ДО

ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Г-ЖА ИЛИЯНА ЙОТОВА

Относно: Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 51-602-01-6, внесен от Министерския съвет на 30.01.2026 г., приет на второ гласуване от Народното събрание на 05.03.2026 г.

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ПРЕЗИДЕНТ,

КТ „Подкрепа“ не подкрепя приетия законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване и настоява за упражняване на правото на вето и връщане на закона за ново обсъждане в Народното събрание с цел да се защитят дългосрочно интересите на осигурените лица.

Приетият от Народното събрание законопроект засяга пряко устойчивостта и бъдещето на пенсионната система на Република България. Предложените промени се разглеждат и приемат в момент на несигурна политическа и икономическа обстановка както във вътрешен, така и във външен план, съвпадащи по време с преминаването от лев към евро и на фона на напрегната социална среда. Тези фактори създават допълнителни непланирани и труднопрогнозируеми рискове, които изискват задълбочена оценка, широк обществен дебат, както и внимателен подход при вземането на решения с дългосрочни последици.

В подкрепа на изложената позиция представяме следните мотиви:

МОТИВИ

Подходящи условия за предлагане и обсъждане на значими законодателни промени, засягащи пенсионната система, са наличието на обществено приета Пътна карта за пенсионноосигурителната система, каквато не съществува и до момента, както и устойчива и прогнозируема политическа, икономическа и социална среда. В случай че дори един от тези компоненти е извън приетите за нормални параметри, е много вероятно да се стигне до ситуация, в която дори добрите идеи да бъдат отхвърлени от обществото и да се създадат предпоставки за ескалация на социалното напрежение.

КТ „Подкрепа“ подчертава, че устойчивостта и обществената легитимност на втория пенсионен стълб са възможни единствено при реално и справедливо разпределение на риска и доходността между осигурените лица и пенсионноосигурителните дружества. В предложения модел продължава да съществува фундаментална асиметрия: инвестиционният риск е в значителна степен прехвърлен върху осигурените лица, докато пенсионноосигурителните дружества реализират сигурен приход чрез такси за управление, които не са достатъчно обвързани с постигнатата дългосрочна доходност и с поемането на реална финансова отговорност.

Тази конструкция създава риск вторият пенсионен стълб да функционира преимуществено като пазарен механизъм в интерес на управляващите дружества, а не като социалноосигурителен инструмент в интерес на бъдещите пенсионери. Подобен модел подкопава доверието в системата и прехвърля последиците от неблагоприятни инвестиционни решения върху осигурените лица, които нямат реална възможност да влияят върху управлението на средствата си.

В този контекст КТ „Подкрепа“ настоява усъвършенстването на втория пенсионен стълб да бъде съпроводено с по-строга обвързаност между таксите за управление и постигнатата реална доходност в дългосрочен план, с разширяване на отговорността на пенсионноосигурителните дружества при неблагоприятни инвестиционни резултати и с гарантиране на механизми за защита на натрупаните средства, които да осигуряват действителна финансова сигурност на бъдещите пенсионери. Без подобни корекции всяко увеличаване на инвестиционния риск води до нарастване на несигурността за осигурените лица без съответно споделяне на отговорността от страна на управляващите дружества, което е неприемливо от гледна точка на принципите на социалното осигуряване.

Ключов фактор е, че масовият работещ няма яснота за пенсионната система и дори не знае какво се случва с неговите вноски и начина, по който се управляват. Интересът към темата се засилва година-две преди настъпване на пенсионна възраст. Наред с това е налице огромно недоверие в институциите и партиите.

Политическата отговорност за това решение днес не може да бъде поета, поради продължаващата от няколко години политическа неразбория. Сивият и черният сектор също са от съществено значение за нормалното функциониране на системата, а те се влияят и от личното отношение на работещия към неговото бъдеще.

Липсва финансов анализ на предложението от гледна точка на осигуреното лице и сравнение с настоящата система, както и със системата на Държавното обществено осигуряване (ДОО). Изплащаните от частните фондове пенсии, са значително по-ниски в сравнение с тези от ДОО, т.е. пенсия плюс “пенсия” e по-малко от пенсия. При настоящия подход обосновано се поставят под съмнение ползите, които се твърдят в мотивите, че ще получат осигурените лица, защото същите не са подкрепени с каквито и да било адекватни финансови примери.

Няколко основни критични и абсолютно неприемливи предложения:

Оставяне на удръжките от осигурителните вноски, срещу които частните пенсионноосигурителни дружества не извършват разходи, в полза на осигуреното лице;
Високи такси за управление – около 7%. За сравнение разходите на НОИ, обслужващ осем осигурителни риска възлизат на 0,7%.;
Автоматично разпределение по видове подфондове само на база възраст, без предварително съгласие на осигурените лица;
Премахването на минималната доходност – не се гарантира на осигуреното лице, че парите му няма да бъдат изядени от инфлацията.
Премахването на техническия лихвен процент – премахва адекватното актуализиране на отпуснатите вече пенсии от частните пенсионни фондове.
Допускане на намаляване на пенсията до нивото към момента на пенсиониране, когато частният пенсионен фонд губи пари от инвестиране.

Наблюдава се прибързаност за приемането на съществено важен законопроект, касаещ всички работещи. Използването на подобен подход – сервирането в последния момент на обществото, без да се предостави нормалното време за реакция, също създава допълнителни усещания за нещо нередно или в ущърб на хората.

Всички тези фактори представляват непренебрежими причини решението за промяна да бъде взето по мъдър, мотивиран и обществено подкрепен начин, което не е налице с внасянето на този законопроект за разглеждане в Народното събрание.

Общественото обсъждане на предложения законопроект, на нормативно регламентираната електронна страница, е законово правилно, но фактически е само формален акт от гледна точка на бъдещето на хората и устойчивостта на системата. Необходими бяха допълнителни усилия и разяснителна кампания, едва след като има изготвен проект на общественоприета пътна карта за пенсионната система, за да се постигне максимална подкрепа.

Законът следва кратко и разбираемо да регламентира правата и задълженията на осигурените лица и на пенсионните фондове.

Основните въпроси, на които няма приемлив икономически и социален отговор, от гледна точка на осигуреното лице, особено от задължителното осигуряване са:

Как се гарантира, че частните фондове ще могат да осигурят адекватна пожизнена пенсия?
Какво се случва при срив на пазарите, водещи до влошаване на инвестиционните портфейли на дружествата?
Как се гарантира нетна минимална доходност на задължително предоставените за управление пари на частните фондове?
Каква е финансовата адекватност на отпуснатата пожизнена пенсия от частните фондове, спрямо същата, изплащана от ДОО – минимална и максимална пенсия?
Как се актуализира отпуснатата пожизнена пенсия при годишна инфлация от над 10%?
Какво се случва с обезценяването на личните партиди преди пенсиониране при годишна инфлация над 10%? Каква е защитата, гарантираща минимално обезценяване?
При икономическа несигурност колко осигурени лица ще се прехвърлят в ДОО и как това ще се отрази на финансовото състояние на частните фондове? Каква е критичната маса?
Как и по-какъв начин се определят месечните плащания след настъпване на осигурителното събитие?
Защо не е премахната удръжката върху осигурителната вноска?
Как се изчислени таксите, които ще се събират върху нетните активи и върху доходността?
Защо има разлика в таксите при личните партиди и при фонда за изплащане на пенсии?
Защо е предложено обвързване с минималната работна заплата, а не с минималната пенсия?
Как се гарантира минимална доходност във всеки подфонд?
Трябва ли да има таван на брутните удръжки и такси, събирани от частните пенсионни фондове?
И още много други въпроси.

Прави впечатление, че текстовете, касаещи определени хипотези са разхвърляни в законопроекта, като не е спазено систематичното им място – данъчни облекчения, такси, резерви и т.н..

Мотивите към законопроекта не дават отговори на основните въпроси, касаещи осигурените лица, напротив те повдигат още повече въпроси, на които няма отговори.

Това е достатъчно условие, законопроекта да бъде преработен и да бъде подкрепен с ясни финансови анализи и то, след като бъде приета Пътната карта за пенсионна система в цялост, а не парче от нея.

КОНКРЕТНИ БЕЛЕЖКИ И ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Такси и удръжки

КТ „Подкрепа“ не подкрепя предложените изменения в чл. 201 от КСО и други, свързани със задължителните такси в полза на пенсионноосигурителните дружества за осъществяване на тяхната дейност и управление на пенсионните фондове. Законопроектът предвижда запазване на два вида събирани такси – от една страна удръжка от всяка осигурителна вноска, а от друга – инвестиционна такса за управление, предложена в двукомпонентен вариант.

Удръжките и таксите, събирани от пенсионните дружества, са трън в очите на хората и в определени ситуации водят и до чувствително намаляване на сумите по индивидуалните партиди, като например при влошена икономическа среда или в периоди, когато в партидата на дадено лице не постъпват осигурителни вноски, какъвто е случаят при отглеждане на дете до 2-годишна възраст.

Дори и с предвиденото в законопроекта намаление, таксите и удръжките остават все още на неприемливо високо ниво, което води до ощетяване на осигурените лица и създаване на предпоставки за натрупване на прекомерни „законови“ печалби в пенсионноосигурителните дружества за сметка на партидите на осигурените лица.

КТ Подкрепа счита, че наличието на два вида такси – удръжка върху осигурителната вноска и инвестиционна такса върху нетните активи, представлява форма на двойно таксуване. Поради това категорично смятаме, че следва да се предложи промяна в законодателството, с която да се премахне задължителната удръжка от осигурителната вноска. Срещу тази удръжка пенсионноосигурителните дружествата не предоставят никаква услуга, доколкото събирането на вноските се администрира от НАП. Ако се следва стандартната логика, би трябвало тези средства от удръжките да постъпват в този, който осъществява услугата – НАП. В много от сравняваните държави от Централна и Източна Европа със сходни пенсионни системи, подобна такса изобщо не съществува или е премахната в последните години, какъвто е примерът с Румъния и Хърватия.

По отношение на инвестиционната такса липсва информация как точно е определен двукомпонентният размер на таксите за десетгодишен период и защо точно в този размер. Липсва финансов анализ както за осигуреното лице, така и за пенсионния фонд. Макар в мотивите към законопроекта да е посочено, че таксите и удръжките ще намаляват през следващите десет години, съществува реален риск при постигане на по-висока доходност при динамичния подфонд, общият ефект от двата компонента да доведе до събиране на по-висока инвестиционна такса, изразена като процент от нетните активи, в сравнение с настоящия ѝ размер от 0,75 %. Това означава, че осигурените лица биха заплащали по-нисък размер на инвестиционната такса единствено при по-ниска доходност или отрицателна доходност, което поставя под съмнение декларираното в мотивите намаляване на таксите и удръжките.

От друга страна законопроектът премества таксата, предвидена в чл. 201, ал. 1, т. 3,, върху нетните активи на фондовете за изплащане на пенсии, в друг раздел – член 123ц Такса за управление на фондовете за извършване на плащания. Това преместване извън глава осемнадесета “Такси и удръжки” противоречи на разпоредбата на чл. 203, ал. 1, съгласно която “Пенсионноосигурителните дружества не могат да събират други такси и удръжки извън посочените в тази глава.“. По този начин се създава объркване и впечатление, че единствените такси и удръжки са тези, включени в чл. 201, ал. 1, т. 1 и т. 2 – задължителни такси, както и допълнителната такса по чл. 202. Поради това считаме, че законопроектът следва да бъде прецизиран с оглед осигуряване на систематичност и недопускане на неяснота относно вида на събираните такси и удръжки.

Освен това, в чл. 123у от законопроекта са посочени финансовите инструменти, в които пенсионноосигурителното дружество може да инвестира средствата на фонда за изплащане на пожизнени пенсии и на фонда за срочни плащания, както и предвидените ограничения. Логично, видът и ограниченията на допустимите инвестициите съвпадат изцяло с тези за консервативния подфонд в универсален пенсионен фонд, които са характерни с най-ниска степен на риск. Предвид обстоятелството, че законопроектът предвижда инвестиционната такса, изчислена върху стойността на нетните активи за консервативен подфонд да намалява поетапно от 0,75 %, достигайки до 0,20 % през 2036 г., считаме, че и таксата върху нетните активи на фондовете за изплащане на пенсии следва да подлежи на аналогично намаление, с оглед идентичната степен на инвестиционен риск.

Следва да се обмисли, обоснове и регламентира таван на разходите за управление, тъй като това са публични разходи и целта на подобно управление не е максимална печалба или доходи на шепа хора, а защита на правата на осигурените лица. Житейски доказана факт е, че когато липсват регулации печалбите стават водещи за сметка на хората.

Въвеждане на многофондова система

Законопроектът за изменение и допълнение на КСО предвижда въвеждането на т.нар. мултифондов модел в Допълнителното задължително пенсионно осигуряване, чрез подфондове с различен рисков профил, съобразени с жизнения цикъл на осигурените лица, съответно динамичен, балансиран и консервативен подфонд. По този начин законът дава възможност осигуреното лице да избира освен в кой универсален пенсионен фонд да се осигурява, но също така и подфонда с инвестиционния профил, който те намират за най-близък до техните нагласи за поемане на риск. В случай че не бъде направен избор в определен срок се предвижда служебно разпределение на осигуреното лице в подфонд спрямо възрастта на осигуреното лице, както следва:

в динамичен подфонд (високорисков)– до навършване на 50 години;
в балансиран подфонд (умеренорисков)– от навършване на 50 години до 3 години преди възрастта по чл. 68, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване;
в консервативен подфонд – задължително участват лица, на които остават 3 или по-малко години до навършване на възрастта по чл. 68 ал. 1 от КСО.

Към предложените изменения липсва предоставена финансова обосновка и финансова прогноза за минимум 10-годишен период за ефекта от промените от гледна точка на осигуреното лице и на пенсионния фонд. Не става ясно как са определени границите на възрастта за автоматично разпределение на осигурените лица, защо като граница под която лицата автоматично се разпределят във високорисков фонд е 50-годишна възраст, а не 45 години, например?

КТ „Подкрепа“ не подкрепя предложеното автоматично разпределение на осигурените лица в рискови подфондове според възрастта. Настояваме лицата да бъдат автоматично разпределяни в най-нискорисковия подфонд – консервативния, като преминаване към по-високорисков подфонд да се допуска единствено след тяхно изрично писмено заявление и информирано решение.

От друга страна смятаме, че липсва достатъчна информираност на лицата, които следва да направят своя избор за осигуряване в универсален пенсионен фонд. Данните показват, че към настоящия момент около 80% от лицата се разпределят служебно. Разчита се на това, че осигурените ще се запознаят сами с нормативната уредба и ще упражнят правото си на избор в предвидените срокове. На практика обаче, при подписване на първи трудов договор и възникване на задължение за задължително осигуряване в УПФ, лицата не са запознати с тези изисквания. Масово хората не знаят, че трябва да направят избор на фонд, а още по-малко са информирани за процедурите и сроковете за това.

Предлагаме да се смени модела, като лицата да са автоматично разпределени към Държавното обществено осигуряване и разпределението им към УПФ да става с тяхно изрично писмено заявление (съгласие).

В законопроекта са предвидени задължения към пенсионноосигурителните дружества да публикуват информация, да анкетират лицата с оглед определяне на рисковия им профил и консултиране за избор на подфонд. Въпреки това, липсват мерки за предоставяне на информация при възникване на задължение за осигуряване относно началните стъпки и процедури, които лицето трябва да следва.

Необходимо е лицата да се уведомят на ясен, прост и недвусмислен език, разбираем за тях, относно видовете фондове, които могат да изберат, техните основни характеристики, правата на осигуреното лице и информация за това къде може да се получи по-подробна информация за всеки вид пенсионен фонд и пенсионно дружество. Както и за съответните рискове, свързани с всеки от подфондовете, както и в сравнение с пенсията отпускана от ДОО.

От друга страна следва да се вземат мерки за придобиване на базова финансова грамотност сред осигурените лица, за да могат да разбират различните варианти на инвестиране на техните средства, да направят информиран избор и да поемат съответния инвестиционен риск. По този начин би се намалил процентът на лицата, които се разпределят служебно в пенсионните фондове, а за в бъдеще и в съответните подфондове с различен рисков профил.

Доходност

Не се гарантира адекватна нетна доходност, така че двете пенсии (от ЧПФ и ДОО) да са по-големи от пенсията, изплащана от ДОО, въпреки че последните години е налице осезаем ръст на средния осигурителен доход и на минималния осигурителен доход.

Законопроектът предвижда премахването на минималната доходност (заменяйки я с други показатели, определяни и изчислявани от КФН), което означава, че осигурените лица няма да имат гаранция, че средствата им няма да бъдат „изядени“ от инфлация и лошо управление. Премахва се и техническия лихвен процент като инструмент за адекватно осъвременяване на отпуснатите вече пенсии от частните пенсионни фондове. Създава се риск отпуснатата пенсия да бъде намалена до нивото й към момента на пенсиониране, когато частният пенсионен фонд претърпява загуби от инвестирането.

За осигурените лица е от съществено значение да разполагат с информация както за номиналното нарастване на внесените от тях средства, така и за влиянието на натрупаната инфлация за периода. Това предполага предоставяне на данни за брутната сума на направените до момента осигурителни вноски (преди начисляването и удържането на такси), за текущото салдо по индивидуалната партида както и за размера на реалната доходност. Реалната доходност следва да бъде изчислявана на база брутните вноски и да отразява влиянието на инфлацията върху натрупаните средства на осигуреното лице. Поради тази причина считаме, че пенсионноосигурителните дружества следва да публикуват и обявяват постигната реална доходност. Наред с годишните извлечения за състоянието на индивидуалната партида, те следва да предоставят задължително на осигурените лица и информация за реалната доходност, изчислена на база брутните вноски и коригирана с акумулираната за периода на осигуряване инфлация. Към настоящия момент информацията за постигнатата реалната доходност по индивидуалната партида на осигуреното лице се предоставя единствено при поискване, съгласно чл. 123з², т. 5.

Като обобщение могат да бъдат направени следните констатации и да бъдат поставени редица въпроси по отношение на приетия Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, на които не бе получен еднозначен отговор:

Към приетия законопроект липсва финансова обосновка както от гледна точка на осигуреното лице, така и от гледна точка на пенсионния фонд.
Липсва дългосрочна прогноза за поне десетгодишен период по отношение на:
- осигурителна основа и вноска;
- такси и ефект;
- доходност;
- ефект върху осигуреното лице и ефект върху съответния пенсионен фонд, както и за всеки от подфондовете.
Липсва оценка за критична точка за нормално функциониране на системата и оценка на риска по отношение на стабилност, доходност, размер и осъвременяване на пенсията, гаранционни механизми и праг, след който може да настъпи срив и системата да се нуждае от държавна помощ.
Предлага се задължително автоматично разпределяне на осигуреното лице в съответен рисков фонд според възрастта. Считаме, че лицата следва да бъдат разпределени автоматично в най-нискорисковия фонд, като преминаване към по-високорисков подфонд да се допуска единствено след тяхно изрично заявление и информирано решение.
Не е ясно как и защо е определена възрастта от 50 години като граница, под която лицата автоматично се разпределят във високорисков фонд, а не 45 години, например.
Липсва задължение за информиране на осигуреното лице за задължението за осигуряване в частен пенсионен фонд, за да се направи информиран избор, както и процедурата за избор при подписване на трудов договор или при данъчна регистрация на лицето:
- Достъп до страница с информация за частния пенсионен фонд – доходност, такси, условия и др.
- Ясно разписана и публична процедура по избор и при промяна.
- Възможност за пряка телефонна линия за допълнителна информация.
- Калкулатор за осигуреното лице по подфондове, на база доходността на съответния пенсионен фонд, както и съответните удръжки и такси, и резултат – нетен доход в личната партида.
- Информация, касаеща репутацията на частното пенсионно дружество – наложени санкции, лоши практики и др. подобни.
Как и защо е определена точна една година, след която осигуреното лице да има право да се премества в друг пенсионен фонд? Какъв е риска за фонда?
Запазени са удръжките върху осигурителните вноски.
Не е ясно как е определен двукомпонентният размер на таксите за десетгодишен период и защо точно в този размер. Липсва финансов анализ, както за осигуреното лице, така и за пенсионния фонд.
Премахва се гарантираната минимална доходност, при равни други условия, и се заменя с други показатели, определяни и изчислявани от КФН (кои са тези други показатели и защо?), което създава риск от загуба на авторитет. Законово трябва да се гарантира минималната доходност при всеки един от подфондовете или да се приеме минимална доходност за най-нискорисковия фонд.
- Същото се отнася и за резервите за гарантиране на минималната доходност.
Отпада техническият лихвен процент, с какво се предлага да се замести, за да се гарантират правата на осигурените лица?
Променя се таблицата за продължителност на живота. Отново липсва анализ и оценка на ефекта.
Предвижда се осигурените лица да бъдат анкетирани по отношение на усещанията им за риск. Рискът се носи от пенсионния фонд и няма връзка с усещанията на осигуреното лице. Защо се предвижда анкета и какво е ползата от нея?
Управителните и контролните органи на пенсионноосигурителните дружества, в които постъпват вноски от допълнителното задължително пенсионно осигуряване, работещи с обществен ресурс, следва да попадат в обхвата на Закона за противодействие на корупцията, като лица заемащи публични длъжности.
- В чл.6, ал.1 да се създаде нова точка 53 – „53. Членовете на управителните и контролните органи на пенсионно осигурителните дружества, в които постъпват осигурителни вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване.“

Във връзка с гореизложените констатации и въпроси, за които няма еднозначен отговор, КТ „Подкрепа“ предлага приетият законопроект да бъде върнат за ново обсъждане от Народното събрание.

Проектът за изменение на Кодекса за социално осигуряване следва да бъде изготвен в съответствие с обществено одобрена и съгласувана със социалните партньори пътна карта за бъдещето на пенсионната система.

Проектът трябва да бъде придружен с подробен и разбираем финансов анализ, разглеждащ различни сценарии от гледна точка на осигуреното лице.

Следва да се въведе таван на удръжките и таксите от пенсионните фондове, както и нормативно да се гарантира адекватно актуализиране на пожизнената пенсия, срочната пенсия за ранно пенсиониране и разсроченото плащане.

Частните пенсионни фондове изплащат част от пенсията, при липса на сравнима информация с размера на пенсията, изплащана от ДОО, как ще се гарантира адекватност на пенсията, изплащана от частните фондове?

За да има интерес частните фондове трябва да предлагат по-добра пенсия от ДОО, фактите обаче, към днешна дата, след около 20 години натрупване сочат обратното.

Трябва да се гарантира правото на осигуреното лице да се прехвърли към ДОО по негово желание, като остава без отговор въпроса, какво става с платените от него вече такси и удръжки в полза на частния пенсионен фонд, както и с наличността по личната му партида1 при лошо управление на внесените осигурителни вноски.

При фалит на частните пенсионни фондове, следва ли активите и осигурените лица да преминат към ДОО? Или след осребряването на активите да се премине към ДОО? За чия сметка ще недостига при изплащането на пожизнена пенсия?

Приетият законопроект касае тясно специализирана материя с масов ефект върху всеки работещ и пенсионер и чертае бъдещите осигурителни отношения, което налага предложенията да бъдат придружени с точни, детайлни и ясни финансови разчети, ефекти върху осигурените лица и техните права и задължения и да създаде прости и разбираеми правила за гражданите, за да насърчи спазването на осигурителното законодателство.

Законопроектът по-скоро е насочен към защита интересите на пенсионните фондове, отколкото на осигурените лица и най-вече техните права. Липсата на финансов анализ създава лошото впечатление за нещо скрито и не води към подобряване авторитета на частните пенсионни фондове.

Приемането на изменения в КСО в частта допълнително пенсионно осигуряване (задължително и доброволно), което е част от цялата пенсионно осигурителна система, водещо до съществени промени в начина на управление на парите на работещите, удръжки и такси, управление на риска, минимална гарантирана доходност, пожизнени пенсии, автоматично разпределение на база възраст в различни подфондове, липсата на достатъчна култура и прехвърляне на отговорност от пенсионното дружество към осигуреното лице трябва да се гледа в контекста и в цялост с нереализираната пътна карта за пенсионно осигурителната система.

С УВАЖЕНИЕ:
ИНЖ. ДИМИТЪР МАНОЛОВ
ПРЕЗИДЕНТ НА КТ „ПОДКРЕПА“

Post Views: 809