тя подчерта ролята на европейското законодателство, като Зелената сделка и регламента за екопроектиране, за въвеждането му, както и значението на стандартите като широко приложими документи, които гарантират качество, безопасност и съвместимост на продукти и услуги и подпомагат иновациите и пазарния достъп. Гостите на събитието бяха запознати с етапите на разработване на стандарти – от предложение и изготвяне на проект до обществено допитване, гласуване и публикуване, като се акцентира върху принципите на прозрачност, консенсус и участие на заинтересованите страни, включително чрез дейността на Българския институт за стандартизация и възможностите за включване на експерти в национални и европейски комитети, което гарантира, че стандартите за ЦПП ще бъдат хармонизирани и приложими в широк европейски контекст.
Пълната презентация може да разгледате ТУК.
