ДО ПП „ПРОДЪЛЖАВАМЕ ПРОМЯНАТА“

ДО ПП „ИМА ТАКЪВ НАРОД “ 

ДО КОАЛИЦИЯ „ БСП ЗА БЪЛГАРИЯ“

ДО ОБЕДИНЕНИЕ „ДЕМОКРАТИЧНА БЪЛГАРИЯ“

 

П  О  З  И  Ц  И  Я  

Относно: Политиката по управление на селското стопанство и контрол по хранителната верига „от фермата до масата“ на България

Уважаеми дами и господа,

Национална федерация „Земеделие и горско стопанство“ на КТ „Подкрепа“ е национално представителна организация на работещите в отрасъл  „Селско стопанство“ и на държавните предприятия и администрации, които го обслужват. С особено внимание проследихме публичните дискусии между политическите партии за постигане на коалиционно споразумение за управление на България по отделни сектори. С настоящото изразяваме своята позиция относно коментираните идеи, свързани с политиката по управление на селското стопанство и контрол по хранителната верига „от фермата до масата“ :

Отрасъл селско стопанство и неговото устойчиво развитие е гарант за продоволствената сигурност на България, а контролът по безопасността на хранителната верига е елемент от нейната националната сигурност!

Като социално отговорни представители на работещите в този структуроопределящ  за икономиката на страната ни отрасъл, който  подсигурява заетост на около 1.4 млн. души, заети постоянно или сезонно в него, винаги сме настоявали за разработване на национална аграрна политика, която да гарантира неговото устойчиво развитие, което ще допринесе за жизнени селски райони и устойчива заетост.

За наше огромно съжаление реформата в отрасъла след 90-те години на миналия век, която справедливо възстанови собствеността върху земеделските земи на техните законни собственици, не доведе до създаването на устойчиви земеделски стопанства, които да прилагат модерно земеделие и се развиват успешно в пазарна среда. Днес основните земеделски стоки и храни, произведени от тях на българският пазара, са внос от трети страни или от вътрешнообщностни доставки. Отрасълът зависи в огромна степен от изплащане на субсидии в рамките на Общата селскостопанска политика /ОСП/ на Европейския съюз. Дори и тези субсидии да не са все още изравнени с размера на субсидиите, които получават фермерите в старите страни членки на ЕС през прилаганите три програмни периода на ОСП , заедно с програма САПАРД България получи сериозно финансиране за своето земеделие. Въпросът е тези милиарди левове как бяха усвоявани във времето. Въпросът е кой получава това финансиране и гарантира ли то добавяне на доходите на земеделските стопани, каквато е основната цел на ОСП, или създава един процент много богати фермери и 99% оцеляващи на предела да се откажат от тази дейност. Факт е, че има проблем с финансирането на секторите, създаващи заетост – животновъдство, производство на плодове и зеленчуци, черупкови и етерично-маслени култури и тютюн. Тази липса на финансиране води след себе си ниско заплащане на труда и непълна заетост, което генерира по–ниски размери на обезщетенията и пенсиите. Това неминуемо се отразява на стандарта на живот на тези лица и на техните семейства. Непълната заетост създава и несигурност в хората, които полагат труд в този изключително важен и жизнено необходим за населението отрасъл на икономиката. Статистиката показва, че все повече средни ферми стават малки, а малките изчезват. Статистиката показва също, че причина за това е липсата на качествена и квалифицирана работна ръка. Българите масово предпочитат да работят в земеделието на старите страни членки на ЕС, където доходите са по-високи, където имат добри условия на труд и където могат да получат сигурност на работното място предвид добре организираната социално-осигурителна система. Ето защо настояваме за:

  1. Спешно изработване на национална аграрна политика, която да се отрази в националния стратегически план за новия програмен период на ОСП и който да гарантира продоволствената сигурност на страната ни. Тази нужда се доказва в условията на безпрецедентна здравна криза, която затвори граници и затрудни транспорта на стоки от първа необходимост.
  2. Продължаване на политиката на служебното правителство относно приемане и въвеждане на социалната условност в ОСП. Важно е да вземете политическо решение за въвеждане на необходимите механизми в Националния стратегически план по ОСП, чрез които ще се гарантира постигане на целите на социалната условност – достойни заплати на наетите работници в отрасъл , здравословни и безопасни условия на труд, качествено професионално обучение и квалификация от 1 януари 2023 година.
  3. Използване на всички законови и нормативни възможности за изготвяне на Националния стратегически план по ОСП в посока да гарантира реално подпомагане на доходите на българските фермери от секторите създаващи заетост – биологично производство, животновъдство, производство на плодове и зеленчуци, на черупкови и етерично-маслени култури . В механизма на изчисляване на ставките на отделен ред да се гарантират разходите за работни заплати и социалноосигурителни и здравни вноски на наетите работници и самоосигуряващите се стопани. Това ще създаде възможност за излизане от кризата с липсата на работници в тези сектори. Въвеждане таван на директните плащания, за да се насочи ресурс към браншовете, създаващи заетост и жизнени селски райони.
  4. Създаване със закон Българска земеделска камара на трипартитен принцип, като в нея членуват национално представителните синдикати и по един представител за всеки бранш по хранителната верига. Всички фермери и преработватели, които получават финансиране по ОСП, да членуват задължително в съответния бранш на дейност, член на камарата. Можем да вземем опита на Австрия и Франция, където има много добър социален диалог в полза на всички заинтересовани страни. За целите на ефективното сътрудничество земеделската камара може да координира нуждите от работна ръка във всички общини. Камарата може да организира логистиката и реализацията на продукцията на дребните стопанства. Тези собственици са и най-уязвими в социално-осигурителен аспект, тъй като се осигуряват на нива под минималната работна заплата. В допълнение предвид това, че българските фермери и преработватели ползват публични средства от европейският земеделски фонд и бюджета на държавата, трябва да се гарантира възможност всички български граждани да контролират как се харчат тези средства.
  5. Създаване на дигитална земеделска платформа – единно дигитално пространство, в което се събира цялостна информация и провежда мониторинг на заетостта и нуждите от такава в България. В момента част от тази дейност се извършва от електронна платформа на Агенция по заетостта, от друга страна има модул за българско производство на сайта на Министерство на земеделието, храните и горите. Разпръснатостта не позволява да се следи единна политика и да се следи за последователни действия, които да доведат до търсения резултат. Създаването на тази дигитална платформа ще допринесе за изсветляване на заетостта в отрасъла, което ще го направи по-атрактивен за потенциалните заети в него. Важно е да се отбележи, че създаването на подобни платформи е стартирало в няколко държави членки на ЕС, като във Франция, една от страните с най-активна земеделска политика, подобна платформа е факт и работи.
  6. Въвеждане на електронна трудова книжка, в която да се отчита всеки отработен час и по този начин работникът придобива възможност за натрупване на трудов стаж, което е по-правилният и честен подход за всички работещи в отрасъла. В България Кодексът на труда дава широки възможности за сключване на трудови договори, включително и за временна работа, които да отразят интересите на работниците и те да се почувстват защитени и ценени. Отново пример Франция – нашите сънародници, които работят в земеделието там, имат осигурителен номер в Земеделската осигурителна каса и всеки отработен час се натрупва. Това създава предпоставка за пълни осигурителни права, включително и отиване на борса при по-малко отработени от 12 месеца, каквато е практиката при нас и е напълно неподходяща за дейностите със сезонен характер в отрасъла. Време е недоносчето „еднодневен трудов договор без трудов стаж „ да бъде премахнато от българското законодателство.
  7. Предлагаме да се помисли за преминаване на патентен данък за малките и средни ферми и преработватели. От години КТ „Подкрепа“ настоява и за диференцирано ДДС за стоки от първа необходимост. Необходимо е да се положат значими усилия по отношение на техните доходи, тъй като това ще е следващата вълна социално слаби пенсионери, които ще тежат на националната осигурителна система . А биха могли да бъдат източник на приходи за държавния бюджет , НОИ и НЗОК.
  8. Селско стопанство, гарантиращо продоволствена сигурност и жизнени селски райони, зависи от устойчиво управление на почвените и водните ресурси. България разполага със значителна по мащаби хидромелиоративна инфраструктура, която в миналото е била основа за ускорено развитие на отрасъла. Днес е в упадък, а българското земеделие ще става все по-зависимо от климатичните промени. Необходимо е изработване на ясна стратегия с визия за възстановяване на ефективен и ефикасен хидромелиоративен сектор за икономически жизнеспособно, конкурентно земеделие, устойчиво на въздействията от изменението на климата и, не на последно място, да се осигури ефективна превенция и защита от вредното въздействие на водите. Създаване на силни жизнеспособни национални програми за образование и професионално обучение, които да са насочени към практическите участници в процеса. Стабилизиране на държавното дружество „Напоителни системи„ ЕАД, което стопанисва хидромелиоративния фонд на страната ни и е елемент от националната сигурност. Подсигуряване на средства за възстановяване на държавния хидромелиоративен фонд. Пълен анализ на финансово–икономическото му състояние и перспективите за развитие. Назначаване с прозрачна процедура на доказан професионалист в сферата на хидромелиорациите, който с авторитет и отдаденост, необременен от съмнения за корупционни зависимости, ще управлява дружеството.
  9. Извеждане на Българска агенция по безопасност на храните от Министерство на земеделието, храните и горите. Още със създаването на агенцията нашата федерация настояваше тя да бъде на пряко подчинение на министерски съвет, предвид важните и функции, свързани с националната сигурност на страната ни. Българска агенция по безопасност на храните е единственият компетентен орган, който носи отговорността за здравето и безопасността на българските и европейски граждани, тъй като България е външна граница за ЕС. Въпреки финансовите ограничения още от момента на нейното създаване, плачевната материална база и лоши условия на труд, служителите на БАБХ ежедневно работят на терен както в борбата със заболяванията и унищожаване на огнищата на възникнали заболявания, така и осъществяване на официален контрол. Те работят при изключителна натовареност, във високо рискова среда, без застраховка „Живот“, изложени на опасности от зарази, подложени на психически стрес, като непрекъснато им се вменяват нови отговорности и задължения, а в действителност са едни от най-ниско платени работещи от българската държавна администрация с контролни функции. Крайно време е и в БАБХ да се въведе адекватно и достойно заплащане на труда, отговарящо на високите отговорности, които имат служителите, изпълняващи официален контрол и защита на външната граница на ЕС и опазване на националната ни сигурност. Като администрация пряко подчинена на МС ще има самостоятелен бюджет, който ще гарантира финансови средства за изпълнение на всички вменени и с европейски нормативни актове и документи важни дейности за изпълнение на контрол по хранителната верига „ от фермата до масата“.

УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА ,

Надяваме се с действията си да покажете воля и да изпълните заявеното намерение да изготвите и изпълните политика и програма за развитие на отрасъл селско стопанство и качествен контрол по хранителната верига „от фермата до масата“, които да гарантират продоволствената сигурност на страната ни и защита на националната ни сигурност. Ние като отговорни представители на работещите в отрасъла и предприятията и администрациите, които го обслужват, както и до сега, ще бъдем коректен партньор и коректив със своята експертиза с единствена цел защита правата и свободите на българските работници. Всички ние имаме интерес от повишената устойчивост на бизнеса в отрасъла, което ще доведе до повече сигурност на заетите във всичките му форми, а това ще бъде гарант за запазване на жизнени селските райони на България.

 

3 декември 2021 г.                                                                                                                                                                                                                                                                                          Анелия ИВАНОВА

Председател Национална Федерация  „Земеделие и горско стопанство“ на КТ „Подкрепа“