В условията на висока инфлация и неясноти относно енергийните цени, във връзка с протичащите геополитически конфликти, санкции и паралелно закриване на част от българската енергийна система (мини и ТЕЦ-ове), както и отчитайки равнището на доходите на домакинствата спрямо необходимата издръжка на живот и прогнозите за инфлационните процеси и ръста на доходите, предлагаме:

  1. Отлагане на влизането в сила на либерализацията на цените за битови потребители с поне една година.
  2. Ясно разписани и одобрени от социалните партньори планове за бъдещето на българската енергетика, работещите в сектора и цените на електроенергията, на база мощности, потребление, съхранение, внос.
  3. Ясен механизъм за определяне на цената за всички битови потребители и начина на компенсиране на битовите потребители за преходния период между регулирани цени и борсови цени на електроенергията, който да защити максимално потребителите от чувствителен скок в цената.
  4. Да се гарантира, че компенсациите са финансово обезпечени.
  5. Премахване на автоматичния механизъм за увеличение на цената на електроенергията на база инфлация, който е в интерес единствено на доставчиците, но не и на потребителите.

МОТИВИ:

По т.1 от предложенията – Отлагане на влизането в сила на либерализацията на цените за битови потребители с поне една година:

Нормативната уредба не гарантира прозрачност, предсказуемост и сигурност за потребителите – каква ще е цената на електроенергията за преходния период, като нормативната уредба предвижда:

  • Да се определя ежемесечна компенсация на част от разходите на битовите потребители (чл.21, ал.1, т.8в от ЗЕ) с Решение на МС или със Закона за Държавния бюджет;
  • Компенсацията „може“ да бъде за част или за цялото количество енергия (чл.21, ал.1, т.8в от ЗЕ);
  • Компенсацията „може“ да бъде диференцирана според количеството потребена ел.енергия.
  • Съгласно чл.36б от ЗЕ компенсациите за битовите потребители ще се поемат от Фонд „Сигурност на електроенергийните системи“ на база договор между фонда и крайния снабдител. В същото време Фондът няма ресурс, за да поеме подобни плащания към днешна дата.

Нормативната база регламентира ред и условия, които не създават достатъчна защита от прекомерно увеличение на цените на електроенергията за бита, като това ще се извършва с акт на МС или със Закона за ДБ. Вероятно цената на тока за бита се поставя в пряка зависимост от възможностите на бюджета и на Фонда „Сигурност на електроенергийните системи“. Многото „може“ в ЗЕ предполагат, че защитата на битовите потребители може да се окаже неефикасна.

Не става ясно за кого (за всеки, за домакинства под линия на бедност, енергийна бедност и т.н.), за какво количество (част или диференцирано) и най-вече при какви цени ще се изчисляват компенсациите, а остават броени месеци до влизане в сила на разпоредбите на ЗЕ. В допълнение линията на бедност в размер на 526 лева е повече от скромна и всъщност този праг гарантира мизерия.

Предвид, че 2/3 от домакинствата са на жизнен минимум, това ще е пореден удар върху бюджета на домакинствата, отчитайки ръста на цените на хранителните стоки, услугите, горивата и енергийните ресурси, водата, телекомуникационните услуги и т.н. Въпреки, че е налице забавяне на инфлацията, тя продължава да расте, за разлика от доходите, които изостават значително като лишенията ще продължат да нарастват, за сметка на монополните и олигополните цени.

Трябва да се разпише ясен механизъм даващ яснота, прозрачност при определяне на фиксираната цена за преходния период и предвидимост за бюджета на домакинствата.

По т.2 от предложенията – Ясно разписани и одобрени от социалните партньори планове за бъдещето на българската енергетика, работещите в сектора и цените на електроенергията, на база мощности, потребление, съхранение, внос:

Във връзка с предложението по т.1 и с цел да се гарантира националната сигурност – производството, разпространението и потреблението на електроенергия и защита на правата на крайните потребители е необходимо да се разпишат и одобрят дългосрочни и краткосрочни планове за бъдещето на българската енергийна система, така че да не се поставя под риск обезпечаването на потреблението за бизнеса и бита, на цени, които няма да водят до резки и непланирани сътресения на пазара, както и да се гарантира обезпечаване на нуждите от електроенергия.

В свят, в който всяко прекъсване на подаването или недостиг на електроенергията ще носи все по-значителни икономически и социални щети от първостепенна важност е да се планира, управлява, модернизира и разширява производството на електроенергия, за да се гарантира енергийната независимост на страната.

Приемането на стратегически план и гарантирането на политическа устойчивост и приемственост с приоритет националните интереси ще предостави възможност на България да изпълнява целите си, без да изпитва непредвидени сътресения или да се налага да прави необосновани компромиси.

Към днешна дата липсва адекватна готовност за преформатиране на енергийната система, като бъдат изключени части от нея основно, в резултат на наложените квази данъци върху въглеродните емисии. Загубено бе ценно време както по отношение на визията за развитието на енергетиката – нови мощности и модернизиране на съществуващите, в т.ч. какво се случва с хората, които ще бъдат съкратени, така и по отношение на обществената готовност за преминаване към борсови цени.

КТ „Подкрепа“ счита, че днешното бързане може да доведе до значителни сътресения по отношение на работещите и до влошаване на бюджетите на домакинствата.

По т.3 от предложенията – ясен механизъм за компенсиране на битовите потребители за преходния период между регулирани цени и борсови цени на електроенергията:

Действащата нормативна уредба оставя широко отворена врата за движение на „регулираните“ цени на електроенергията за битовите потребители от изпълнителната власт или Народното събрание, както и за частта, която ще бъде компенсирана. Можем да добавим, че липсват легални дефиниции относно жизнен стандарт/издръжка на живот, налице са опити да се създадат различни категории бедност, което ще създава допълнителни трудности пред хората и още – как, например, ще се прилага „може“ по отношение на количеството консумирана енергия или за част от количеството?

Липсва предсказуемост и прозрачност в нормативната уредба. Прекалено много „може“ могат да се четат и като „не може“. Дори няма приоритетност на начина на компенсиране. Фактически определянето на цените за битови потребители за преходния период, както и кой, за какво и за колко ще има компенсации са оставени в ръцете на органи, които ще създават рамки според собствените си разбирания, без да има рамка, в която да се вместят.

По т.4 от предложенията – Да се гарантира, че компенсациите са финансово обезпечени:

Към днешна дата финансовото състояние на Фонд „Сигурност на електроенергийните системи“ не може да обезпечи предвидените в ЗЕ изменения и допълнения, които влизат в сила от средата на годината.

При подобно състояние на Фонда може да се предположи, че отново Държавният бюджет ще трябва да поеме тежестта, което изисква актуализацията му или е предвиден друг механизъм за финансово обезпечаване на изплащането на компенсациите.

По т.5 от предложенията – Премахване на автоматичния механизъм за увеличение на цената на електроенергията на база инфлация, който е в интерес единствено на доставчиците, но не и на потребителите:

КТ „Подкрепа“ е абсолютно против узаконяването на подобен механизъм за повишаване на цените, с който обикновено се злоупотребява в ущърб на потребителите.

Актуализация на цените на електроенергията може да се прави при ясни процедури, методология и методика, които да отчитат единствено производството и разпространението на електроенергия, а не да се търси общата инфлация.

Напомняме, че всяко изменение на цените на енергоносителите с 10% води до пряко увеличение на инфлацията с 1%. Ако приемем, че за предходен период се отчете инфлация от 10% (средногодишна за 2023 г.) и с толкова се увеличи цената на електроенергията за 2024 г., например, то това ще доведе до нов 1% допълнителна инфлация.