ДО

Г-Н РОСЕН ЖЕЛЯЗКОВ

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА

НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ

Г-ЖА ДЕНИЦА САЧЕВА

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА

ПО ТРУДА, СОЦИАЛНАТА И

ДЕМОГРАФСКАТА ПОЛИТИКА

ПОЗИЦИЯ

На Конфедерацията на труда „Подкрепа“

във вр. с проект на ЗИД на КТ №49-354-01-123

         Уважаеми госпожи и господа,

Конфедерация на труда „Подкрепа“ се запозна с предоставения проект на Закон за изменение на Кодекса на труда № 49-354-01-123, внесен от Костадин Костадинов и група народни представители, проект на Закон за изменение на Кодекса на труда, с който се прави предложение в чл.225, ал.1 да бъде премахнат ограничаващият срок от шест месеца за изплащане на обезщетения при незаконни уволнения, като се предлага обезщетението при постановяване на уволнението за незаконно да обхваща целия период, през който лицето е останало без работа.

КТ „Подкрепа“ изразява своята подкрепа за предоставения законопроект и приветства идеята на народните представители за справедливо и пълно обезщетение за незаконно уволнените работници в размер, съвпадащ с продължителността на делото.

Смятаме, че направените промени ще бъдат изцяло в полза на работещите и ще възпрепятстват некоректните работодатели, така ще се гарантира правото на трудещите се да получават справедливо обезщетение при незаконнно уволнение.

Изразяваме резерви относно това, доколко промяната ще насърчи по-бързото осъществяване на правораздаването с окончателен съдебен акт в разумен срок. В тази връзка отново изтъкваме една идея на КТ „Подкрепа“, която в случая е пряко насочена към постигане на тази цел, а именно –   създаване на трудови съдилища за облекчаване на процедурите по трудовите дела. Липсата на специализирани трудови съдилища или специализирани отделения към момента препятства ефективната и навременна защитата на трудовите права на работниците по съдебен ред. Съдебните производства по трудови дела са твърде продължителни и липсва специална компетентност на правораздавателните органи. Наличието на специализирани кадри, занимаващи се само с трудово правораздаване, ще доведе до по-качествено и бързо приключване на делата.

От свое име и от името на нашите синдикални членове изразяваме категорична подкрепа на предложения ЗИД на КТ №49-354-01-123, внесен от Костадин Костадинов и група народни представители, с който се преодолява една значителна несправедливост, нарушаваща основния правен принцип – да се поправи всяка пряка и непосредствена вреда, причинена от едно противоправно поведение. Незаконното уволняване – било на работник или служител по трудово правоотношение, било на държавен служител по служебно правоотношение, е признато с влязло в сила съдебно решение за незаконно и на това основание е отменено. Очевидно такова уволнение е противоправно поведение.

С предложения законопроект се изправя само една хипотеза – за незаконно уволнени служители на трудови договори, но е предложена паралелна промяна в Закона за държавния служител.

Нормативната уредба продължава да ограничава отговорността на работодателя и органа по назначаването до брутното възнаграждение, получено за месеца, предхождащ уволнението, за срок не повече от 6 месеца. Следва със съжаление да признаем, че правораздавателната система на Република България не работи толкова бързо. Не са изключение случаи, при които делата на Първа инстанция се разглеждат повече от година, а третата (окончателна) инстанция се произнася след повече от 3 години. Ограничаването на отговорността само до брутното възнаграждение, получено за месеца, предхождащ уволнението и само за срок до 6 месеца е очевидна несправедливост, отстъпваща от основния правен принцип – да се поправи всяка пряка и непосредствена вреда, причинена от едно противоправно поведение.

Считаме, че работодателят/органът по назначаването при проявено незаконосъобразно поведение, доведено до лишаване на работника или служителя/на държавния служител от възможност да се издържа чрез труда си/чрез службата си, следва да обхване пълния период от незаконното уволнение до влизане в сила на крайния съдебен акт, с който уволнението е признато за незаконно и отменено, като дължимото брутно възнаграждение следва да бъде в неговия индексиран размер съгласно средното за съответното предприятие/учреждение. Само така ще бъде санирана в нейния пълен финансов обем пряката и непосредствена вреда, причинена от поведението на работодателя/органа по назначаването, признато от съда за незаконосъобразно.

Следва да отбележим, че Гражданският процесуален кодекс и Административният процесуален кодекс допускат много ограничени случаи, в които ищецът/жалбоподателят може да отложи делото. Основната причина за продължителността на едно гражданско или административно дело е в натовареността на съда и в невъзможността той да насрочва следващите по делото заседания в разумен срок. На следващо място – работникът или служителят/държавният служител, считащ своето уволнение за незаконно, няма никакви гаранции, че съдът ще уважи претенциите му. Следователно няма никакъв разум в това той да се остави без работа, доход и осигуряване в продължение на години, очаквайки едно положително съдебно решение. Считаме, че подобни възражения остават недоказани и обиждащи хората на труда и коректните работодатели, докато противното – отмененото с влязло в сила съдебно решение уволнение – е доказано като такова със силата на присъденото и касае само и единствено некоректните работодатели.

Всеизвестно е, че съгласно нормативната уредба и съдебната практика върху дължимото обезщетение не се начислява лихва, считано от датата, на който би възникнало правото за получаване на съответното месечно възнаграждение, което също е в ущърб на незаконно уволненото лице.

Не на последно място, осъденият работодател е длъжен да заплати и дължимите задължителни осигурителни вноски към ДОО, съгласно КСО, но не е длъжен да възмезди работника или служителя за платените от него здравно-осигурителни вноски. Считаме, че е налице поредната несправедливост, тъй като за времето без работа, врезултат на незаконно уволнение, уволненият заплаща за собствена сметка задължителните здравни вноски към НЗОК.

КТ „Подкрепа“ предлага да се възстанови справедливостта, като работодателят/осигурителят, който е осъден с влязло в сила решение на съда, е длъжен да възстанови и заплатените от уволнения здравно-осигурителни вноски за периода, през който е бил без работа.

Във връзка с гореизложеното предлагаме да се направят още допълнения и изменения в Кодекса на труда, Закона за държавния служител и Закона за здравното осигуряване, както следва:

В Кодекса на труда – В чл. 225, ал. 1, изразът „но за не повече от 6 месеца“ се заличава и на негово място се въвежда изразът „до отменяне на уволнението като незаконно“; и в чл. 228, ал. 1 от КТ, след израза „месечно брутно трудово възнаграждение“ да се добави изразът „индексирано с ръста на средната работна заплата в предприятието, за периода от датата на уволнението до датата на отмяна на уволнение“.

В Закона за държавния служител – чл. 104, ал. 1, след израза „в размер на основната си заплата“ се добавя запетая и изразът „индексирана с ръста на средната работна заплата в предприятието за периода от датата на уволнението до датата на влизане в сила на решението на съда, с което уволнението е обявено за незаконно“; изразът „но не за повече от 6 месеца“ се заличава и на негово място се въвежда изразът „до датата на влизане в сила на решението на съда, с което уволнението е обявено за незаконно“.

В Закона за здравното осигуряване:

Предлагаме да се внесе текст, аналогичен на текста в чл.9, ал.3, т.2 от Кодекса за социално осигуряване, а именно при отмяна на незаконно уволнение работодателят, съответно осигурителят да възстановят заплатените от незаконно уволнения служител здравно-осигурителни вноски, заедно с изплащането на обезщетението за незаконно уволнение.