ДО
Г-Н КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ
МИНИСТЪР НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА

ДО
ДОЦ. Д-Р СИЛВИ КИРИЛОВ
МИНИСТЪР НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО

ДО
Г-Н ИСКРЕН ИВАНОВ
ДИРЕКТОР НА ДИРЕКЦИЯ „КООРДИНАЦИЯ И МОДЕРНИЗАЦИЯ В АДМИНИСТРАЦИЯТА“
МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ

СТАНОВИЩЕ

Относно:  Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за предучилищното и училищното образование (ЗИД на ЗПУО)

УВАЖАЕМИ ГОСПОДА,

В портала за обществени консултации е публикуван Проект на Закона за изменение и допълнение на Закона за предучилищното и училищното образование. С настоящото, Медицинска федерация на КТ „Подкрепа“ изразява своето становище относно някои от текстовете в представения проект:

В проекта на ЗИД на ЗПУО се предвиждат текстове, чрез които се създават нормативни предпоставки за бъдещо пряко и непосредствено отражение върху организацията и дейността на детските ясли и яслените групи към детските градини. Анализът на текстовете дава основание да се твърди, че те са в унисон с многократните през последните години опити да се измести акцентът и фокусът от полагането на нужната медицинска грижа за децата в най-ранна детска възраст (0-3 години) към образователния и възпитателен процес. Медицинска федерация „Подкрепа“ трайно и последователно стои зад позицията си, че конюнктурните проблеми, свързани с кадровото обезпечаване на дейността на детските ясли и яслените групи в детските градини, не може и не следва да се решават чрез изменения в нормативната уредба, които драстично противоречат на целите, философията, традициите и обществената предназначеност на ясленото дело. Продължаваме да твърдим, че тези проблеми трябва да намерят решение чрез предприемане на дългосрочни и ефективни мерки за отстраняване на същинските причини за създалата се кадрова криза. Изключително притеснителен е фактът, че отново се търсят и планират нормативни решения, чрез които се пренебрегват с лека ръка натрупани с годините традиции, опит, методология и експертиза, като единствената цел, която реално прозира зад това, е да се намери инцидентно и краткосрочно решение на кадрови проблем, който е плод на недалновидно и неефективно управление на системата на здравеопазване въобще и в частност на системата по предоставяне на здравни грижи в ранна детска възраст. Експериментите със здравната грижа за децата в най-ранна детска възраст могат да имат непредвидими, пагубни и необратими последици в дългосрочен план.

В мотивите към законопроекта почти липсва ясно и конкретно аргументиране на предложените изменения и допълнения, които са свързани с полагането на грижа за децата в яслена възраст. Посочва се, че нормативните изменения са в отговор на необходимостта от  „синхронизация, от една страна, на изискванията за ранната детска грижа, независимо дали е предоставяна в детски ясли или в яслени групи към детски градини, и от друга, приемственост между ранната детска грижа и предучилищното образование като отделни етапи на ОГРДВ, без да се променят организацията, структурата и управлението на детските ясли, нито правомощията по компетентност на съответните министри“. Тези мотиви са категорично неубедителни и необосновани, защото:

• И към днешна дата подходът при отглеждането на децата в детските ясли и в яслените групи е комплексен и интегриран. Дейността в детските ясли в България и сега се осъществява чрез многофункционална кадрова обезпеченост – директор, медицински персонал, педагог, психолог, детегледачки, друг помощен персонал, като от всички тях се изисква притежаване на необходимото образование и квалификация. С други думи и сега се прилага системен подход и тясно сътрудничество между различните сектори – образование, здравеопазване, социална сфера, неправителствени организации и т.н.
• Същинската цел на планираните промени в нормативната база прозира чрез формулировката на авторите на законопроекта, които са посочили в мотивите, че „Нов момент е приемането на съвместна наредба на министъра на образованието и науката и на министъра на здравеопазването, регламентираща държавни образователни изисквания за придобиване на професионална квалификация „специалист по ранна детска грижа“ в отговор на нарастващия недостиг от медицински сестри в детските ясли и нуждата от подготвени специалисти, които да отговорят на комплексните потребности при отглеждането, възпитанието, социализацията и обучението на децата преди постъпването им в детска градина“. С други думи, предложените текстове имат за действителна цел създаването на законови предпоставки, при които медицинските специалисти, полагащи грижа за децата в яслена възраст да бъдат заменени от „хибридни“ (на практика „псевдо-„) специалисти, на които ще се осигурят някакви минимални знания в областта на здравеопазването, педагогиката и други, за да се отговори на потребността от квалифициран медицински персонал. Очакването, че това решение ще позволи адекватна „здравна закрила на децата“, каквото е изискването и целта на Закона за здравето, е меко казано оптимистично. Продължаваме да смятаме, че това е експериментален и хазартен подход в една толкова важна за обществото ни област, каквато и грижата за отглеждането на нашите деца и тяхното здраве.
• Посоченото в мотивите не отговаря на действителното положение и в частта, в която се твърди, че те няма да променят „организацията, структурата и управлението на детските ясли, нито правомощията по компетентност на съответните министри“. Всъщност, видим е опита да се свали фокуса и акцента от здравното обгрижване и същото да отстъпи пред приоритетно поставяне на грижата в лоното на образователните дейности, което е неоправдано и погрешно приоритизиране за деца от тази възрастова група. Своеобразно потвърждение на тези изводи се съдържа в предложението за изменение на разпоредбата на чл. 250, ал. 1 от ЗПУО, в която се регламентира, че МОН организира воденето на национална електронна информационна система за предучилищното и училищното образование. Вносителите на законопроекта предлагат да се добави изречение второ, според което „в системата се включват данни и за децата в яслените групи към детските градини“. Това е индикация за намерението децата в яслени групи да се приобщят към системата на предучилищното и училищното образование, а към момента ясленото дело е част от системата на здравеопазването и продължава да се финансира чрез бюджетни средства за дейност „Здравеопазване“.

Коментираната дотук и явно целена и търсена чрез проекта промяна се потвърждава и от опитите да се вмъкне и/или измени използваната терминология, така че същата да съответства на намеренията за „прехвърляне“ на яслената грижа към системата на предучилищното образование. Предлагат се текстове, в които се прави опит именно в ЗПУО да се дефинират понятията „ранно детско развитие“ и „ранна детска грижа“, като в същото време се предлага и изменение на Закона за здравето, в който да се посочва, че „Детските ясли са организационно обособени структури за ранна детска грижа, в които медицински и други специалисти осъществяват отглеждане, възпитание, социализация и обучение на деца в съответствие със стандартите ранна детска грижа по чл. 24, ал. 4 от ЗПУО“.

Предлага се също, в чл. 24, ал. 4 от ЗПУО думите „ранно детско развитие“ да се заменят с „ранна детска грижа“. Така текстът би придобил следната редакция: „Децата, постъпили в яслени групи в детските градини, се отглеждат, възпитават, социализират и обучават по стандарти за ранна детска грижа, приети с наредба на министъра на здравеопазването и министъра на образованието и науката“. Чрез промените (дефинициите) предложени в чл. 5 и измененията в чл. 24 от ЗПУО, авторите на законопроекта видимо се опитват да наложат разбирането, че в яслената възраст се полага „ранна детска грижа“, която трябва да се възприема като елемент от „ранното детско развитие“.  Подобен извод намира потвърждение в предложения текст на нова ал. 5 в чл. 5 от ЗПУО: „Ранното детско развитие се осигурява чрез системата на образование и грижи в ранна детска възраст. Системата на образование и грижи в ранна детска възраст включва ранна детска грижа в яслена възраст и предучилищно образование“.

У нас, към момента, в множество стратегически и нормативни документи се е наложило използването на понятието „ранно детско развитие“. Опитите за неговото ново дефиниране и отграничаване, съчетано с въвеждането на понятието „ранна детска грижа“ няма да допринесат за въвеждане и прилагане на едно унифицирано уреждане на изискванията към отглеждането, възпитанието, социализацията и обучението на децата, какъвто резултат според вносителите се очаква да бъде постигнат чрез предложените нормативни промени. Напротив, ще се получи допълнително „разминаване“ между използваните до момента термини и понятия в различните актове. Не разбираме, как предложените текстове съответстват на възприетото в множество актове значение на терминологията, според което „Ранно детско развитие“ (Early Childhood Development) и „Ранна детска грижа и образование“ (Early Childhood Care and Education / ECCE or ECEC) не са в съотношение помежду си като цяло и част от него, а са взаимодопълващи се и взаимообуславящи се понятия. Развитието включва и поставя фокус върху вътрешното израстване на детето, а грижата се свежда до условията и средата за развитие. Вярно е, че в много документи на UNESCO, UNICEF и СЗО често се използва понятието „грижа“ – ECEC / ECCE (Early Childhood Care and Education) с цел да се подчертае интегрирания характер на услугите, но в този уклон се съдържа и риск от институционален фокус, при който вътрешният свят на детето, неговото здравно, емоционално и когнитивно развитие да останат остава в сянка.

С оглед на всичко горепосочено, Медицинска федерация „Подкрепа“ категорично възразява срещу и не подкрепя предложените нормативни текстове, съдържащи се в  § 2, § 11, § 21, § 125 и § 149 от Проекта на ЗИД на ЗПУО и настоява същите да отпаднат от обсъждания проект.

18.06.2025 г.

С уважение,

РОСИЦА ПАЛЕШНИКОВА

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА

МЕДИЦИНСКА ФЕДЕРАЦИЯ

„ПОДКРЕПА“